Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на фактически отглеждано дете

Текстът на акта

Ключови фрази

15

Р Е Ш Е Н И Е

№ 502

гр. София, 29.07. 2024г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2834/2023година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на В. В. М. от [населено място] ,общ.Ботевград чрез представител адв.Н. Д. срещу решение № 300 от 14.03.2023г по въззивно г.д. №2575/2022г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 06.07.2022г по т.д №97/2021г на Софийски окръжен съд, постановено по отхвърлен пряк иск срещу застрахователя „Бул Инс” АД ,с който касаторката,тогава непълнолетна и със съгласието на своята майка В. М. е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 от смъртта на В. И. М. в резултат ПТП, настъпило на 26.10.2020г по вина на застрахован при ответника за риска„Гражданска отговорност” водач на лек автомобил .

.Искът ,както и касационната жалба са основани на на твърдението ,че макар да не е формално осиновена или припозната от починалия приживе ,както последният е припознал други свои деца, ищцата е от кръга правоимащи съгласно ППВС №5/24.11.1969г с право да бъде обезщетена от смъртта на пострадалия В. И. М. ,който я е отглеждал като своя дъщеря и е полагал бащински грижи за нея. Починалият е живеел е на съпружески начала с нейната майка,а след раздялата му с последната ищцата заедно с по-малкия си брат П. В. И. е останала да живее и е била отглеждана от него, в неговия дом, до 15 г. възраст,за което са ангажирани гласни доказателства. Прието е и заключение на съдебно-психологическа експертиза. За да отхвърли иска срещу застрахователя въззивният съд е приел ,че при ищцата не са установени легитимиращи я близки отношения с починалия като между родител и осиновено, или припознато негово дете. Починалият е припознал другото родено от същата майка дете, но не и нея.Въззивният състав се е позовал на приетото в ТР №1/2016г ОСНГТК на ВКС за да приеме , че не е доказана толкова трайна и дълбока, особено близка емоционална връзка и отношения напълно сходни с тези между биологичен родител и дете ,които да обосноват присъждане на обезщетението по изключение.Според въззивния съд затова свидетелства фактът ,че починалият има преки наследници по закон /четири деца/ ,след като е пректатено съжителството с майката на ищцата е живеел на съпружески начала с друга жена. Наличието на отношения с преките наследници по закон, според въззивния състав само по себе си изключва основателността на претенцията,защото при тези обстоятелства няма как да е създадена заместваща връзка родител/дете,която да е липсвала.

В касационната жалба се оспорват съображенията на съда по предмета на доказване ,изводите му се сочат като формирани при съществени процесуални нарушения ,необосновани и незаконосъобразни породи нарушаване принципа на справедливост при извода за липса на материална легитимация на ищцата , с оплаквания по чл.281 т.3 ГПК. Подчертава се принадлежността на касаторката В. В. М. към кръга посочени в ППВС №5/1969г лица ,признатото с тази задължителна за съдилищата практика право на обезщетение за нея ,което в случая не следва да се доказва и обосновава в условията на „заместваща връзка” и по изключение, според приетото в ТР №1/2016г ОСНГТК на ВКС .Според защитата, ищцата има основание да бъде обезщетена на неимуществените вреди от смъртта на близък като отглеждано, макар и неприпознато дете на починалия ,независимо че вече е навършила пълнолетие и независимо от обстоятелството, че починалият има и други деца,които приживе е припознал. Неправилно и несправедливо въззиният съд отрича нейната материална легитимация поради факта ,че починалият има други преки наследници по закон.

Постъпил е отговор от застрахователя„Бул Инс” АД,чрез пълномощник адв.Ал.И..Причината да бъде отхвърлен иска е преценката на конкретни житейски обстоятелства,който не подкрепят извод, че починалият съвместява образа на идеалния любящ баща, събрал всички под един покрив с любов и грижа по равно за всички . Същият не е имал намерение да третира ищцата наравно със своите деца, затова не е предприел и юридически постъпки да я припознае като свое дете .Това е обективен факт ,поради което застрахователят счита за правилно приетото от въззивния съд,че при наличие на преки наследници по закон основанието на претенцията се изключва,защото в този случай създадена заместваща връзка родител/дете не може да има .

С определение №1483 от 28.03.2024г въззивното решение е допуснато до касационно обжалване от настоящия състав на Върховен касационен съд по въпросите включва ли се ли се в кръга на правоимащите да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък отглежданото ,макар и неосиновено / неприпознато навършило пълнолетие дете и достатъчен ли е сам по себе си фактът,че починалият има преки наследници по закон,за да се изключи материалната легитимация на отгледано , но неосиновено дете .

На първия поставен въпрос е даден положителен отговор в Постановление № 5 от 24 ноември 1969 г. по дело № 6 от 1969 г. на Пленума на Върховния съд. Право на обезщетение вследствие причинена смърт при непозволено увреждане имат отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го. Възприетото тълкуване не ограничава хипотезата само до случаите, в които е започнала или е била планувана да започне процедура по осиновяване, нито ограничения по отношение на възрастта на отглеждания или евентуални административни пречки за извършването на осиновяването,не е от решаващо значение и дали е възнамерявано припознаване, когато рожденият родител не е бил известен при съставяне на акта за раждане. С приемане на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се консолидира същото виждане с разяснението,че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съгласно приетото в решение т.д. № 2751/2017 г на 1–во т.о ВКС, решение №4/2019 по т.д № 1168/2018 2-ро т.о на ВКС и решение № 9/2019г по т.д № 1380/2017г , ТК на ВКС , която практика се споделя и от настоящия състав на Трето г.о на ВКС, за да се признае право на обезщетение на отглежданото дете е достатъчно отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Не се поставя като условие изискване за наличието или липсата на определени родствени връзки между отглеждащия, независимо от възрастта му,и отглеждания в детска възраст. Единственото подчертано изискване е да са били създадени фактически отношения,сходни с тези между законно признат родител и дете и за създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка като между родител и дете , заради съдържанието на която ищецът търпи морални болки и страдания от загубата на близък. Когато такива именно отношения са създадени,навършването на пълнолетие на отглежданото дете не е отрицателна предпоставка за възникване правото на обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал.
Не е пречка за съществуването на релевантна за правото връзка и обстоятелството ,че отглеждащият има и други рождени,осиновени ,или припознати деца,вече отгледани или отглеждани от него заедно с правоимащия . В отговор на втория правен въпрос ,обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване следва да се подчертае , че обстоятелство като изтъкнатото само по себе си не изключва материалната легитимация за лице от кръга на посочените в ППВС №5/24.11.1969г. да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък ,независимо че лицето е извън кръга наследници по закон на починалия .
С оглед дадените отговори на въпросите,по които решението е допуснато до касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС и е неправилно.Правилно и обосновано въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалия В. И. М. при настъпилото в тъмната част на денонощието на 26.10.2020г към 18.340часа ПТП . Пострадалият е бил в превозно средство /каруца/с животинска тяга, двежеща се в дясната пътна лента на ПП №1 от републиканската пътна мрежа в участък между [населено място] и [населено място],ППС е собственост на пострадалия ,с регистрация и със светлоотразители в задната част, като причина за произшествието съгласно приетите основна и допълнителна АТЕ е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил ,за когото при своевременно възприемане на ППС на пътното платно в коридора за движение на автомобили и наличие на видимост в конкретната ситуация,ударът е бил предотвратим. Съгласно приетата по делото СМЕ ,пострадалият е починал на 09.11.2020г от усложнения,настъпили пряко в следствие на получените травматични увреждания ,като е оставил наследници по закон четирима низходящи, вписани в регистрите на населението като негови деца,между които ищцата не фигурира.Тя и родена през 2004г по време на съжителството на В. М. с майката на ищцата В. М. , от което съжителство е роденият три години по-късно П. В. И. ,припознат от починалия. Другите три деца ,между които и изслушаната като свидетел И. В. И., според съда представила се за сестра на ищцата, са отдавна пълнолетни и родени от предходното съжителство на И. с друга жена.Исковите претенции са предявени при условията на субективно и обективно съединяване на исковете за обезщетение от П. В. И. и В. М.,чрез и за нея със съгласието на майка им В. М. ,като по отношение на първия ищец производството е прекратено поради сключено със застрахователя споразумение след завеждане на иска. Като е обсъдил доводите на страните по основния спорен въпрос има ли ищцата активна материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди, от събраните в тази връзка доказателства въззивният съд е направил необоснован извод, че след като пострадалият има и друго дете-малолетният П. И. , също роден по време на съжителството му с майката на ищцата през 2007г ,но за разлика от ищцата В. М. /родена през 2004г/ , него формално е припознал видно от представеното удостоверение за раждане,и след като починалият М. има други три по- големи деца ,родени от предходно съжителство на семейни начала с друга жена, които деца очевидно също е припознал и те включително са негови наследници по закон предвид представените по делото удостоверения ,този факт сам по себе е показателен за отношенията - пострадалият не е причислил ищцата кам своите низходящи и отношенията между тях не са като между родител и дете . Събраните гласни доказателства за обратното въззивният съд на свой ред е оценил като съмнителни .Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от КРБ и с чл. 20 и чл. 47 от ХОПЕС равенство на всеки пред закона. Наличието на особено близка житейска връзка като между родител и дете ,даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.

В случая от показанията на свидетелката И., дъщеря на пострадалия, се установява ,че домът на нейния баща е в [населено място] ,в него е живеел на семейни начала с майката на П. и В. ,там са родени и отглеждани двете деца .Според свидетелката, починалият има пет деца ,три от съжителството с майката на свидеткелката и две от съжителството с В. М. , която свидетелката възприема като своя сестра . Посоченото в тези показания кореспондира с представеното удостоверие за постоянен и настоящ адрес на ищцата , който не е променян от нейното раждане , т.е от датата 25.06.2004г и понастоящем , както свидетестват и и данните за нейния по малък брат П. И..Двете деца са отглеждани и отраснали заедно ,общували са помежду си , общували са и със свидетелката ,която живее в същото село На 15 години В. се задомила, отишла е да живее при мъжа си в дома му ,който е в същата махала и понастощем има дете на 3 години. Продължила да бъда свързана с починалия И., да търси в него помощ и опора ,оставяла е детето си при него ,но и на двете/на ищцата и на свидетелката / не им било приятно ,че той вече съжителства с трета жена . Към момента на произшествено той е живеел с тази жена ,в дома му при него са живеели и отгреждани малкият брат на В./ П./ ,там е живеела и е била отглеждана от починалия и ищцата като негова дъщеря преди да се задоми, което не е необичайно на нейната възраст и е традиция при момичетата от техния етнос. В. И. не бил против това , одобрил и зетя , имало и празненство /годеж/ . За миналото свидетелката изтъква ,че след изтърпяване на наказанието и излизането си от затвора В. И. много обгрижвал В. , тогава двете деца/В. и П./ и майка им са живеели като семейство и свидетелката ревнувала ,че докато тя самата е била по- малка , В. И. не е гледал нея така хубаво , както видимо гледал и се грижел за ищцата .Когато В. И. влязъл в затвора , свидетелката била малка , а когато излязъл, тя вече била женена с деца. Когато произшествието се случило,двете били в шок,плачели ,тежко го преживели и още не могат да се осъзнаят ,ищцата още тъжи за него. Тези показания са искрени и достоверни и настоящият съд ги кредитира ,без да отдава значие на предположенията на свидетелката за причината , поради която В. И. не е извършил припознаване на ищцата , както е сторил по отношение на други деца ,родени от двете жени с които е съжителствал. Майката на ищцата има родени и други три деца ,по големи нейни едноутробни братя и сестри , които не са отглеждани в дома на В. И. по време на съвместното съжителство между двамата, както безпротиворечиво се установява.

