Обявяване на кредит за предсрочно изискуем с исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50292

София, 20.03.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 73 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50688 от 29.09.2022 г. по касационна жалба „Райфайзенбанк България“ ЕАД / с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/ чрез юрисконсулт И. против решение № 18/09.08.2021 г. по в. гр.д. № 439/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение № 55/20.01.2020 г. по гр.д. № 1527/2019 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от касатора срещу М. И. М. главни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че последният дължи на банката следните суми: 10 748,32 лв. – изискуема главница по договор за потребителски кредит от 14.09.2015 г. ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане; 340,91 лв. - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.; 169,79 лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2036/2018 г. по описа на Районен съд Кюстендил. Със същото решение са уважени изцяло предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е приел, че ненадлежно обявената на длъжника предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит преди подаване на заявлението, е основание за отхвърляне на предявените установителни искове по чл.422 ГПК. Поддържа се, че тези изводи на въззивния съд са в пълно противоречие с разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и в трайната съдебна практика на ВКС, според които дори и предсрочната изискуемост да не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, то предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск следва да бъде уважен за вноските с настъпили падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, а ако правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се осъществи в исковото производство, то не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането, тъй като обявяването на предсрочната изискуемост на кредита в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което главният установителен иск по чл.422 ГПК да бъде уважен. Претендира направените в хода на производството съдебни разноски, вкл. и за касационната инстанция.

Ответникът по жалбата – М. И. М., не е депозирал отговор на касационната жалба. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Обжалването на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса дали когато волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано или приложено в/към исковата молба, настъпва предсрочна изискуемост в хода на исковия процес и от кой момент, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 60009/02.06.2021 г. по т.д. № 2891/2019 г. на II т.о., решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на II т.о. и решение № 60048/20.08.2021 г. по т.д. № 2122/2020 г. на I т.о.

С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора главни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, като е приел, че волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е надлежно връчено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се е позовал на съдебна практика на ВКС, постановена преди приемането на Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед отхвърлянето на главните установителни искове, въззивният съд е разгледал предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, като е приел, че същите са основателни до предявените с исковата молба размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на връчване на исковата молба с преписите на длъжника – 01.11.2019 г.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

В мотивите на Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява праното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска съгласно чл.235, ал.2 ГПК. Съдът разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е възможността на банката – кредитор да иска изпълнение, като тази възможност може да се реализира по няколко начина: като отправи искане до длъжника за плащане на дължимите по договора за кредит суми или да поиска от съда защита на своето право, като предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес или по реда на производството по търговски спорове, или чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и съответно предявяване на установителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал. 1, т.1 или 2 или осъдителен иск по чл. 415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК. При предявен осъдителен иск по общия ред с твърдение в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.2 ГПК. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ТПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора, чието положение не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие на инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по общия ред.

Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявенана длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Казуалната съдебната практика на ВКС изрично изяснява, че посоченото тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство, като същевременно приема, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК, както и че изявлението на банката може да бъде инкорпорирано както в самата искова молба, така и в отделен документ, което е представен като приложение към нея. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложението към нея на ответника, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представляват факт от значение за съществуването на претендираното право на взеване за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК.

С оглед така формираната практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, въззивното решение се явява неправилно в частта, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените като главни установителни искове по реда на чл.422 ГПК поради недоказано предявяване на предсрочната изискуемост на длъжника и съответно недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по заявените при условията на евентуалност осъдителни искове. Въззивният съд не е взел предвид, че писмото уведомление с изх. № ИЗХ-001067434, съдържащо изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представено като приложение към исковата молба, е връчено на ответника в хода на първоинстанционното производство, заедно с исковата молба. С връчването му на кредитополучателя – на 01.11.2019 г., са настъпили последиците на предсрочната изискуемост, предвид наличието на посочените в чл.8.1 от договора за кредит обективни предпоставки, а именно неплащане на падежирали вноски от 10.05.2018 г. до 10.09.2018 г. вкл., чиито размер възлиза на 865,27 лв. Преценката за основателност, съответно неоснователност на установителните искове не е направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и съдът не е взел предвид относимия към предсрочната изискуемост факт, настъпил след предявяване на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение на основание чл.293 ГПК, ал.2 ГПК поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в частта с която исковете по чл. 422 ГПК за вземанията за главница в размер на 10 748,32 лв., възнаградителна лихва в размер на 340,91 лв. за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г. и наказателна лихва в размер на 169,79 лв. за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., са отхвърлени като неоснователни. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция.

Видно от приетото по делото заключение редовно падежиралата главница до подаване на заявлението 11.10.2018 г. е в размер на 865,05 лв., върху която се дължи законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. По отношение на останалата част от дължимата главница в размер на 9 613,05 лв., една част от която е падежирала в периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 11.10.2018 г. до датата на връчване на исковата молба и приложенията към нея 01.11.2019 г., т.е. в хода на исковото производство, който правнорелевантен факт следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК, а другата част - поради настъпила предсрочна изискуемост в хода на исковото производство - на 01.11.2019 г. с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление до кредитополучателя, законната лихва следва да се присъди от датата, на която е обявена предсрочната изискуемост - 01.11.2019 г. Основателни и са и установителните искове относно възнаградителната и наказателната лихва, които са начислени за период предхождащ датата на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК. С оглед основателността на установителните искове, решението на въззивния съд в частта, с което е уважил предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за процесните вземания, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.

При този изход на спора на касатора-ищец следва да присъдят сторените разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 615,18 лв., от които 255,18 лв.-държавни такси и 360,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25, ал.1 от Наредба за зплащането на правната помощ. За първата и за въззивната инстанция, на ищеца са присъдени в цялост претендираните от него разноски с оглед уважените в цялост осъдителни искове, предявени при условията на евентуалност.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 18/09.08.2021 г. по в. гр.д. № 439/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение № 55/20.01.2020 г. по гр.д. № 1527/2019 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу М. И. М. главни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че последният дължи на банката следните суми: 10 748,32 лв. – изискуема главница по договор за потребителски кредит от 14.09.2015 г. ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане; 340,91 лв. - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.; 169,79 лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2036/2018 г. по описа на Районен съд Кюстендил, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Райфайзенбанк България“ ЕАД / с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/, ЕИК[ЕИК] против М. И. М., ЕГН [ЕГН], установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.417, т.2 ГПК, че М. И. М. дължи на „Райфайзенбанк България“ ЕАД / с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/, следните суми: 10 748,32 лв. – непогасена изискуема главница по договор за потребителски кредит от 14.09.2015 г. ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. върху главница в размер на 865,05 лв. и от 01.11.2019 г. върху главница в размер на 9 613,05 лв. до окончателното изплащане; 340,91 лв. - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.; 169,79 лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2036/2018 г. по описа на Районен съд Кюстендил.

ОБЕЗСИЛВА решение № 18/09.08.2021 г. по в. гр.д. № 439/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която са уважени предявените от „Райфайзенбанк България“ ЕАД / с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/ срещу М. И. М., ЕГН [ЕГН], осъдителни искове.

ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД /с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 615,18 лв. – разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: