Обезщетение от застраховател за приемни родители при смърт на отгледано дете

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * задължения на въззивния съд * съществено нарушение на съдопроизводствените правила * материалноправна легитимация на ищеца

1

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
гр. София, 03.10. 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1564 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Н. и Ц. В. Н. срещу решение № 378 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 2958/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 59 от 26.07.2023 г. по т. д. № 169/2022 г. на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ЗД „Бул Инс““ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. Б. вследствие ПТП, настъпило на 26.12.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат доводи, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства избирателно и едностранчиво и неоснователно е отказал да допусне комплексна психологична и психиатрична експертиза за установяване на негативните емоционални преживявания на ищците по повод смъртта на Б. Б. при ПТП. В касационната жалба се твърди също, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства за създадената силна емоционална връзка между ищцата и Б. Б. в Центъра за настаняване от семеен тип, [населено място], където Н. е работила и Б. е бил настанен, както и че именно тази връзка е подтикнала ищците да кандидатстват за приемни родители, при които през 2013 г. детето е настанено. Сочи се, че съдът не е съобразил обстоятелствата, че статутът на приемно семейство е бил единственото основание ищците да отгледат Б. като свой собствен син предвид създалите се между тях отношения и изоставянето му от неговите родители. Касаторите твърдят, че горното се подкрепя от данните по делото, че през 2016 г., след навършването на 20 г. от Б., ищците са заличени по тяхна молба от Регистъра на утвърдените приемни семейства, като Б. е бил единственото дете, отгледано от Н. като приемни родители. В касационната жалба са изложени подробни съображения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд с оглед необсъждането на представения по делото социален доклад на Дирекция социално подпомагане, [населено място] и събраните по делото доказателства относно съществувалите между ищците и Б. отношения преди смъртта на последния, както и относно негативното отражение на смъртта му върху ищците. Мотивира се становище, че изводът на съда, че причинените на касаторите в резултат на смъртта на Б. Б. неимуществени вреди не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката между приемни родители и отглеждано от тях дете, е изграден в противоречие с процесуалните правила и е необоснован. Касаторите излагат, че съдът не е съобразил установените по делото обстоятелства, че след като Б. Б. е завършил средно-техническо образование, Н. са организирали абитуриентския му бал, както и че Б. е продължил да живее в дома на касаторите и след навършването на пълнолетие. Релевират се доводи, че съдът неправилно е основал заключенията си на показанията на разпитаните като свидетели брат и сестра на починалия, като не е отчел заинтересоваността им с оглед водените от тях дела за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Б. срещу застрахователя. Излагат се оплаквания, че въззивният съд вследствие процесуалните нарушения е достигнал до необоснования и незаконосъобразен извод, че касаторите ищци в качеството на приемни родители на починалия при трагичен инцидент Б. Б. не са от кръга на легитимираните да претендират обезвреда за неимуществени вреди от неговата смърт лица. Касаторите молят решението на въззивния съд да бъде отменено.

Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че при формиране на решаващите си изводи въззивният съд правилно е отчел събраните по делото доказателства, че ищците са полагали грижи за починалия Б. Б. в качеството им на приемно семейство срещу възнаграждение за кратък период от три години. Излага доводи, че независимо, че е продължил да живее при ищците след навършване на пълнолетие пострадалият е имал самостоятелен живот – работил е в чужбина, имал е собствени доходи и спестени пари, както и приятелка, с която е живял последните няколко месеца преди смъртта си в [населено място]. Изтъква установеното по делото обстоятелство, че погребението на Б. е организирано и платено от биологичното му семейство. Мотивира се становище, че с оглед тези обстоятелства не може да се направи извод, че между ищците и пострадалия е била налице трайна особено близка връзка, както и че по делото не се доказва смъртта му да им е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзка между дете и приемните му родители. Ответникът по касация излага съображения, че Б. не е прекъсвал връзката си със своите биологични брат, сестра и баща и е съхранил тази връзка след настаняването си в приемно семейство. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците И. и Ц. Н. са били приемни родители в периода 02.09.2013 г. – 07.11.2016 г. на Б. С. Б., починал в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2021 г. и причинено виновно от водача И. Л., която е управлявала лек автомобил „Ауди” с ДК [рег.номер на МПС] , както и че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента. В решението е изтъкнато, че механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Л., преживените болки и страдания от ищците вследствие смъртта на Б. са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и по отношение на тях не е налице спор пред въззивната инстанция. Съдът е посочил, че по делото няма спор, че Б. е бил неженен, майка му Т. Николова е починала през 2016 г., има еднокръвна сестра Д. Б., братя Л. Б. и А. Б., едноутробен брат Б. Н. и сестра П. Б., които заедно с неговия баща се явяват наследници по закон на починалия при ПТП.

В решението са изложени съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък, включва лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е приел, че в случая не се установява между ищците и починалия да е съществувала силна емоционална връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че ищците Н. са полагали грижи за Б. Б. в качеството им на утвърдено професионално приемно семейство по силата на сключени договори с ДСП, [населено място], с които същите са поели задължението да предоставят приемна грижа на настаненото при тях дете срещу възнаграждение. Съдът е отчел, че ищците са полагали грижи за детето за период от около три години, както и че към момента на настаняването му в семейството Б. е бил на 16 години и само около година след настаняването същият е навършил пълнолетие и макар да е продължил да живее в дома на приемните си родители е имал самостоятелен живот. Посочил е, че Б. е работил в чужбина, имал е собствени доходи и спестени пари, с които дори е отворил собствено заведение в селото, както и приятелка, с която последните няколко месеца преди смъртта си е живял и в [населено място]. Решаващият състав е изтъкнал, че изводът му е съобразен с установеното извършване на погребението на починалия в [населено място] извор, където е живяло неговото биологично семейство, както и с обстоятелството, че погребението е организирано и платено от неговите биологични роднини - брат му Б. Н., сестра му П. Б. и баща му. Изложил е, че съгласно показанията на разпитаните като свидетели брат и сестра на починалия Б. Н. и П. Б. Б. Б. не е прекъснал връзката си със своите биологични братя, сестри и баща и не е променил отношението си към тях, след като е настанен в приемното семейство.

Като е взел предвид изложеното, съставът на Софийски апелативен съд е намерил, че между ищците и починалия са съществували общоприети добри взаимоотношения, основани на взаимна грижа и уважение един към друг, както и че Н. са скърбили за Б. Б., но не е установено причинените им морални болки и страдания да нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката между приемни родители и дете, което те отглеждат. Решаващият състав е достигнал до извод, че установените по делото обстоятелства не обосновават наличие на силна емоционална връзка между ищците и починалия и нейното отсъствие в случая изключва проявлението на неимуществени вреди в патримониума на ищците, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

С определение № 209 от 22.01.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото процесуален въпрос „ Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях?“

По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са цитираните от касаторите и служебно известните на състава решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

По същество на касационната жалба.

Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК – допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед възприетото разрешение на процесуалноправния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Основателни са оплакванията за необсъждане от въззивния съд на всички доводи и доказателства във връзка с активната материална легитимация на ищците Н. да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Б. С. Б.. При формиране на решаващите си изводи въззивният съд не е съобразил доводите на ищците, при които в качеството на утвърдени приемни родители е бил настанен починалият при ПТП Б. Б., за създадена между тях силна и дълбока емоционална връзка, заместваща и припокриваща се с тази между родители и техните деца, и за интензивни и продължителни болки и страдания по повод смъртта му, както и не е обсъдил в пълнота събраните в подкрепа на посочените доводи писмени и гласни доказателства. Основателни са касационните доводи за игнориране от съда на доказателствения материал в частта досежно установената емоционална връзка между ищцата Н. и Б. Б. в Центъра за настаняване от семеен тип, [населено място], където Н. е работила и Б. е бил настанен, за вписването на ищците в регистъра на утвърдените приемни семейства само с оглед възможността Б. да бъде настанен при тях. Въззивният акт не обективира обсъждане на представените по делото социални доклади, изготвени от ДСП, [населено място] във връзка с настаняването на Б. в професионалното приемно семейство на И. и Ц. Н., както и обсъждане в пълнота на събраните по делото писмени и гласни доказателства относно изградените между Н. и настаненото при тях за отглеждане дете отношения и негативните последици за ищците от внезапната смърт на Б. Б. при ПТП. В съдебното решение не са отчетени установените с гласните и писмените доказателства обстоятелства, че: в периода, в който е живял при ищците, Б. е завършил средно образование; приемното семейство е организирало абитуриентския му бал; заедно с ищеца Н. ищецът е полагал труд срещу възнаграждение, включително в чужбина. В мотивите на обжалваното решение не е анализирано в достатъчна степен установеното по делото обстоятелство, че след като Б. е навършил 20 години и е прекратено настаняването му при ищците като утвърдени приемни родители той е продължил да живее в дома на Н..

