Осъждане за кражба чрез косвени доказателства и изключване на лотарийни билети

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, представляваща опасен рецидив * изключване от доказателствената съвкупност * процесуална годност на доказателствен източник * система от косвени доказателства * влошаване положението на подсъдимия/осъдения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 458

гр. София, 04.12.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети девети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Весислава Иванова

в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 726 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби и допълнения към тях от защитниците на подсъдимите К. Б. П. и М. И. Ц. срещу присъда от 30.05.2022г., постановена по ВНОХД № 673/18г. по описа на Софийски окръжен съд, с която е отменена изцяло оправдателна присъда № 91 от 11.06.2018г. по НОХД № 410/16г. на Районния съд в гр.Костинброд. Подсъдимите са признати за виновни в това, че на 11.01.2016г. в с.П., община Костинброд, на ул.“Х. А.“, от павилион „Л.“, в съучастие помежду си като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи – талони за лотария и цигари на обща стойност 6794,20лв. от владението на управителните органи на „Т. М.“АД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. М. Ц. е осъден на основание чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено за петгодишен изпитателен срок. К. П., който е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим.

Касаторите са релевирали и трите основания по чл.348, ал.1 от НПК. В жалбата от името на подсъдимия П. се изтъква, че при наличие единствено на косвени доказателства, направеният от въззивния съд извод за авторството на деянието не е единствения логичен и възможен. Според защитника не са надлежно обсъдени противоречията в отразено в протокола за оглед, заповедта за задържане и показанията на полицейските служители време на осъществяване на процесуално-следствените действия. Като нарушение се сочи и ползването на доказателство, което не е събрано по надлежния ред, а именно – лостът, иззет с неодобрен от съда протокол. Твърди се, че показанията на поемните лица са неясни и противоречиви, поради което не са в състояние да заместят изключения от доказателствената маса протокол. Визираното нарушение на материалния закон се изразява в това, че сред установените факти липсва действие на П., с което да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба. Изтъкват се аргументи за приложение на чл.55, ал.1 от НК – семейното му положение и онкологичното заболяване, от което страда. Иска се оправдаване на подсъдимия, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.

Процесуалните доводи на защитника на М. Ц. също са срещу санирането на допуснатото нарушението при изготвяне на протокола за изземване чрез разпита на поемните лица. Според него съдът не е аргументирал извода си за идентичност между намерените в багажника на автомобила вещи и отнетите от търговския обект. Твърди се, че лотарийните билети не могат да бъдат предмет на кражба. В подкрепа на искането за намаляване на наказанието се изтъква чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, както и прекомерната продължителност на производството.

В съдебно заседание защитникът на П. поддържа жалбата. В допълнение твърди, че обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания, тъй като в него е посочено, че вещите са отнети от владението на управителните органи на дружеството, без да е посочено конкретно лице и това е препятствало упражняването на правото на защита. Възразява, че инкриминираните вещи не са приобщени законосъобразно, тъй като протоколът за оглед не е одобрен от съдия. Явната несправедливост на наложеното наказание е налице поради недопустимо третиране на елементи от състава на престъплението като отегчаващи обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия Ц. също поддържа касационната жалба.

Представителят на прокуратурата намира жалбите за неоснователни. Според него въззивният съд е направил цялостна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и е постановил съдебен акт, който съответства на установената фактическа обстановка и на извода, че двамата подсъдими са автори на престъплението, а наложените наказания са справедливи.

