Уважаване на ревандикационен иск и прекъсване на придобивна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50002
София, 12.06.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Гроздева
ЧЛЕНОВЕ: Гергана Никова
Милена Даскалова

при участието на секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2404 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационни жалби на Институт по зеленчукови култури "Марица" против решение № 34 от 17.02.2022 г., постановено по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд и решение № 8/11.01.2023г., по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК, в частите им, с които са потвърдени решение № 9007/16.07.2021 г. и решение № 9008/30.09.2021г. постановено в производство по чл.247 ГПК и двете, постановени по гр. д. № 125/2019 г. по описа на Районен съд - Чепеларе в частта им, с която е признато за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури "Марица", че Д. Б. К. е собственик на 1/4 идеална част от поземлен имот № ***, с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ *** - за ОС "М.", в кв. *** по плана на [населено място] и е осъден Институт по зеленчукови култури "Марица" да предаде на Д. Б. К. владението върху поземлен имот № ***, с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ *** - за ОС "М.", в кв. *** по плана на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебно заседание адв. И., процесуален представител на касатора, излага съображения за неправилност на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по касационната жалба Д. Б. К., чрез адв. Т. Д., с подадения отговор на жалбата и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

С определение № 50001 от 13.02.2024 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи .

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според трайната практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о., както и посочената от касатора/, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

По допустимостта на въззивното решение :

С решение № 34 от 17.02.2022 г, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 8/11.01.2023г., въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на Д. К. за разликата над уважения размер от 1/4 ид.ч. от спорния имот и е прекратил производството по делото в тази му част поради недопустимост на решението - непредявен иск по чл. 108 ЗС за над 1/4 ид.ч. Решението в тази му част като необжалвано от Д. К. е влязло в сила.

С решение № 34 от 17.02.2022 г. въззивният съд е потвърдил първоинастанционното решение в частта му, с която ответникът е осъден да предаде на Д. К. владението върху „същия поземлен имот“. С определение № 50215 от 29.12.2022г., постановено по настоящето дело, е констатирано, че в решението на въззивния съд са допуснати очевидни фактически грешки, вкл. не е посочено кой е имотът, който ответникът е осъден да предаде на ищцата, както не е посочено и владението върху каква част от него /върху целия имот или върху идеална част/ е осъден да предаде ответникът и делото е върнато на въззивния съд за поправка на допуснатите очевидни фактически грешки.

С решението си, постановено в производство по чл.247 ГПК, въззивният съд е постановил диспозитив, с който е потвърдил решенията на районния съд /основно и такова за поправката му по реда на чл.247 ГПК/ за осъждане на ответната страна да предаде на К. владението върху поземлен имот № ***, с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ *** - за ОС "М.", в кв. *** по плана на [населено място].

При така отразената в диспозитива воля на съда, се налага извод, че искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е уважен за целия имот, независимо че със същото решение съдът е обезсилил решението на районния съд в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.108 ЗС за над 1/ 4 ид. ч. от имота и е прекратил производството по делото, предвид на което и въззивното решение в частта му за уважаване на иска в осъдителната му част за над 1/ 4 ид. ч. от имота е недопустимо и подлежи на обезсилване.

В останалата му част, с която е уважен искът по чл.108 ЗС относно ј ид.ч. от имота, въззивното решение е допустимо.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с решение № 114/18.12.2007 г. по гр. д. № 65/2006 г. по описа на Районен съд - Чепеларе е отхвърлен предявеният от Д. К. и други лица иск с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./ за признаване за установено спрямо ответниците, един от които е Институт по зеленчукови култури "Марица", че са собственици по наследство на следните недвижими имоти: № *** и *** кв. *** и кв. *** по кадастралния план на [населено място] от 1999 г. и идентични с имоти *** и *** в кв. *** по плана на [населено място] от 1985 г. /сега действащ/ с площ от 1,175 дка. Това решение е потвърдено с решение № 617/19.01.2019г. по в. гр. д. №291/2008г. на Окръжен съд- Смолян.С решение № 456/03.06.2010г. по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС е отменено въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за 875 кв. м. и е признато за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури, че С. Т., Н. С. и Д. К. са собственици на 875 м., съставляващи имот пл. № ***, който е включен в УПИ *** -за ОС М., в кв. ***, по плана на [населено място] и е оставено в сила решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 875 кв. м. Направен е извод, че по отношение на ищцата К. с влязлото в сила решение на ВКС е изяснен въпросът за собствеността /без да се сочат квотите за отделните съсобственици/. Решението на ВКС не се ползва с изпълнителна сила - няма осъдителен диспозитив и ищцата не е могла да влезне във владение на имота, който се владее от ответника, поради което и е предявила иск по чл. 108 ЗС. Съдът е приел също, че в решението на ВКС не са изследвани квотите на съсобствениците, но в настоящото производство по чл. 108 ЗС няма пречка ищцата да претендира своята 1/4 ид. ч . и е уважил иска относно тази идеална част от имота.

