Отказ за отмяна на влязло в сила решение за придобиване на имот по давност

Текстът на акта

Ключови фрази

6

РЕШЕНИЕ
№ 146

С., 06.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4246/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от С. А. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 707 от 31.05.2022 г. по в. гр. д. № 482/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което се отменя решение № 129 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 6531/2021 г. на Варненския районен съд и вместо това се признава за установено по иска, предявен срещу молителя, че М. Т. П. и З. Х. Я. са собственици на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], р-н „А., СО „Б.-север“, представляващ реална част с площ 723 кв. м. от ПИ с ид. № 10135.5401.3330 по КККР на [населено място] с площ 781 кв. м., с посочени граници на претендираната реална част, съгласно скица към техническата експертиза, обявена за неразделна част от въззивното решение.

Молителят се позовава на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че след приключване на делото с влязло в сила решение е получил информация от своя праводател за водено съдебно дело от неговия баща, касаещо спорния имот. В тази връзка подал искане до Варненския районен съд за снабдяване с документи и на 04.08.2023 г. получил копия от решение № 1064 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 19037/2012 г. на Варненския районен съд, допълнително решение № 2186 от 14.05.2015 г. по същото дело, техническа експертиза и скица по същото дело и решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК - В.. Счита, че въз основа на тези документи се установява погрешност на формирания в хода на делото извод за осъществена реституционна процедура по отношение на процесния имот, който е обусловил и крайните изводи по предмета на спора. Изтъква, че така представените документи са новооткрити за него, не е знаел за съществуването им и не е можел да се снабди с тях по време на разглеждането на делото.

Ответниците М. Т. П. и З. Х. Я. оспорват молбата като неоснователна. Изтъкват, че не се установява молителят да не е знаел и да не е могъл да се снабди с писмените доказателства при полагане на дължимата грижа, доколкото по делото се съдържали данни за образуваното гр. д. № 19037/2012 г. на Варненския районен съд в представено още с исковата молба доказателство. Освен това същите не били от съществено значение за изхода на спора.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

По делото е установено, че ответниците по молбата за отмяна и ищци в първоинстанционното производство З. Я. /П./ и М. П. като купувачи по предварителен договор са получили на 12.01.2004 г. владението на ПИ № 1164 по КП от 1996 г. на м. „Б.-север“, идентичен с реална част от ПИ с ид. 10135.5401.3330, от продавачите Г. Д. С. и Й. Д. П., легитимирали се за собственици с решение № 493/24.04.1998 г. на ПК - В. за възстановяване на наследниците на Д. Н. С. правото на собственост в съществуващи стари реални граници на лозе от 13.860 дка, находящо се в терен по § 4, като по плана на стари имотни граници на м. „Б.-север” /„К.“/ от 1997 г. имотът представлява пл. № 377, при граници: пл. № 415.

Преди изтичане на петнадесетдневен срок от влизане на заповедта за одобряване на новия КП и попълването му с продаваемия имот, определен като условие за сключване на окончателния договор, купувачите са завели срещу продавачите иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, отхвърлен като преждевременно предявен с влязло в сила съдебно решение.

Планът на новообразуваните имоти досежно процесния имот е влязъл в сила на 29.11.2017 г.

С н. а. № 22 от 16.02.2009 г. Г. С. и Й. П. продали на М. Г. С. /син на първия/ и на Р. Ю. П. /син на втората/ поземлен имот № 1164, целият с площ от 723.46 кв. м. С влязло в сила решение сделката е прогласена за недействителна по отношение на З. П. и М. П., предявили иск по чл. 135 ЗЗД.

С н. а. № 87 от 06.08.2018 г. М. С., заедно със съпругата си, и наследниците на Р. П. са продали на молителя С. А. С. ПИ с ид. №... по КККР, целият с площ от 781 кв. м.

Въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 14159/2018 г. на Варненския районен съд, с която С. Р. П., Ю. Р. П., Д. Р. П., М. Г. С. и Н. С. Д. са осъдени да предадат разделно на С. А. С. ПИ с ид. 10135.5401.3330, е образувано изпълнително дело, по което на 10.04.2019 г. С. С. е въведен в процесния имот. Въводът е отменен на основание чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба на З. Я., с решение № 1177/18.10.2019 г. по в. гр. д. № 867/2019 г. на Варненския окръжен съд.

Въззивният съд е посочил, че спорно по делото е дали ищците са придобили собствеността на процесния имот по силата на въведеното от тях придобивно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 12.01.2004 г. до подаване на исковата молба в съда - 7.05.2021 г.

Съдът е приел, че решение № 493/24.04.1998 г. на ПК - В., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Н. С. лозе от 13.860 дка, и което е постановено преди изменението на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/30.07.1999 г., има конститутивно действие и възстановява правото на собственост, тъй като имотът е индивидуализиран по кадастралния план, както е направено в комбинираните скици, като това е заявено и от вещото лице по делото, поради което е неоснователно възражението на ответника по иска /сега молител/, че индивидуализацията е настъпила едва с влизане в сила на ПНИ на 29.11.2017 г., и е заключил, че към датата на предварителния договор реституционната процедура по възстановяване собствеността на процесния имот в патримониума на праводателите на ищците е била приключила.

Съдът е направил и положителен извод досежно осъществяваната от М. П. и З. Я. трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемия за това период от 10 години, като съзнанието на владелеца, че преди изтичане на придобивния давностен срок не може да стане собственик и изразената от същия воля да придобие собствеността в момент, предхождащ изтичане на давностния срок, на производно основание /сделка/, не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си. Съдът е приел, че възражението на ответника за съществуващи пречки за придобиването по давност на процесната част, предвид липсата на предвидените в чл. 200 ЗУТ предпоставки, е въведено едва в пледоарията по същество, както и в писмените бележки, по въпреки това го е приел за неоснователно. В заключение въззивният съд е приел, че М. П. и З. Я. са владели процесния имот за срок, по-дълъг от визирания в чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което са го придобили по давност.