Неоснователен е касационният довод, че в нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането на касаторите въззивници за допускане на комплексна психологична и психиатрична експертиза, направено в исковата молба и поддържано във въззивната жалба. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 18 от 4.03.2022 г. по т. д. № 454/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 224 от 2.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и други, разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато е сезиран с искане, включително и заявено в отговора на въззивната жалба, за да отстрани допуснатото процесуално нарушение, съдът е длъжен да събере относимите и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. В случая с исковата молба и в хода на процеса не е въведено твърдение и не е установявано наличието при ищците на конкретно медицинско състояние, диагноза или проведено лечение, а се поддържа, че при тях са налице негативни емоционални и психически изживявания по повод смъртта на Б. при ПТП. Поради това допускането на поисканата експертиза не е било необходимо за разрешаването на спора и като е отхвърлил искането за допускането на такава въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената практика на ВКС и с процесуалните правила.

Съгласно задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. По този начин ще се достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички лица, които действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго лице. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

В случая с оглед установените съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждането на допустими доводи на въззивниците ищци и събрани по делото доказателства, както и неоценяване в достатъчна степен на релевантните установени обстоятелства във връзка с изградените отношения между ищците и починалия Б. Б. приживе и настъпилите за Н. вследствие смъртта му при ПТП болки и страдания се е достигнало до незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на Б. Б..

Видно от представените по делото социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/, [населено място] и от представените писмени доказателства, които не са били обсъдени в атакуваното решение, Б. С. Б. е отглеждан от родителите си, но след заминаването на майка му за чужбина и невъзможност на бащата да поеме отговорността по отглеждането и възпитанието на детето, то е настанено за отглеждане при бабата и дядото по майчина линия, а от 2010 г., поради невъзможност за отглеждането му в семейна среда - в Център за настаняване от семеен тип, [населено място], където като домакин работи ищцата Н.. От месец септември 2013 г. до навършването на 20-годишна възраст /на 06.11.2016 г./ поради ангажираността му със средно образование Б. Б. е настанен в утвърдените като професионално приемно семейство И. и Ц. Н.. В изготвения социален доклад по повод продължаване на настаняването на Б. Б. в приемното семейство, компетентните органи дават заключение, че Н. полагат необходимите грижи за детето; осигурили са му подходящи условия за отглеждане /самостоятелна стая/ и възпитание, като са задоволени основните му нужди и потребности; в приемното семейство са осигурени необходимите здравни грижи и образователни потребности на детето. Направен е извод, че Б. се чувства много добре в семейство Н., като между тях са изградени близки отношения и емоционална връзка. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците Н. са вписани в Регистъра на утвърдените приемни семейства през 2013 г., непосредствено преди Б. Б. да бъде настанен в семейството им, както и че след прекратяване на настаняването му по тяхна молба ищците са заличени от посочения регистър, като няма данни да са отглеждали друго дете в качеството на приемно семейство.

