Отговорност на общината за вреди от ухапване от безстопанствено куче

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50151
гр.София, 19.10. 2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2598 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 261392/02.03.2021г. по гр.д.№ 353/2020г. по описа на Софийски градски съд, ІІ г въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Столична община да плати на А. В. А. ( починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон А. А. А. и С. А. Н.), на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 6000 лева - обезщетение за болките и страданията, търпени от ухапване от безстопанствено куче на 12.06.2016г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 32/19.01.2022 г. по следните въпроси: 1/ Необходимо и достатъчно ли е да има нараняване от животно, за да бъде ангажирана отговорността на Столична община по реда на чл. 49 ЗЗД вр.с чл. 45 ЗЗД за вреди от ухапване от безстопанствено куче ? и 2 / Коя от страните носи доказателствената тежест да установи, че причинилото инцидента куче е безстопанствено и какво следва да е доказването на този факт?

По първия въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( решение № 368/18.11.2015г. по гр. д. № 2045/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 488/07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 383/27.07.2010 г. по гр. д. № 424/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), напълно споделяна от настоящия състав, според която, за да бъда ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ , чл. 42 ЗЗЖ , чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ , чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ . Екскулпирането е възможно, само ако общината докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината.

По втория въпрос отново е формирана трайна съдебна практика на ВКС, застъпена в следните решения по чл. 290 ГПК : решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г. о., според която тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 12.06.2016г. на територията на [населено място], ищецът е бил нападнат от безстопанствено куче, в резултат от което е претърпял болки и страдания, силна уплаха и стрес, справедливото овъзмездяване на които възлиза на 6000 лева. За да ангажира отговорността на ответната Столична община за заплащане на така определеното обезщетение, съдът е приел, че събраните по делото по искане на ищеца гласни доказателства установяват факта, че нападналото го куче е безстопанствено, а наличието на нападение е единствено достатъчно, за да се приеме, че СО е бездействала при изпълнение на законовите й задължения, вменени със ЗЗЖ.

С оглед дадения по – горе отговор на първия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд неправилно е счел нападението от безстопанствено куче за единствено необходимо и достатъчно условие за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД. Въпреки това, крайният извод на съда по същество за основателност на предявения иск е правилен. Съображенията на касационната инстанция са следните:

Задълженията на СО по повод безстопанствените животни, вкл. кучета, са нормативно установени в ЗЗЖ, който в редакцията на чл. 41, чл.47,чл. 49, чл. 50 и чл. 59 към 2016г. ( датата на увреждането) предвижда задължения на общините за: 1/ овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2/ надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; 3/ надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4/ вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; 5 / контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали.

По делото е установена проявата на агресивно поведение на куче, за което се твърди, че като безстопанствено, е под надзора на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината по отношение на задължението й по чл. 50 т.2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа т.е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им. Подобно доказване не е проведено. В подкрепа на възражението си, че не е бездействала, ответната община е представила по делото програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на СО 2012-2016г., справки за дейността на приюти за безстопанствени кучета в кв. Сеславци, писмо, заповед, сигнал и отчет на изпълнение на мерките по т.VІ от програмата ( мерки по изпълнение на целите). Сред целите на програмата липсва такава за овладяване агресивното поведение на безстопанствените кучета. Като метод за разрешаване на проблема с тях е предвидена единствено евтаназията им и връщане по места само на неагресивните и здрави кучета. Евтаназията на кучета, чието агресивно поведение представлява опасност за хора и животни, е предвидена и като мярка за изпълнение на целите по програмата. В отчета на изпълнението на мерките по програмата липсват каквито и да е данни във връзка с изпълнението на тази мярка. Или представените по делото доказателства са негодни да установят какви мерки, извън евтаназията, са набелязани от общината в изпълнение на задължението й да надзирава, предотвратява и контролира агресивното поведение на безстопанствените кучета спрямо хората, както и дали, и в какви случаи, е предприемана единствено предвидената мярка - евтаназиране. Така по делото е останало недоказано, както че ответникът е набелязал адекватни на правомощията си по чл. 50 и чл. 59 ЗЗЖ мерки, така и че е предприел изпълнението им, поради което, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на СО по чл. 49 ЗЗД.

Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната практика на ВКС. За да приеме, че е несъмнено установено по делото, че кучето не е имало стопанин, съдът е кредитирал показанията на ищцовия свидетел – очевидец на произшествието, който, макар да не е използвал думата безстопанствено при описание на нападналото ищеца куче, е споделил наблюдения („имаше глутница кучета“, „най – едрото се спусна и го захапа“, „другите лежаха по тротоара“), които, при спазване на житейската логика и съобразяване с останалите обстоятелства по делото, обосноват заключение, че кучето е било безстопанствено.

В касационната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с необсъдените по – горе елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, а именно – вреди и причинна връзка. Липсват оплаквания и срещу размера на присъденото обезщетение.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВКС намира обжалваното въззивно решение за правилно и на основание чл. 293, ал.1 ГПК следва да го остави в сила, поради което

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261392/02.03.2021г. по гр.д.№ 353/2020г. по описа на Софийски градски съд, ІІ г въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: