Отговорност на банка при плащане на наследници по закон и завещание

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50157
София, 24.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4902 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Ю. К. Д. срещу решение № 982 от 25.08.2021 г. на Апелативен съд - София по в. гр. д. № 3818/2020 г., с което е отменено решение № 3792/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 8941/2017 г. на СГС в частта, с която "ОББ"АД е осъдена да заплати на Ю. К. Д., сумата от 55 901. 37 евро, представляваща неизплатена сума по прекратен срочен депозит № , като вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен искът на Ю. К. Д. срещу "ОББ"АД за заплащане на сумата от 55 901. 37 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатена сума по прекратен срочен депозит № и е обезсилено решение № 3792/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 8941/2017 г. на СГС в частта, с която И. К. З. е осъден да върне на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на "ОББ"АД, получената от него без правно основание сума в размер на 55 901. 37 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск -30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание касаторът поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация „ОББ“ АД с подадения отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Третото лице - помагач на страната на ответника И. К. З., чрез процесуалния си представител адв. С. Й., с подадения отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата.

С определение № 306 от 01.07.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивния съд да мотивира решението си като обсъди в съвкупност всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а ако не възприема някои от доказателствата, то да изложи съображения за това?

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според трайната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 45/05.03.2019 г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о.; решение № 96/03.12.2020г. по гр.д.№ 1076/2020г., решение № 40/04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014г., ІV г.о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о., въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

По съществото на жалбата :

Няма спор по делото, че ищцата е майка на Е. Г., починала на 03.07.2011г. Последната е имала открит срочен депозит в "ОББ"АД, като към момента на смъртта си е разполагала със сумата от 55 901.37евро. На 21.07.2011г. ищцата поискала да бъде прекратен срочният депозит на починалата и сумата да се преведе по нейна банкова сметка. Депозитът е закрит на 21.07.2011 г., но сумата не е била преведена по посочената от ищцата сметка. На същата дата е постъпило заявление от И. К. З. за прекратяване срочния депозит на Е. Г.. Към искането на З. е представено саморъчно завещание, с което Г. му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. На 22.07.2011 г. сумата е преведена по сметка на И. З.. С писмо изх. №122-0574/22.07.2011 г. ищцата е уведомена за извършения превод.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че между ответника "ОББ"АД и наследодателя на ищцата е бил сключен договор за паричен влог, по силата на който банката е поела задължението да върне вложената парична сума в същата валута и размер, както и да заплати уговорената лихва. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗКИ задължава банката да сключва договор за влог само при предварително определени условия, които на основание чл. 298 от ТЗ обвързват вложителите и техните универсални правоприемници. Съдът е посочил, че от Общите условия на банката, както и от Информация относно уреждания на взаимоотношенията между банката и наследниците на починалите клиенти, съставляваща неразделна част от общите условия, се установява, че при подадено заявление за изплащане на наследници по завещание и наследници по закон, банката изплаща сумите по сметката на наследодателя на наследниците по завещание. Направен е извод, че страните по договора са уредили предварително какви ще бъдат последиците при смърт на титуляра на този влог, като при конкуренция между наследници по закон и завещание, банката се освобождава от отговорност, ако изплати сумите на наследниците от втората категория. Това изисква извършването на формална проверка дали представеното завещание съдържа реквизитите по чл. 25 от ЗН, като представеното от З. завещание отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН. Съдът е изложил мотиви, че за банката не е съществувало задължение да откаже да извърши поисканата платежна операция, тъй като в Общите условия е решен предварително въпроса за конкуренцията между наследниците по закон и завещание, т. е. независимо от това, че към 21.07.2011 г. са били заявени надлежно две искания за получаване на сумата, то извършеното на З. плащане е било валидно. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 75 от ЗЗД, е приел, че плащане на лице, което формално се легитимира като наследник по завещание, има редовен погасителен ефект и освобождава банката от отговорност. В решението е посочено, че по делото няма доказателства, установяващи, че към 22.07.2011 г. ответникът е разполагал с данни, че завещанието е неистински документ. Информация за образувано срещу наследника по завещание наказателно производство за това, че е използвал документ с невярно съдържание е подадена на 04.08.2011 г. В заключение е направен извод, че предявеният иск е неоснователен, предвид на което и първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен, е отменено и е постановено друго такова за отхвърляне на иска.

Предвид отговора на въпроса, обосновал допускане до касационен контрол, въззивното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да бъде отменено по следните съображения:

С определение от 26.11.2020г. въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, като са дадени указания на ищцата да отстрани констатираните нередовности. В изпълнение на тези указания е депозирана молба от ищцата, в която е изложила фактическите си твърдения, въз основа на които счита, че следва да бъде ангажира отговорността на ответната банка, като включително е посочила, че е допуснато да бъде извършена банкова операция преди окончателното приключване на по- рано заявеното искане за услуга. Към момента на превеждане на сумата по сметката на И. З. вече е имало налично нареждане за прекратяване на срочния депозит на починалата и искане за закриване на банковата й сметка с превеждане на сумата по сметката на ищцата. Поддържа се, че е налице бездействие на служител на ответника, свързано с несвоевременното отразяване на искането за закриване на банковата сметка и нареждане на превод.

Въз основа фактическите твърдения на ищцата, правилен е изводът на въззивния съд, че е предявен иск на договорно основание. Изводът за неоснователност на иска е направен без съдът да се е произнесъл по наведените в молбата за уточнението на иска доводи за несвоевременно изпълнение на банката по направеното искане за закриване банковата сметка на наследодателката на ищцата и за превод на сумата по сметката на ищцата и без да е дадена възможност за ангажиране на доказателства в тази връзка. В тази връзка съдът не е изложил мотиви какви са сроковете, в които ответната страна е следвало да изпълни заявените от ищцата операции и съответно дали в рамките на срока, в който е трябвало да се изпълни, е постъпило искането от третото лице- помагач и е възникнала конкуренцията между наследника по закон и лицето, легитимиращо се към този момент като наследник по завещание или тази конкуренция е възникнала поради това, че банката не е изпълнила своевременно нареждането за превод на сумата по сметката на ищцата.

Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд, който да даде възможност на страните да ангажират доказателства за изясняване точния момент, в който е постъпило искането на И. З., както и какви са сроковете, в които банката е дължала произнасяне по искането на Д., вкл. при необходимост да се назначи и вещо лице, като след установяване на тези обстоятелства се произнесе дали конкуренцията между наследника по закон и наследника по завещание е възникнала в резултат на несвоевременно изпълнение нареждането за превод на сумата по сметката на ищцата и дали в такава хипотеза са налице предпоставките на чл. 75, ал.2 ЗЗД.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 982 от 25.08.2021 г. на Апелативен съд - София по в. гр. д. № 3818/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.