Въззивният съд е направил съответстващи на показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, изводи, че Б. Б. е живял при ищците като член на семейството им; отношенията им са били изключително близки; обръщал се към Н. с „мамо“ и „татко“; те го възприемали като техен син и отношението им към него не се различавало от това към биологичните им дъщери, които също считали Б. за свой брат; Б. обичал Н. като собствени родители и искал да приеме тяхната фамилия; заедно с Н. Б. Б. работел по трудово правоотношение в България и чужбина, като реализирал собствени доходи, с които отворил заведение в [населено място]. В атакуваното решение е установено, че след настъпване на смъртта на Б. Б. ищците били съсипани и съкрушени, отказвали да приемат, че е настъпил този трагичен инцидент, не говорели и плачели. В атакувания акт е отбелязано, че след навършване на 20-годишна възраст Б. Б. е продължил да живее при Н. до смъртта си /на 26.12.2021 г./, като няколко месеца преди смъртта си прекарвал и време с приятелката си – свидетелката Л. в [населено място]. Съдът не е придал съответното значение на така установените факти, като е подчертал, че Б. е имал самостоятелен живот, работил е в чужбина и е имал собствени доходи и спестени пари. Според събраните по делото гласни доказателства изградената емоционална връзка между Б. и ищците, отношенията им на взаимна обич, подкрепа и близост са се запазили след прекратяването на настаняването му в приемното семейство, като именно ищците са му оказвали помощ при ангажирането с работа /ищецът Н. е работел заедно с Б., включително в чужбина, в строителството/ и при отварянето на собствено заведение преди пандемията от Ковид-19. Игнорирани са и установените по делото обстоятелства, че Б. е бил подкрепян от ищците при ангажирането му със средно образование, като през 2016 г. го е завършил и е придобил специалност „автотранспортна техника“, както и че ищците са го подготвили за абитуриентския му бал и са организирали тържество по този повод. Без да прецени в съответствие с правилото на чл. 172 ГПК показанията на свидетелите Б. Н. и П. Б., брат и сестра на починалия, предявили искове по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя за обезщетяване на неимуществените им вреди от смъртта на Б. Б., съдът е приел, че след настаняването си в приемното семейство Б. е съхранил връзката си с биологичните си баща, братя и сестри и не е променил отношението си към тях. Посочените показания се опровергават от установеното в показанията на останалите свидетели, разпитани в първоинстанционното производство, че биологичната майка на Б. Б. е починала, баща му е работел в чужбина, не е полагал грижи за сина си и Б. Б. не е поддържал близки отношения с биологичните си баща, братя и сестри, в какъвто смисъл са и показанията на незаинтересованата свидетелка Л. – приятелка на Б. Б..

Според настоящия касационен състав от събраните по делото доказателства се установява, че между ищците и починалия Б. Б. е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка като между родители и син. Посочената връзка е установена в периода, в който Б. е бил настанен за отглеждане при Н. в качеството им на утвърдено приемно семейство, но конкретните им отношения са надхвърлили обичайните за връзката между приемни родители и дете, което те отглеждат и възпитават. Предвид лишаване от детска възраст на Б. Б. от майка и баща, последователното му настаняване при баба му и дядо му по майчина линия и в Център за настаняване от семеен тип, Б. е изградил с приемното семейство изключително близка духовна и емоционална връзка и ищците са заместили родителите му както по отношение непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му, така и по отношение на традиционните за българското общество близост, подкрепа и подпомагане на децата след навършване на пълнолетие. Особено показателен за близката и трайна житейска връзка между ищците и починалия при ПТП Б. Б. е фактът, че след прекратяване на настаняването на последния в приемното семейство и заличаването на ищците от регистъра на утвърдените приемни родители Б. е продължил да живее заедно със семейството на Н., като отношенията им са се основавали на изградената близост и са демонстрирали взаимна обич, уважение и подкрепа. Наред с това показанията на свидетелите са източник на данни, че около година и половина след фаталния инцидент ищците не могат да преодолеят загубата на Б., която им се е отразила и продължава да се отразява негативно на психиката и социалния живот. Посоченото намира израз в данните с източник гласните доказателства, че на масата им в дома на Н. продължава да стои снимка на Б. и свещ, като при семейни и приятелски събирания ищците не се веселят, а споделят спомени за починалия. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че в случая е налице изключителен случай, при който между ищците и починалия е изградена особено близка и трайна житейска връзка, като смъртта на Б. Б. е причинила на И. и Ц. Н. значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. Поради това ищците са материално легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Б. Б. от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на делинквента.

По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че са налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ ответният застраховател да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Б. Б. при ПТП, настъпило на 26.12.2021 г. Въззивното решение не обективира обсъждане на размера на претендираните вреди и на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, във връзка с които са събрани доказателства в първоинстанционното производство, поради което на основание чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства и да се произнесе по размера на претендираните обезщетения и по възражението за принос на пострадалия за вредите. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК съдебният състав следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 378 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 2958/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.