Давност при доставки на гориво по рамков договор

Текстът на акта

Ключови фрази

погасителна давност * периодични плащания * договор за търговска продажба * Иск за плащане на цена

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

[населено място], 04.07.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2505 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ромпетрол България“ ЕАД срещу решение № 182 от 09.06.2022г. по в.т.д. № 114/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 44 от 10.12.2021г. по т.д. № 80/2021г. на Окръжен съд - Добрич за отхвърляне, като погасен по давност, на предявения от касатора срещу „Добруджански хляб“ АД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 29 190. 49 лева останала неплатена цена с ДДС на заредени горива съгласно данъчна фактура № [ЕГН]/31.05.2017г.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно е бил определен характерът на Договора за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. Това е рамков договор, а доставките на гориво са се реализирали единствено въз основа на бъдещи конкретни заявки, които нямат единен правопораждащ факт и така уговорените и реализирани доставки нямат характер на периодични такива по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. За процесното вземане е приложима общата петгодишна давност, която не е изтекла. При договора за продажба с периодично изпълнение се уговаря периодичност/график на отделните доставки, което не е в случая, както и в договора изобщо не е уговорено задължение на купувача да зарежда каквото и да е количество гориво. Купувачът може да не зареди гориво нито веднъж. Той заплаща гориво само доколкото е закупил такова. Продавачът, от своя страна, също няма безусловно задължение за престация в срока на договора, освен ако купувачът не е пожелал да зареди гориво.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание.

Касаторът иска въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск – уважен, с присъждане на лихва за забава.

От насрещната страна по жалбата „Добруджански хляб“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Вземането на „Ромпетрол България“ ЕАД притежава абсолютно всички признаци, посочени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Абонатите на ВиК дружествата и потребителите на електрическа енергия също не са длъжни да потребяват вода и ток. Те дължат доколкото са им доставени съответните услуги, но задълженията са безспорно периодични. Плащанията по подписания между страните рамков договор са определяеми по размер, а не неопределяеми. Това е цената, обявена на тотема на съответната бензиностанция. Не е било необходимо да се водят преговори за цената.

Възраженията и доводите се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса дали разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е приложима по отношение на задължение за плащане по договор, в който не е предвидено задължение на купувача да купува каквото и да е количество стоки от продавача, нито е предвидена периодичност на доставките и дали плащанията на купувача по такъв договор представляват плащания, които са подобни на наемите и лихвите, респективно представляват ли „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че страните са обвързани от Договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г., действащ и към 2017г. С договора „Ромпетрол България“ ЕАД е поело задължение да продава, а купувачът „Добруджански хляб“ АД – да купува горива от собствените на продавача бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката „Ромпетрол“. Продавачът е издал фактура № [ЕГН] от 31.05.2017г. за продадени горива през месец май 2017г. на стойност 98 190. 43 лева с ДДС, приета, осчетоводена и частично платена от купувача, ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Срокът за плащане на задължението по фактурата е бил 15.06.2017г. съобразно уговорката в чл. 7, т. 1 от сключения между страните договор, исковата молба е предявена на 04.06.2021г. и искът за заплащане на цената е погасен с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Налице са характеристиките на периодичност на задълженията за плащане на продажната цена от купувача. Не се касае за множество отделни договори за продажба, а за договор за периодично изпълнение на задълженията на всяка от двете страни. С оглед необходимостта и нуждите на купувача продавачът е поел задължение да продава гориво постоянно в течение на срока на договора, като дължимата цена се определя всеки месец съобразно количеството заредено гориво, цената, обявена на тотема в бензиностанцията към момента на зареждането, и начислената търговска отстъпка.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на тълкувателното решение е изложено, че не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че пораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Дефинирано е обаче, че „периодично“ е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно (повтарящо се) изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.

