Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа

Определение №1296/2024 · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Пострадал при пътнотранспортно произшествие възрастен шофьор съди застрахователя по „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди. Въззивният съд е отхвърлил иска за разликата над присъдените от първата инстанция суми. Върховният касационен съд отменя частично това решение и присъжда допълнителни 25 000 лв., като определя общия справедлив размер на обезщетението на 50 000 лв. заради множеството тежки фрактури, дългото възстановяване и напредналата възраст.

Какво приема съдът

Обезщетението за неимуществени вреди по справедливост изисква съдът да обсъди и анализира комплексно всички релевантни обстоятелства — характер и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на болките, физически и психически последици, възрастта на пострадалия и икономическите условия в страната.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неимуществени вредиПТПсправедливо обезщетениезастрахователтелесни повредиГражданска отговорност

Текстът на акта

Ключови фрази

1

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр. София, 05.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3523/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1296/ 20.03.2024 г. по настоящето дело по жалба на Г. Ил. К. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 65 от 18.04.2023 г. по гр.д.№ 436/ 2022 г. с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 15 363,11 лв до пълния предявен размер от 120 000 лв и в частта за разноските по делото.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът, прилагайки чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППВС № 4/1968г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка?“.

По този въпрос е налице установена практика на Върховния касационен съд, според която на обезщетяване по чл.52 ЗЗД подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост /решение № 42 от 21.05.2021 г. по т.д.№ 494/ 2020 г., II т. о., ВКС и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/.

Обжалваното решение не е съобразено с така установената практика и по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК.

Постановеното по делото първоинстанционно решение /на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 721/ 2021 г./ не е било обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила в частта, в която искът е уважен до размер 15 363,11 лв. По основанието на иска е формирана сила на пресъдено нещо – установено е, че ответникът се явява застраховател по договор за застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите на причинилия вредите деликвент, както и че дължи обезщетение за тези вреди. За безспорно между страните е обявено и обстоятелството, че ответникът е определил и заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 9 636,89 лв. Спорът е висящ само относно дължи ли се обезщетение в размер над 25 000 лв.

За да разреши този спор, съдът съобразява релевантните критерии при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, утвърдени в съдебната практика. По делото е установено, че вредите са настъпили вследствие пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 09.07.2020 г., когато водач на лек автомобил Ф. Поло преминал в пътната лента за насрещно движение, и се блъснал в насрещно движещ се лек автомобил Р. К., управляван от ищеца. Вината за ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил Ф., чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана с решение № 15/ 06.01.2022 г. по АНД № 1579/ 2021 г. на Великотърновски районен съд. Видно от същото решение, съставомерните увреждания на ищеца вследствие настъпилото ПТП са трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради счупване на лява раменна кост и счупване на лява лопатка, както и трайно затрудняване на движението на снагата, поради счупване на две ребра и гръдна кост. Освен това получил мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието с липса на спомен за случилото се и кръвонасядане на меките тъкани в лявата гръдна половина и горна трета на гръдната кост, видно от приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза. Непосредствено след ПТП ищецът бил транспортиран до болнично заведение където престоял до 15.07.2020 г., а след това лечението му продължило в домашни условия. Оздравителният процес при черепно мозъчната травма продължил три месеца, с остатъчно персистиращо и наблюдаващо се във времето след травмата главоболие, а оздравителният процес за получените счупвания на кости продължил 3 – 4 месеца. И понастоящем ищецът изпитва болки при движения на главата и лявата рамената става, които движения са ограничени, налице е отслабена хватателна сила на лявата ръка. Първите дни след получаване на уврежданията състоянието му било много тежко, постоянно се нуждаел от придружител, не можел да спи от силни болки. Получил психически страх от автомобили, не искал да управлява автомобил, притеснявал се дори да пътува с такъв. Преди катастрофата ищецът бил деен човек, а след нея непрекъснато търсел помощ за всякакво действие. Той е на 77 години – възраст, при която е неоправдано да се очаква пълното му възстановяване до състоянието, в което се е намирал преди ПТП. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства, като се имат предвид и размерите на обезщетенията, присъждани в сходни случаи, мотивира съда да определи дължимото на ищеца обезщетение за търпените от ПТП неимуществени вреди в размер 50 000 лв. С влязлото в сила първоинстанционно решение са присъдени 15 363,11 лв. и е безспорно, че са платени от застрахователя 9 636,89 лв, общо 25 000 лв. Разликата до 50 000 лв следва да бъде присъдена с настоящето решение, а в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 120 000 лв., въззивното решение следва да се остави в сила.

Страните имат право разноските по делото за всички инстанции, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, като след компенсация ищецът остава да дължи на ответника 145,83 лв. Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса за производството пред въззивната и касационната инстанция, съразмерно на уважената част от иска, както и адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат на ищеца. Той има право на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер 500 лв за въззивната и касационната инстанция.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 65 от 18.04.2023 г. по гр.д.№ 436/ 2022 г. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Г. Ил. К. против Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 15 363,11 лв до 40 365,11 лв и в частта за разноските по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Ил. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № ., вх.., ет.., още 25 000 лв /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 65 от 18.04.2023 г. по гр.д.№ 436/ 2022 г. в останалата част.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за въззивно и касационно обжалване в размер 1 030 лв /хиляда и тридесет лева/.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат М. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] ет.. ап.., 1 000 лв /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА Г. Ил. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № ., вх.., ет.. да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] 145,83 лв /сто четиридесет и пет лева, осемдесет стотинки/ разноски по делото и 500 лв /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.