Поправка на очевидна фактическа грешка в решение по ревандикационен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002

София, 25.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 678/2012 година.
Производството е по чл. 247 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. Т. Б. и Й. А. Н. молба за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в диспозитива на решение № 61 от 25. 04. 2013 г. по гр. д. № 678/2012г. на ВКС, 1 г.о., изразяващи се в погрешно изписване идентификаторите на процесните сгради – ***и ***, вместо ***и ***, както и в непостановяване, в решението по чл. 108 ЗС, на установителен диспозитив, признаващ за установено в отношенията между страните, че Г. Т. Б. е собственик на 1/36 ид.ч., а Й. А. Н. е собственик на 1/6 идеална част от процесните недвижими имоти.

Ответната по молбата страна „Национална база инструменти Консорциум“ ООД, ЕИК 107526979, гр. Габрово, чрез управителя Н. Н., е изразила становище за неоснователност на молбата и оставянето й без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното:

Налице е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, допусната в диспозитива на решението, при изписване на идентификаторите на процесните сгради, тъй като има несъответствие между формираната действителна воля на съда, отразена в мотивите към решението – да се уважат исковете по чл. 108 ЗС за процесните сгради с идентификатори ***и *** и отразеното в решението – уважаване на искове по чл. 108 ЗС за сгради с идентификатори ***и ***.

Налице е и очевидна фактическа грешка, изразяваща се в непостановяване в решението, уважаващо иска по чл. 108 ЗС, на установителен диспозитив, признаващ ищците за собственици на претендираните идеални части от процесните имоти, в какъвто смисъл са мотивите към решението. В Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., на ОСГК на ВКС е разяснено, че искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. На тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източник на силата на пресъдено нещо на решението. Когато съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.

Неоснователен е доводът на ответната по молбата страна за неприложимост на тълкувателното решение поради приемането му след постановяване на съдебното решение по иска по чл. 108 ЗС. Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува, като по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. А и в случая не е налице хипотезата на тълкуване и задължителни указания по прилагането на правна норма, които са различни от указания, също със задължителен характер, дадени с предходно тълкувателно решение - с посоченото тълкувателно решение за пръв път се дават указания за съдържанието на диспозитива на съдебни решения по искове по чл. 108 ЗС.

В мотивите към решението е прието, че ищците И. Н. и Г. Н. са собственици, съответно на 1/6 и на 1/36 идеална част, от процесните имоти на основание наследяване на Х. Х. М., който е бил придобил собствеността на основание договор за покупко-продажба от 1941 г., национализацията им по ЗНЧИМП /отм./ и реституция по силата на ЗВСОНИ. Прието е, че проведената публична продан на сградите през 2008 г. не е породила транслативно действие, тъй като те не са били собственост на държавната фирма към момента на насочване на изпълнението по отношение на тях през 2008 г. (към този момент вече са били реституирани по силата на ЗВСОНИ).

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ в диспозитива на решение № 61 от 25. 04. 2013 г. по гр. д. № 678/2012г. на ВКС, 1 г.о., както следва:

1/. преди изречението : „ОСЪЖДА „Консорциум национална база за инструменти” ООД, гр.Габрово да предаде на Й. А. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] владението на собствените му 1/6 ид. ч. и на Г. Т. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], собствените й 1/36 ид. ч. от недвижими имоти:……“ се добавя изречението:

„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Национална база инструменти Консорциум“ ООД, ЕИК 107526979, гр. Габрово, че Й. А. Н., ЕГН [ЕГН], е собственик на 1/36 идеална част, а Г. Т. Б., ЕГН [ЕГН], е собственик на 1/36 ид.ч., от недвижими имоти: първи и втори етажи от масивна производствена сграда със застроена площ от по 504 кв. м. на всеки етаж, с идентификатор ***, и масивна триетажна производствена сграда със застроена площ от 560 кв. м. и с идентификатор ***, построени в УПИ ***– кожарско производство, кв. *** по плана на [населено място], 20 и 21 част., на основание наследяване на Х. Х. М., сключен от наследодателя договор за покупко-продажба към национализиране на имотите по ЗНЧИМП /отм./ и реституция по ЗВСОНИ.“

2/. в осъдителния диспозитив на решението вместо написаното: „първи и втори етажи от масивна производствена сграда със застроена площ от по 504 кв. м. на всеки етаж, с идентиф. *** и масивна триетажна производствена сграда със застроена площ от 560 кв. м. и с идентиф. ***, построени в УПИ *** – кожарско производство, кв. *** по плана на [населено място], 20 и 21 част“, да се чете: „първи и втори етажи от масивна производствена сграда със застроена площ от по 504 кв. м. на всеки етаж, с идентиф. *** и масивна триетажна производствена сграда със застроена площ от 560 кв. м. и с идентиф. ***, построени в УПИ *** – кожарско производство, кв. *** по плана на [населено място], 20 и 21 част“.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: