Нищожност на договор за правна помощ при сключване в състояние на тежък шок

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова

като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20228002104745 по описа за 2022 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. срещу решение №.1014/7.07.22 по г.д.№.918/21 на АС София, 10с., с което е потвърдено реш.№.116/9.07.20 по г.д.№.203/19 на ОС Кюстендил за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторката дължи на А. И. П. 40000лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.05.15, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по г.д.

№.2470/18 на РС Дупница. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна А. И. П. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.1274/25.05.23 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи, възражения, оплаквания и доказателства.
С въззивното решение е прието, че на 23.05.15 страните са сключили
договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът /вписан като адвокат в САК/ се е задължил да представлява доверителя /ответницата И. Й./ пред ЗК „Лев Инс“ АД, а при необходимост и да заведе дело и осъществи процесуално представителство по преките искове до приключването му с влязло в сила решение, срещу насрещно задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение за резултат в размер на 20% от стойността на обезщетението; с нотариално заверено пълномощно доверителят е упълномощил адвоката да го представлява пред застрахователя и пред съдилищата по искове, които имат за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на нейния син, починал на 10.05.15 при ПТП; такива искове са били предявени по г.д.№.3277/16 на СГС срещу ЗК“Лев Инс“АД и по тях на И.Й. е било присъдено 2000000лв. обезщетение /решението е влязло в сила на 15.11.18/; по горното производство последната е била представлявана от ищцата на основание договор за правна защита и съдействие, сключен на бланка от кочан, издаден от САК, в който е било посочено договорена адвокатско възнаграждение в размер на 11 000лв., от които платени реално 2 000лв.; застрахователното обезщетение 200 000лв. е било преведено ведно със законната лихва на ответницата, тя отказала да плати от тази сума възнаграждение за резултат в размер на 40 000лв. на ищцата и подала възражение срещу издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за тази сума. От правна страна е прието, че адвокатското възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Делата с предмет преки искове за обезщетяване на неимуществени вреди и/или имуществени такива по КЗ не съставляват граждански дела с нематериален интерес и не попадат в изключението на чл.36 ал.4 ЗАдв. Последната разпоредба не ограничава сключване на повече от един договор за правна помощ между клиента и избрания адвокат. Адвокатското възнаграждение може да се уговори като абсолютна сума – както е уговорено в договора за защита и съдействие, който е на бланка от адвокатски кочан; съобразно посочената в него реално платена сума на страната са присъдени и направените по делото разноски. Разпоредбата на чл.36 ал.4 ЗАдв, обаче, позволява наред с така определеното и платено адвокатско възнаграждение доверителят и избраният от него адвокат да
сключат втори договор, с който да се уговори допълнително адвокатско възнаграждение в процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Клаузата на чл.4 е действителна и не са установени пороци, водещи до нейната нищожност-има възможен предмет, не противоречи на и не заобикаля закона, не накърнява добрите нрави и не противоречи на Кодекса на адвоката. При това положение поетото със същата задължение следва да бъде изпълнено към кредитора, който като процесуален представител е извършил всички необходими процесуални действия и съдът е постановил решение, влязло в сила, с което исковете са били уважени в пълните предявени размери. Обстоятелството, че на 23.05.15 доверителят е сключил договор за правна защита и съдействие, а на 25.05.15 договор за разплащателна сметка и пълномощно, опровергава доводите, че не е бил в състояние да разбира действията си. Предвид горните мотиви е намерено, че предявеният иск е основателен.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно трайно установената и безпротиворечива задължителната практика на ВКС съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се; освен това следва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.60266/23.12.21 по г.д.№.1136/21, ІІІ ГО, реш.

№.113/28.02.11 по г.д.№.1062/10, ІV ГО, реш.№.142/20.06.17 по г.д.
№.3673/16, ІV ГО и мн.др./

По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства, че:
- на 23.05.15 страните са сключили писмен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищцата /вписана като адвокат в САК/ се е задължила да представлява доверителя /ответницата И. Й./ „пред застраховнателна компания, Гаранционен фонд, съд и всяко трето лице“ при предявяване на претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди по повод настъпило на 10.05.15 ПТП в [населено място], общ.... , при което е причинена смъртта на И. Й. Й., ЕГН [ЕГН] /син на И.Й./, като при необходимост и заведе дело и осъществи процесуално представителство по преки искове до приключването му с влязло в сила решение, срещу насрещно задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение за резултат в размер на 20% от стойността на обезщетението; отразено е, че възнаграждението се дължи във всички случаи, когато доверителят откаже поисканото съдействие, оттегли дадените пълномощия на адвоката или не му предостави пълномощно при поискване от него, създаде пречки за изпълняване на уговореното в договора, едностранно го развали, ползва по какъвто и да е начин услугите на друго лице по казуса, предмет на договора, или се откаже от изпълнението; договорът е с предварително принтиран текст и е попълнен на ръка в оставени полета за индивидуализиращите данни на доверителя и за конкретизацията на ПТП и пострадалото при същото лице, във връзка със смъртта на което са договорените действия за претендиране на обезщетение; на същата дата е подписано и писмено пълномощно, изготвено по същия начин /с предварително принтиран текст и попълнени на ръка празни полета относно упълномощителя и конкретизацията на ПТП и пострадалото при същото лице, във връзка със смъртта на което е упълномощаването/, с което И. Й. упълномощава адв. А. П. да я представлява и защитава по повод ПТП, при което е починал И. Й., като завежда и води дело до окончателното му завършване;
- с нотариално заверено пълномощно от 25.05.15 И.Й. е упълномощил адв.А. П. да я представлява пред всички държавни, съдебни, административни органи, лекари, медицински заведения, търговски дружества, всички застрахователни дружества в РБ и чужбина, други институции, в това число пред застрахователя и пред съдилищата по искове, които имат за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на нейния син, починал на 10.05.15 при ПТП; на същата дата И. Й. е сключила с „Интернешънъл Асет банк“АД договор за откриване на разплащателна сметка в лева, съгласявайки се разпорежданията по нея да се извършват само в присъствието на А. И. П.;
- на 16.03.16 адв. А.П. е предявила от името на Й. К. Й. и И. Й. Й. искове срещу ЗК“Лев инс“АД, като по образуваното по тях г.д.№.3277/16 на СГС, І ГО, 5с., е постановено влязло в сила на 15.11.18 решение №.5788/16; със същото ЗК“Лев инс“ е осъдено да плати на Й. К. Й. и на И. Й. Й. по 200000лв. на всеки обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им И. Й. Й., настъпила на 10.05.15 вследствие на ПТП, причинено по вина на Е. Б. С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба 16.03.2016г. до окончателното изплащане, и 2000лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение;
- по горното производство И.Й. и Й.Й. са били представлявани от ищцата на основание представен по делото договор /ведно с пълномощно/ за правна защита и съдействие №..../..., сключен на бланка от кочан, издаден от САК, в който е било посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 11 000лв., от които платени реално 2 000лв.; с молба вх.№.120824/21.09.18 адв. А. П. е поискала издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по г.д.№.3277/16 на СГС; с молба вх.№.198650/8.10.18, подадена по горепосоченото дело, И.Й. и Й.Й. са уведомили СГС, че оттеглят пълномощията си от адв.А. П. от БАК; заявили са изрично, че единствен адв.М. Д. има право да получи изпълнителен лист по делото и да продължи действията в изпълнителното производство; представили са нов договор за правна защита и съдействие ведно с пълномощно за него, в което е отразено и оттеглянето на дадените пълномощия от адв.А. П. от БАК;
- присъденото на И. Й. и съпруга й Й. Й. застрахователно обезщетение - по 200 000лв. на всеки, е било изплатено в рамките на образувано изпълнително производство - и.д.№.20189270402511/18 на ЧСИ С.Л.;
- след узнаване на трагичната вест за смъртта на И., родителите му И. и Й. изпаднали в неадекватно състояние; св.И., съпруг на сестрата на И. Й., веднага отишъл в тях, бил постоянно до тях една- две седмици; състоянието им с времето не се подобрявало, а се влошавало; били на успокоителни хапчета; при тях идвали най-различни адвокати, представяли се, предлагали им различни варианти; те не били в състояние да се ориентират; при разговор с една адвокатка от Благоевградско подписали документи с нея; тя си била оформила документите, но те не били в състояние да ги четат, само ги подписали; едва по-късно - не при подписването - разбрали, че в тях става въпрос за много голям процент възнаграждение и тогава оттеглили пълномощното, с което я били упълномощили; същевременно тя поискала да й дадат 2000лв., които те събирали, и св. К. К., сестра на И. Й., която присъствала на разговора и подписването на документите с адвокатката, също им помогнала за сумата, като им дала 50лв. През цялото време И. е била в много тежко психическо състояние, много трудно можела да извършва ежедневните дейности; по-малко от месец след катастрофата двамата със съпруга й постъпили в психиатрично отделение за лечение, тъй като загубата, която преживявали, била страшна /св.И., св. К./.
