Отмяна на присъда за наркотици поради едностранчив анализ на доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * липса на отговор по направени възражения * оценка на гласни доказателствени източници * липса на анализ и съпоставка на доказателства * нарушения при доказателствения анализ * едностранен анализ на доказателства * порок при формиране на вътрешното убеждение на съда * процесуално нарушение на въззивната инстанция

11
Р Е Ш Е Н И Е

№ 369

гр. София, 26.06.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретар ..……………...…. ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА.......……… и с участието на прокурор ………………..............КАЛИН СОФИЯНСКИ...…..……………… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1129/2023 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Р. Б. Б. – адв.П. срещу решение № 124 от 27.10.2023 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново (ВтАС), постановено по ВНОХД № 262/2023 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като акцентът е поставен върху съществените процесуални нарушения, допуснати от инстанциите по същество, логично довели и до неправилно приложение на материалния закон. Обосновано е и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като исканията към касационната инстанция, направени в условията на алтернативност, са за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, които да бъдат определени при условията на чл.55 от НК.

По делото е депозирано и допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения за касационната инстанция защитник – адв.Л., в което се доразвиват доводите, изложени в касационната жалба.

Като основно оплакване в жалбата и допълнението към нея е посочено, че въззивната инстанция изцяло е възприела фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, без да подложи на самостоятелен анализ и оценка доказателствената съвкупност по делото. Така се е стигнало до пълното игнориране на обясненията на подсъдимия Б. и поставяне в основата на осъдителната присъда показанията на св.Ц. Г., за който по делото са налични доказателства за влошените му отношения с подсъдимия. Твърди се, че в подкрепа на този извод инстанциите по същество са се позовали на показанията на св.П., без да подложат същите на прецизен анализ, който би ги довел до съмнения в достоверността на показанията на основния свидетел Г.. Съдържанието на последните не е съпоставено също и с данните по досъдебното производство относно датите, на които Г. е бил разпитван, което би дало основание показанията му да бъдат поставени под съмнение. Въз основа на изложеното в жалбата и допълнението към нея се прави извод, че показанията на св.Ц. Г. са ценени единствено в онези им части, които обслужват обвинителната теза.

На следващо място защитниците на подсъдимия Б. възразяват срещу игнорирането и на показанията на св.Б. – майка на подсъдимия, като се твърди, че основанията за това са противоречиви – от една страна съдилищата приемат, че същата е в напреднала възраст „близо 80-годишна“, а от друга твърдят, че проявявала „завидна памет“.

Като превратен се оценява анализът на останалите доказателствени източници по делото, което има за последица и неправилното приложение на материалния закон. Твърди се, че не е подложена на самостоятелна оценка защитната тезата за това, че инкриминираните наркотични вещества са били „подхвърлени“ в дома на подсъдимия, поради наличие на парични задължения към него от страна на св.Г..

От гледна точка на оплакването за нарушение на материалния закон се сочи още, че не е доказано по категоричен начин притежаване от страна на подсъдимия на наркотични вещества с цел разпространение. В подкрепа на това се изтъкват показанията на полицейския служител – св.П. В., според който подсъдимият Б. не е известен като разпространител на наркотични вещества и няма контакти с наркозависими лица. Освен това в дома на подсъдимия Б. не са намерени съоръжения (като например електронна везна), каквито са неизбежни при продажба на наркотични вещества с оглед необходимостта от отмерване на съответни количества от тях.

В заключение защитниците изтъкват, че определените наказания на подсъдимия са прекомерни и несправедливи, като сочат необичайно ниското процентно съдържание на активно действащите компоненти в наркотичните вещества, напредналата му възраст и изключително тежкото му здравословно състояние, за което прилагат медицинска документация.

В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Б., редовно призован не се явява поради пребиваването му в болнично заведение, но изразява желание делото да се гледа в негово отсъствие. За него се явява адвокат К. Л., която поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения и отправя същите искания.

Прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимия Б. за неоснователна, а решението на ВтАС за правилно, законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 260 000 от 12.05.2023 г., постановена по НОХД № 953/2020 г., Русенският окръжен съд (РОС) е признал подсъдимия Р. Б. Б. за виновен в това, че на 12.09.2019 г. в гр. М., обл.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 3 661,78 лв., както следва:

- амфетамин с нетно тегло 121,7 грама на стойност 3 651 лв., от които 24,44 грама със съдържание на амфетамин 8,9 % и 97,26 грама със съдържание на амфетамин 4,5 % - общо разпределени в четири пакета;

- марихуана с нетно тегло 1,7963 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 0,4 тегловни %, на стойност 10,78 лв.,

поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.4 и чл.54 от НК го осъдил на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим и глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева.

С присъдата си РОС признал подсъдимия Б. за невинен в това, извършеното деяние да е продължавано престъпление в периода от началото на месец септември до 11.09.2019 г. включително, както и за това да е осъществена формата на изпълнително деяние „придобиване“, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението деянието да е извършено във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по пр.3 на ал.1 от чл.354а от НК.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 520/2018 г. по описа на РС-гр.Троян в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК окръжният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 12.09.2019 г. – 31.10.2019 г.

Съдът се произнесъл още по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.

По жалба на подсъдимия Б. чрез неговия защитник – адв.П. било образувано ВНОХД № 262/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, който с решение № 124 от 27.10.2023 г. изменил присъдата на Русенския окръжен съд на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като намалил наложените на подсъдимия Б. наказания както следва: лишаването от свобода от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца на 2 /две/ години и глобата от 8000 /осем хиляди/ на 5000 /пет хиляди/ лева.

В останалата част присъдата на Русенския окръжен съд била потвърдена.

Касационната жалба ведно с допълнението към нея от защитниците на подсъдимия Б. – адв.П. и адв.Л. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 вр.чл.253 от НПК в законоустановения от чл.350, ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия е основателна.

Основното оплакване на касатора е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в осъществената от инстанциите по същество доказателствена дейност, в резултат на което обясненията на подсъдимия Б., подкрепени от многобройни свидетелски показания в съдебната фаза на процеса, са игнорирани напълно. Вместо това съдът е поставил в основата на мотивите си показанията на св.Ц. Г., приемайки ги за подкрепени от показанията на св.П. без да ги съпостави и установи несъответствия между тях, което би му позволило да оцени обективно обясненията на подсъдимия. По същия начин, без да ги провери по надлежния процесуален ред, съдът е отхвърлил като недостоверни показанията на останалите свидетели, депозирани в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, което сочи, че не е положил необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, релевантни за установяване обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия.

Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.

От фактическа страна по делото е прието следното:

Подсъдимият Р. Б. Б. живеел в гр. М., област Русе. Имотът му се състоял от къща с двор, в който имало изградена едноетажна постройка, тип „лятна кухня“. В двора си държал и каравана, която ползвал през лятото. В гр. М. подсъдимият живеел сам, като в къщата, макар и рядко, идвали майка му – св.Е. Б. и синът му – св.К. Б..

Подсъдимият Б. се познавал със свидетеля Ц. Г. от повече от 20 години. Последният се занимавал с културни ценности и бил осъждан през 2018 г. за опит да изнесе такива през границата на страната. Двамата дълго време били с влошени отношения, но през пролетта на 2019 г. отново подновили контактите си. В този период подсъдимият дал на св.Г. две бронзови статуетки, които последният предложил да продаде в Англия на цена от около 7000 лв. Отново по това време подсъдимият Б. предложил да снабдява св.Г. с наркотични вещества, които същият да продава в Англия. Подсъдимият обяснил, че ще смесва наркотика със специална „мешилка“, каквато смес притежавал в дома си. Тогава св.Г. решил да запознае подсъдимия със св.П. П., който живеел в Австрия, за да може и той да продава наркотици. При посещението на двамата свидетели в дома на подсъдимия Б. в гр. М., последният дал на св.П. мостра от наркотика – бяла бучка, твърдейки че това е кокаин, но в последствие свидетелят решил, че няма да се занимава с такава дейност и изхвърлил мострата.

Впоследствие отношенията между подсъдимия и св.Г. отново се влошили по финансови причини, тъй като свидетелят не изплатил обещаната сума за статуетките. През лятото на 2019 г. подсъдимият Б. отишъл на морето с караваната си, където работел. Прибрал се в началото на месец септември и паркирал караваната в двора на имота си в гр. М..

Междувременно била получена оперативна информация, че подсъдимият Б. държи в дома си наркотични вещества. На 12.09.2019 г. било извършено претърсване и изземване в дома му, като на поканата на разследващите да предаде доброволно незаконно притежавани вещества, той посочил в лятната кухня, зад барплот тенджера под налягане, в която се намирали шест пакета – пет от тях съдържали кофеин, а един – бензокаин. Извършеният полеви наркотест не реагирал на наркотично вещество, поради което тези пакети били оставени в дома на подсъдимия. След този момент било предприето същинско претърсване, при което в шкаф под печката в лятната кухня и под мивката в караваната били намерени вещества, които при извършения полеви тест реагирали на амфетамин – веществото, намерено в лятната кухня било плик, съдържащ 24,44 грама амфетамин, а това, открито в караваната било 97,26 грама амфетамин. Отново в лятната кухня, в керамична ваза били открити 11 бр. саморъчно свити цигари, реагирали при теста на марихуана. Те били с общо тегло 1,7963 грама.

Така откритите наркотични вещества, както и мобилен телефон на подсъдимия били иззети с протокола за претърсване и изземване, одобрен по надлежния ред с определение на ОС – гр. Русе. Установените пет пакета кофеин и един пакет бензокаин първоначално били оставени в дома на подсъдимия Б., но в последствие, по преценка на разследващите органи за необходимостта от приобщаването и на тези вещества към доказателствените материали, те заедно с подсъдимия се върнали в гр. М., където подсъдимият Б. предал намиращите се в лятната кухня на имота му кофеин и бензокаин с протокол за доброволно предаване. В протокола саморъчно написал, че кофеинът е негов, закупил го е от аптека за лично ползване преди повече от пет години. Подсъдимият Б. бил задържан.

На 18.09.2019 г. в къщата на подсъдимия в гр. М., в присъствието на сина му – св.К. Б. било извършено повторно претърсване, при което в лек автомобил „Мерцедес“ бил намерен и иззет втори мобилен телефон.

При така установената фактология на събитията инстанциите по фактите приели, че подсъдимият Р. Б. Б. е извършил престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК, като на 12.09.2019 г., в гр. М., област Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 3 661,78 лв. - амфетамин с нетно тегло 121,7 грама, на стойност 3651 лв. и марихуана с нетно тегло 1,7963 грама на стойност 10,78 лв.

Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт не съответства на стандарта на разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, тъй като в основната си част възпроизвежда гласните доказателствени средства – тези от съдебното следствие и тези от досъдебното производство, а техният анализ е едностранчив, изграден въз основата на приоритизиране показанията на свидетелите от т.н. „първа група“ (св.Ц. Г. и св.П. П.), без същите да бъдат подложени на задълбочена проверка при налични противоречия между тях и останалите гласни доказателствени източници. В резултат на това отговорите на възраженията на страните, въпреки значителния обем на изготвеното решение, са непълни, като липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на решаващия съдебен орган.