Подсъдимият П. моли да бъде оправдан, а подсъдимият Ц. настоява за справедливо решение.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Жалбите са процесуално допустими. Касационната проверка по възведените в тях възражения следва да започне от отнасящите се до основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Оплакването за неточно формулиране на обвинението, рефлектрало и върху изписването на диспозитива на присъдата, е основателно, но не обуславя отмяна на проверявания акт, тъй като нарушението не е съществено. Процесуалният закон изисква от прокуратурата и съда, съответно в обвинителния акт и в присъдата, да посочат обстоятелствата, изпълващи всеки елемент от състава на престъплението с конкретно съдържание. Когато става въпрос за престъплението „кражба“, в общия случай следва да бъде посочен собственикът на вещта, за да е видно, че тя е „чужда“, а не на извършителя. Следва да бъде индивидуализиран и владелецът й, за да е ясно, че липсва негово съгласие за отнемането, в който случай деянието би било несъставомерно. Фактите, въз основа на които се приема, че вещта е чужда, и че извършителят е установил власт върху нея без съгласието на досегашния владелец, следва да бъдат предявени на подсъдимия, за да може, ако желае да ги опровергае. В противен случай би било ограничено правото му на защита, и нарушението би било съществено.

В заключителната част на внесения срещу П. и Ц. обвинителен акт, както и в диспозитива на присъдата е записано, че инкриминираните вещи са отнети „от владението на управителните органи на „Т. М.“ АД, без тяхно съгласие. Очевидно е, че „Т. М.“ АД е посочен в качеството му на собственик, тъй като членовете на общото събрание на акционерите, съветът на директорите, управителният или надзорният съвет не биха могли вкупом да са държатели на цигарите и лотарийните билети в магазина „Л.“. Действително цитираната формулировка не съдържа точна информация за физическото лице – владелец, но тя не може да се обсъжда изолирано от обстоятелствената част на обвинението, в която подробно са описани действията по взломяване. Ясно е, че владелецът е взел мерки за защита на стоките в търговския обект, като го е заключил, спуснал е метална щора и го е поставил под специализирана охрана. Изброените обстоятелства недвусмислено обосновават липсата на съгласие от негова страна. Обсъжданата неточност е окончателно отстранена в мотивите към въззивната присъда, където продавачът и материално отговорното лице са посочени поименно.

В жалбите от името и на двамата подсъдими се съдържат възражения срещу ползването на доказателства и доказателствени средства, придобити чрез незаконосъобразно изземване. В тази връзка инстанциите по фактите са установили, че на 11.01.2016г. автомобилът „Мерцедес“, управляван от подсъдимия Ц. и паркиран пред магазина на съпругата му, бил претърсен. В багажника полицейските служители открили талони от лотария, кутии с цигари и метален лост „кози крак“. Вместо за претърсване и изземване, съставили протокол за оглед на местопроизшествие и действието било осъществено без разрешение или последващо одобрение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

Последица от неспазването на надлежния процесуален ред е невъзможността намерените предмети да бъдат ползвани като веществени доказателства. Съдът не би могъл да гради фактическите си изводи нито върху самите тях, нито върху констатациите от последващите огледи и изводи на дактилоскопната експертиза, на които са били предмет. Доколкото в чл.118 от НПК не съществува забрана поемните лица да свидетелстват, разпитът им не е незаконосъобразен и дава възможност на съда да провери какви са личните им възприятия за обстоятелства от значение за делото. В конкретния случай те са разказали, че полицаи са претърсили лек автомобил, паркиран на адреса в ж.к.“Н.“, пред магазина на съпругата на Ц. – св.А. Н., и в багажника са открили значително количество цигари и лотарийни билети. Тази информация не е достатъчна за идентифициране на стоките като откраднатите в с.П.. Изключено е надлежният процесуален ред да бъде заобиколен чрез разпит на полицейските служители относно обстоятелства, уличаващи лица, срещу които вече е било налично наказателно обвинение по смисъла на ЕКЗПЧ и чиито права са нарушени. Липсата на годен протокол за изземване на „козия крак“ обезсмисля и сравнителното химическо изследване на покритието му за сравнение с люспите боя, открити по взломената врата на търговския обект „Л.“, тъй като доказателственото средство, установяващо, че лостът е бил във владение на подсъдимия, е опорочено. С оглед на изложеното, възражението на касаторите е основателно, доколкото съдът е ползвал заключението на химическата експертиза, за да установи, че частиците от боя по взломената врата са идентични с боята на лоста „кози крак“, както и поради това, че се е позовал на всички открити дактилоскопни следи оставени от св.А. А. и на всички съвпадащи номера на бандероли, без да отграничи тези по вещите, иззети от багажника на автомобила от останалите по предадените доброволно от св.Н. цигари. В допълнение, с изключването на протокола за оглед на л.а. „Мерцедес“ като надлежно събрано доказателствено средство, се обезсмисля обсъждането на възраженията на жалбоподателите относно посочения в него час на извършване на следственото действие.