Ищцата основава претенцията си на неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договор от 23.05.15 за правна защита и съдействие от страна на ответницата. Доколкото последната противопоставя възражение за нищожност на същия поради противоречие с добрите нрави, при преценката за основателността му следва да се има предвид на първо място естеството на порока по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – противоречие с основните морални принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които стоят в основата на обществения ред. На следващо място трябва да се отчете спецификата на договора за адвокатска услуга – който е за резултат – окончателно определено обезщетение за неимуществени вреди след съдействие и представителство на адвокат /доколкото обезщетението за неимуществени вреди представлява парично вземане, предвид разпоредбата на чл.36 ал.4 ЗА уговарянето на адвокатско възнаграждение в процент при постигане на резултата е допустимо/, и съответно високият процент на уговорено адвокатско възнаграждение. На последно място, но не по важност – е необходимостта от изясняване на всички характеристики на договора за адвокатска услуга, а не само на основните елементи, и преценката им заедно с всички обстоятелства, съпътствали сключването на конкретния договор /реш. №.74/17.07.23 по г.д.№.3831/22, ІV ГО/. В разглежданата хипотеза с договора от 23.05.15 ищцата се е задължила да окаже необходимото адвокатско съдействие – да поеме работата по цялостната правна помощ и процесуално представителство на доверителя пред застрахователна компания, Гаранционен фонд, съд и всяко друго лице, за да бъде окончателно определено дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ответницата, 16-годишния И. Й., причинена при настъпило на 10.05.15 ПТП. Към момента на сключване на договора А.П., предвид притежаваната от нея адвокатска правоспособност, е била наясно с перспективата относно претенцията за обезщетение - че постигането на резултата е в голяма степен сигурно (при такъв деликт отговаря виновният водач, застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност или Гаранционният фонд), че виновно причинената смърт на 16- годишно дете прекъсва дълбока емоционална връзка с неговата майка (ППВС

№4/25.05.61, ТР №.1/21.06.18 по тълк.д.№.1/16, ОСГТНК на ВКС) и поради това размерът на обезщетението би бил висок, че като следствие от това ще бъде висок и размерът на уговореното като процент адвокатско възнаграждение, че договорът съдържа неизгодна клауза в отклонение от диспозитивните разпоредби на чл.288 и чл.289 ЗЗД /предвиждаща дължимост на адвокатското възнаграждение не само при постигане на резултата, но и когато доверителят се е отказал или е оттеглил пълномощното (при отказ или оттегляне на поръчката), развалил е договора едностранно (без връзка с виновно неизпълнение на задълженията на адвоката) или резултатът е постигнат с усилията на друг. При това положение, отново предвид притежаваната адвокатска правоспособност и за да съответства поведението й на принципа на добросъвестност при договарянето /чл.12 ЗЗД/, ищцата е следвала да разясни на ответницата горните обстоятелства при сключването на договора. Това, обаче, не се установява от събраните по делото доказателства. Напротив, от същите е видно, че договорът е сключен на 13- тия ден след внезапната смърт на 16-годишния син на ответницата, че не тя е търсила ищцата за сключването му, а последната я е намерила в избран от нея момент /13 дни след трагедията/ в дома й в [населено място] /посещаван непосредствено след ПТП от множество адвокати, предлагащи услугите си и различни варианти-очевидно предвид широката медийна разгласа на случая, при който е имало няколко жертви/, че посещението е извършено в момент, когато родителите на загиналото дете са били в шок от сполетялата ги трагедия и потънали в дълбока скръб, не са били на себе от непрежалимата загуба и прекъснатата емоционална връзка с най-милото им същество, като скоро след подписването на договора, поради тежкото им емоционално състояние, се е наложило и постъпването им в психиатрично отделение за лечение. Същевременно договорът от 23.05.15 е бил с предварително подготвен текст, като адвокатът