Дължимост на сметки при електромер със софтуерно пренасочване към скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№60157
ГР. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 9.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Валентина Илиева
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3363/20 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Енерго – про продажби”АД гр. Варна срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1009/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба В. К. я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
В посочените от касатора решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г. , III г. о., и решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос ( Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. , Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г . ВКС, ІV ГО, Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. , ІІІ ГО, и др.) В последните се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба ( чл. 183 и сл. ЗЗД ), респ. на договора за търговска продажба ( чл. 318 и сл. ТЗ ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС ), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД , респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ . Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които ( чл. 120 ЗЕ ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период.
Това тълкуване на закона по правния въпрос се споделя напълно от настоящия съдебен състав.
По същество на касационната жалба: Въззивният съд е уважил предявеният от В. К. срещу касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е приел за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 118,16 лв., начислена като корекция от ответното дружество за периода 18.10.17 – 30.06.18 г. за посочения по делото и в решението обект на ищеца. Изложил е подробно фактическата обстановка по делото - извършената от БИМ метрологична експертиза от 18.10.18 г. е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената ел. енергия се разпределя обаче и върху невизуализираната на дисплея тарифа Т3 – 270007 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. СТЕ, назначена по делото също е посочила, че електромерът е в срока на метрологична годност. Натрупаното количество ел. енергия по Т3 в регистър 1.8.3. от 27007 кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което е налице нарушение на нормалната работа на електромера. Наличието на данни в този регистър се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по-конкретно в тарифната му схема и е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса – чрез софтуерно проникване в паметта на електомера през инфрачервения порт. При тези данни по делото въззивният съд е уважил иска, като е приел, че по делото не е доказано по пълен и убедителен начин какви са били показанията на „скритите” /невизуализирани на дисплея на СТИ/ и впоследствие прочетени от служителите на ответника регистри при монтажа на електромера, поради което не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър 1.8.3 от 27007 кВтч е действително доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия. Затова и исковата сума от 5 118 лв., съставляваща стойност на служебно начислено количество ел. енергия за периода 18.10.17 – 17.10.18 г. за посочения обект на ищеца, за която е издадена фактура от ответното дружество, е недължима.
Въззивното решение, с оглед на даденото тълкуване на закона в посочената по-горе практика на ВКС, е постановено при ненапълно изяснена фактическа обстановка по делото. Обосновка за решаващия извод на въззивния съд не може да се намери в заключението на вещото лице по приетата техническа експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на констатираната софтуерна намеса, с която е въведена още една тарифа – Т3, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти. В този смисъл са и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване на правния спор, и съответно е довело и до необоснованост на акта.
С оглед изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага събиране на доказателства, затова делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд – чл.293, ал.3 ГПК.
При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: Кога и как/ по какъв начин/ са възникнали показанията в регистър Т З на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа? Кога, по какъв начин и с каква цел е извършено констатираното неправомерно въздействие върху тарифната схема на процесното средство за търговско измерване; какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства, за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин? В какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата? Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи 1.8.1 и 1.8.2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър (като част) за исковия период (като време). При съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена сумата по издадената от ответника фактура?
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №1009/20 г. от 13.08.20 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: