Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2022

Служебно назначаване на експертиза при ограничен достъп до имот

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Собственици на складови помещения водят дело срещу университет заради поставени метални решетки и пропускателен режим, които пречат на достъпа и маневрирането на автомобили. Първите две инстанции отхвърлят иска, тъй като ищците не са доказали с експертиза съществени пречки, а свидетелските показания са били противоречиви. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото, тъй като съдът е бил длъжен служебно да назначи техническа експертиза за изясняване на спорните факти.

Какво приема съдът

Когато при спор за пречки пред собствеността свидетелските показания са противоречиви и са нужни специални знания, съдът е длъжен служебно да назначи съдебно-техническа експертиза и не може да отхвърли иска само поради липса на доказателства.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

негаторен искправо на собственосттехническа експертизапропускателен режимограничен достъппреградни съоръжения

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50127
София, 01.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1189 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т.- В“ Е., [населено място] и „В. ФАРМА“ О., [населено място], чрез адв. П. К., срещу решение № 260043 от 4.01.2022 г. на Софийски градски съд по възз. гр. д. № 12315/2020 г., с което е потвърдено решение № 49275 от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 54115/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 46 състав, с което са отхвърлени предявените от " Т.- В“ Е., [населено място] и „В. ФАРМА“ О., [населено място], срещу Медицински университет, [населено място], искове с правно основание чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника да преустанови и да се въздържа от извършването на действия (контролиран достъп), с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху аптечен склад, находящ се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет към Медицинския университет., с площ от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения, канцеларии, коридор и сервизни помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І-"за МА и В.", кв. 387 по плана на [населено място], местност "Б.. България", както и за осъждането на ответника да премахне за своя сметка следните преграждащи съоръжения: подвижна метална решетка (портална врата), която прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до склада и която се заключва през нощта и по време на празници; метална решетка, която ограничава достъпа на МПС и възможността за маневриране по предназначената за това вътрешна улица; двойна метална преграда, която елиминира възможността МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторите, чрез процесуалния им представител адв. П. К., поддържат касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация Медицински университет, [населено място], с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата.

С определение № 285 от 23.06.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: При спор относно вида и интензитета на преченето за упражняване право на собственост и при противоречиви свидетелски показания, може ли съдът да отхвърли иска по чл. 109 ЗС без да е изслушал съдебно- техническа експертиза ?

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното :

Трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС /решение № 314 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 392/2011 г., II г. о., решение № 346 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 619/2017 г., IV г. о./ , че когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Задължението за служебно назначаване на експертиза от съда произтича от разпоредбата на чл. 195, ал.1 ГПК. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК, следва сам да назначи такава, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 3). Следователно въззивният съд не може да отхвърли предявен иск по чл. 109 ЗС, без да е изслушал съдебно- техническа експертиза, след като е налице спор относно вида и интензитета на преченето за упражняване право на собственост, а свидетелските показания, събрани за изясняване на тези спорни обстоятелства, са противоречиви, когато за изясняване на подлежащите на доказване факти са необходими и специални знания.

По съществото на жалбата :

Предявените искове са с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови и да се въздържа от извършването на действия (контролиран достъп), с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху аптечен склад, находящ се на приземния етаж ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет към Медицинския университет, както и за осъждането на ответника да премахне за своя сметка следните преграждащи съоръжения: подвижна метална решетка (портална врата), метална решетка и двойна метална преграда.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете.

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищците са собственици на описаните в исковата молба аптечни складове. Съдът е посочил, че е налице спор дали са осъществени описаните от ищците неоснователни въздействия върху терена и дали те смущават правото им на собственост, като в доказателствена тежест на ищците е да установят точното местонахождение на процесните преградни съоръжения, с оглед извършване на обоснована преценка дали те са необходими за използване на постройката според нейното предназначение.

Въз основа на показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел за доказано, че в поземления имот има изградена решетка, след която са разположени складовете на ищците, която решетка се заключва в определени часове на денонощието, като има денонощна охрана и при позвъняване се отключва. Показанията на свидетеля М., че металната врата е винаги заключена, не са кредитирани от съда, поради противоречието им с останалите събрани по делото доказателства. Относно показанията на свидетеля С., според които при позвъняване никой не слиза, за да отвори вратата, е посочено, че противоречат на показанията на свидетеля В..

Въззивният съд е посочил, че на 24.07.2012г. са дадени указания от Министъра на образованието, младежта и науката за засилен контрол на пропускателния режим, а на 26.02.2016г. е издадено полицейско разпореждане за засилване контрола по пропускателния режим в обекта и следователно установеният пропускателен режим е свързан с обезпечаване сигурността на лицата, ангажирани с учебния процес в МУ-ФДМ, с цел опазване живота и здравето на хората и материалните ценности, като ищците не са ангажирали доказателства, че установеният пропускателен режим надхвърля посочените цели.

Съдът е изложил мотиви, че ищците поддържат, че не са в състояние да извършват стопанската си дейност, което води до ежедневни загуби, но не са ангажирали убедителни доказателства, че процесните метални решетки и прегради напълно са затворили достъпа до имота, както и невъзможност на МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща имота. По делото не е поискана и съответно не е допуснато изслушването на съдебно – техническа експертиза за установяване на тези обстоятелства. В заключение е направен извод, че ищците не са доказали, че процесните преградни съоръжения са създали за ищците пречки за използването на имотите им, които са по - големи от обикновените. Същевременно ответникът е установил необходимостта от установяване на пропускателен режим при влизане в сградата на МУ-ФДМ.

Предвид мотивите на въззивния съд и отговорите на въпроса, обосновал допускане до касационен контрол, въззивното решение е неправилно е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила- отменително основание по чл. 281, т.3, предл. второ ГПК .

Предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 109 ЗС са неоснователно действие на ответника по негаторния иск и произтичащи от това действие пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Липсата на някоя от тези предпоставки води до отхвърляне на иска. В конкретния случай за правилното решаване на спора подлежи на установяване точното местонахождение на всяко едно от трите описани в исковата молба съоръжения /подвижна метална решетка (портална врата), метална решетка и двойна метална преграда/, дали поставянето на всяко поотделно съставлява неоснователно действие от страна на ответника и съответно пречи ли то на ищците да упражняват правото си на собственост. Тези въпроси са останали неизяснени по делото, като за изясняването им са необходими специални знания, което обуславя необходимост от назначаване на съдебно - техническа експертиза. Такава не е била поискана от страните, но съгласно чл. 195 ГПК съдът е бил длъжен да я назначи служебно. Въпреки изричната си констатация, че показанията на свидетелите относно създаването на пречки за ползване имота на ищците са противоречиви и че не е поискана съдебно – техническа експертиза за установяване на спорното по делото обстоятелство дали процесните метални решетки и прегради са затворили достъпа до имота на ищците и водят до невъзможност на МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща имота, и при направени оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, въззивният съд не е назначил експертиза.

След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. Въззивният съд следва да допусне съдебно - техническа експертиза, която да посочи точното местонахождение и характеристики на поставените преградни съоръжения, както и да посочи откъде се осъществява достъпът до аптечните складове на ищците, като онагледи констатациите си на скица. След изслушване на експертизата и при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд следва да обсъди поотделно за всяко едно от описаните преградни съоръжения – дали поставянето му съставлява неоснователно действие, създаващо пречки на ищците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем и в зависимост от това да разреши спора, доколкото представените от ответника указания във връзка с установяване на пропускателен режим не съдържат подробни и детайлни предписания за начина, по който следва да се осъществи този пропускателен режим.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260043 от 4.01.2022 г. на Софийски градски съд по възз. гр. д. № 12315/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.