Хулиганство в ареста и право на защита при преквалификация от обсебване в кражба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 418

София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Росица Славова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 778 описа за 2024 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово и жалба на подсъдимия М. Я. Я. против въззивна присъда № 8/12.06.2024 г. на Габровския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 125/2024 г.

В касационния протест са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оспорва се оправдаването на подсъдимия за деянието по чл. 325, ал. 5 НК, като се изтъква, че това е сторено при превратно тълкуване на доказателствата, довело до неправилни изводи за неговата несъставомерност. Според прокурора съдът необосновано приел, че действията на подсъдимия, изразяващи се в ругатни, буйство и непристойни действия, са били проява на несъгласие с вътрешните правила за хранене и извеждане до тоалетната, без същите да притежават необходимите признаци на хулиганство, пренебрегвайки факта, че това е станало в помещение за задържане на лице със специален режим и предназначение и където спазването на обществения ред има повишена значимост. Несъгласие е изразено и с оценката, съотносима към липсата на субективна съставомерност, че деянието е извършено в състояние на психическа нестабилност и експлозивност. Претендира се отмяна на въззивната присъда в оправдателната част относно деянието по чл. 325 , ал. 5 във вр. с ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд.

В касационната жалба на подсъдимия са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Изложени са възражения срещу преквалификацията на деянието от такова по чл. 206 от НК (за което е имал обвинение и е бил оправдан от първата инстанция) в такова по чл. 197 от НК, с което е било ограничено правото му на защита. Явната несправедливост на наказанието е мотивирана с игнорирането на установени по делото множество смекчаващи обстоятелства, които са обуславяли приложението на чл. 55 от НК, като се иска това да бъде сторено от ВКС.

Подсъдимият, лично и чрез служебния си защитник, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В представената писмена писмена защита се настоява, че преквалифицирайки деянието от чл. 206 НК в такова по чл. 197 НК окръжният съд е лишил жалбоподателя от възможността да се информира подробно относно правната квалификация на обвинението срещу него и адекватно да се защити. Подчертава се, че действията на подсъдимия не съставляват обсебване, тъй като отсъстват присвоителни намерения, а вещите са били върнати доброволно. По отношение на частта от присъдата, с която подсъдимият е признат за невинен по чл. 325, ал. 5у вр. ал. 2 НК, защитникът намира присъдата за правилна и законосъобразна.

В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.

В последната си дума подс. Я. моли за намаляване на наложеното му наказание и да остане оправдан за хулиганството.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 18/20.03.2024 г., постановена по НОХД № 964/2023 г., Габровският районен съд е признал подсъдимия М. Я. Я. за виновен в това, че за времето от 03:30 ч. до 07:45 ч. на 29.05.2023 г., в помещение за временно задържане на пълнолетни лица в РУ – Габрово, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и демонстриращи явно неуважение към обществото (крещял, блъскал с ръце и ритал с крака решетките на помещението, отправил закани и обиди към дежурните полицейски служители, уринирал през решетките и скъсал десния пагон от униформеното яке на младши инспектор Н. Г.), поради което и на основание чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ и чл. 54 от НК му е било наложено наказание 4 години лишаване от свобода. Подсъдимият е бил оправдан по предявеното му по-тежко обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК деянието да е извършено с изключителен цинизъм и дързост

Със същата присъда Габровският районен съд е признал подсъдимия Я. за виновен в извършването и на престъпление по чл. 274а, ал. 3 от НК, като във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 7 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо най-тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът е признал подсъдимия Я. за невинен в това, на неустановена дата в периода 24.05.2023 г. – 28.05.2023 г., от ап. № 7 на ул. "Х. Б.", ет. 2 в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, противозаконно да е присвоил чужди движими вещи, собственост на М. Б. И., които владеел, всички на обща стойност 445, 58 лева, които вещи са върнати на собственика, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 6, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

Въз основа на депозирани протест от прокурор при Районна прокуратура - Габрово и жалба от защитника на подсъдимия, Габровският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, както и оправдаването му за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК и приложението на чл. 23 от НК, като вместо нея е постановил понастоящем обжалваната и протестирана нова въззивна присъда № 8/12.06.2024 г.

С въззивната присъда по ВНОХД № 125/2024 г. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия М. Я. Я. за виновен в това, че на неустановена дата в периода 24.05.2023 г. – 28.05.2023 г., от ап. № 7 на ул. "Х. Б.", ет. 2 в гр. Габрово, отнел чужди движими вещи, собственост на М. Б. И. на обща стойност 445, 58 лева, без съгласие на собственика им и с намерението противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещите са възстановени, поради което и на основание чл. 197, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 6, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

С въззивната присъда подсъдимият Я. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо най-тежко наказание за изтърпяване измежду наложените му за престъпления по чл. 274а, ал. 3 от НК и по чл. 197, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 НК в размер на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационният протест е неоснователен .

Въз основа на правилно установената от първата инстанция фактическа обстановка, която не е имало причини да не бъде споделена, както и на базата на собствен анализ на доказателствения материал, въззивният съд е стигнал до различни правни изводи, а именно за несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 5 от НК. Последните са изведени в резултатна вярно тълкуване на елементите от състава на инкриминираното на подсъдимия престъпление. Основните признаци на деянието, чрез които се осъществява престъплението хулиганство, са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Престъплението е реализирано, когато и двата признака са осъществени. Верен е направеният извод, че установените обективни действия, извършени от подсъдимия, изразяващи се в ругатни, буйство и невъзпитани прояви, безспорно са били непристойни. Това обаче не е достатъчно за реализирането на състава на престъплението хулиганство, тъй като е необходимо те да се отличават с една висока степен на обществена опасност, изразена в брутална демонстрация против установения ред, като чрез тези действия извършителят да показва открито и явно неуважение към обществото, каквито в случая не са осъществени. Действията са извършени в изолатор, специално помещение, преградено с решетки към общия коридор, от който полицейските служители могат да контролират поведението на задържания и където не се намират други лица освен него. Намирайки се в тази изолирана среда, подсъдимият е ограничен във възможността да извърши престъпление, друго противообществено деяние или да се укрие, но е възможно да осъществи нарушения, предвидени в Правилника за вътрешния ред в помещенията за настаняване на задържани лица на РУ-Габрово, като за тези си действия не може да носи наказателна отговорност. Въззивният съд е приел, че деянието по чл. 325 от НК е несъставомерно, тъй като не е реализирано от обективната страна, който извод настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен.

Предходната инстанция правилно и въз основа на прецизен анализ на доказателствения материал по делото е възприела и отсъствието на субективния елемент на престъплението. Умисълът предпоставя съзнание в дееца, че чрез поведението си осъществява действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, каквито подсъдимият явно не е имал. Съобразно заключението на експертите от СПЕ той е бил в състояние на психопатна декомпенсация, т.е. реакциите му са били в типичен психопатен стил с възприемане на конкретни ситуации като ощетяващи правата му и засягащи интересите му. Независимо от забраната по чл. 73 ЗМВР за ограничаване на други права на задържаното лице, предвид естеството на задържането, ясно е посочено, че в случая са ограничени правото му свободно да посещава тоалетна и да се храни според потребностите си, което от своя страна е довело и до вербалната агресия, насочена към полицейските служители. От това следва, че поведението му не е било насочено към нарушение на обществения ред, а е било израз на несъгласие и неудовлетвореност от вътрешните правила за хранене и извеждане до тоалетна, практикувани в този изолатор.

Затова, като е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 325 от НК, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна.

ВКС намира, че с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, е допуснато съществено ограничаване на правото му на защита и е реализирано касационното основание по чл. 348, ал. 2, т. 1 от НПК. Налице е и липса на мотиви за съставомерен признак на деянието, за което е бил осъден от въззивния съд.