Съгласно приетата по делото съдебно-психологическа експертиза,след прилагането на проективни методики експертът заключава ,че психо-емоционалното състояние на ищцата В. В. М. , тогава на 17 години засвидетества усещането за загуба на баща, която загуба обичащо и обичано дете не може да приеме . При историята на емоциналната им връзка е изяснено ,че нейната майка и В. И. са се разделили пет години преди произшествието,Майката В. М. е напусната последния, като и двете нейни деца–П. и В., са останали да бъдат отглеждани в дома на бащата. В. контакувала с майка си „скришом”,не се е привързала емоционално към жената , с която в последствие В. И. заживял на семейни начала .На петнадесет годишна възраст ищцата забременяла ,родила и отишла да живее в дома на приятеля си при бащата на детето. Изградена е била сила емоционална връзка с починалия ,като ищцата е изживяла травматичен стрес с последваща дезорганизация на личността ,има данни за депресивитет и свръхценностно фиксиране върху психотравменото изживяване.Според клиничния психолог,състоянието засвидетества травмиращи изживявания при смърт на близък - събитие което обърква и „не се поддава на опровергаване” .Събитието идва в момент на възрастова криза /пубертет,когато още не е завършило изграждането на личността/, което при момиче подвластно на груповите норми на общността – ранна сексуализация ,ранен брак и дете , обърква идентичността и отключва при ищцата поведение, което я затормозява допълнително , тъй като съжителстващите с нея не разбират тъгата й. Усещането за неразбраност създава при нея нагласа за невъзвратима загуба. Тя изживява загубата на доверителния контакт с баща болезнено и се чувства безсилна да се справи. При липса на подкрепяща среда от страна на бащата,налице е депресивност и суициден риск. Констатираното от психолога състояние кореспондира с посоченото от свидетелката И.,че преди злополучното произшествие ищцата често е търсела опора и утеха от напрежението при починалия В. И. след конфликти с мъжа,с който отскоро съжителства и има дете и често е оставала в дома на баща си .

Налице са елементите от правопораждащия фактическия състав за основателност на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател по чл.432 КЗ . При така събраните доказателства настоящият състав на Върховен касационен съд намира за установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от причинена смърт на близък, в полза на материално легитимано лице от кръга очертан с приемането на ППВС № 5/24.11.1969г, независимо че ищцата не е осиновена , или припозната от пострадалия и е лице извън кръга наследници по закон на починалия. Тя е преживяла загубата на човека ,който я отглежда като родител от момента нейното раждане и който е възприемала и е обичала като баща. Друга бащина фигура в нейния живот не е имало. При така изградената връзка между отглеждащия и отглежданото дете, която по своето съдържание е съпоставима с връзката между родител и рождено , припознато или осиновено дете, биологичният произход не е от решаващо значение.Загубата е била травмираща и емоционално болезнена за ищцата,свързана и със загуба на сигурност, опора и подкрепа независимо от това , че по свое решение и преждевременно ,преди да навърши пълнолетие В. М. се е отделила и е заживяла на семейни начала в друг дом ,където отглежда детето си. Няколко години преди злополучното събитие починалият се е разделил с майката на ищцата В. ,като е заживял на семейни начала с друга жена, но това обстоятелство не е прекъснало изследваната връзка . В. , заедно с нейния брат е останала за отглеждане в дома на бащата. При оценката на травмиращия характер на преживяванията обаче следва да се отчете и изтъкнатото от вещото лице психолог обстоятелство,че при ищцата има добра социална реализация в общността и че се касае за непсихотична тревожност, при която няма нарушения на когнитивните процеси. В своята общност , ищцата има свой живот, както свой живот е имал и починалия В. И. ,без това да изключва извод ,че между тях има връзка на емоционална близост и покдкрепа, характерна при така установените фактически отношения, които са били също така трайни, независимо от други промени. Тези са релевантните обстоятелства, които следва да бъдат отчетени решаващо в указаната с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД насока. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Предвид социално-икономическите условия в страната и съобразявайки като ориентир нивата на застрахователно покритие настоящият състав, отчитайки критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди и установените по делото релевантни обстоятелства –близост, взаимна обич и подкрепа между ищцата и починалия , отглеждал я от нейното раждане с бащинска грижа ,съдът намира , че към датата на увреждането справедливото обезщетение следва да се определи в размер на сумата от 40 000 лв., Над този размер искът до сумата от 150 000 лева е прекомерно завишен и правилно е отхвърлен ,като краен резултат.За разликатка до пълния предявен размер въззивното решение следва да бъде потвърдено .

Определеното обезщетение се дължи със законна лихва за забава .В иска е посочена датата 16.12.2020г по чл.429, ал.3 КЗ, посочен е и 15 дневния срок при уведомяването с извънсъдебна претенция , който в случая изтича на 12.01.2021г Застахователят е възразил в отговор ,че евентуално дължи лихва само по чл.497 КЗ, тъй като нямало логика да дължи две законови лихви едновременно . Настоящият състав счита, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие , или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна, съгласно изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3 от КЗ.След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава, което не означава, че дължи две лихви едновременно. В случая се касае за пряк иск,предявен след като претенцията на увреденото лице към застрахователя/чл. 380, ал.1 КЗ/ е изпратена по пощата /л.158-161 от делото / лихвите са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя и законната лихва следва да се присъди от датата 16.12.2016г ,посочена с иска .

Ищцата е представлявана безплатно от адв.Н. Д. ,за който следва да се определи и присъди възнаграждение, предвид учажената част от иска , за три инстанции.Също така ,ищцата е освободена от внасяне на държавна такса.Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска и доколкото ги е установил .Платени са разноски за адвокат на първа инстанция , установени по представения банков документ в размер на 9375лв , отделно ответникът е установил съдебни разноски в размер на общо 630лв ,депозити за вещи лица и свидетели . Пред настоящата инстнация ответникът не е заявил разноски и не е представил доказателства за извършени съдебни разноски за защита На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му се присъдят 7503 лв, в тежест на ищцата е да ги заплати ,а на основание чл. 38 от ЗА в тежест на ответника е да заплати на адвокат Н. Д. възнаграждение . Наложително е да се посочи ,че НМРАВ №1/2004г на Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22). Актуални са и намират приложение разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г., ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка. Правомощието на съда по прилагането на чл. 38 ал.2 ЗА също като правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Предвид фактическата и правна сложност на делото,която в случая може да се определи като значителна за този вид съдебни производства по пряк иск срещу застраховател с предмет обезщетение за неимуществени вреди, осъществена е била адвокатска защита с процесуално представителство за ищцата на три инстанции. Оспорвано е включително основанието на иска ,механизма на ПТП ,направено е възражение за съпричиняване , изслушвани са свидетели за различни обстоятелства и са ангажирани няколко експертизи в различни области на науката , включително пред въззивна инстанция. При съчетаното прилагане на принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл.38,ал.2 и чл.36 ЗА/.собразно уважената част от иска и съгласно чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. Д. сумата 4500 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да внесе дължимата държавна такса, от която ищцата е освободена , съобразно уважената част от иска .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 300 от 14.03.2023г по въззивно г.д. №2575/2022г на Софийски апелативен съд , с която е потвърдено решение от 06.07.2022г по т.д №97/2021г на Софийски окръжен съд, в частта за отхвърляне на пряк иск срещу застрахователя „Бул Инс” АД ,с който В. В. М. от с Врачеш, общ.Ботевград претендира обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 40 000 лева от смъртта на В. И. М., отглаждал я като родна дъщеря , в резултат ПТП, настъпило на 26.10.2020г по вина на застрахован при ответника за риска „Гражданска отговорност” водач на лек автомобил и лихвите за забава за които застрахованият отговаря от датата на предявяване на извънсъдебната претенция,включително в частта за разноските,като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК 831830482 със седалище [населено място] , на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, и чл. 497 от КЗ и във връзка с чл.86 от ЗЗД да заплати на В. В. М. от [населено място], общ.Ботевград с ЕГН [ЕГН] сумата от 40 000/четиредесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на В. И. М. от [населено място] в следствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 26.10.2020г по вина на застрахован при ответника за риска„Гражданска отговорност” водач на лек автомобил заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2016 година до окончателно плащане.

Оставя в сила решение № 300 от 14.03.2023г по въззивно г.д. №2575/2022г на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част .

Осъжда В. В. М. от [населено място], общ.Ботевград с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК 831830482 със седалище [населено място] [улица] , сумата 7503лв разноски по делото за всички инстанции.

Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК 831830482 със седалище [населено място] ул. да заплати на адвокат Н. Н. Д. със служебен адрес [населено място] [улица],сумата 4500 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за всички инстанции .

Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК 831830482 със седалище [населено място] ул. да заплати в полза на бюджета на Върховен касационен съд сумата 3200лв .лева държавна такса

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.