Недопустимост на касационно обжалване на определение за разноски по частни дела

Текстът на акта

Ключови фрази

Касационни дела от общ характер по чл. 346, т. 3 НПК * недопустима касационна жалба * произнасяне по разноски * произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр. София, 12 февруари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретаря……….Марияна Петрова………и в присъствието на прокурора…………..…Красимира ФИЛИПОВА…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 582 по описа за 2023 г.

Касационното производство е образувано по жалба на Т. Д. А. чрез защитника й адв. Д. Я. срещу определение № 219 от 18.05.2023г. по внчхд № 520/21г. на окръжен съд гр. Хасково.

В жалбата се сочи, че определението е постановено при съществени нарушения на процесуални правила, довели до материалната му незаконосъобразност. Твърди се, че произнасянето на окръжния съд относно разноски, направени пред първата инстанция, е процесуално недопустимо. Изтъква се, че съществува неяснота относно производството, в което са направени разноските, както и доказателства, че те са договорени и реално заплатени. Възможността за допълнително присъждане на разноски, защитникът счита, че е преклудирана. Настоява се за отмяна на атакуваното определение.

В заседанието пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника адв. Х. Б. със същите аргументи. Претендира и заплащане на разноски.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за недопустима, тъй като е подадена срещу определение, не подлежащо на касационен контрол. По същество счита, че е неоснователна, тъй като определението е постановено от компетентен съд, а за сторените разноски са представени документи.

Частният тъжител Н. Х. и повереникът му – адв. М. Ф., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция.

В последната си дума подсъдимата А. заявява, че е незаконно осъдена и настоява за уважаване на жалбата.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260026 от 19.05.2021 г. по нчхд № 602/20г. Хасковският районен съд е признал подсъдимата Т. Д. А. за невиновна по предявеното й обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а подсъдимият С. Й. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, но на основание чл.130 ал.3 от НК, както той, така и тъжителят Н. Б. Х. са били освободени от налагане на наказание, а първият е бил оправдан по първоначално предявеното му обвинение за съучастие (по чл.20 ал.2 от НК) в причиняването на инкриминираната лека телесна повреда. Предявеният от тъжителя граждански иск е бил уважен частично и само против подсъдимия С. А..

По жалби на частния тъжител Х. и на подсъдимия А. е образувано внчхд № 520/21г. на Хасковски окръжен съд. С присъда № 6 от 02.03.2022г. е отменена присъдата на първата инстанция по отношение на подсъдимата Т. А., като е постановена нова присъда, с която е призната за виновна по чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На основание чл.78а от НК съдът освободил А. от наказателна отговорност и й наложил административно наказание – глоба в размер на 1 000лв. Със същата присъда бил уважен и гражданският иск, предявен от частния тъжител, като подсъдимата А. била осъдена да заплати в полза на Н. Х. сумата от 600лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

По молба на частния тъжител Х. за присъждане на разноски Хасковският районен съд се произнесъл с определение № 260018 от 18.05.2022 г. като осъдил всеки един от подсъдимите да заплати на тъжителя по 61 лева. В мотивите към това определение изрично е посочено, че тази сума се формира от сбора между заплатените от Х. 150 лв. за изготвяне на експертиза и 12 лв. за държавна такса. Този съдебен акт е съобщен на страните, но нито една от тях не го е атакувала. Така на 04.07.2022 г. той е влязъл в сила.

На 07.12.2022г. пред Хасковския районен съд е постъпила втора молба от тъжителя Н. Х.. В нея той посочил, че съдът е пропуснал да му присъди сумата 300 лева – разноски, произтичащи от заплатен от него адвокатски хонорар. С определение от 27.02.2023 г. първоинстанционният съд осъдил Т. А. и С. А. да заплатят на Н. Х. по 150 лева или общо 300 лева. С определение от 24.04.2023 г. по внчд № 246/2023 г. на Хасковски окръжен съд определението на първоинстанционния съд за разноските било отменено с указания молбата от 07.12.2022г. да се изпрати по компетентност на постановилия въззивната присъда съд.

С определение № 219 от 18.05.2023г., постановено по внчхд № 520/21г. на Хасковския окръжен съд по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, подсъдимата Т. Д. А. била осъдена да заплати разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на частния тъжител Н. Б. Х., което е било посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното :

Подадената от Т. А. касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С изменението на чл.346, т.2 от НПК (ДВ бр.63 от 2017г.) е предвидено, че на касационно обжалване подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, само по делата от общ характер. В случая новата въззивна присъда на Хасковския окръжен съд, с която Т. А. е призната за виновна по чл.130, ал.2 от НК и освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е постановена по дело от частен характер. Въпросът на кого следва да възложат разноските по делото е сред тези, които съдът следва да обсъди и реши при постановяване на присъдата - чл. 301, ал.1, т.12 от НПК. Ако той е пропуснал да стори това, процесуалният кодекс позволява с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК съдът да се произнесе допълнително по въпроса за разноските. След като новите присъди на въззивния съд по дела от частен характер са изключени изобщо от обхвата на касационния контрол, се налага извод, че определенията по чл.306, ал.1 от НПК, с които по същество се допълва присъдата по делата от частен характер, също не подлежат на касационна проверка. Касационната жалба на Т. А., като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, следва да се остави без разглеждане по същество, а образуваното касационно производство да се прекрати.

Предвид изложеното и по аргумент от чл.346, т.2 от НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. Д. А., подадена чрез защитника й адв. Д. Я. срещу определение № 219 от 18.05.2023г. по внчхд № 520/21г. на Хасковски окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нд № 582/23г. по описа на ВКС, I н.о.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.