Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2026

Съпричиняване при возене при пиян шофьор и необходимост от експертиза

Решение №22/2026 · Върховен касационен съд · 06 Август 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Родители съдят застраховател за обезщетение за смъртта на дъщеря им при катастрофа. Застрахователят твърди, че момичето само е допринесло за вредите, защото е пътувало без колан и е знаело, че шофьорът е пил. Върховният съд отменя решението на апелативния съд и връща делото за нова медицинска експертиза, която да изясни дали пострадалата е можела да разбере, че водачът е под въздействието на алкохол.

Какво приема съдът

Преценката за съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Когато се твърди, че пострадалият се е возил при пиян водач, съдът е длъжен служебно да назначи експертиза, за да изясни дали състоянието на водача е било видимо и как установената концентрация на алкохол се е отразила на поведението му.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съпричиняванекатастрофаобезщетение за смъртупотреба на алкохолпредпазен коланекспертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

[населено място], 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2074 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД срещу въззивно решение № 22/20.01.2025 г. по в. т. д. № 465/2024 г. на Апелативен съд В., с което е отменено решение № 260002/23.05.2024 г. по т. д. № 24/2021 г. на Окръжен съд Шумен и касаторът е осъден да заплати на Т. Б. обезщетение в размер над 140 000 лв. до 200 000 лв. и на М. Б. обезщетение в размер над 140 000 лв. до 180 000 лв. за претърпени от ПТП на 09.02.2021 г. неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната дъщеря И. М..
Касаторът оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и нарушение на процесуалните правила, свързани с обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, което рефлектира в необоснованост на постановеното съдебно решение. Заявява становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетение в завишен размер и не е отчел наличието на съпричиняване поради липса на поставен предпазен колан и знание за наличие на алкохолно опиянение у водача на МПС. Касаторът претендира постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и да бъде присъдено обезщетение в размер на по 140 000 лв. за всеки от ищците с отчитане на съпричиняване в обем 50%. Заявява и претенция за заплащане на разноски.
С. П. Й. и „МБАЛ – Шумен“ АД, участвали като трети лица помагачи на страната на застрахователното дружество касатор, не ангажират становище по жалбата.
Ответниците по касация Т. и М. Б. оспорват касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение. Заявяват становище, че постановеното от апелативния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представляващият ги адвокат Н. Д. формулира искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба. Ответниците по касация поддържат отговора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която производството е било прекратено по предявения от пострадалата И. М. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, формално поддържан от наследниците й по закон – другите двама ищци и нейни родители Т. и М. Б.. Пред настоящата инстанция е пренесен спорът единствено между Б. и застрахователното дружество относно заплащане на обезщетения за претърпените лично от тях неимуществени вреди в размер над 140 000 лв. за всеки от тях и наличието на съпричиняване.
За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установени по делото фактите, ангажиращи отговорността на застрахователното дружество, съответно е отчела наличието на спор единствено относно размера на дължимото на ищците обезщетение за настъпилата смърт на тяхната 17-годишна дъщеря И. М. и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. Апелативният съд е обсъдил установените в хода на производството обстоятелства в приложение на чл. 300 ГПК – с влязла в сила присъда С. Й. е бил признат за виновен за причиняване на ПТП в нетрезво състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 7 промила, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалата И. М., пътувала в автомобила на предна дясна седалка. Съдебният състав е кредитирал установеното от свидетелите и третото лице помагач С. Й., че той и пострадалата са били заедно да празнуват, както и, че двамата са употребили алкохол преди инцидента. Преценил е, че сама по себе си единствено констатацията, че пострадалата пътничка е присъствала на празненството, където бил употребяван алкохол и е видяла, че и водачът пие, не може да обоснове извод за осъзнат от нея риск от повлияването му от изпитото количество и към по-късния момент, в който се е качила в автомобила. Акцентирал е, че пострадалата е поискала превоз не по време на почерпката, а след като делинквентът легнал и почивал няколко часа, т. е. тя е възприела ставането му от сън, а не опиването му. При това положение съдът е приел, че по отношение на И. не може да бъде прието с категоричност наличието на адекватна преценка /без доказани външни прояви на смущения в походката или говора само въз основа на своя житейски опит и при полагане на разумна грижа за себе си/, че младежът е все още повлиян от изпития по-рано алкохол и то в степен, която да въздейства и върху уменията му да управлява своя автомобил. Поради тези съображения е отхвърлил възражението за съпричиняване, обосновано с този факт. Приел е за убедително доказано обстоятелството, че пътничката не е била с поставен обезопасителен колан, но при анализ на приетите по делото експертни заключения е достигнал до извод, че при удара на предната лява част на автомобила с дърво е възникнала инерционна сила, насочила тялото на пътничката напред към панорамното стъкло, която в комбинация с отклонението вляво поради ексцентричността на удара е причинила уврежданията, които е можело да настъпят и при поставен колан. Акцентирал е върху обстоятелството, че според експертите няма обективни физиологични данни за директен удар върху главата на пътничката в предното стъкло, поради което е оценил като липса на сигурност коланът да би осуетил този травматичен контакт и избегне необратимото мозъчно увреждане. Наред с това, е кредитирал обясненията на един от експертите, че и при задържане на тялото към седалката, не е изключено както значително сътресение (без директен удар, за който няма следи), така и удари в околни предмети (подглавник на седалката) и камшичен удар (със или без допълнителна шийна травма). Изброените травми, получени при високоенергиен удар, са от естество да засегнат сериозно дейността на мозъчни структури, участващи в контрола на дишането и така да доведат до онзи физиологичен резултат, който е наложил изкуствената вентилация. Аргументирал е извода си и с посоченото в основното заключение, че и гръдното увреждане би могло да е закономерен резултат и при поставен колан, а именно то, в съчетание с липсата на самостоятелно дишане, са довели до усложненията при извършената реанимация и в крайна сметка са причинили комплекса от пневмонията и мозъчната исхемия - непосредствена причина за смъртта. В заключение е посочил, че и при поставен предпазен колан пътничката би пострадала, поради което е отрекъл наличието на основания за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Относно размера на обезщетението въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съд като в допълнение е съобразил икономическите фактори към датата на инцидента през 2021 г., илюстрирани и от нормативно определените лимити за отговорност на застрахователите, съответно е определил обезщетение за ищцата Т. в размер на 200 000 лв., а в полза на М. – обезщетение в размер на 180 000 лв. Разликата е обосновал с обективно различната степен на въздействие на загубата върху личността на всеки от двамата родители.
С определение № 181/21.01.2026 г. настоящият състав на съда е счел въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливото обезщетение за неотговарящ на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото Апелативен съд В. е изложил подробни съображения защо приема, че и двамата ищци, като родители на загиналото 17-годишно момиче, са понесли тежко загубата му – И. е била тяхното единствено дете и макар към датата на инцидента да е живяла в едно домакинство със своята баба, родителите й не са били в абдикация от своите функции.
Със соченото определение е допуснат касационен контрол по въпросите, отнасящи се до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото приложението на сочената разпоредба е ключово за решаване на спора, а оплакванията, релевирани в касационната жалба, дават основание за необходимост от проверка дали съставът на Апелативен съд В. е процедирал в съответствие с константната съдебна практика, която приема, че възражението за съпричиняване е недопустимо да се преценява с оглед хипотетични предпоставки. Наличието или отсъствието на съпричиняване не може да почива на предположения. Този мотив е наложил и допускането на въпроса, отнасящ се до задълженията на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и установени чрез тях факти, доколкото в касационната жалба са наведени оплаквания, че въззивният съд е игнорирал част от доказаните по делото обстоятелства, които имат значение за преценката дали пострадалата е допринесла за реализиране на собствените си вреди, като не е поставила предпазен колан и се е качила като пътник в автомобил, управляван от шофьор, повлиян от алкохол.
По въпроса, касаещ приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е натрупана достатъчно съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/1963 г., ТР № 1/2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ТК, ВКС, решение № 98/2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т.о., ВКС решение № 60 097/13.09.2021 г. по т. д. № 1071/2020 г. на II ТО, решение № 60 154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на I ТО и др. Безпротиворечиво се приема, че при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва се да отчита общия съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия, причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за настъпване на увреждането. Наличието на принос винаги следва да е доказано, а не той да е предполагаем, както и изводите за наличието или отсъствието му да не почиват на предположения
Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство като такова по същество на спора, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Несъблюдаването им във всеки един случай води до незаконосъобразен съдебен акт и съставлява нарушение на процесуалния закон. Тези принципни постановки са възприети в задължителна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., и казуална практика – решение № 470/2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г., IV г.о., решение № 127/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о., ВКС, които напълно се споделят от настоящия събеден състав.
Решението на Апелативен съд В. в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.
Напълно обосновани и в съответствие със събраните по делото доказателства и експертни заключения са изводите на Апелативен съд В. за липса на причинно-следствена връзка между липсата на поставен колан от пострадалата И. М. и причинените й телесни повреди, които са довели до фаталния й край. Съдът подробно е разяснил защо и при поставен колан би се стигнало до същия резултат. Експертните заключения, които съдът е кредитирал, са обосновани, пълни, обективни и не поставят под съмнение изводите на вещите лица.
Споделимо е оплакването в касационната жалба за произволен извод на въззивния съд, че липсва съпричиняване поради обстоятелството, че пострадалата, макар да е употребявала алкохол заедно с делинквента, не е поставила себе си в рискова ситуация, която е спомогнала за увреждането й , респ. за увеличаване размера на вредите й. В проведеното на 20.02.2024 г. открито съдебно заседание пред Окръжен съд Шумен е бил разпитан като свидетел Й. В.. Той е посочил, че не знае какво количество алкохол е изпил шофьорът, но същия, заедно с И., е пил бира и водка. След това в протокола е записано :“Той даже си беше легнал в моята по едно време, така малко да спи“. В мотивите на въззивното решение е посочено, че младежът е поспал „няколко часа“, с оглед на което съдът е приел, че пострадалата поискала превоз не по време на почерпката, а след почивката му, т. е. тя последно възприела ставането му от сън, а не опиването му. При това положение е развил съображения, че липсва основание за сигурен извод, че И. е можела да прецени без доказани външни прояви на смущения в походката или говора, че делинквентът е бил все още повлиян от изпитото количество алкохол. Тези изводи на състава са произволни и изопачаващи установените по делото факти. Въззивният съд не е изпълнил задължението си, разяснено с т. 3 от ТР №1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, служебно да назначи експертиза, тъй като се налага прилагането на императивна правна норма, въпреки, че във въззивната жалба не е било въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение . Застрахователното дружество, настоящ касатор, в подадената от него насрещна въззивна жалба е навело оплаквания за приет от първоинстанционния съд принос в нисък размер и неправилно приложение на чл 51, ал. 2 ЗЗД. Застрахователят се е позовал на показанията, дадени от св. В., както и обясненията на самия делинквент, участващ в производството като трето лице помагач. Същият е заявил, че пострадалата не просто се е качила с него в автомобила, а изрично го е помолила да я закара при положение, че е употребявала с него алкохол на съвместното им събиране.
По делото е останало неизяснено как се отразява върху поведението на лице, употребило алкохол, концентрация в кръвта от 0, 70 промила; има ли промяна в движенията му, в говора, във вниманието му при управление на автомобил и дали тази промяна може да бъде възприета от страничен наблюдател. Отделно от това не е изяснено кратката почивка как се отразява на степента на опиянение. Установяването на тези обстоятелства е необходимо, за да бъде извършена законосъобразна преценка дали пострадалата е допринесла за собствените си вреди, или липсва съпричиняване. Като е неглижирал задължението си да изясни фактическата обстановка по делото и да събере доказателства, за които е служебно задължен, въззивният съд е извършил нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на закона – чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради достигане до извод за липса на съпричиняване при липса на задълбочен анализ на събраните доказателства и пропуск да събере допълнителни такива чрез допускане на експертиза. Сочените пороци обуславят наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състав на Апелативен съд В., който да допусне изслушване на съдебномедицинска екпертиза за изясняване на посочените по-горе факти.
Доколкото в случая се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът не може да бъде решен по същество от касационната инстанция, а следва да се приложи чл. 293, ал. 3 , във вр. с ал. 1 ГПК .
При изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, включително сторените в настоящото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК , настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 22/20.01.2025 г. по в. т. д. № 465/2024 г. на Апелативен съд В., с което е отменено решение № 260002/23.05.2024 г. по т. д. № 24/2021 г. на Окръжен съд Шумен и „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Т. Б. обезщетение в размер над 140 000 лв. до 200 000 лв. и на М. Б. обезщетение в размер над 140 000 лв. до 180 000 лв. за претърпени от ПТП на 09.02.2021 г. неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната дъщеря И. М..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Апелативен съд В..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.