В молбата за отмяна молителят твърди, че въз основа на представените сега документи се установява погрешност на формирания в хода на делото извод за осъществена реституционна процедура по отношение на процесния имот, който е обусловил и крайните изводи по предмета на спора. Възстановяването на собствеността не е приключило дори с представеното с молбата решение на поземлената комисия, още повече, че според него част от имот № 3330 с площ от 187 кв. м. би следвало да се възстанови на основно училище „П. Н.“- В. при довършване на реституционната процедура. А при данни за незавършила реституционна процедура за част от имота не може да се сподели изводът за основателност на претенцията за придобиване по давност на реална част с площ 723 кв. м. от общата площ на имота от 781 кв. м. Оборвал се и изводът, че забраната по чл. 200 ЗУТ за придобиване по давност е неприложима, тъй като реалната част на училището нито е обособена в отделен имот, нито е придадена към друг имот, още повече, че претендираната от ищците част е лишена от достъп до път също в разрез с чл. 200 ЗУТ. Придобиването по давност било изключено както поради невлязъл в сила ПНИ /такъв влиза в сила през 2017 г./, така и поради забраната на чл. 200 ЗУТ.

За да се уважи молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.

В подкрепа на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в разглеждания случай молителят е представил копия от решения по гр. д. № 19037/2012 г. на Варненския районен съд - основно и допълнително, техническа експертиза със скица към нея по същото дело, както и от решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК - В., описано в основното съдебно решение от 04.03.2015 г.

Прегледът на делото сочи, че данни за образуваното гр. д. № 19037/2012 г. по описа на Варненския районен съд са се съдържали в представено още с исковата молба и описано в приложението към същата под № 4 удостоверение № РД-12-7706-313/3/ от 01.07.2013 г. на областния управител на област с административен център В., находящо се на л. 13 от първоинстанционното дело. В него е записано, че по отношение на ПИ № 1164 по КП на м. „Б.-север“, землище[жк], който попада в НИ № 3330, има депозирана жалба с вх. № РД-12-9400-930 от 13.11.2012 г. от Г. Д. С. и Й. Д. П.; по жалбата е образувано гр. д. № 19037/2012 г. по описа на Районен съд- Варна. За постановено и влязло в сила на 03.06.2015 г. решение № 1064 от 04.03.2015 г. по така образуваното дело и за допълнително решение 2186/…05.2015 г. по същото дело се говори в т. 7 от мотивите и в т. I.2 от диспозитива на представената във въззивното производство от процесуалния представител на въззивниците /сега ответници по молбата/ адв. Д. и приета в заседанието от 09.05.2022 г. /л. 63/ заповед № РД-17-7706-291 от 05.10.2017 г. на областния управител на област с административен център В., приложена на л.л. 47-56. Конкретно на л. 52 е посочено, че в изпълнение на влязло в сила на 03.06.2015 г. решение № 1064/04.03.2015 г. по гр. д. № 19037/2012 г. на Варненския районен съд новообразуван имот № 3330 в ПНИ на местност „Б.-север“ става с площ 781.15 кв. м. и в регистъра като собственици се вписват: за 660/781 кв. м. ид. ч. - наследниците на Д. Н. С. с решение № 493/24.04.1998 г. на поземлената комисия – В., и за 121/781 кв. м. ид. ч.- Основно училище „Капитан П. В.“ [населено място] /старо наименование Основно училище „П. Н.“ [населено място].

След като данни за посочените съдебни решения и извършените въз основа на тях промени в плана на новообразуваните имоти са включени в доказателствения материал по делото, молителят, при полагане на добра грижа, е разполагал с възможността да се снабди с тях при висящността на спора, като за целта поиска издаване на съдебно удостоверение предвид обстоятелството, че не е страна по делото, по което тези решения са постановени. При полагане на добра грижа по водене на делото молителят е имал възможност да узнае и за представеното с молбата за отмяна решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК - В., тъй като същото е посочено в решение № 1064 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 19037/2012 г. на Варненския районен съд, като е описано и съдържанието му. Техническата експертиза, депозирана по гр. д. № 19037/2012 г. на Варненския районен съд, с приложената към нея скица, не съставляват годно доказателство по настоящото дело, което да може да обоснове наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това - обстоятелството, че заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти е отменена относно новообразуван имот № 3330 по отношение на вписаните в регистъра на имотите към плана собственици и притежаваните от тях идеални части от имота, какъвто е диспозитивът на основното решение по гр. д. № 19037/2012 г., не насочва към извод за неприключила реституционна процедура като пречка процесният имот да бъде обект на придобивна давност. Но дори да се приеме обратното, това обстоятелство не е от съществено значение за делото, доколкото с влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че възстановяването на собствеността е завършило през 1998 г., преди законодателната промяна от 1999 г., която предвижда за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти.

В обобщение - като неоснователна, молбата за отмяна ще бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците се следват разноски за производството по молбата за отмяна. Видно от представените договори за правна защита и съдействие от 04.01.2024 г. и от 08.01.2024 г., всеки един от ответниците е заплатил в брой на процесуалния си представител адв. Д. М. Д. възнаграждение в размер на 1 899 лева. Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото възражението на молителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, поради което и съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението следва да се намали на по 1 000 лева за всеки от ответниците.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. А. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 707 от 31.05.2022 г. по в. гр. д. № 482/2022 г. на Варненския окръжен.

ОСЪЖДА С. А. С. да заплати на М. Т. П. и на З. Х. Я. разноски за производството във Върховния касационен съд в размер на по 1 000 /хиляда лв./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: