Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова дискриминация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 637

гр.София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева като изслуша докладвано от съдия Ерик Василев гр.д.№ 4443 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационната жалба на С. А. Б., чрез адвокат В. Б. и касационна жалба на „Софарма“ АД, представлявано от прокурист С. Д., чрез адвокат Л. В.-К., срещу решение № 3984/03.07.2024 г. по в.гр.д.№ 10643/2023 г. на Софийски градски съд в частта в която е потвърдил решение от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 10837/2019 г. на Софийски районен съд, 24 състав и частично е уважил иск по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за обезщетение на причинени неимуществени вреди до размер на 9000 лева от общо 60 000 лева, за периода 25.02.2014 г. - 22.02.2019 г., поради дискриминация по признак „лично положение“ – неравноправно третиране при упражняване правото на труд, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019 г. до окончателното й изплащане. С решението се обезсилва определение № 20093680 от 12.06.2023 г. по гр.д.№ 10837/2019 г. на Софийски районен съд, тъй като искането на С. А. Б. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските по чл.248 ГПК е процесуално недопустимо.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за критериите, при които следва да се определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, при твърдения за осъществена форма на дискриминационно отношение поради невъзлагане на работа на ищеца.

Отговор на въпроса е даден принципно в т.11 на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на Пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуването и прилагането на материалния закон, която се споделя трайно от Върховния касационен съд при решаване на споровете за обезщетение на причинените неимуществени вреди – напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр.д.№ 5663/2013 г., ІV г., в което се посочва, че проявата на дискриминация е деликтно деяние, но отговорността на работодателя за дискриминация при упражняване правото на труд не е идентична с тази по чл.49 ЗЗД. Той е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място и носи отговорност по специалния закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител. Работодателят, при нарушение на общото правило по чл.18 ЗЗДискр., няма право на регресен иск против преките извършители, защото не отговаря вместо тях. Увреденият може по избор да предяви иска за обезщетение срещу работодателя и/или лицата, които са проявили дискриминация - чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай обстоятелства, които имат значение за правния спор – какви действия са или не са били предприети, във връзка с твърденията за неравноправно третиране; за какъв период от време е осъществена дискриминация и по кой признак, както и степента на засягане на неимуществената сфера пострадалия, т.е. релевантни за справедливия размер на обезщетението са всички външни проявления на дискриминационно отношение повлияли на обичайния начин на живот на дискриминираното лице.

С оглед дадения отговор на повдигнатия процесуалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите на касатора за нарушение на материалния закон за частично основателни. Въззивният съд в случая е установил, че с влязло в сила решение от 29.07.2022 г. по в.гр.д. № 1/2020 г. на СГС е уважен иск на С. А. Б. против „Софарма“ АД, на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр, за обезщетение на имуществени вреди, причинени от неравностойното му третиране при определяне на трудовото възнаграждение на заеманата от него длъжност „стоковед“, за периода 25.02.2014 г. - 25.02.2017 г. /разлика с полученото в същия период трудово възнаграждение от останалите служители, заемащи тази длъжност в дружеството/. Правилно, в тази връзка, съдът е зачел извършеното нарушение от работодателя през същия период – дискриминационното му третиране при упражняване правото на труд, но необосновано е определил размера на дължимото обезщетение на засегнатото лице. От данните по делото е видно, че между страните по делото са възникнали множество спорове относно наложените дисциплинарни наказания на ищеца, във връзка с неравностойното му третиране от работодателя, което се установява по несъмнен начин за периода от 25.02.2014 г. до 25.02.2017 г. От събраните гласни доказателства за отношенията на работодателя към неговия служител се установява, че ищецът е изпитвал напрежение и тревожност поради неравностойното му третиране при упражняване правото на труд. С оглед на конкретните обстоятелства, при които са извършени дискриминационни действия спрямо С. А. Б., установени с влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 1/2020 г. на СГС, следва да бъдат възмездени по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и причинените неимуществени вреди на пострадалия през същия период. В случая няма спор, че с решение № 168/20.07.2010 г. на КЗД е прието, че по отношение на С. А. Б. е извършена дискриминация по признак лично положение, във връзка с упражняване правото му на труд на заеманата длъжност „Стоковед“ при работодателя „Софарма“ АД, за периода от 19.10.2009г. Съгласно чл.9 от ЗЗДискр., след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т.е. доказателствената тежест да бъде установено, че липсва нарушение по смисъла на чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., при твърдения за дискриминация, във връзка с упражняване на трудовите функции от работника, е на работодателя. Ето защо, решаващият извод в обжалваното решение, че при липса на доказателства да са били преустановени проявите на дискриминация от работодателя след този период, следва да се приеме, че нарушението спрямо същия служител е останало непроменено и след 25.02.2017г. до края на исковия период, следва да бъдат споделени. В производството по делото ищецът доказва фактическите обстоятелства, от които може да се направи извод, че по отношение на него е налице дискриминация по признак "лично положение". Следователно, за ответната страна /работодател/ е възникнало задължението да докаже с пълно и главно доказване, че правото на равно третиране не е нарушено, а липсата на доказателства в този смисъл е основание да се приеме, че претенцията на ищеца е основателна.

Предвид изложените обстоятелства и съвкупната преценка на събраните доказателства, настоящият състав на ВКС приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в исковия период от 25.02.2014 г. до 22.02.2019 г., причинено от установените по несъмнен начин по делото дискриминационни действия на работодателя спрямо С. А. Б., е в размер на 6000 лева, която сума се дължи със законните лихви от 22.02.2019 г. до изплащането, а претенцията до пълния предявен размер е неоснователна.

Касаторът „Софарма“ АД, представлявано от прокурист С. Д., чрез адвокат Л. В.-К., са поискали разноски по делото, които с оглед изхода на спора са в размер на общо 9819 лева, за частично отхвърлената част на предявения иск за обезщетение, съгласно списъка по чл.80 ГПК. Направеното в тази връзка възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. В случая, исканията за присъждане на сторените разноски, съответно възраженията за техния размер, са валидно заявени най-късно в съдебното заседание, в което приключва делото. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минимални размери в НМРАВ, само по себе си, не е основание да се приеме, че същото е прекомерно. Прекомерност обаче е налице тогава, когато се установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в размер на общо 9819 лева е прекомерно с оглед предмета и фактическата и правна сложност на възникналия правен спор, поради което разноските следва да бъдат присъдени в размер на 5000 лева.

Касаторът на С. А. Б., чрез адвокат В. Б., също е поискал разноските по делото, които с оглед изхода на делото се дължат в размер на общо 1020 лева, съгласно уважената част на иска и представения списък по чл.80 ГПК

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3984/03.07.2024 г. по в.гр.д.№ 10643/2023 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 10837/2019 г. на Софийски районен съд, 24 състав в частта, с която частично е уважен иск по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за обезщетение на причинени неимуществени вреди над 6000 лева /до присъдените 9000 лева/, за периода 25.02.2014 г. - 22.02.2019 г., и вместо това:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. Б., чрез адвокат В. Б., срещу „Софарма“ АД, представлявано от прокурист С. Д., на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. в частта в която е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 6000 (шест хиляди) лева, за периода от 25.02.2014 г. до 22.02.2019 г., със законните лихви от 22.02.2019 г. до изплащането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3984/03.07.2024 г. по в.гр.д.№ 10643/2023 г. на Софийски градски съд в останалите обжалвани части, с което е присъдено обезщетение неимуществени вреди в размер на 6000 (шест хиляди) лева, за периода от 25.02.2014 г. до 22.02.2019 г., със законните лихви от 22.02.2019 г. до изплащането и е отхвърлен предявения иск на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. до пълния предявен размер от 60 000 лева.

ОСЪЖДА „Софарма“ АД, представлявано от прокурист С. Д., да заплати на С. А. Б., чрез адвокат В. Б., разноските по делото в размер на 1020 (хиляда и двадесет) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С. А. Б. да заплати на „Софарма“ АД, представлявано от прокурист С. Д., разноските по делото в размер на общо 5000 (пет хиляди) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.