Практика · Върховен касационен съд · 03 Март 2024
Отмяна на влязло в сила решение за конфискация след акт на ЕСПЧ
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гражданин иска отмяна на влязло в сила решение за отнемане на негови имоти и парични средства в полза на държавата. Искането се основава на решение на Европейския съд по правата на човека, установило нарушение на правото на мирно ползване на собствеността. Върховният касационен съд отменя предишното решение и връща делото за ново разглеждане.
Какво приема съдът
Когато ЕСПЧ установи нарушение на КЗПЧОС поради липса на изследвана причинна връзка между престъпната дейност и отнетото имущество, влязлото в сила решение подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, за да бъдат отстранени последиците от нарушението.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК
- чл. 305, ал. 2 ГПК
- чл. 307, ал. 1 ГПК
- чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)
- чл. 28 ЗОПДИППД (отм.)
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеЕСПЧотнемане на имуществоКОНПИпричинна връзка
Текстът на акта
Ключови фрази 7 Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр.София, 13.03.2024 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА при секретаря К.Първанова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. №5373 описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 07.09.2023г. на Ц. С. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 24.10.2017г./26.10.2017г. по гр.д.№1476/2017г. на АС София, с което е потвърдено решение от 05.10.2016г. по гр.д.№2424/2012г. на ГС София, на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК. Молителят Ц. С. Д. , поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като има влязло в сила решение от 13.04.2023г. на ЕСПЧ по делото“ Кулинов и други срещу България“. Ответникът – Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С решение от 05.10.2016г. по гр.д.№2424/2012г. на ГС София, искането на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност / сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество -КОНПИ / на основание чл.28 от Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ - отм. е уважено, а имуществото е отнето, като са присъдени разноски в полза на КУИППД, сега КОНПИ в размер на сумата 450 лв. С решението са отнети: 1. НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в [населено място], в жилищната сграда - блок № 282 /двеста осемдесет и две/, а именно: - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 2.3 /две.три/, на II /втория/ етаж във вход "В" на сградата, урегулиран поземлен имот ... придобит от с Нотариален акт за покупко-продажба № ..., т.ІІІ, per. № ..., дело № 397/2007г., акт № 110, том LLLXVI, вх. per. № 66305 от 15.09.2007 год. вписан в СВ София; 2. НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в [населено място] в жилищната сграда - блок № 282 /двеста осемдесет и две/, а именно: - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -АПАРТАМЕНТ № 6.6 /шест. шест /, на VI /шестия/ етаж във вход "Б" на сградата,в урегулиран поземлен имот ... от квартал 4 /четири/ по плана на [населено място], придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № ..., т. I., per. №20 007, дело № 396/2007г., акт № 109, том LLLXVI, вх. per. № 66304 от 15.09.2007 год. вписан в СВ София; 3. НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в [населено място], в жилищната сграда - блок № 283 /двеста осемдесет и три/, а именно: - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -АПАРТАМЕНТ № 5.6 /пет.шест/ на V /петия/ етаж във вход "Б" на сградата, в урегулиран поземлен имот ... по плана на [населено място] придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № ..., т. I., per. №20 006, дело № 395/2007г., акт№ 108, том LLLXVI, вх. per. № 66303 от 15.09.2007 год. вписан в СВ София; 4. НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в [населено място], в жилищната сграда – блок № 283 /двеста осемдесет и три/, а именно: - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -АПАРТАМЕНТ № 4.3 /четири.три/, на IV /четвъртия/ етаж във вход "Е" на сградатав урегулиран поземлен имот ... по плана на [населено място] придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № ..., т.ІІІ, per. №20 005, дело № 394/2007г., акт № 107, том LLLXVI, вх. per. № 66302 от 15.09.2007 год. вписан в СВ С.; 5. НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в [населено място], в жилищната сграда - блок № 282 /двеста осемдесет и две/, а именно: - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -АПАРТАМЕНТ № 2.3 /две.три/ на II /втория/ етаж във вход "Е" на сградата, съставлява урегулиран поземлен имот ... по плана на [населено място] придобит Нотариален акт за покупко-продажба № ..., т. ІІІ, per. № 20 004, дело № 393/2007г., акт № 106, том LLLXVI, вх. per. № 66301 от 15.09.2007 год. вписан в СВ С.; 6.четириколесно ПС МДДЛ ГА 013 5 с per. [рег.номер на МПС] , рама № ..., двигател № ..., цвят черен, закупен на 18.03.2010г. собственост на Ц. С.; 7. сумата в размер на 25 695,81 лева, постъпила по депозитна сметка [и изтеглени от титуляра Ц. С.; 8. сумата в размер на 10 229,73 британски лири, равняващи се на 25 359,50 лева, постъпила по сметка в британски лири и изтеглени от титуляра Ц. С. 9. сумата в размер на 11 601,29 евро, равняващи се на 22 690,15 лева постъпила по депозитна сметка в евро и изтеглени от титуляра Ц. С.; 10. сумата в размер на 20 286,07 евро, равняващи се на 39 676,10 лева постъпила по депозитна сметка в евро в и изтеглени от титуляра Ц. С.; 11. сумата в размер на 90 213,96 лева постъпила по сметка и изтеглена от титуляра Ц. С.; 12. сумата в размер на 8 183.04 лв., ведно с лихвите по тях по сметка открита на 01.08.2008г. с титуляр Ц. С. 13. сумата в размер на 4 289,20 евро, равняващи се на 8 388,94 лева постъпила по сметка в евро и изтеглени от титуляра Ц. С. 14. сумата в размер на 1 011,72 британски лири, равняващи се на 2 508,05 лева постъпила по депозитна сметка 297 552 1776 в британски лири и изтеглени от титуляра Ц. С. 15. сумата в размер на 10 019,16 лева постъпила по депозитна сметка и изтеглени от титуляра; 16. сумата в размер на 500 евро, равняващи се на 977,92 лева постъпила по депозитна сметка и изтеглени от титуляра Ц. С. 17. сумата в размер на 1 204.18 лева, ведно с лихвите по тях по депозитна сметка открита на 31.05.2010г., с титуляр Ц. С.; 18. сумата в размер на 4 200 лева, равняващи се на 4 200 в германски марки по депозитна сметка в германски марки и изтеглени от титуляра Ц. С. . Със същото решение е отхвърлено искането за отнемане в полза на Държавата от Ц. С. в останалата му част - досежно 3 бр. акции от капитала на „Синергон холдинг“ АД; сума в размер на 178 лв. от продажбата на 25 бр. акции от капитала на „Синергон холдинг“ АД, както и сума в размер на 198,24 лв. от продажбата на 28 бр. акции от капитала на „Синергон холдинг“ АД. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за която ответникът по иска е сключил споразумение по НОХД № 2228/2003 г. по описа на Русенски районен съд. В мотивите на решението е констатирано, че престъпленията попадат в предметния обхват на чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, както и че не е налице законен източник на доходи по отношение на ответника, а също така и че е установена необходимата отрицателна разлика, изискуема от закона при съпоставка на получените доходи и направените разходи за закупуване на имотите, включително вложените лични средства. Съдът е посочил, че периода на проверката на имущественото състояние на Ц. Д. е продължил от 30.04.1996 г. до 15.02.2012 г., изложил е мотиви за характера на срока за извършване на проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, съгласно които този срок е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на проверяваните лица извън необходимото, преди искането да бъде внесено в съда, а не за да се преклудира процесуалното или да се погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. В тази връзка е цитирано решение по гр. дело № 369/2009 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. и е направен извод за неоснователност на възражението на ответника Ц. Д. за недопустимост на иска, поради обстоятелството, че проверката за имуществото на ответника е продължила повече от 10 месеца. на основание. С решение от 24.10.2017г. по гр.д.№1476/2017г. АС София е потвърдил решението на ГС София. За да потвърди решението съдът е приел за недоказани са твърденията в жалбата, че процесното имущество е придобито със законни средства. След обсъждане на всички приети по делото експертни заключения решаващият съд е достигнал до извод, че доказаните по делото доходи не могат да обосноват законен източник на средствата за закупуване на процесното имущество и че законовата презумпция на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ не е оборена от ответниците. Прието е, че формираното предположение, че проверяваното имущество на значителна стойност е придобито от престъпна дейност, респективно с незаконни средства, може да бъде оборено чрез установяване на противното от проверяваното лице, т.е именно върху него лежи доказателствената тежест за установяване на противоположната теза. Съдът е възприел заключението на съдебната експертиза и е приел, че ответникът не е разполагал със средства за закупуване на имуществото, тъй като липсват доказателства за разходите, направени в Англия, Испания и Германия в същия период от време. Съдът е счел за неустановен произходът на придобитите от ответника суми в общ размер на 78 000 паунда за периода 2001 г. - 2007 г., а оттам - за неустановен законен произход на средствата, които са вложени в придобиване на петте недвижими имота, описани по - горе. Съдът е приел за неоснователни доводите на ответника, че имуществото не е получено в резултат на престъпна дейност, тъй като е придобито много след като са били извършени престъпленията, за които е осъден. Посочено е, че в случая престъпната дейност е измама в условията на продължавано престъпление, през 1999г. с пострадали около 40 лица, което само по себе си сочи наличието на косвена причинна връзка между реализираната от тази дейност имуществена облага /като незаконен източник на средства/ и придобитото от жалбоподателя имущество, което е на значителна стойност. Прието е, че осъществената престъпна дейност по чл.209 ал.1 НК, за което ответникът се е признал за виновен със сключено и одобрено споразумение по НОХД № 2228/ 2003г. по описа на РС- Русе, е от такова естество, че позволява реализирането на приходи от нея, които от своя страна да послужат за придобиване на имуществото. Прието е също така , че за майката на ответника не са ангажирани доказателства какви са били нейните приходи в този период от време, на какво основание е получила процесните банкови преводи, за да може по-късно да ги дари на сина си. Съдът е посочил, че след като не се установява законен произход на средства на ответника в периода 1999 г. - м.09.2007 г., следва да се приеме, че и притежаваното превозно средство е закупено със средства от престъпна дейност, поради което подлежи на отнемане. С определение от 31.07.2020г. по гр.д.№1172/2018г. ВКС, трето г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, следва да се приеме, че поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, поради което и срокът за подаването й е посоченият в разпоредбата на чл.305, ал. 2 ГПК шест месечен от деня в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно и е спазен. С окончателно решение от 23.03.2023г. по дело „Кулинов и други срещу България“ ЕСКПЧ е осъдила държавата да заплати на Ц. С. в тримесечен срок сумата 3000 евро обезщетение за нарушение на чл.1 от Протокол№1 относно отнемането на имущество,за което се предполага че е от престъпна дейност по Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ отм./. В пар. 19 от решението е посочено, че жалбоподателите, сред които е и С., за да отстранят нарушението разполагат с възможност да възобновят вътрешното производство и производството да бъда разгледано повторно в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол 1. В пар.13 от същото решение е прието, че националния съд не е изложил достатъчно убедителни мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното престъпно поведение и имуществото, чието отнемане се претендира от комисията, като в пар.12 от същото решение съдът е посочил, че по делото С. процесното имущество е придобито много години след престъплението, за което последният е осъден и след като е напуснал България и е заживял в друга държава. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е основателна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК регламентира основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Предпоставките за наличието на това основание за отмяна са следните: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Република България нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е постановено по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното нарушение с решението на ЕСПЧ и възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. С окончателно решение на ЕСПЧ е установено допуснато от САС и ВКС нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС , състоящо се в това, че САС и ВКС не са изложили достатъчно мотиви за обосноваване на наличието на причинна връзка между престъпното поведение на С. и имуществото, подлежащо на конфискация. ЕСПЧ е констатирал изрично, че възобновяването на производството и преразглеждането на въпроса от националния съд е подходящо средство за поправяне на нарушението, така че новото разглеждане на делото е необходимо по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК . Прието е, че националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинна връзка между активите, за които се търси отнемане в полза на държавата (конфискация), и престъпното поведение на ответниците, и са наредили конфискация, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в "Закона от 2005 г. " – ЗОПДИППД (отм.), и на несъответствията между разходите на лицата и техния "законен" доход през проверяваните периоди. Затова е неоснователно възражението на КПКОНПИ, че нарушението не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото – точно обратно е посочено в мотивите на ЕСПЧ, а националният съд няма правомощия да контролира правилността на тези мотиви. В решението си ЕСПЧ изрично посочва кой национален съд и къде е допуснал нарушение – касае се за мотивиране на съдебния акт постановен от инстанцията решила спора по същество. Делото следва да бъде върнато на САС от етапа на разглеждане на въззивната жалба в открито заседание. При постановяване на новото въззивно решение съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения, дали от събраните по делото доказателствата се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесния недвижим имот и престъпната дейност. По претенциите на страните за присъждане на разноски за настоящото отменително производство, компетентен да се произнесе е също АС София, който при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по тях с крайния си съдебен акт по спора, с оглед изхода на същия – чл. 78 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение 24.10.2017г./26.10.2017г. по гр.д.№1476/2017г. на АС София, с което е потвърдено решение от 05.10.2016г. по гр.д.№2424/2012г. на ГС София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане на спора по същество от друг негов състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.