Преди всичко сериозно внимание изискват възраженията на касатора за начина по който са оценени показанията на свидетелите от първата група и по-конкретно тези на св.Ц. Г.. Прави впечатление, че на същите е дадена безусловна вяра, независимо, че преценката за достоверността им се основава единствено на съпоставката им с показанията на другия свидетел от тази група – св.П., без да бъдат коментирани някои от обстоятелствата, съдържащи се в последните. Така например не е отчетено твърдението на св.П., че именно св.Г., известен като „Ц.“, е потърсил контакт с П. още в Австрия месеци по-рано от посещението в гр. М.; че той е организирал това посещение за среща с подсъдимия; че след тази среща е продължил да настоява свидетелят П. да „проучи интереса към наркотика“ в Австрия и да му се обади и т.н. Тези обстоятелства не са обсъдени в контекста на обясненията на подсъдимия Б., че св.Г. го е помолил да каже пред св.П., че наркотиците са негови, тъй като Г. дължал много пари на св.П. и ако последният разберял, че печели пари от наркотици, ще си поиска своите. Вместо да обсъдят тези гласни доказателства в тяхната съвкупност, и двете инстанции по същество са отхвърлили обясненията на подсъдимия, приемайки показанията на Г. и П. от досъдебното производство като напълно достоверни. Не са проверени в този контекст и показанията на св.К. Б. за това, че при посещението на Г. и П. в къщата в гр. М., двамата са били пияни и „надрусани“. Това обстоятелство е отхвърлено единствено защото се съдържа в обясненията на подсъдимия и показанията на неговия син, който по презумпция е заинтересован от изхода на делото, без да се държи сметка, че такива факти не биха били изнесени от другите двама свидетели, доколкото те също са заинтересовани от изхода на това дело.

Не без значение е оспорването от страна на подсъдимия и неговите защитници на твърдението на св.Г., че на 09.09.2019 г. не би могъл да посети гр. М., тъй като бил с майка си в с. Б. от 07.09. до 13.09.2019 г. включително. Това твърдение освен, че по никакъв начин не може да изключи възможността на датата 09.09.2019 г. св.Г. да се придвижи до гр. М., не отговаря и на действителността най-малко досежно датата 12.09.2019 г., тъй като видно от протокола за разпит на свидетел от 12.09.2019 г. (л.110, папка 1 от ДП № СлО-2924/2019 г. по описа на РОП), Ц. Г. е бил на разпит в ОДМВР – Русе от 08.50 ч.

Значение за оценката на показанията на св.Г. има още обстоятелството, че в показанията си, дадени пред първоинстанционния съд той не съобщава, че подсъдимият е предлагал открито да се разпространяват наркотици, дори е заявил, че „не е ставало дума за наркотици“, а имало само „намекване“ без да уточни в какъв смисъл. Нещо повече, посочил е, че контакта между подсъдимия и св.П. е осъществил с оглед желанието на Р. Б. да наеме апартамент от П. за свой близък в Австрия, където свидетелят имал собствена сграда, давана под наем. Без конкретни аргументи тези факти, които като цяло по-скоро кореспондират с обясненията на подсъдимия Б. са изключени, тъй като инстанциите по същество са кредитирали показанията на свидетелите от досъдебното производство безкритично.

На следващо място прави впечатление, че в основата на своите мотиви въззивната инстанция поставя изцяло показанията на свидетелите от досъдебното производство, пренебрегвайки тези от съдебното следствие с аргумента, че са били по-близки до събитията и за това са по-достоверни. Макар принципно тази теза да е вярна, тя не държи сметка за възможността свидетелите да си спомнят допълнително някои обстоятелства или да са имали причини на досъдебното производство да не споделят всичко. В някои случаи показанията на свидетели от съдебната фаза са изключвани, макар те и тези от досъдебното производство да не си противоречат, а да се допълват. Такъв е например случаят със свидетеля К. К., показанията на който са приобщени към т.н. „втора група“. Показанията на същия от двете фази на процеса не си противоречат. Прави впечатление, че тези от досъдебното производство са изключително лаконични по фактическите обстоятелства, касаещи предмета на делото, а съдържат повече информация относно това кой от свидетелите с кого се познава и какви са познанствата им с подсъдимия. В този смисъл тезата на въззивния съд за това, че показанията на св.К. от ДП са точни и конкретни, обективни и последователни, не отговаря на действителното положение, още повече че свидетелят е споделил за провеждани с него срещи с други длъжностни лица преди разпита му от разследващия полицай. С оглед на това изключването на по-конкретните му показания от съдебното следствие, без да бъдат проверени по надлежния ред сочи на липса на обективност, всестранност и пълнота при разглеждане на делото. Така се е стигнало и до недопустима подмяна на твърдения от показанията на св.К. в частта относно това какво е възприел от твърденията на „Ц.“ при посещението им в дома на св. П. А.. В показанията пред съда и след прочитане на тези от ДП, свидетелят е потвърдил това, че „Ц. иска Г. да свидетелства в негова полза, че С. го е заплашвал с убийство“, а не както е приел въззивния съд от показанията от ДП, че „Ц. се оплакал, че С. е поръчал да го бият и молил Г. да свидетелства в негова полза“ – двете твърдения сериозно се разминават. За да се избегнат непълнотите в показанията на св.К. и противоречията между тях и показанията на другите свидетели, в частност на св.Г. е следвало да се направи опит да се разпитат и останалите лица, присъствали на събирането в дома на св.А.. От наличните по делото доказателствени източници става ясно, че освен разпитаните свидетели Г., К. и А., там са присъствали поне още две – три лица. При необходимост е удачно да се проведат и очни ставки между тези лица, включително относно обстоятелствата за налични клипове във Фейсбук за „хвалбите“ на св.Г., за които някои свидетели споделят, както и за информацията в социалните мрежи относно намерените в дома на подсъдимия Б. наркотици.

Аналогичен е подходът на инстанциите по същество и по отношение показанията на свидетеля П. А.. Неговите показания от съдебната фаза са изключени поради „липса на логическа връзка“, който извод се основава на тезата, че св.Г. го е посочил пред разследващите като свидетел, а това било нелогично при положение, че А. твърди, че Г. е правил изявления за това, как е „нагласил“ подсъдимия и му е подхвърлил някакви торби. В същото време по-малко логично е св.А. да излага тези факти в полза на подсъдимия, с когото е скаран от 8-9 години, докато в същото време е в постоянен контакт и приятелски отношения със св.Г.. Внимателният прочит на показанията на св.А. от двете фази на процеса сочи, че тези от първоинстанционното производство напълно кореспондират с показанията на св.К. от същата фаза относно „хвалебствените изявления“ на св.Г. за „нагласяването“ на подсъдимия, докато показанията им от досъдебното производство си противоречат относно това кой на кого и какво е казал за възможна саморазправа от страна на подсъдимия със св.Г. – св.К. е заявил, че „Ц.“ е казал, че С. (подсъдимият) „поръчал да го бият“, искайки от Г. М. да свидетелства в негова полза, докато св.А. говори за това, че „Г. предупредил „Ц.“ да внимава, че С. Б. иска да го нагласи по някакъв начин“, доколкото свидетелят разбрал, да му „бъдат подхвърлени амфетамини“. Като се изхожда от фактологията по делото и при липсата на конкретика в показанията на св.А. относно последното обстоятелство, да се приеме, че то осветлява желание на подсъдимия да „нагласи“ св.Г. поради възникналите между тях финансови противоречия вместо обратното, сочи на изграждане на мотивите на решаващите съдебни органи въз основа на предположения, записани в мотивите на решението на ВтАС като житейска логика. Възприемането на такъв подход, вместо иницииране на мерки за изчистване противоречията в доказателствения материал чрез способите на НПК представлява съществено нарушение на процесуалните правила в доказателствената дейност. Освен това без коментар е останало изявлението на св.А., че подкрепя показанията си както от ДП, така и тези пред съда, тъй като може би се отнасят до две различни събирания у дома му, които се случвали често.

Въззивната инстанция е групирала показанията на свидетелите Е. Б. (майка на подсъдимия), К. Б. (син на подсъдимия), Д. Д. и Г. Л. в „трета група“.