Правилно съдът при постановяване на решението си не се е произнесъл по доводите на ответника, че ищцата не може да се легитимира като собственик с решение № 00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Чепеларе. Тези доводи са основани на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене по приключилото дело, с което е разрешен спорът за собственост между страните. Ответникът е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу предявения срещу него иск, като не разполага с възможност да ги заяви в друг процес и съответно признатото с влязлото в сила решение право на собственост на ищцата не може да бъде отречено в настоящия /последващ/ процес въз основа на преклудирани възражения.

Предвид отговора на правния въпрос, обусловил допускане до касационно обжалване, неправилно въззивният съд при постановяване на решението си не се е произнесъл по своевременно въведеното от ответника възражение за придобивна давност /неправилно в отговора на исковата молба ответникът сочи, че се позовава на погасителна давност/, започнала да тече от 2008г. и текла до датата на предявяване на иска, въз основа на който е образувано настоящето дело-26.07.2019г., тъй като това възражение се основава на факти, необхванати от преклудиращото действие на формираната сила на пресъдено нещо по приключилото дело.

Разгледано по същество възражението е неоснователно. Според чл. 79 ЗС, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Няма спор по делото, че фактическата власт върху имота се упражнява от ответника, но не се установява владението да е упражнявано в 10 годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС - от постановяване на решението по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, с което е уважен предявеният от Д. К. установителен иск за собственост, до 26.07.2019г., когато е предявен настоящият иск, са изтекли девет години и един месец.

Ответникът се позовава на давност, започнала да тече не от постановяване на решението на ВКС по предходното дело, а от 2008г., но предвид разпоредбите на чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б. "ж" ЗЗД не следва да се зачита владението, упражнявано до датата на постановяване решението на ВКС по приключилото дело - 03.06.2010г. Това е така, защото на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД с предявяването на иска за собственост по приключилото дело е прекъсната придобивната давност и по силата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД през време на съдебния процес давността е била спряна, като след уважаване на иска за собственост е започнала да тече нова давност- чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Следователно ответникът може да придобие правото на собственост на основание давностно владение, само ако след влизане в сила на решението по приключилото дело владее имота в определения от чл.79 ЗС срок, какъвто срок на владението в случая не се установява.

Предвид изложеното правилен е изводът на въззивния съд за основателност на предявения от Д. К. ревандикационен иск за 1/4 ид.ч. от спорния имот, поради което и обжалваното решение, с което искът е уважен за 1/4 ид.ч. следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на Д. К. следва да се присъдят направените от нея разноски за касационното производство в размер на 600 лева.

В полза на касатора разноски не следва да се присъждат, независимо от частичното обезсилване на въззивното решение, защото същото се дължи не на поведението на ответницата по касация, а на пропуск на съда, който въпреки че е прекратил производството по делото за частта над 1 /4 ид. ч. е уважил иска по чл.108 ЗС в осъдителната му част за целия имот.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 34 от 17.02.2022 г., постановено по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд и решение № 8/11.01.2023г., по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК, в частите им, с които са потвърдени решение № 9007/16.07.2021 г. и решение № 9008/30.09.2021г. постановено в производство по чл.247 ГПК и двете, постановени по гр. д. № 125/2019 г. по описа на Районен съд- Чепеларе в частта им, с която Институт по зеленчукови култури "Марица", гр.Пловдив е осъден да предаде на Д. Б. К. владението върху 3 /4 ид.ч. от поземлен имот № ***, с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ *** - за ОС "М.", в кв. *** по плана на [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 17.02.2022 г., постановено по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд и решение № 8/11.01.2023г., по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК, в частите им, с които са потвърдени решение № 9007/16.07.2021 г. и решение № 9008/30.09.2021г. постановено в производство по чл.247 ГПК и двете, постановени по гр. д. № 125/2019 г. по описа на Районен съд- Чепеларе в частта им, с която е уважен предявеният от Д. Б. К. против Институт по зеленчукови култури "Марица", гр.Пловдив иск по чл.108 ЗС за 1 /4 ид.ч. от поземлен имот № ***, с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ *** - за ОС "М.", в кв. *** по плана на [населено място], обозначен в жълт цвят на комбинираната скица, намираща се на лист 210 от първоинстанционното дело.

ОСЪЖДА Институт по зеленчукови култури "Марица", гр.Пловдив да заплати на Д. Б. К. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи разноски за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: