Заличаване на фирма при липса на имущество и неизплатени дългове

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, какато и несъществуване на вписано обстоятелство * ликвидация * заличаване на дружество от Търговския регистър

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр. София,16.01.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1990 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на ищеца по делото Агенция по заетостта против решение № 511/19.07.2023г. по в.т.д. № 143/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1306/21.11.2022г. по т. д. № 1000/2022г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Агенция по заетостта срещу „ФАКТОР БАЛАНС" ЕООД иск, с правно основание по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаното по заявление вх. № 20210811180029 с акт № 20210817153018 по описа на ТРРЮЛНЦ на 17.08.2021г. заличаване на дружество „ФАКТОР БАЛАНС" ЕООД, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, съответно неправилно. Недопустимостта на обжалвания акт се извежда от участие в съдопроизводството на ненадлежен представител на ответника, тъй като ответното дружество е представлявано от особен представител, а не от ликвидатора на заличеното дружество. Сочи се, че приложение следва да намери специалната норма на чл.269, ал.1 ТЗ, а не разпоредбата на чл.29, ал.1 ГПК. С оглед на това се твърди, че решението е постановено в противоречие с определение № 372/13.11.2018г. по т.д. № 814/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 5/01.06.2017 по т.д. № 3674/2015 на 1-во т.о. на ВКС и определение № 457/03.08.2015 по ч.т.д. № 1473/2015 на 2-ро т.о. на ВКС.

Същевременно жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че предпоставка за уважаването на иска по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ е наличието на активи на заличеното дружество, поради което е налице неправилно приложение на чл.273, ал.1 ТЗ. Позовава се на определение № 50426/12.10.2022г. по ч.гр.д. № 1984/2022г. на I т.о. на ВКС, в което е посочено, че в производството по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не може да се преценява възможността ищецът да се удовлетвори от имуществото на ответното дружество. Сочи, че с решение № 5/1.06.2017г. по т.д.№ 3674/2015г. на I т.о. ВКС приема разрешението, дадено в решение № 45/16.07.2012г. по т.д.№ 4/2011г. на I т.о. на ВКС, че липсата на предпоставките за приключване на ликвидацията, съгласно чл. 273, ал. 1 от ТЗ, сред които е уреждане на всички задължения и разпределеност на имуществото, представляват порок на вписаното заличаване в ТРРЮЛНЦ. В тази връзка цитира и решение № 174/05.02.2021г. по т.д. № 1748/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, според което, при предявен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, съдът обследва и се произнася по същество само относно съществуването на вписаното обстоятелство.

Също така намира за превратно приложени чл.273, ал.1 и чл.267, изр. второ ТЗ, с които въззивният съд незаконосъобразно е обосновал правото на заличеното ответно дружество, което е длъжник по висящо изп.дело на ДСИ, успешно да проведе производство по ликвидация по чл.266 и сл. ТЗ, вместо, поради липса на имущество и наличие на задължение към ищеца - да иска откриване на производство по търговска несъстоятелност, която има съвсем различни правни последици от ликвидацията по ТЗ. При доказано наличие на задължения на ответника, не е съобразено, че липсата на активи е основание за производство по несъстоятелност, а не за заличаване на дружеството от търговския регистър след производство по ликвидация. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, за всички инстанции.

Ответникът по жалбата и по делото, „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД –заличен търговец, чрез особения си представител в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: „Липсата на имущество на дружество в ликвидация при наличие на неудовлетворени безспорни вземания на негов кредитор, основание ли е за приключване на производството по ликвидация и за заличаване на дружеството от търговския регистър?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Въззивният състав е намерил искът за допустим, тъй като за ищеца съществува правен интерес от предявяването му, доколкото поддържа, че вписаното обстоятелство по партидата на ответника не е възникнало валидно, защото не са се сбъднали предпоставките на нормата на чл.273, ал.1 ТЗ - не всички задължения на дружеството са уредени, в частност вземането на ищеца.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства е прието за установено, че с решение от 10.10.2020г. единственият съдружник във „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД е взел решение за прекратяване дейността на дружеството и започване на процедура по неговата ликвидация; определен е 6-месечен срок за приключване на ликвидацията, считано от датата на публикуване на поканата до кредиторите; за ликвидатор на дружеството е определен съдружника (и управител) Надежда Л. Р.. Във връзка с тези решения по партидата на търговеца „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД в ТР е осъществено вписване № 20201019160825 на лицето, определено за ликвидатор, както и на определения срок за провеждане на ликвидацията. Въз основа на заявление по образец Г-1 с № 20201020193623 по партидата на дружеството на 26.10.2020 г. е обявена покана до кредиторите, изготвена от назначения ликвидатор, с която същият оповестява, че се приканват всички кредитори на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД в 6-месечен срок от обявяване на поканата в ТР да предявят вземанията си спрямо дружеството пред назначения му ликвидатор. Впоследствие с № 20210817153018 по искане на ликвидатора е вписано заличаването на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД като търговско дружество.

Установено е още, че по искова молба от 02.08.2013 г. на Агенция по заетостта срещу „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД с влязло в сила на 20.06.2017г. решение на Софийски градски съд от 20.06.2017г. по в.гр.д. № 13984/2016г. е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че на основание чл.92 ЗЗД „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД дължи на Агенция по заетостта сума в размер на 2 137,75 лева, представляваща неустойка по чл.3.1.2. от договор от 18.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2012г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 04.04.2013г. по ч.гр.д. № 45625/2012г. на Районен съд - София, като на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД е осъден да заплати на Агенция по заетостта сумата 142,75 лева - разноски за исковото производство пред СРС, 142,75 лева - разноски за въззивното производство и 142,75 лева - разноски за заповедното производство. Въз основа на решението Агенция по заетостта се е снабдила с два изпълнителни листа срещу длъжника: изпълнителен лист от 05.11.2019г. за главницата от 2 137,75 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва от 28.09.2012г. до окончателното изплащане, и изпълнителен лист от 08.10.2019г. за присъдените разноски, като е образувано изп. дело № 2055/2019г. на ДСИ при Районен съд-София. Длъжникът по изпълнението - „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД, е получил на 17.01.2020г. покана за доброволно изпълнение по двата изпълнителни листа, връчена на управителя и съдружник към този момент Надежда Р.. Впоследствие Надежда Р. е взела участие в изпълнителния процес, правейки редица изявления пред съдебния изпълнител, в качеството си на управител на дружеството - длъжник.

Решаващият състав е намерил е за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че към момента на откриване на производството по ликвидация ищецът вече не е бил кредитор на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, на които ищецът е титуляр. Мотивирано е, че с влязлото в сила решение от 20.06.2017г., прекъснатата с предявяване на иска на 28.09.2012г. давност, е започнала да тече нова петгодишна давност, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, като този срок е прекъснат през м.11.2019г., когато кредиторът е образувал изпълнително дело срещу „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД. С оглед изложеното е заключено, че към момента на откриване на производството по ликвидация /м.10.2020г./ вземанията на ищеца са съществували и са били известни на законния представител на длъжника.

Констатирано е, че по делото не са представени доказателства ищецът да е предявил вземането си до ликвидатора в пределите на 6-месечния срок, посочен в покана, обявена в ТР, както няма и твърдения в тази насока. Същевременно е прието, че ответникът не е доказал да е отправил писмена покана до кредитора-ищец да предяви вземанията си. Апелативният състав е счел, че ликвидаторът е бил длъжен да отправи писмена покана на известните му безспорни кредитори, какъвто е ищецът, за предявяване на вземанията, тъй като вземането му е установено с влязло в сила съдебно решение, въз основа на което са издадени два изпълнителни листа, в каквато насока е и решение 5/01.06.2017г. по т.д. № 3674/2015г. на 1-во т.о. на ВКС. Всички останали - неизвестни на длъжника или спорни по основание вземания, кредиторите следва да предявят в срока по чл.272, ал.1 ТЗ.

Същевременно съдът е посочил, че за да е основателен искът за установяване на вписано несъществуващо обстоятелство - заличаване на дружеството, трябва да се установи, че към момент на подаване на заявлението с искане за вписване на заличаване на търговеца, последният притежава някакво имущество, което да не е използвано нито за удовлетворяване на кредиторите му, нито да е разпределено на едноличния собственик на капитала, или в процеса след извършеното заличаване е било открито някакво ново имущество за разпределение в производство по ликвидация. Само ако се установи, че дружеството притежава имущество, би било от значение дали ликвидаторът е поканил неговите кредитори да предявят вземанията си - чрез обявяване на покана в търговския регистър и чрез изпращане на поканата до известните кредитори на дружеството, и е удовлетворил всички техни вземания с получените средства от осребряване на наличното имущество. Заключено е, че в тази хипотеза производството по ликвидация приключва, поради невъзможност да бъде осъществена крайната му цел и търговецът трябва да бъде заличен.

Предвид гореизложеното решаващият състав е констатирал, че от една страна ликвидаторът не е изпълнил задължението си да отправи към известния кредитор /ищеца/ индивидуална писмена покана да предяви вземанията си, но от друга е несъмнено, че към момента на подаване на искането за заличаване дружеството не е имало никакво имущество, подлежащо на осребряване и служещо за удовлетворяване на кредиторите. Намерил е, че доказателство за това са и материалите по приложеното изп. дело, водено срещу длъжника. От същите е установил, че „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД е длъжник, спрямо когото не е било възможно провеждането на успешно принудително изпълнение, тъй като не разполага с имущество, което да бъде осребрено и с приходите от което да се покрият задълженията към кредитора Агенция по заетостта. Посочено е, че в протокола за опис на движимо имущество от 10.09.2020г. съдебният изпълнител е удостоверил, че в посетеното жилище не са открити движими вещи, които да съставляват имущество от патримониума на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД. Липсват и твърдение на ищеца в тази посока - „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД да е било заличено при наличие на неразпределено имущество, което може да послужи за удовлетворяването на Агенция по заетостта.

Въз основа на горното решаващият състав е достигнал до извода, че в производството по ликвидация не могат да бъдат извършени каквито и да било допълнителни действия за удовлетворяване на кредиторите, дори и да има такива, поради което то е изчерпало целта си и следва да се приеме за приключило на основание чл.273, ал.1 ТЗ. Като резултат от това ликвидаторът е бил длъжен да поиска заличаване на дружеството от търговския регистър, каквото искане е направено със заявлението и обстоятелството е било вписано, поради което не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Посочено е, че този извод не противоречи на приетото в решение № 45/16.07.2012г. по т. д. № 4/2011г. на I т.о. на ВКС, че обективната липса на предпоставките за приключване на производството по ликвидация, съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ – уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на дружеството, независимо от оповестяване на съществуването им в доклада на ликвидатора, представляват порок на вписаното заличаване на търговеца, тъй като настоящият казус е различен – не е налично имущество на длъжника към момента на заявяване за вписване заличаването на търговеца от търговския регистър.

По поставения правен въпрос:

Съгласно чл. 625, вр. чл. 607а ТЗ, производството по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от ликвидатора на търговско дружество (в ликвидация) при наличие на някое от основанията по чл. 607а, ал.1 ТЗ (неплатежоспособност / свръжзадълженост). Нещо повече, на основание чл. 626, ал. 2 ТЗ, ликвидаторът не само има правото, но и задължението да подаде молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от настъпване на състоянието на неплатежоспособност / свръжзадълженост на търговеца. При наличие на безспорни неудовлетворени вземания на кредитор по чл. 608, ал. 1 ТЗ и липса на имущество на длъжника - ООД, по отношение на последния е налице както състояние на неплатежоспособност, така и на свръхзадълженост, поради което и задължение на ликвидатора на дружеството по чл. 626, ал. 2 ТЗ да подаде молба по чл.625 ТЗ. Липсата на имущество на длъжника не е пречка за откриване на производството по несъстоятелност, видно от разпоредбата на чл.632, ал.1 ТЗ, според която производство по несъстоятелност се открива и когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно да покрие началните разноски, непредплатени по реда на чл. 629б ТЗ.

Конкуренцията между производствата по ликвидация и несъстоятелност е разрешена в чл. 272а, ал. 1 ТЗ в полза на производството по несъстоятелност, тъй като производството по ликвидация може да се развие и приключи по чл. 273 ТЗ със заличаване на дружеството само, ако са уредени всички задължения на длъжника към кредиторите и остатъкът от имуществото (ако има такъв) е разпределен. Производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което при обявено в ликвидация дружество се съпътства и с решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, доколкото при ликвидация дейността на предприятието е прекратена – чл. 272а, ал. 1, изр. последно ТЗ. Считано от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до влизането му в сила ликвидационното производство се счита спряно по силата на закона.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „Липсата на имущество на дружество в ликвидация, при наличие на неудовлетворени безспорни вземания на негов кредитор по чл. 608, ал. 1 ТЗ, не е основание за приключване на производството по ликвидация и за заличаване на дружеството от търговския регистър, а е основание за подаване от ликвидатора на молба по чл.625 ТЗ ”.

По основателността на касационната жалба:

На първо място, не е налице поддържаната от касатора евентуална недопустимост на акта, поради ненадлежно представителство на насрещната страна от особен представител. Дори да се приеме, че такова е налице, това не би се отразило на допустимостта на процеса, тъй като не е порок, засягащ сезирането на съдилищата – с исковата молба, съответно с подадените жалби, изхождат от самия ищец, като относно останалите предприети действия, дори да са извършени при липса на представителна власт, на този порок може да се позовава само страната, от името на която те са предприети, с оглед накърненото й право на защита, като това би било относимо единствено към правилността, а не към допустимостта на съдебния акт. В настоящия случая, доколкото юридическото лице е заличено от търговския регистър, са налице предпоставките за назначаване на особен представител на същото.

С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че при наличие на неудовлетворено известно безспорно вземане на кредитор по см. на чл.272, ал.1 ТЗ, но при липса на имущество на длъжника за удовлетворяването му, е налице основание за заличаване на дружеството в ликвидация от търговския регистър. В очертаната хипотеза възниква задължение по чл.626 ТЗ на ликвидатора да подаде молба по чл.625 ТЗ за открива и обявяване на длъжника в несъстоятелност при условията на чл.632, ал.1, вр. чл.272а, ал.1 ТЗ.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай не е налице предпоставката по чл.273, ал.1 ТЗ за приключване на производството по ликвидация – уреденост на безспорно и известно вземане на дружеството към негов кредитор по търговска сделка, поради което заличаването на длъжника от търговския регистър съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Предвид изложеното, искът по чл.29 ЗТР за установяване несъществуване на посоченото обстоятелство е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за трите инстанции в размер общо на 1275 лева, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Следва да се остави без уважение молбата на особения представител на ответника за увеличаване на възнагражденията, определени от ВКС за селективната и същинската фаза на касационното производство – отговорът на касационната жалба се изчерпва в цитиране на въпросите на касатора по чл.280 ГПК и на части от решението на въззивния съд, без да са изложени по същество доводи във връзка с допускането на касационния контрол /основателността на касационната жалба и да са обосновани такива.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 511/19.07.2023г. по в.т.д. № 143/2023г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него решение № 1306/21.11.2022г. по т. д. № 1000/2022г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Агенция по заетостта срещу „ФАКТОР БАЛАНС" ООД иск, с правно основание по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаното по заявление вх. № 20210811180029 с акт № 20210817153018 по описа на ТРРЮЛНЦ на 17.08.2021г. заличаване на дружество „ФАКТОР БАЛАНС" ЕООД, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, като ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФАКТОР БАЛАНС" ООД ЕИК[ЕИК], по иска по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], че вписаното заличаване на „ФАКТОР БАЛАНС" ООД в Търговския регистър по заявление вх. № 20210811180029 с акт № 20210817153018 по описа на ТРРЮЛНЦ на 17.08.2021г. представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за заличаване на вписаното обстоятелство.

ОСЪЖДА ФАКТОР БАЛАНС" ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Агенцията по заетостта, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], разноски за трите инстанции в размер на 1275 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на адв. И. Н. за увеличаване на размера на възнаграждението за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.