Логично възниква въпросът дали изключването на незаконосъобразно иззетите вещи от доказателствената маса рефлектира върху изхода на делото. Настоящият съдебен състав намери, че фактическата обстановка, респективно, изводът за съпричастност на двамата подсъдими към инкриминираната кражба остава непроменен. Останалите данни също са анализирани от въззивната инстанция и те са достатъчни за установяване авторството на деянието без съмнение. Макар и да липсват преки доказателства, съдът е установил факта, че от момента на взломяване на павилиона „Л.“ до задържането на Ц. и П., вещи, предмет на кражбата са се намирали в тяхно непрекъснато владение. Това обстоятелство е съществено за уличаването им като извършители. Изградена е стройна верига от косвени доказателства, налагаща категоричен извод за вината на подсъдимите.

На стр.402 от въззивното дело окръжният съд е обобщил значимите факти. Сред тях е хронологията на събитията. Сигналът от охранителната система е подаден в 04.10ч., а автомобилите на двамата подсъдими са засечени от полицейски автопатрул в 04.25ч. на 11.01.2016г. Проследени са до паркинга на ханче „А.“, където самоличността на водачите е установена и те са идентифицирани като двамата подсъдими Ц. и П., управлявали съответно леки автомобили марка „Мерцедес“ и „Фолксваген“. Разпознати са от св.И., тъй като лица известни на полицията, включително с прякорите и местоживеенето им. От този момент до задържането на подсъдимите автомобилът на Ц. е бил под непрекъснато полицейско наблюдение и е безспорно, че никой друг не се е доближавал до него. Така окръжният съд е мотивирал извод, че сакът, който двамата подсъдими са свалили от багажника и са внесли в магазина на А. Н. в кв.“Н.“ се е намирал непрекъснато в колата и е бил във владение на подсъдимия Ц. поне от 04.25ч. на същата сутрин.

От друга страна, надлежно е установено обстоятелството, че цигарите, намиращи се във въпросния сак са част от откраднатите през нощта в с.П.. Подсъдимите са задържани след като са ги внесли в магазина, и непосредствено след това Н. е предала доброволно цигарите на полицията. Чрез дактилоскопно изследване е констатирано, че върху стек с цигари „Sobranie wite“ има отпечатък на св.А. А., продавач в „Л.“. Между собствениците и служителите на търговските обекти в с.П. и в кв.“Н.“ в гр.София няма връзка, следователно единственото логично обяснение за обективната находка – дактилоскопна следа от продавачка от единия магазин, открита върху цигари в другия е, че цигарите са предмет на осъществената няколко часа по-рано кражба. В същия смисъл следва да се интерпретира и обстоятелството, че номера на бандероли върху кутии на доставени в павилиона „Л.“ цигари, описани в нарочен протокол, съвпадат с номерата на бандероли на цигари, предадени доброволно от св.А. Н.. Позовавайки се на дактилоскопната следа и номерата на бандеролите, окръжният съд е удовлетворил доказателствените стандарти и законосъобразно е приел, че предадените от св.Н. цигари са част от откраднатите. Изрично следва да се подчертае, че изграждането на този извод е възможно без да се ползват данните от незаконосъобразно извършеното претърсване и изземване.

