Определяне на дяловете при съсобствен парцел, съставен от два имота

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. София, 13.04.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4015 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № III-40 от 21.05.2021г. по гр.д.№ 278/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 153 от 23.12.2020г. по гр.д. № 618/2020г. на Районен съд-Айтос. С последното е признато за установено по отношение на Х. С. М., Л. А. М. и А. Х. С., че И. С. М. е собственик на 7/20 ид.ч. от недвижим имот, а именно: УПИ **** в кв. 37 по плана на [населено място], съставен от ПИ № ***с площ 745 кв.м. и част от ПИ № *** с площ 585 кв.м., заедно с построените в него сгради: едноетажна масивна жилищна сграда с площ 138,63 кв.м., едноетажна масивна сграда - лятна кухня с площ 42,58 кв.м. и едноетажна сграда - навес с площ 36 кв.м.; за посочения размер от 7/20 ид.ч. са отменени констативните нотариални актове, издадени на ответника Х. М..

Касационната жалба е подадена от ответниците по иска Х. С. М., Л. А. М. и А. Х. С. чрез адвокат Д.. Навеждат се доводи за неправилни изводи на съда, довели до отхвърляне на възражението им за придобивна давност, както и за неправилно определяне дела на ищеца от 7/20 ид.ч., при което не е съобразено, че нотариалният акт за дарение от 1989г. не касае целия УПИ, а само един от имотите, участващи в него.

Ответникът по касационната жалба И. С. М. в писмения си отговор изразява, че жалбата е неоснователна.

Касационното обжалване е допуснато с определение №60438 от 07.12.2021г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задълженията на въззивния съд да извърши своя преценка на доказателствата, да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по спора.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост на 7/20 ид.ч. от урегулиран поземлен имот с построените в него сгради. Безспорно е, че имотът е бил собственост на родителите на ищеца И. и ответника Х., а именно С. М. М. /С. М. М./, починал 1989г. и А. Х. М./А. Х. М./, починала 1998г. Наследници на двамата са ищеца И., ответника Х. и двете им сестри С. и Х., които не са страни в процеса. Приживе, през 1989г., родителите са дарили на двамата си сина общо 2/5 ид.ч. от дворно място от 745/1330 кв.м. ид.ч., представляващо имот пл. № ***, заедно с толкова идеални части от построената в имота жилищна сграда и лятна кухня. На 21.05.2020г. ответникът Х. С. М. се е снабдил с констативен нотариален акт /№ 196/ за собственост по давност на 4/5 ид.ч. от дворно място от 1330 кв.м., съставляващо УПИ ***,*** в кв. 37 по плана на [населено място], заедно с толкова идеални части от построените в него сгради: едноетажна масивна жилищна сграда с площ 138,63 кв.м., едноетажна масивна сграда - лятна кухня с площ 42,58 кв.м., едноетажна паянтова сграда - навес с площ 36 кв.м. и навес с оградни стени с площ 12 кв.м. На същата дата се е снабдил и с констативен нотариален акт /№ 197/ за собственост по дарение и по давност върху целия УПИ със сградите. Този имот Х. М. и съпругата му Л. М. са продали на 27.08.2020г. на сина си А. Х. С. - третия ответник по иска.

Спорът е съсредоточен върху предявеното от ответниците възражение за придобивна давност по отношение притежаваните от ищеца идеални части, изтекла в полза на Х. М. и Л. М.. Разпитаните свидетели установяват, че в имота повече от 30 години живеят ответниците, те са правили ремонти и подобрения. Ищецът живее постоянно в Турция, но идва поне няколко пъти в годината в България и до преди две години е отсядал в къщата при брат си. Откакто разбрал за прехвърлянето на имота не си говорят и вече не ходи в тази къща, а у други роднини. Къщата има два входа и И. отсядал от едната страна.

Видно от представената скица на поземления имот, че УПИ ***, *** в кв. 37 по плана на [населено място] е с площ 1330 кв.м., като имот пл. № *** участва със 745 кв.м., а имот пл. № *** - с 585 кв.м.; регулационният план е от 1989г.; по разписен лист собственик на имот пл. № *** е С. М. М. с нотариален акт от 1972г.; този нотариален акт не е представен по делото; на скицата няма отразяване чия собственост е имот пл. 339.

Първоинстанционният съд е уважил иска като е приел, че ищецът е посещавал имота без противопоставяне от страна на брат си и че от страна на ответниците не е установена промяна в намерението, която да е демонстрирана пред ищеца; само фактът, че ответниците считат имота за свой дом и са извършвали подобрения в него, не е достатъчен за придобиване по давност.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт. Възприел е изводите, че не е установена промяна в поведението на ответника Х., която да сочи на преминаване от държане във владение на притежаваните от ищеца идеални части от имота. Такава промяна е настъпила едва през 2020г. със снабдяването с констативен нотариален акт. Във въззивната жалба на ответниците е наведен довод, че при уважаване на иска за 7/20 ид.ч. съдът не е съобразил, че договорът за дарение от 1989г. в полза на двамата братя е за общо 2/5 ид.ч., но само от имот пл. № *** и сградите в него, а УПИ ***,*** се състои от два имота и имот пл. № ***, както и сградите в него не са били обект на дарение, при което делът на ищеца в съсобствеността на този имот е друг - 5/20 ид.ч. На тези доводи въззивният съд не е отговорил.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Практиката на Върховния касационен съд по Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и посочената от касатора практика по Решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 638/2014г. на І т.о., Решение № 17 от 08.02.2016г. по гр.д. № 4121/2015г. на ІV г.о., Решение № 176 от 15.05.2017г. по т.д. № 1885/2015г. на ІІ т.о. несъмнено възлагат на въззивния съд задължение за извърши своя преценка на доказателствата, да се произнесе по правно релевантните доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по спора. Тази практика се споделя напълно от настоящия състав .