От даденото в решението тълкуване на понятието „периодични плащания“ следва, че при договор за търговска продажба такива биха били задълженията за плащане на цената при уговорени периодични доставки на стоки (продажба с периодично изпълнение по чл. 332 от ТЗ). Когато от едната страна (продавач) по договора е поето задължение да се прехвърля собствеността и да се предават индивидуално или родово определени стоки, а от другата страна (купувач) - да се приемат тези стоки, като се заплаща цената и разноските по доставката, всичко през определени интервали от време. Относно задълженията на купувача за плащане на цената в такъв случай е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Ако задължение за такива доставки липсва, съответно липсва насрещно задължение за извършване на отделни една от друга периодични парични престации (плащане на цена на доставките), не се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.

По основателността на касационната жалба:

С оглед задължителната практика на Върховния касационен съд в посоченото тълкувателно решение, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон и е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК).

В нарушение на закона въззивният съд е приел, че са налице характеристики на периодичност по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД на задължения за плащане на продажната цена от купувач, когато продавачът продава стоки (горива) с оглед необходимостта и нуждите на купувача, т.е. по негови заявки, без да е уговорено време на доставките и на плащанията. В този случай задължението за плащане на цената не е елемент от множество парични престации, породени от един и същ правопораждащ факт, и с падеж, настъпващ периодично.

Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

На 20.11.2007г. между страните е бил сключен Договор за продажба на горива № СС-063. Съгласно договора „Ромпетрол България“ ЕАД, продавач, е продавало, а „Добруджански хляб“ АД е купувало горива от собствените на продавача бензиностанции и на бензиностанциите, опериращи под марката „Ромпетрол“. Осъществяването на всяка продажба е трябвало да се извършва чрез зареждане на конкретно посочени автомобили, собственост на купувача, при използването на специални карти и устройства. За закупеното гориво купувачът е заплащал цената, обявена на тотема в бензиностанцията към момента на зареждането. На всяко последно число от месеца е била издавана данъчна фактура за продаденото гориво, при приспадната търговска отстъпка. Купувачът е заплащал фактурите в 15-дневен срок от издаването им по банкова сметка. Той е имал право и на кредитен лимит, за обезпечаване на който, както и на всички задължения на купувача, са били уговорени обезпечения. Неразделна част от договора са били Приложение № 1 (Определения), Приложение № 2 (Процедура за използване на картите на „Ромпетрол България“ АД) и Приложение № 3 (Процедура за използване на устройство Пръстен на „Ромпетрол България“ АД). Съгласно последното приложение при финализирането на всяка отделна сделка по зареждане на гориво в бензиностанциите терминалът е отпечатвал бон за продажба, който се е подписвал от оператора на бензиностанцията и притежателя на пръстена, вследствие на което е издавана данъчна фактура и е заплащано горивото.

В срока на договора (през месец май 2017г.) и по уговорения в него начин от „Добруджански хляб“ АД са били закупени горива (бензин, дизел и втечнен нефтен газ). За сумата на доставките от „Ромпетрол България“ ЕАД е била издадена данъчна фактура № [ЕГН] от 31.05.2017г. на стойност 98 190. 43 лева с ДДС, включително с приспадната отстъпка. Фактурата е била осчетоводена от страните и отразена в дневниците за покупки, съответно в дневниците за продажби и в справки-декларации по ДДС. От касатора - ищец са били издадени допълнително кредитно и дебитно известие за суми от 1 929. 96 лева и 79. 20 лева, след което от „Добруджански хляб“ АД до 31.08.2017г. са били извършени частични плащания от общо 60 000 лева.

С исковата молба по делото, подадена на 04.06.2021г. по пощата и регистрирана в Окръжен съд – Добрич с вх. рег. № 1086/07.06.2021г., „Ромпетрол България“ ЕАД е поискало заплащане на останала неплатена част от цената по издадената фактура (до размера от 29 190. 49 лева), със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

При тези установени обстоятелства предявеният по делото иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на останала неплатена цена на доставени горива, е основателен. Страните са били обвързани от договора от 20.11.2007г., който е с характер на рамков договор за доставка на стоки. Постигнато е било съгласие относно конкретното съдържание на правата и задълженията по повод бъдещи доставки на горива (продажбени правоотношения), за да бъде улеснено тяхното извършване. Характерът на сключения между страните договор от 20.11.2007г. безспорно следва от изрично изразената в него воля (чл. 20 от ЗЗД). Уговорките са били относно реда и начина на осъществяване на бъдещи продажби, ако такива бъдат извършени, с оглед установяването на трайни търговски отношения. Касае се за специфична форма на договаряне (непрестационен, организационен договор), установен в търговската практика. В рамките на сключения договор през месец май 2017г. са били заредени (закупени) горива, при което в 15-дневен срок от издаването на данъчна фактура за доставката на стойност 98 190. 43 лева с ДДС купувачът „Добруджански хляб“ АД е дължал заплащане на цената, съответно и на допълнително издадените кредитни и дебитни известия. Като е заплатил само част от нея, той е останал задължен за разликата от поне 29 190. 49 лева и тази сума е дължима на продавача „Ромпетрол България“ ЕАД.

Като акцесорна основателна е също претенцията за заплащане на лихва за забава от датата на регистриране на исковата молба в съда (07.06.2021г.) до окончателното плащане (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), така както лихвата се претендира по делото.

Неоснователно е възражението на „Добруджански хляб“ АД за погасяване на вземането за плащането на цената по давност. Приложима е общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД и предвид датата на изискуемост на вземането (15.06.2017г.) и датата на предявяване на исковата молба (04.06.2021г.) давността не е изтекла.

Задължението на ответното дружество за плащане на цената на доставените горива не е „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Договорът от 20.11.2007г. не е договор за периодични доставки на стоки, а рамков договор, при действието на който, и по установения в него ред и начин, са били извършени процесните продажби. Относно функцията на погасителната давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД в тълкувателното решение по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за вземания за периодични плащания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Това е при периодични доставки, но не и при доставки на стоки по заявка на купувача, извършвани при действието на рамков договор.

Неуместно е сравнението, което „Добруджански хляб“ АД прави с договорите, сключвани с електроразпределителни дружества, доставчици на електричество, на ВиК услуги, топлофикационни дружества и др. При тези договори се касае за присъединяване към съответната мрежа, поддържана от дружествата, и потребление, което не е в случая.

Въззивното решение следва да бъде отменено и исковете по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се уважат в пълните предявени размери.

По разноските

На касатора, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, е дължим пълният размер на направените разноски в първоинстанционното производство от 3 267. 62 лева (за платена държавна такса от 1 167. 62 лева, 300 лева възнаграждение на вещо лице и 1 800 лева платено адвокатско възнаграждение), 2 383. 81 лева разноски за въззивното производство (583. 81 лева платена държавна такса и 1 800 лева възнаграждение за адвокат) и общо 2 773. 81 лева разноски в касационното производство, съответно 30 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване, 583. 81 лева за разглеждане на касационната жалба и 2 160 лева разноски за адвокат.

Разноски на насрещната страна по делото не са дължими.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 182 от 09.06.2022г. по в.т.д. № 114/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 44 от 10.12.2021г. по т.д. № 80/2021г. на Окръжен съд - Добрич за отхвърляне, като погасен по давност, на предявения от „Ромпетрол България“ ЕАД срещу „Добруджански хляб“ АД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с присъждане в полза на „Добруджански хляб“ АД разноски в първоинстанционното и във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като вместо това постановява :

ОСЪЖДА „Добруджански хляб“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“23-ти септември“ № 4, да заплати на „Ромпетрол България“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Младост“, [улица], блок „Европейски търговски център“, сграда Д, етаж 6, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 29 190. 49 лева (двадесет и девет хиляди сто и деветдесет лева и четиридесет и девет стотинки) останала неплатена цена с ДДС на доставени горива, за което е била издадена данъчна фактура № [ЕГН]/31.05.2017г., със законната лихва за забава от 07.06.2021г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Добруджански хляб“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“23-ти септември“ № 4, да заплати на „Ромпетрол България“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Младост“, [улица], блок „Европейски търговски център“, сграда Д, етаж 6, сумата от 3 267. 62 лева (три хиляди двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) разноски в първоинстанционното производство, 2 383. 81 лева (две хиляди триста осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки) разноски във въззивното производство и 2 773. 81 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки) разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.