Освен от факта, че петнадесет минути след включване на алармената система отнетите вещи са се намирали в тях, изводът че Ц. и П. са извършители на кражбата, е базиран и върху практическата невъзможност през тези петнадесет минути да са получили цигарите и лотарийните билети от евентуален друг деец. В мотивите към въззивната присъда тази невъзможност е аргументирана както с обстоятелството, че подсъдимите са единствените лица, видени да напускат с.П., така и с времето, което отнемат действията на извършителите. Подсъдимите са забелязани да се отдалечават от с.П., като са се отправили в посока към железопътната гара. Изходът към с.О. е бил поставен под наблюдение от свидетелите Б. и Й. веднага след подаване на сигнала, а по пътя от гр.Костинброд тръгнали и са ги срещнали свидетелите И. и Т.. И двата полицейски патрула не забелязали друго движение. Същевременно, известни са действията на извършителите, изпълващи петнадесетминутния диапазон от задействане на алармата до засичането на автомобилите на Ц. и П. – взломяване на входна врата на павилиона, взломяване на рулетната щора, пълнене на два сака с цигари и лотарийни билети. Времето не е достатъчно хипотетичните неустановени извършители да напуснат местопроизшествието, да се срещнат с подсъдимите, да им предадат отнетите вещи, след което Ц. и П. да се отдалечат с тях в посока на железопътната гара.

За точното установяване на вида и стойността на отнетите вещи са достатъчни данните от направената инвентаризация в обекта „Л.“. Обстоятелствата, относими към предмета на престъплението като елемент от състава, също са изяснени с доказателствени средства, различни от изключения от доказателствената маса протокол.

Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е основателно, доколкото лотарийните билети представляват официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване или отчитане на стойности и са предмет на престъпление по чл.276, ал.3 от НК. Характерно за тях, освен клишираната форма, е и това, че собствената им стойност е незначителна в сравнение със стойността на имуществото, което притежателят им би получил, ако в бъдеще използва по предназначение печелившите билети. Тяхното отнемане в конкретния случай не е било последвано от придобиване на правата, които материализират, поради което възприетата от въззивния съд квалификация на деянието е неточна. При липсата на обвинение по чл.276, ал.3 от НК подсъдимите не биха могли да бъдат осъдени за втоо престъпление с оглед принципа reformation in pejus. Стойността на лотарийните билети - 1 124лв., следва да бъде изключена от общата стойност на предмета на кражбата.

Касационният съд не споделя тезата за явна несправедливост на наложените наказания. При предвидено в закона лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, на подсъдимия П. е определено наказание лишаване от свобода за три години. Наказанието на подсъдимия Ц. е лишаване от свобода за срок от две години, което също е към минимума, при това изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Индивидуализирането на санкциите около и в минимален размер е аргументирано от въззивния съд единствено с продължителното разглеждане на делото. След постановяване на въззивната присъда не е имало забавяне на съдопроизводствените темпове. Налага се извод, че на неразумно дългия срок на наказателното производство е отредена достатъчна относителна тежест, тъй като извън него съдът е констатирал предимно отегчаващи обстоятелства – невключените в квалификацията, но използвани при кражбата моторни превозни средства и техническо средство. Фактът на съучастието също повишава обществената опасност на деянието. По повод на изтъкнатите доводи, че Ц. е с чисто съдебно минало, а П. има съпруга и дете, следва да се отбележи, че тези обстоятелства са по-скоро обичайни, а не се отличават с изключителност или специфика която да обуслови допълнително смекчаване на санкциите. Оплакването, че съдът не е съобразил като смекчаващо обстоятелство онкологичното заболяване на П. също е неоснователно. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани и проверени значителен обем доказателства, касаещи здравословното състояние на подсъдимия, при което е констатирано, че след диагностицирането му през 2010г. туморното образувание е оперирано, последвала е химиотерапия, и към момента заболяването е напълно излекувано.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:
Отменя присъда от 30.05.2022г. по ВНОХД № 673/18г. на Софийски окръжен съд в частта, с която подсъдимите К. Б. П. и М. И. Ц. са признати за виновни в осъществена на 11.01.2016г. в с.П., в съучастие помежду им квалифицирана кражба на талони за лотария на обща стойност 1 124 лв. и ги оправдава по така повдигнатото обвинение.

Оставя в сила присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.