Връщане на делото за неизяснени противоречия и необоснован отказ от експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 270 НК * противоречие в доказателствена съвкупност * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 358

гр.София, 19.06.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесе3ти февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора СИЙКА МИЛЕВА, след като разгледа докладваното от съдията Чочева н.н № 60/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от подсъдимия Л. М. И., срещу Решение № 152 от 8 ноември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 201/23 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
С въззивното решение е потвърдена първоинстанционна Присъда № 7 от 12 април 2023 г., постановена по н.о.х.д. № 343/22 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С така цитираната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл. 342, ал. 1 НК и по чл. 270, ал. 1 НК – и осъден с едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, в рамките на който да търпи и пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. С присъдата подсъдимият е осъден и да заплати на гражданския ищец С. С. К. сумата от 5000 лева като обезщетение за понесените от деянието по чл. 342, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24 юни 2022 г. В останалата част – до пълния му предявен размер от 10 000 лева, искът е бил отхвърлен.
В жалбата на касатора са релевирани и трите касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК.
Изложени са подробни съображения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, първото от които е, че не са били обсъдени задълбочено повдигнатите пред него възражения за противоречия в доказателствената съвкупност. Заявеното становище е в насока, че апелативната инстанция е подходила декларативно, обобщавайки, че се касаело до „дребни разминавания“ в гласните доказателства. По мнение на касатора противоречията се отнасяли до съществени факти, значими за обвинението по чл. 342, ал. 1 НК. Липсвали и мотиви кои точно от противоречивите показания се кредитирали и защо. Следващото оплакване е отнесено до отказа на съда да назначи съдебномедицинска експертиза по представеното от подсъдимия медицински свидетелство за проверка на версията му, че бил удрян с полицейска палка от служителя, предприел проверката.
Въпреки заявеното за неизясненост на фактическата обстановка по предвидения ред, жалбоподателят отправя алтернативна претенция за оправдаването му за престъплението по чл. 270 НК с аргумент, че същото представлявало административно нарушение поради ниската степен на обществената му опасност. Така е мотивирано поддържаното нарушение на материалния закон.
Накрая – в жалбата е изразено и недоволство от размера на санкциите, охарактеризирани като явно несправедливи заради обстоятелствата, третирани неправилно от съдилищата като отегчаващи.
Отправеното искане е за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от апелативния съд, алтернативно - за оправдаването за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК и връщане на делото за разглеждане на другото обвинение по реда на чл. 78 а НК или за намаляване на наказанията.
Не са постъпили възражения срещу касационната жалба.
Пред ВКС подсъдимият поддържа изцяло своята жалба, преповтаряйки подробно изтъкнатото в нея.
Прокурорът от Върховната прокуратура оспорва жалбата и заема становище за правилност на атакуваното решение с аргумент, че то не страда от нито един от приписаните му пороци. По виждане на представителя на държавното обвинение оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения касаели обосноваността на акта. Като намира материалния закон за спазен, а наказанията за справедливи, прокурорът пледира за оставяне в сила на съдебния акт.
Частният обвинител и граждански ищец С. К. и неговият повереник – адвокат Г. Г., не се явяват в съдебно заседание. В молбата, депозирана от последния и съдържаща заявление за разглеждане на делото в отсъствието им, е отразена претенция за потвърждаване на съдебния акт.
В последната си дума подсъдимият повтаря изразената вече позиция и отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане с цел изясняване на множеството противоречия.
След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи, и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:
Касационната жалба е допустима – депозирана е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Първо следва да бъде обсъден доводът за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото ако такива са налице, фактологията по правило не се явява изяснена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, което пък определя като безпредметна преценката за съблюдаването на материалния закон.
Въззивният съд е подчинен на ревизионното начало в дейността си по проверката на съдебния акт на първата инстанция. За него съществува задължение да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК). Освен това при осъществяването на контрола той дължи отговор на изрично наведените пред него възражения за пълнотата и оценката на доказателствения материал, а действайки като втора първа инстанция и такава по фактите е длъжен на свой ред да предприеме нужните действия за изясняването на обективната истина, когато намери пропуск в тази дейност на първата инстанция. По виждане на касационния съд апелативният се е отклонил от изискуемия стандарт.
Основателно е изтъкнатото в жалбата, че въззивният съд не е обсъдил в действителност възведените пред него конкретни съображения за наличие на противоречия в доказателствената съвкупност, а само декларативно е обобщил, че ставало въпрос за наличие на „дребни разминавания“ в показанията на свидетелите – очевидци. Свидетелствата за механизма на случилото се, на практика останал неизяснен, съвсем не са еднопосочни, както всъщност са били третирани. Противоречията в тях се отнасят до съществени обстоятелства, а не до незначителни подробности. Вмененото с обвинителния акт поведение на подсъдимия предпоставя изследването на обстоятелствата, при които се поддържа, че е било реализирано. С отношение към него се явява еднозначното изясняване на фактите преместил ли е подсъдимият в изпълнение на даденото му разпореждане управляваното от него превозно средство от пешеходната пътека, кога е предприел потеглянето, какво е било положението на полицейския служител в този момент и какви действия е извършил. Показанията на свидетелите за тези факти, относими и към двете обвинения, са различни помежду им. Тази констатация налага по необходимост краткия им преглед.
Самият пострадал е заявил (л. 65 от досието на окръжния съд), че след като за трети път наредил на подсъдимия да премести буса от пешеходната пътека, той изпълнил това разпореждане. Че бусът не е бил точно на пешеходната пътека свидетелства и И. Д.. Видно от разказа на частния обвинител, той не споменава след като е поискал документите на водача последният да е тръгнал, а той да му е разпоредил да спре, поставяйки полицейската си палка пред него през прозореца на буса. Твърди, че след като изискал документите нямал спомен за случилото се впоследствие. Колега на пострадалия – свидетелят Д. М., също съобщава, че чул трикратното подканяне подсъдимият да премести буса, което последният направил. Този свидетел твърди, че е възприел слухово изискването на документите, а веднага след това „изсвирването на гуми“. В разпита си пред съда свидетелят Р. П. е описал плавно потегляне на превозното средство от самата пешеходна пътека без бусът да е бил местен (л. 83 от делото на ОС), а в двата разпита в досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им (л. 29 – 31 и л. 258 – 259 от ДП) и поддържани от него, - че пострадалият е вкарал полицейската си палка и се е опитал да задържи буса след неговото потегляне. Макар и производни, показанията на свидетеля Н. Ч. (л. 82 от делото на окръжния съд) също съдържат информация, че „...и просто той (отнесено до пострадалия – бел. ВКС) се опитал по някакъв начин да задържи автомобила.“
На основание противоречия, освен липса на спомен, са били прочетени показанията на свидетеля И. Р., дадени в досъдебното производство. Сведенията му за местоположението на полицейския служител и за чутото от него, казано от подсъдимия, че бил ударен с полицейската палка, са останали без коментар.
Дадените от свидетелката М. Г. показания в трите й разпита в досъдебното производство също са били приобщени чрез прочитането им. В първия от тях, проведен два дни след случая, (л. 150 – 151 от ДП) тя е заявила, че бусът потеглил рязко след като полицаят наредил на подсъдимия да го премести, след което да си даде документите за проверка. В следващите два е описала събитията без да спомене за дадено нареждане подсъдимият да премести буса. Тези несъответствия не са били изяснени и не е ясно кое от казаното е кредитирано и с какви съображения.
Свидетелката М. И. (л. 75 от досието на първия съд), за разлика от свидетелката Л. Г. (л. 66 от делото на окръжния съд), отрича да е чула разпореждане за спиране при потеглянето на буса.
В приобщените поради липса на спомен и поддържани от него след прочитането им показания на свидетеля Н. И. (л. 124 от ДП) той е казал, че полицаят се бил “…хванал по някакъв начин за микробуса“.
Накратко – показанията на свидетелите, които са възприети за синхронни и несъмнено оборващи тезата на подсъдимия, не са анализирани в аспекта на противоречията за следните обстоятелства: изпълнил ли е подсъдимият първо нареждането да премести буса или е потеглил от пешеходната пътека след дадено разпореждане да го стори и после да представи документите си за проверка; в кой момент – преди или след потеглянето на превозното средство са били предприети действията от страна на пострадалия полицейски служител, респективно - за предотвратяване на тръгването му в първия случай или за спирането му във втория и какви конкретно са били те.
Направените в допълнението към въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание възражения касателно оценката на доказателствата от първостепенния съд не са получили задълбочен отговор. Съдът е напълно суверенен в преценката си да кредитира едни доказателства и да отхвърли други, но следва да стори това след всеобхватен и задълбочен анализ на годните доказателства и доказателствени средства като изложи ясни мотиви и посочи кой факт приема за установен и въз основа на какви доказателства. В случая апелативният съд, възприел идентична с установената от първата инстанция фактическата обстановка, е препратил към доказателствения анализ на първата инстанция. След като не е извел различни фактически и доказателствени изводи този му подход поначало не би бил укорим стига обаче да бе отделил внимание на изтъкнатите пред него конкретни доказателствени възражения.
Основателно е и оплакването касателно отказа за назначаване на съдебномедицинска експертиза по представения от подсъдимия писмен документ, озаглавен „Съдебно медицинска консултация“ (запазен е оригиналният правопис – бел. ВКС). Пълноценното изследване на версията на подсъдимия включва проверка на твърдението му за понесен удар с полицейска палка. Решаващият орган може да го отхвърли или приеме за достоверно, но след като изложи мотиви за това. Заключението на апелативния съд за изолираността на това твърдение е аргументирано с това, че никой от свидетелите не бил възприел налични увреждания по подсъдимия. Но както с основание отбелязва касаторът, на никого от свидетелите не е бил поставян подобен въпрос. Следователно защитното твърдение е отхвърлено на привидно основание, защото то не се оборва от показанията на свидетелите, които изобщо не са изяснявали соченото обстоятелство. Впрочем за него се съдържат данни в косвеното и производно в тази му част сведение на свидетеля И. Р.. Правомощията на въззивния съд включват събирането на доказателства дори и без направено нарочно искане за назначаване на експертиза.
В смисъла на изложеното е основателно оплакването на касатора за неизясненост на механизма на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 342, ал. 1 НК, а обусловило и квалификацията по чл. 270, ал. 1 НК. Оттук се налага извод, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в същата инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди доводите и възраженията на страните, да анализира противоречията и да мотивира доказателствените си изводи в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 3, предл. 2. НПК, както и да предприеме всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина.
Касационната инстанция не следва да се произнася по основанията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост. Разглеждането им е мислимо само при отсъствието на съществени процесуални нарушения. Все пак нужно е отбелязването, че при новото разглеждане на делото следва внимателно да бъде осмислен въпросът, свързан с вмененото на подсъдимия нарушение на общото правило за движение, регламентирано в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и несъдържащо конкретно предписание към водачите. В случай на споделяне на фактологията, изнесена в обвинителния акт и при зачитане на принципната постановка в ТР № 2 от 22.12.2016 г. по т.д. № 2/2016 (вж. т. 7), ОСНК на ВКС, съдът следва да се възползва от компетенцията си да квалифицира правилно нарушеното правило за движение, очертавайки конкретния израз на дължимото, но неспазено поведение от водача.
В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, ВКС, второ наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 152 от 8 ноември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 201/23 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.