Показанията на майката и сина на подсъдимия Б. проверяваният съд е кредитирал единствено относно познанството на подсъдимия със св.Г. и честите му гостувания, както и относно взаимоотношенията им за две бронзови статуетки, по повод на които възникнало напрежение между двамата от финансово естество (поради неплащане на уговорената сума от свидетеля на подсъдимия). В останалата им част показанията на тези двама свидетели са игнорирани, с доводи за заинтересованост поради близките им родствени отношения по права линия, поради напредналата възраст на св.Б. от една страна и подозрителната й памет – от друга. Отречена е възможността пред съда св.Б. да е дала по-пълни показания поради възможността да е проверила някои обстоятелства след разпита й на ДП, а съответствието на изнесените от нея факти с показанията на св.Д. Д. е игнорирано поради малки различия в точното часово време, в което са се развили събитията в гр. М. на 09.09.2019 г.

По същата причина са отхвърлени показанията на св.Д. от съдебната фаза, независимо че те си кореспондират с показанията му дадени по време на очна ставка със св.Г., също приобщени към доказателствената съвкупност. Без коментар е останало изявлението на св.Г. по време на очната ставка за това, че не желае да отговори на конкретен въпрос на св.Д., заявявайки: „Аз имам деменция и не помня да си ме возил“, както от провеждащия очната ставка разследващ полицай, така и впоследствие от съда. Изцяло като недостоверни са оценени всички показания на този свидетел, като се отчитат близките му отношения с подсъдимия, което е прието за достатъчно той да бъде заинтересован. Като допълнително основание за изключване показанията на св.Б. и св.Д. е посочено още съответствието между тях, което според въззивната инстанция е доказателство за „напасването им“, с цел създаване на алиби на подсъдимия Б.. В същото време мерки за проверка на така създаденото „алиби“ не са предприети както от разследващите органи, така и от контролирания съд. Единствено в тази посока е представената по делото справка от автоматизираната система на републиканската пътна мрежа, според която за времето от 00.00 ч. до 24.00 на 09.09.2019 г., за лек автомобил с ДК № * ** ** **, управляван от св.Д., няма регистрация. Тази справка според настоящия касационен състав е недостатъчна по няколко причини. На първо място тя се съдържа в писмо от Началник сектор ПКП при ОДМВР – Русе, главен инспектор П. В., който е свидетел по настоящото дело и е работил по други дела срещу подсъдимия Б.. Наред с това от писмото не става ясно как е извършена справката – липсва технически документ от автоматизираната система на републиканската пътна мрежа. Не на последно място е било необходимо да се изясни, дали посоченият от св.Д. маршрут, по който се е движел от гр. Р. до гр. М до е част от републиканската пътна мрежа или попада в населени места, което му придава друг статут. За пълнота на проверката на показанията на този свидетел относно обсъжданото обстоятелство е било необходимо още да се провери наличието на камери по трасето, по което се е движел и да се изискат записите от такива, ако са установени. Едва след предприемането на всички необходими и възможни мерки за проверка на изнесените от св.Д. факти би могло да се говори с категоричност за достоверността на неговите показания.

Последният свидетел от тази група е Г. Л., допуснат до разпит от първоинстанционния съд след дълго настояване на подсъдимия и неговата защита. Показанията на този свидетел служат за проверка на обясненията на подсъдимия относно изнесените от него факти за няколкократно „подхвърляне“ в двора на имота му в гр. М. на пакети, съдържащи наркотични вещества. В един от тези случаи подсъдимият Б. е подал сигнал в полицията, предавайки и намерените в двора му вещества, като по този сигнал е образувано ДП № 389/2020 г. по описа на ОДМВР Русе, пр.пр. № 3854/2020 г. по описа на РП гр. Русе. В показанията си този свидетел твърди, че при едно от посещенията си в гр. М., в находяща се близо до имота на подсъдимия гумаджийница е видял лице с шапка и очила да подхвърля през оградата в двора на Б. някакъв пакет. След като се приближило до намираща се до гумаджийницата кола, качвайки се в нея лицето свалило шапката и очилата, в резултат на което свидетелят разпознал Ц. Г..

По отношение на този свидетел въззивният съд е изразил скептичност на първо място относно годността на паметта му предвид възрастта му – на 76 години. На следващо място изразил недоверие за това, че лицето си е свалило шапката и очилата, което било нелогично ако иска да скрие самоличността си и освен това изразил недоумение за това, че св.Л. е разпознал Г., независимо че го е виждал само веднъж. Не на последно място учудване е изразено и за това, че този свидетел живее в друго населено място, а се е озовал в близост до имота на подсъдимия. На всички така поставени въпроси свидетелят е дал отговори, които звучат толкова логично, колкото и тяхното отрицание, поради което са се нуждаели от допълнителна проверка, каквато не е предприета от инстанциите по същество. Вместо това са изключени напълно от доказателствената съвкупност като противоречащи на житейската логика, и поради нескритите приятелски отношения между този свидетел и подсъдимия Б.. Тук касационният съд счита за необходимо да напомни, че житейската логика не е нито доказателство, нито доказателствено средство, нито способ за събиране и проверка на доказателства. Позоваването на нея води единствено до постановяване на съдебния акт въз основа на предположения в противоречие с процесуалните правила и по-конкретно с чл.303, ал.1 от НПК.

Като последна група гласни доказателствени източници, въззивната инстанция е обособила обясненията на подсъдимия Б., които е кредитирал единствено в частта, изясняваща познанството му със свидетеля Ц. Г. и причините за влошаване на отношенията им. В останалата част обясненията са определени като защитна теза. Изхождайки от описания по-горе подход в анализа и оценката на останалата доказателствена съвкупност и най-вече на свидетелските показания, които са ценени съобразно съответствието им с показанията на свидетелите от първата група, изводът, до който настоящият касационен състав стига е за липса на осъществена надлежна проверка на предложената от подсъдимия Б. версия за събитията. Важно значение за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства по делото би имало установяването на източника на оперативната информация, въз основа на която е започнало наказателното производство. Това би допринесло съществено за проверка показанията на определения като основен свидетел Ц. Г. и за по-задълбочен анализ на останалите доказателствени материали.

Не на последно място следва да се отбележи, че показанията на св.П. В., началник сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР гр. Русе в частта им, в която е посочил, че „не свързва подсъдимия Б. с някой от лицата, които разпространяват наркотици в гр. Русе, включително и утвърдени дилъри“ неоснователно са определени като израз „на лично мнение“. Тъкмо обратното, това обстоятелство му е известно във връзка с преките му служебни задължения и то съвпада напълно с данните за съдебното минало на подсъдимия, който не е бил осъждан за престъпление свързано с наркотични вещества.

В заключение и само като индиция за наличие на некоректност при провеждане на разследването по настоящото дело следва да се посочи и необяснимата липса на каквато и да е инициативност от разследващите органи по ДП № 389/2020 г. по описа на ОДМВР Русе, пр.пр. № 3854/2020 г. по описа на РП гр. Русе, образувано по сигнал на подсъдимия Р. Б..

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира за водещ порок в доказателствената дейност на въззивната инстанция липсата на достатъчно процесуална активност за събиране на всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, задължението й за което произтича от основния принцип на наказателния процес за осигуряване разкриването на обективната истина, както и от вмененото й от разпоредбите на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК задължение да събере всички възможни и необходими доказателства и да ги подложи на внимателна проверка. Неспазването на водещи принципи в наказателното правораздаване са довели до липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина и са в основата на незаконосъобразно формираното вътрешно убеждение на контролирания съд, което съставлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Констатираното процесуално нарушение налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВтАС. При повторното му разглеждане съдът следва да положи усилия за допълване на доказателствената съвкупност с необходимите и възможни доказателства и доказателствени средства, да подложи на проверка всички приобщени към доказателствената маса такива, да ги анализира поотделно и в съвкупността им, като формира изводите си за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимия материален закон въз основа на обективно установените релевантни факти по делото.

Предвид констатираното основание за връщане на делото за ново разглеждане, липсва необходимост от обсъждане на останалите релевирани основания в касационната жалба – нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието.

Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 124 от 27.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 262/2023 г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново, втори наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВтАС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.