Намаляване на наказание за грабеж при опасен рецидив поради смекчаващи обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * явна несправедливост на наказанието * изключително смекчаващо вината обстоятелство * неправилно приложение на материалния закон * приложение на чл. 58а НК * индивидуализация на наказание * ниска степен на обществена опасност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 501

София, 16.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Надежда Трифонова

2. Пламен Дацов

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Сийка Милева разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 530 по описа за 2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. Г. М., чрез служебния защитник адвокат К. Ч., против въззивно решение № 112 от 09.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 326/ 2024 г., по описа на Софийския апелативен съд, ІV въззивен наказателен състав, с касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанието. Касаторът счита, че определеният размер на санкцията не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като целите на наказанието могат да се постигнат с по-леко по размер наказание, в каквато насока прави искане за неговото намаляване.

В откритото съдебно заседание по касационното производство подсъдимата А. Г. М. и нейният служебен защитник адв. К. Ч. поддържат жалбата и направеното с нея искане по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната прокуратура счита касационната жалба за неоснователна и предлага въззивният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивно решение № 112 от 09.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 326/ 2024 г., Софийският апелативен съд, ІV въззивен наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 11 от 22.01.2024 г., по н.о.х.д. № 6855/ 2023 г., по описа на Софийския градски съд, ХХІІ състав, с която подсъдимата А. Г. М. е призната за виновна в това, че на 06.04.2022 г. в [населено място], около 13:15 ч., в преддверие на клон на банка ДСК, на [улица], отнела чужди движими вещи – 1 бр. банкнота от 10 лв. и 1 бр. банкнота от 20 лева, от владението на Ж. Х. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ѝ наложил наказание лишаване от свобода за срок от 36 месеца. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намалил така определеното наказание лишаване от свобода допълнително с една трета, чийто размер останал на 24 месеца, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1,т. 2 от ЗИНЗС. Съдът зачел, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, предварителното задържане на подсъдимата с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 21.08.2023 г. до 22.01.2024 г.

Касационната жалба на подсъдимата А. Г. М. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е потвърдил изводите на първата инстанция. Съдилищата са приели като смекчаващи обстоятелства ниската стойност на отнетите вещи, приложената от подсъдимата неголяма физическа сила за издърпване на портфейла от ръцете на пострадалата и психичното страдание на дееца. Последното обстоятелство е прието за изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като подсъд. М. е с лека умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, напрегнатост и тревожност, които не изключват вменяемостта. Приели са отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Така, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдилищата определили санкцията на три години лишаване от свобода. Касационният съдебен състав счита, че значението на така изброените смекчаващи обстоятелства е надценено. Психичното състояние на подсъдимата очаквано създава трудности пред нейната трудова реализация и намирането на постоянна платена работа. Мотивите за извършване на процесния грабеж се коренят в стремежа на извършителката да задоволи свои нужди за препитание, което се потвърждава и от нейно изявление в процеса. Изключителното смекчаващо обстоятелство по делото и ниската степен на обществена опасност на деянието налагат допълнително занижаване на размера на наказанието на две години лишаване от свобода, за да бъде справедливо. Този по-нисък размер на наказанието може да способства за постигане на поправителното и възпиращото въздействие над подсъд. М., както и да постигне целите по чл. 36 от НК. Въззивното решение следва да бъде изменено, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК.

В хода на проверката ВКС служебно констатира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Съдебният състав на Софийския градски съд е определил наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, след като е приел, че превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства и изключителността на едно от тях налага извод, че и най-лекото, предвидено в чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, наказание от пет години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко на тежестта на конкретно извършения грабеж с употреба на сила, чрез издърпване на портмоне с 30 лева от ръцете на пострадалата. Разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК дава възможност на първоинстанционния съд да прецени кое наказание е по-благоприятно за подсъдимата – определеното по реда на чл. 54 от НК и редуцираното с една трета по реда на чл. 58а от НК, или определеното по реда на чл. 55 от НК. В случая, първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал института по чл. 58а от НК и е направил недопустима комбинация от две алтернативни правила. След като е определил наказанието на подсъд. М. по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под минималния размер, предвиден за квалифицирания състав на грабежа, допълнително го редуцирал с една трета. Материалният закон е нарушен, тъй като неправилно е приложен чл. 58а, ал. 1 от НК. Поначало нарушенията на материалния закон подлежат на отстраняване без делото да се връща на съдебната инстанция, която го е допуснала и при спазване на забраната за reformatio in pejus. Въззивният съд е разполагал с необходимите правомощия да поправи нарушението на НК, но не е предприел никакви действия за неговото отстраняване, а се позовал на липсата на протест, което би било друг начин за отстраняване на нарушението.

Касационният съдебен състав счита, че нарушенията на материалния закон са отстраними от по-горната инстанция, което не налага връщане на делото за повторно разглеждане. В този смисъл са и мотивите по т. 2.2. на ТР № 1 от 25.10.2011 г. по тълк.д. № 1/ 2011 г. на ОСНК: „Във всички останали случаи, когато касационната инстанция констатира нарушение на материалния закон, е длъжна да го отстрани.“ Ето защо, въззивното решение и първоинстанционната присъда следва да бъдат отменени в частта, в която неправилно е приложен чл. 58а, ал. 1 от НК. С изменение на въззивното решение от ВКС и намаляване на наказанието от три на две години лишаване от свобода, определено с присъдата по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, се постига същия правен ефект, като с нарушения материален закон, но без да се накърняват процесуалните права и законни интереси на подсъдимата.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 112 от 09.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 326/ 2024 г., по описа на Софийския апелативен съд, ІV въззивен наказателен състав В ЧАСТТА, с която е потвърдена присъдата за приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК.

ОТМЕНЯ присъда № 11 от 22.01.2024 г., по н.о.х.д. № 6855/ 2023 г., по описа на Софийския градски съд, ХХІІ състав В ЧАСТТА, с която е приложен чл. 58а, ал. 1 от НК.

ИЗМЕНЯ въззивното решение, като НАМАЛЯВА размера на определеното по реда на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание на две години лишаване от свобода.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.