За да преквалифицира деянието, за което подсъдимият е имал обвинение (по чл. 206 от НК), в такова по чл. 197 от НК главните съображения на Габровския окръжен съд се свеждат до това, че е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, като не се нарушават правата на подсъдимия, тъй като той се е защитавал по същите факти, изложени в обвинителния акт. Според въззивния съд подсъдимият е извършил кражба, като без съгласието на собственика е отнел инкриминираните вещи и ги е прибрал в апартамента си, като по делото не е установено да ги е владял. Същият е разполагал само с ключ от жилището на св. И., предоставен му с цел съхранение и именно поради това е било възможно без съгласието на собственика да влезе в жилището и да отнеме инкриминираните вещи.

Следва да бъде уточнено, че изпълнителните деяния на престъпленията по чл. 206 от НК и по чл. 194 от НК съществено се различават. Обсебване е налице, когато деецът получи на някакво правно основание (било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. Когато деецът осъществи нерегламентиран достъп до чужди движими вещи без съгласието на владелеца или държателя им с намерение противозаконно да ги присвои, и които не са му предоставени да владее или пази и се разпореди с тях, ще е налице кражба. Привилегированият състав по чл. 197 НК е предвиден в случаите на връщане или заместване на предмета на посегателство, като е приложим по отношение на изчерпателно изброените в нормата разпоредби (по чл. 194, ал. 1 и 3 НК, по чл. 195, ал. 1, т. 2–6 и ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2–6 НК, а също и по чл. 196а НК), както и ако откраднатото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

В случая въззивният съд изобщо не е изследвал и не е заявил становище по въпроса дали подсъдимият е отнел вещите с намерение да ги присвои, още повече, че по делото е имало данни, че ги е взел в залог и с готовност да ги върне на собственика след изпълнение на устната договорка помежду им. Отсъствието на какъвто и да е фактически и правен анализ за посочения съставомерен признак на кражбата, представлява липса на мотиви, което нарушение не може да бъде поправено от ВКС.

Категорично е нарушено правото на защита на подсъдимия с оглед осъждането му от въззивната инстанция за деяние, което се различава както фактически, така и по правна квалификация с това, за което му е било повдигнато обвинение - не му е предоставена своевременна възможност за упражняване и реализиране на реална и ефективна защита по новото обвинение в съответствие с чл. 6, пар. 3, б. „а“ и б. „б“ от Европейската конвенция за защита правата на човека.. Тази разпоредба „предоставя на обвиняемият в наказателното производство правото да бъде информиран за причината за обвинението, тоест за деянията, за които се твърди, че е извършил и на които се основава обвинението, за правната характеристика, дадена на тези деяния, както и за правото да бъде информиран за естеството и причината на обвинението“, което трябва да се разглежда в светлината на правото на обвиняемия да подготви пълноценно защитата си. Вж. делото Ж. срещу България , Решение на Европейския съд по правата на човека от 22 юни 20121 г., пар. 23 и препратките към него В случай, че съответният съд използва правото си да преформулира фактите, то същият следва да предостави на подсъдимия „възможността да упражни правото си на защита по практичен и ефективен начин и в разумен срок“ I., пар 28 .

В идентичен смисъл Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с решение от 09.11.2023 г. по дело С-175/22, приемайки за допустимо съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, по своя инициатива или вследствие на предложение на обвиняемия, да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, стига този съд своевременно да е информирал обвиняемия за разглежданата нова квалификация към момент и при условия, които са му позволили да подготви ефективно защитата си, и така да е осигурил на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на така възприетата нова квалификация. В конкретния случай, това не е сторено от въззивния съд.

При тези съображения ВКС намира, че с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 197 от НК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и за поправянето му се налага отмяна на въззивната присъда в тази й част, както и относно приложението на чл. 23 от НК и връщане на делото за ново разглеждане на Габровския окръжен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

В останалата част въззивната присъда следва да бъде оставена в сила – поради неоснователност на протеста, за което се изложиха съображения.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 8/12.06.2024 г. на Габровския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 125/2024 г. в частта, в която подсъдимият М. Я. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и в частта относно определеното на основание чл. 23 от НК общо най-тежко наказание.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание в посочените части.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.