Определяне на справедливо обезщетение за родители при смърт на дете при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

4

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

гр. София, 23.09.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2499 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ищците Б. А. А. и М. В. П., чрез адв.Чатаблашев срещу решение №385 от 26.07.2022г., постановено по в.гр.д. №150/2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта , с която е отменено решение №260001/05.01.2022г. по т.д. №10/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Б. А. А. сумата над 120 000 лева до присъдените 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето му А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл.432, ал.1 КЗ, като е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения от 200 000 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата; както и в частта , с която отменено първоинстанционното решение в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на М. В. П. сумата над 120 000 лева до присъдената сума от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето й А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и в частта , с която е потвърдено решението на Окръжен съд- Пазарджик за отхвърляне на исковете на Б. А. А. и М. В. П. за обезщетение за неимуществени вреди за сумите над присъдените съответно от 200 000 лева за ищеца и 150 000 лева за ищцата до претендираните от по 250 000 лева за всеки от тях.

Касаторите твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като молят да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове чрез присъждане на още по 130 000 лева обезщетение /до пълния претендиран размер от по 250 000 лева/ за всеки от тях, ведно със законната лихва до окончателното плащане, като им бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат аргументи, че въззивният съд е определил изключително занижен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е съобразявал факти и обстоятелства, които са ирелевантни за определяне за претърпените от ищците болки и страдания, включително е съобразявал факти, които не са твърдени от страните. Считат, че решаващият състав не е обсъдил част от доказателствата, относими към надлежно въведените твърдения, не е отчел практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

С определение №911 от 20.03.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос - как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение за уважаване на исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени от Б. А. А. и М. В. П., за сумите над 120 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им А. Б. А., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 06.08.2019г. и съответно отхвърля претенциите за разликата от 120 000 лева до присъдените суми от 200 000 лева и 150 000 лева, и с което потвърждава първоинстнационното решение за отхвърляне на исковете до претендираните размери от по 250 000 лева за всеки от ищците, въззивният съд излага мотиви, че преките искове срещу застрахователя са доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищците, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумите от по 120 000 лева за всеки. Съдът приема за безспорно настъпването на 06.08.2019г. на процесното ПТП, по вина на водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, при което пострадалият А. А. /17-годишният син на ищците/ получава тежки травми, довели до смъртта му на 13.08.2019г. Решаващият състав, като съобразява, че застрахователят не поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, намерено за неоснователно от първоинстанционния съд, сочи като спорен във въззивното производство въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на двамата родители. След обсъждане на доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, апелативният състав приема, че моралните болки и страдания на двамата родители са с интензитет не по-висок от нормалния в сходни случаи. Подчертава, че отсъствието на родителите и работата им в чужбина, при положение, „че сравнително доброто им имуществено състояние опровергава твърденията на част от свидетелите, че те са заминали за чужбина, поради липса на средства, а ако там вече са придобили такива, то не е имало основателна причина да продължават престоя си в чужбина, изоставяйки децата си“, занимаването с „прагматични и битови дела и ангажименти в дни на твърдян траур“, наличието на обективна отдалеченост, водеща до „неизбежна частична отчужденост от децата си“, обществено- икономическите условия в страната към месец август 2019г. и сравнително по-ниския интензитет на претърпените неимуществени вреди налагат определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 120 000 лева на всеки един от родителите.

По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване множество критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По касационната жалба:

Основателно е оплакването на касаторите, че въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковите претенции с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумите над 120 000 лева, приемайки че това е справедливото обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, съобразявайки ирелевантни факти и обстоятелства и без да обсъди задълбочено доказателствата за действителните отношения между ищците и загиналия им син и за претърпените от родителите болки и страдания от внезапната загуба. За да определи, че размерът на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им А. А., настъпила на 13.08.2019г. в резултат от получени травми при процесното ПТП от 06.08.2019г., възлиза на по 120 000 лева за всеки от тях, въззивният съд е счел, че отсъствието на родителите и работата им в чужбина, при положение, „че сравнително доброто им имуществено състояние опровергава твърденията на част от свидетелите, че те са заминали за чужбина, поради липса на средства, а ако там вече са придобили такива, то не е имало основателна причина да продължават престоя си в чужбина, изоставяйки децата си“, занимаването с „прагматични и битови дела и ангажименти в дни на твърдян траур“, наличието на обективна отдалеченост, водеща до „неизбежна частична отчужденост от децата си“ водят до извод за по-нисък интензитет на претърпените неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав счита, че ПАС не е отчел в достатъчна степен характера, интензитета и продължителността на претърпените от ищците болки и страдания, които се установяват при съвкупната преценка на доказателствата по делото. Въззивният съдебен състав не е съобразил в пълнота свидетелските показания, от които се установява, че ищците и техните деца са били здраво, сплотено и щастливо семейство; че през последните 7-8 години родителите са работили в чужбина, за да издържат финансово семейството, но въпреки това са били близки със синовете си, поддържали са връзка, водили са ежедневни разговори със загиналия А. по скайп, взимали са децата през ваканциите; че след смъртта на А. видимо са се променили, били тъжни и често плачели, нямали желание за живот, затворили се, влошило се здравословното им състояние, трудно преодолявали загубата. Въпреки подробното пресъздаване на съдебно-психологическата експертиза, съдът не е оценил напълно заключението на вещото лице, че смъртта на А. е довела до силна стресова реакция при ищците, която им е причинила душевни страдания; че стресът е бил с висок интензитет, силен негативен емоционален заряд и е наличен и към момента; че при ищцата са възможни панически атаки при външни стимули и на фона на влошеното й здравословно състояние; че ищецът изпитва трудности в преработването на негативните чувства и в преживяването на траура; че ищцата се нуждае от психиатрична помощ, а ищецът- от посещение при психолог. Въззивният състав не е преценил в съвкупност с останалите релевантни факти и обстоятелството, че ищците са загубили своя син, който е бил само на 17 години- в началото на житейския си път.

Не могат да бъдат споделени изводите на решаващия състав на АС-Пловдив, че обективната отдалеченост на родителите води до неизбежна частична отчужденост от децата им; че не е имало основателна причина ищците да продължават престоя си в чужбина, „изоставяйки децата си“, тъй като същите почиват на факти за имуществено състояние, които не са надлежно въведени в процеса /нито една от страните не се позовава на тях/ или на предположения и като цяло са необосновани. Не могат да бъдат споделени и изводите за по-нисък интензитет на претърпените неимуществени вреди, обосновани освен с горните констатации и с довода, че ищците са имали прагматични и битови дела и ангажименти в дни на твърдян траур /посещение при нотариус три седмици след смъртта на А./. От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че между ищците и починалия им син е съществувала силна връзка на обич, съпричастност и близост, характерна за връзката между родители и деца; че независимо от наложената по икономически и социални причини раздяла пред последните 7-8 години, тази дълбока емоционална връзка не се е загубила. Настоящият състав намира, че се установяват и силните, дълбоки и трайни емоционални и психически страдания на ищците от внезапната и трагична загуба на техния син.

Предвид горното ВКС счита, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон /чл.52 ЗЗД/, е необходимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се завиши, като се определи обезщетение в размер на 160 000 лева на всеки от ищците. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019г., намиращи отражение в лимитите на застрахователната отговорност.

С оглед изложеното, въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени частично, като на всеки от двамата ищци се присъди допълнително сумата 40 000 лева /до общ размер от 160 000 лева за всеки/- обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумите от 21.12.2019г. /датата, посочена в исковата молба/ до окончателното плащане. В останалата част, с която е потвърдено отхвърлянето на исковете за сумите над 160 000 лева въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед изхода на спора следва да се отмени изцяло въззивното решение в частта за разноските, като отговорността за тях бъде разпределена от настоящия съдебен състав при съобразяване, че в частта, с която е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да плати на Б. А. А. сумата 4 866 лева разноски за първата инстанция и сумата 3 761.28 лева възнаграждение на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ за оказана адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, на М. В. П. сумата 4 866 лева разноски за първата инстанция и сумата 3 761.28 лева възнаграждение на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ за оказана адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА, както и сумата 1 248 лева по сметка на ОС-Пазарджик, решението на Окръжен съд- Пазарджик е влязло в сила.

С оглед уважената част от исковете ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да плати по сметка на ВКС сумата 1 600 лева държавна такса за касационното производство, както и 1 600 лева държавна такса за въззивното производство.

С оглед частично уважените жалби ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да плати на ищците по 30.70 % от направените разноски за въззивното и касационното производство, т.е. на Б. А. А. следва да се присъди сумата 1 828.49 лева за въззивното производство, а на М. В. П.- сумата 2 135.49 лева за въззивното производство, както и по сметка на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 070 лева без ДДС /по 1 535 лева за процесуално представителство и защита на всеки от двамата касатори/ или 3 684 лева с ДДС.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД не претендира разноски за касационното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №385 от 26.07.2022г., постановено по в.гр.д. №150/2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта , с която е отменено решение №260001/05.01.2022г. по т.д. №10/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Б. А. А. сумата над 120 000 лева до присъдените 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето му А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл.432, ал.1 КЗ, като е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения от 160 000 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата; както и в частта , с която отменено първоинстанционното решение в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на М. В. П. сумата над 120 000 лева до присъдената сума от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето й А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и в частта , с която е потвърдено решението на Окръжен съд- Пазарджик за отхвърляне на иска на М. В. П. за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдените 150 000 лева до претендираните 160 000 лева, както и изцяло в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] да заплати на Б. А. А., ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 40 000 лева /разлика от присъдената сума от 120 000 лева до дължимата сума от 160 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на сина му А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г. , на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 828.49 лева разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] да заплати на М. В. П., ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 40 000 лева /разлика от присъдената сума от 120 000 лева до дължимата сума от 160 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на сина й А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г. , на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 135.49 лева разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата сумата 3 684 лева с ДДС, възнаграждение за процесуално представителство и защита на Б. А. и М. П. в касационното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 600 лева държавна такса за касационното производство и сумата 1 600 лева държавна такса за въззивното производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.