Собственост върху имот при незавършена процедура по отчуждаване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

гр.София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр.дело № 1095/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Л. Т. Д., Е. Т. Д. и М. М. С. чрез адвокат Х. Н. касационна жалба с вх. № 116603 от 11.12.2023 г. срещу решение № 5547 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 24/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20063568 от 10.03.2021 г. по гр.д. № 87488/2017 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от ищците срещу Столична община установителен иск относно правото на собственост върху дворно място от 420 кв.м., съставляващо имот пл.№ * в кв.12 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор ***.

Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали наследодателката Т. А. е запазила правото си на собственост върху имота или той е бил надлежно отчужден от държавата.

Ответникът по касация оспорва жалбата.

С определение № 5547 от 02.12.2024 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.2, предл.последно ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5547 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 24/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Въззивният съд е разрешил спор за собственост по предявен от Л. Т. Д., Е. Т. Д. и М. М. С. против Столична община установителен иск за признаване, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], съставляваща имот пл.№ * в кв.12 по регулационния план на [населено място], м.Г. от 1965 г. с площ 420 кв.м.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен, съставът на Софийски градски съд приел, че между страните не се спорело относно осъществяването на отчуждителна процедура за имота на Т. М., наследодател на ищците. Приел, че имотът бил отреден за училище и на Т. М. бил връчен препис от оценителен протокол за определеното обезщетение за отчуждаването на имота.

Въззивният съд приел за безспорно действието на отчуждаването, поради което намерил, че съставеният през 1970 г. констативен нотариален акт не удостоверява право на собственост на Т. М. върху отчуждения през 1969 г. имот. Посочил, че за имота не е проведена реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, следователно ищците не установяват отчуждаването да е отменено. По изложените мотиви отхвърлил иска на ищците против Столична община за установяване правото им на собственост върху имота.

Неправилно въззивният съд приел, че между страните липсва спор относно осъществяване на отчуждителна процедура през 1969 г. и относно действието на отчуждаването. Неправилно е възприето, че ищците са заявили в исковата молба извършено отчуждаване на имота: те са посочили, че същият е бил отреден за училище, че мероприятието не било изпълнено и че наследодателката им го придобила по наследство, доброволна делба и давностно владение, за което бил съставен нотариален акт от 1970 г. Във въззивната жалба са твърдели, че към 1970 г., когато е съставен констативният нотариален акт в полза на Т. М., имотът не е бил държавна собственост. Посочили са, че е осъществена процедура по отчуждаване, но не и че имотът е отчужден. Съгласно чл. 39 ЗПИНМ отм. при отреждане на имот за обществено мероприятие с улично-регулационния план имотът се счита отчужден от деня на заплащане на обезщетението. Направеният от въззивния съд извод за осъществено отчуждаване на процесния имот в полза на държавата, което се установявало от връчен на собственичката оценителен протокол, е в противоречие с посочената императивна норма. Фактическият състав на отчуждаването в хипотезата на чл.39 ЗПИНМ съдържа следните елементи: на първо място, е необходимо предвиждане на плана за съответното мероприятие; на второ място – заплащане на обезщетение на отчуждения собственик. Само при осъществени всички посочени елементи настъпва прехвърлителният ефект на отчуждаването по чл.39 ЗПИНМ.

Като е приел, че имотът е отчужден, без да са налице доказателства за изплатено на Т. М. обезщетение, въззивният съд е нарушил императивните норми относно условията, при които държавата придобива право на собственост върху отчуждени имоти по ЗПИНМ отм. Постановеното от него решение е очевидно неправилно.

По същество на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.първо ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна /не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия/, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. следва да се произнесе по съществото на спора за собственост.

По делото не се спори, че ищците Л. Т. Д., Е. Т. Д. и М. М. С. са наследници по закон на Т. М. А., починала на 25.06.1986 г., която с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 123, том III, дело №12/1970 г. е призната за собственик по наследство, доброволна делба и давностно владение върху празно дворно място от 420 кв.м., съставляващо имот планоснимачен номер *, попадащ в квартал 12 по плана на [населено място] - София. В нотариалния акт е посочено, че имотът се отрежда за училище. За доказване възраженията на ответната община, че имотът е отчужден, са представени съобщение до Т. М. № 8101 от 1969 г. по регулационна преписка № 411/1969 г., в което е посочено, че е изпратен препис от оценителен протокол за оценката на отчужаемото място в кв.Г.; приложен е и оценителният протокол. С писмо от 14.11.1969 г. до финансовия отдел при К. РНС е изискано по спешност да бъде депозирана сумата, необходима за заплащане на отчуждението имоти за училище в кв.12 по плана на [населено място] по регулационна преписка № 411/1969 г. с приложен списък на собствениците, в който под номер 8 с имот * фигурира Т. М., а дължимата сума е 400 лева. Липсват доказателства за заплащане на определеното обезщетение на Т. М.. Съдържащото се в регулационната преписка писмо № 4596 от 18.10.1972 г., изпратено от ТКЗС „Чавдар“, с което е направено искане сумите за отчуждените имоти да се преведат по посочена сметка, е косвено доказателство, че към октомври 1972 г. не е било извършено заплащане на обезщетенията, определени по преписката. Установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника, в чийто интерес е доказването, че имотът е одържавен. Без да е установено, че определеното обезщетение е заплатено, не може да се направи извод, че имотът е преминал в патримониума на държавата, а впоследствие – на ответната община (§ 42 от ПЗР на ЗИД ЗС, ДВ, бр.96/1999 г.)

При тези данни следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за проведена отчуждителна процедура е незаконосъобразен. Този извод е основан единствено на доказателствата, че извършената оценка на отчуждаемия имот е връчена на Т. М.. Посочените доказателства не установяват настъпване на отчуждително действие по отношение на имота. Ответната община не установява фактите, на които основава правопрекратяващото си възражение с твърдения, че имотът е отчужден в полза на държавата.

След като не се установява, че имотът е отчужден по установения ред, ищците установяват, че правото на собственост, признато в полза на тяхната наследодателка, е преминало към тях и неоснователно се оспорва от ответната община. Предявеният срещу нея установителен иск е основателен. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение от настоящата инстанция по съществото на спора за собственост, с което предявеният установителен иск да бъде уважен.

Ответникът следва да понесе всички направени от ищците разноски за трите инстанции в общ размер 4821 лева съобразно представените доказателства за извършването им.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5547 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 24/2022 г. по описа на Софийски градски съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община, че Л. Т. Д., Е. Т. Д. и М. М. С. притежават право на собственост върху дворно място от 420 кв.м., съставляващо имот пл.№ * в кв.12 по плана на [населено място], съставляващ част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. Т. Д., Е. Т. Д. и М. М. С. сторените за трите инстанции разноски в размер на 4821 лева /четири хиляди осемстотин двадесет и един/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.
2.