допълнително е въвел ръкописно само индивидуализиращите белези на ответницата и описанието на ПТП и данните за загиналия, представен е бил за подпис заедно с другите необходими за изпълнението му документи и И. Й. ги е подписвала без да е в състояние да ги чете и без адвокатът да й разясни значението и очаквания резултат от него. Достоверността на показанията на разпитаните свидетели относно състоянието на ответницата и обстоятелствата, при които е бил подписан договора, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, в това число от сключения на 25.05.15 договор за разплащателна сметка и второ, вече нотариално заверено пълномощно. Същите са подписани два дни след договора, в момент, в който състоянието на ответницата не е било по- различно от това на 23.05.15 – а именно на пълен емоционален и психически срив, довел впоследствие и до горепосочената хоспитализация. Доколкото договорът за разплащателна сметка съдържа клауза, според която И.Й. може да се разпорежда със средствата /които биха съставлявали лично нейно вземане/ само в присъствие на адвоката /с когото дотогава не се е познавала/, този факт не опровергава достоверността на показанията на разпитаните свидетели. Той по-скоро ги подкрепя и говори за уязвимото състояние, в което е била ответницата, за да подписва документи, които ограничават възможността й за самостоятелно разпореждане с потенциално нейно вземане, а от друга страна има своето обяснение в очакваното от адвоката постъпление по тази сметка на голямо по размер обезщетение, което не би могло да бъде изплатено в брой, и възможност чрез горната клауза да обезпечи изплащането от него на полагащия й се съгласно договора процент –
доколкото ответницата става зависима от нея и не би могла самостоятелно и свободно да се разпорежда с постъпленията по сметката. В съответствие със свидетелските показания е и факта на оттегляне на пълномощията от адв.
П. три години след подписването на договора, в момента, когато се е стигнало до издаване на изпълнителен лист и събиране на присъдените суми. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че договорът за адвокатска услуга от 23.05.15 е сключен без ищцата да изясни на ответницата от позицията на адвокатската си правоспособност сигурността в постигане на уговорения резултат, очаквания висок размер на обезщетението за неимуществени вреди и следващия от това висок размер на адвокатското възнаграждение, значението на неизгодните клаузи в договора, представяйки й за подпис предварително изготвен текст и заедно с други документи, осъзнавайки, че тя ги подписва без детайлно запознаване и без въпроси, възприемайки нейното състояние на дълбока скръб от внезапната смърт на 16-годишния й син и неотминалия шок от загубата. При това положение договорът от 23.05.15 е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Като такъв той не поражда правни последици. Не е налице действително поето задължение за заплащане на претендирания резултативен хонорар, респективно неизпълнение на такова. Претенцията по чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на същия е неоснователна и трябва да се отхвърли.
С оглед на изложеното и предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните. Това се е отразило на правилността на решението му. Предвид горното то следва да се отмени, вместо което искът се отхвърли, а на касатора се присъдят направените пред трите инстанции разноски в общ размер на 4310лв. /1480лв. адв. хонорар ОС Кюстендил, 800лв. ДТ обжалване САС, 830лв. ДТ обжалване ВКС, 1200лв. адв. хонорар ВКС/ на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.1014/7.07.22 по г.д.№.918/21 на АС София, 10с.,
вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. П. срещу И. Й. Й. иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че И. Й. Й. й дължи сумата 40000лв. неизплатено възнаграждение за предоставена адвокатска помощ и съдействие по силата на договор за правна защита и съдействие от 23.05.15, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д.№2470/18 на РС Дупница, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. И. П. да плати на И. Й. Й. 4310лв . /четири хиляди триста и десет лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.