Отмяна на влязло в сила решение поради нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
София, 01.08.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 107 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на Л. П. Б. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 17.02.2022г., постановено по гр.д. № 5508/2019г. по описа на Софийски градски съд. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, защото са открити нови писмени доказателства. Твърди се, че на 03.07.2023г. молителката се е снабдила с документи / споразумение от 15.02.2005г. и спогодба от същата дата/, за които излага доводи, че са от съществено значение за изхода от спора, по който е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.

Ответникът по молбата „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, чрез юрисконсулт О., изразява становище за недопустимост на молбата, а по същество за неоснователност на същата. Поддържа, че споразумението и спогодбата са били приложени като доказателства по административно производство, в което Л. Б. е участвала като заинтересована страна.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:

По предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от „АДИС“ ЕООД против П. А. Х., И. Л. Х. и Л. П. Х. е образувано гр.д. № 64423/15г. по описа на Софийския районен съд, като първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

С решение № 260599/17.02.2022г. по възз. гр.д. № 5508/2019г. на Софийски градски съд е отменено решението на районния съд и искът е уважен.

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 50488 от 15.12.2022г. по гр.д. № 2467/2022г. на ВКС, второ г.о.

Твърденията в молбата за отмяна са, че на 03.07.2023г. молителката се е снабдила с документи /споразумение от 15.02.2005г. и спогодба от същата дата/, които са от съществено значение за изхода от спора, по който е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.

Отмяната на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1 ГПК е предпоставена от установяване наличието на трите кумулативно предвидени в тази разпоредба предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

Твърденията на ответната страна са, че страната е могла своевременно да представи тези доказателства, защото те са били представени по адм. д. № 2959/2011г. на Административен съд София – град и молителката е могла да ги представи и да бъдат съобразени при постановяване на решението, чиято отмяна се иска.

От приложеното административно дело № 2959/2011г. на Административен съд- София, се установява, че същото е образувано по жалба на „АДИС“ ЕООД против заповед № РД -09-50-2021 от 14.12.2020г. на Главния архитект на Столична община, с която е изменен планът за регулация за поземлени имоти 802, 862 и 1171 от кв.10а. На лист 105 от делото е приложено споразумението от 15.02.2005г. По посоченото дело на АССГ е постановено решение № 4737/16.08.2012г., в което съдът е посочил, че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по заявление на П. А. Х., като са изброени представените към заявлението документи, вкл. и споразумение между Министерство на външните работи, заявителя Х. и И. Л. Х.. Препис от това решение е представено с исковата молба, въз основа на което е образувано гр.д. № 64423/2015г. на СРС и се намира по него. Решението на АССГ е описано като т.20 от приложенията към исковата молба, препис от която е връчен на молителката на 30.12.2015г.

При така установеното се налага извод, че споразумението от 15.02.2005г. не е новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, което да е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ново писмено доказателство е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. В случая с получаване преписа от исковата молба с приложенията й, едно от които е решението на АССГ, молителката е научила за споразумението и за нея е съществувала възможност да поиска същото да бъде приобщено към доказателствата по делото, което не е сторила.

От административно дело № 2959/2011г. на АССГ, се установява, че по него спогодбата от 15.02.2005г. не е била представена, като по настоящето дело няма други доказателства, от които да следва извод, че за тази спогодба молителката е узнала в момент по- ранен от сочения от нея в молбата й по чл. 303 ГПК. Следователно се касае за ново доказателство, което страната не е могла да представи в хода на производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.

При направения извод, че спогодбата от 15.02.2005г. е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, подлежи на преценка дали тази спогодба е от съществено значение за правилното решаване на спора.

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният от „ АДИС“ ЕООД против П. А. Х.,А. П. Х. и Л. П. Б. ревандикационен иск относно сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], район „С.“, ул. „***“ с площ от 90 кв.м, представляваща постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж.

Съдът е посочил, че ищецът твърди, че е собственик на процесната сграда на основание апортна вноска и влязло в сила съдебно решение, с което ревандикационният иск на П. Х. и И. Х. за процесната сграда е отхвърлен. Ответниците са оспорили иска с твърдения, че със заповед № 95-00-64/26.03.2003 г. на Министъра на външните работи имот № *** е изваден от капитала на дружеството.

С влязлото в сила решение е прието, че ищецът е собственик на процесната сграда на основание апортна вноска в капитала му. За неоснователен е счетен доводът на ответниците по иска, че със заповед № 95-00-64/26.03.2003 г. на Министъра на външните работи от капитала на „АДИС“ ЕООД са извадени не само поземлен имот № ***, но и построената върху него сграда. Прието е, че сградата не е предмет на изключване на капитала, а изрично е изключен само поземленият имот.

Молбата по чл.303 ГПК се основава на твърдения, че въз основа на новите доказателства следва обратен извод досежно имотите, извадени от капитала на ищцовото дружество със заповедта от 26.03.2003 г. на Министъра на външните работи, а именно, че действително формираната воля е била за изваждане от капитала на поземления имот, ведно с изградените в него гаражи, а не само на имота, без гаражите, както е прието във влязлото в сила решение.

Видно от спогодбата от 15.02.2005г., тя е сключена между Министерство на външните работи и И. Л. Х. и П. А. Х. във връзка с техен облигационен спор по гр.д. № 1065/2004г. на САС. В спогодбата липсва позоваване от страните на заповед № 95-00-64/26.03.2003 г. на Министъра на външните работи и съответно няма и изявление относно предмета на същата, от което и следва, че спогодбата не е доказателство от съществено значение за делото. От същата не се установяват факти, оборващи извода на съда относно предмета на заповедта от 26.03.2003г.

С оглед изложеното, съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК е неоснователна.

Предвид изхода от спора в полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. П. Б. от [населено място], ул. „***“, № 65 за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 17.02.2022г., постановено по гр.д. № 5508/2019г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Л. П. Б. да заплати на Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.