По касационната жалба .

Както бе констатирано по-горе въззивният съд не е разгледал наведените във въззивната жалба доводи досежно размера на правата на ищеца в съсобствеността с оглед на това, че договорът за дарение, с който Х. М. придобива 1/5 ид.ч., касае само имот пл. № *** и сградите в него, а процесният УПИ ***,*** се състои от два имота и имот пл. № ***, както и сградите в него, не са били обект на дарение, при което делът на ищеца в съсобствеността на този имот е по-малък. Горното обуславя неправилност на въззивния акт.

Видно, че с договора за дарение от 1989г. родителите на ищеца И. и на ответника Х. са дарили на двамата общо 2/5 ид.ч. от дворно място от 745/1330 кв.м. ид.ч., представляващо имот пл. № ***, заедно с толкова идеални части от построената в имота жилищна сграда и лятна кухня. Според скицата на л.30 от първоинстанционното дело, издадена на 10.09.2020г., УПИ ***,*** по регулационния план от 1989г. е с площ 1330 кв.м. и в него участват: имот № *** със 745 кв.м. и имот № *** с 585 кв.м.; отразено е, че този УПИ е идентичен с парцел *** в кв. 57 по отменения план на [населено място], както и че е собственост на Х. С. М. с констативен нотариален акт от 2020г. за пл. № *** от 585 кв.м. и за 4/5 ид.ч. от пл. № *** от 745 кв.м.; посочено е също, че собственик на имот пл. № *** по разписен лист е С. М. М. с нотариален акт от 1972г. В скица на л. 33 от същото дело, издадена на 03.02.2020г., приложена по нотариалното дело, са посочени същите обстоятелства досежно образуването на съсобствения УПИ, различието е в собствеността на имота, където е посочено, че имотът е записан като собственост на Х. С. М. и М. С. М. с 2/5 ид.ч. въз основа на нот. акт за дарение от 1989г. и на С. М. М. с нотариален акт по давностно владение от 1972г. Както бе посочено нотариалният акт от 1972г. не е представен по делото и няма данни чия собственост е имот пл. ***.

При горните обстоятелства е безспорно, че нотариалният акт за дарение касае 2/5 ид.ч. от имот пл. № ***, но не и имот пл. № ***, който участва в съсобствения УПИ. По отношение на имот пл. № *** в делото няма данни чия собственост е. Регулационният план, по силата на който е създаден съсобствения парцел, е приет през 1989г. при действието на ЗТСУ /отм./. По тогава действащите правила на чл.29 и чл.30 ЗТСУ при малкоетажно и средноетажно застрояване с плана могат да се образуват общи парцели от: а) съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти; б) съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти; в) съседни имоти по букви "а" и "б" ; като съсобствеността възвиква по силата на регулацията и частите на съсобствениците в образувания по регулация общ парцел за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни. При тази правна уредба и при липсата на каквито и да е твърдения на страните в тази насока, не може да се предполага, че имот пл. № *** също е бил собственост на общия наследодател - С. М. /С. М. М./. Същевременно, с § 8, ал.1 ПЗР ЗУТ е предвидено отпадане на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти. В ал.2 на §8 са предвидени няколко възможности за собствениците за уреждане на отношенията, като в крайна сметка, те могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

Предвид горното, наличните по делото доказателства не са достатъчни, за да бъдат правилно определени правата на страните в съсобствеността. Необходимо е да бъде изяснено чия собственост е бил имот пл. № *** към момента на урегулирането през 1989г., уреждани ли са отношенията между съсобствениците във връзка с възникналата съсобственост по регулация, т.е. приложена ли е тя, респ. какви са последиците от отпадането на отчуждителното действие на регулационния план съгласно §8 ПЗР ЗУТ. Тъй като по делото липсват както твърдения, така и доказателства в тази насока, то спорът не може да бъде решен от настоящата инстанция, а делото следва да се върне за ново разглеждане поради нуждата от събиране на нови доказателства. При новото разглеждане съдът първо следва да даде възможност на страните да заявят твърденията си във връзка с горепосочените обстоятелства и да представят доказателства, включително нотариалният акт на наследодателя от 1972г. След това, ако е необходимо, съдът следва да назначи техническа експертиза, която да изясни положението на имотите, участващи в съсобствения парцел към момента на създаване на регулацията; границите по кадастралния план, предшестващ регулационния; наличието на доказателства за уреждане на отношенията между съсобствениците и с оглед на това - положението на имотите понастоящем, след прекратяване отчуждителното действие на регулацията. Едва след изясняване на всички тези обстоятелства ще може да се определи какви са дяловете в съсобствеността и дали те са различни за двата имота, участващи в съсобствения УПИ, предвид дарението, което се отнася само за единия имот.

Разноски за настоящето производство не се присъждат. Направените такива следва да бъдат присъдени при решаването на спора по същество в зависимост от изхода му.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № III-40 от 21.05.2021г. по гр.д.№ 278/2021г. на Бургаски окръжен съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд съобразно указанията в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: