Примерен анализ. Договорът е измислен - страните и имотът не съществуват - и е минал през същата проверка, през която минава вашият документ. Така изглежда резултатът.
Провери своя документ безплатно →Открихме 9 потенциално рискови клаузи.
Анализът е изготвен на 22.09.2026. Прочетени са следните актове в посочената редакция: Кодекс на труда - ред. към 31.07.2026 (ДВ бр. 69/2026). Не е преглеждан от юрист.
Работодателят може по своя преценка едностранно да променя длъжността, характера и мястото на работа на Работника според нуждите на дейността, без да е необходимо съгласие или допълнително споразумение.
Защо е проблем: Работодателят няма право да променя едностранно длъжността, характера или мястото на работа извън изрично уредените в закона изключения.
Приложим закон: Кодекс на труда, чл. 118, ал. 1 →
Текстът на разпоредбата: Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Редакция на акта: последно изм. 31.07.2026 (ДВ бр. 69/2026) · ⚠ основание, посочено от модела, и не открито в извадките от закона
Дали разпоредбата подкрепя точно този извод не е проверено - това е преценка на модела. Не е преглеждано от юрист.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Клаузата да се заличи или да се прецизира, че изменения на длъжността и мястото на работа се извършват по взаимно съгласие с допълнително споразумение съгласно чл. 119 от Кодекса на труда.
Уговаря се изпитателен срок от 12 месеца в полза на Работодателя.
Защо е проблем: Законът установява максимален срок за изпитване до 6 месеца, поради което уговарянето на 12 месеца е незаконосъобразно.
Приложим закон: Кодекс на труда, чл. 70, ал. 1 →
Текстът на разпоредбата: Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал раб
Редакция на акта: последно изм. 31.07.2026 (ДВ бр. 69/2026) · ⚠ основание, посочено от модела, и не открито в извадките от закона
Дали разпоредбата подкрепя точно този извод не е проверено - това е преценка на модела. Не е преглеждано от юрист.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Срокът за изпитване да се намали на максимум до 6 месеца или да се уговори в полза и на двете страни.
Срокът на предизвестие при прекратяване от страна на Работника е 3 месеца, а при прекратяване от страна на Работодателя — 30 дни.
Защо е проблем: Кодексът на труда задължително изисква срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор да бъде абсолютно еднакъв и за двете страни.
Приложим закон: Кодекс на труда, чл. 66, ал. 1, т. 6 →
Текстът на разпоредбата: Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. (2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. (3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. (4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от
Редакция на акта: последно изм. 31.07.2026 (ДВ бр. 69/2026) · ⚠ основание, посочено от модела, и не открито в извадките от закона
Дали разпоредбата подкрепя точно този извод не е проверено - това е преценка на модела. Не е преглеждано от юрист.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Срокът на предизвестие да се уеднакви за двете страни (например 30 дни и за работника, и за работодателя).
При прекратяване по инициатива на Работника преди изтичане на две години от сключването, Работникът дължи неустойка в размер на три брутни месечни възнаграждения.
Защо е проблем: В индивидуалния трудов договор не може да се уговаря неустойка за прекратяване на трудовото правоотношение, която ограничава правото на труд.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Клаузата за неустойка в чл. 11 да бъде изцяло заличена.
При необходимост Работникът полага извънреден труд, който се счита включен в уговореното възнаграждение.
Защо е проблем: Полагането на извънреден труд се компенсира отделно с увеличено заплащане и не може да се счита предварително включено в основната заплата.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Изречението да се премахне, като се запише, че полагането и заплащането на извънреден труд се извършва съгласно правилата на Кодекса на труда.
Работникът отговаря за всички причинени на Работодателя вреди в пълен размер, включително за пропуснати ползи.
Защо е проблем: По трудово право имуществената отговорност на работника за вреди при небрежност е ограничена до претърпяната загуба (без пропуснати ползи) и до определен размер от заплатата.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Да се преформулира така, че отговорността да се носи съгласно предвидения в Кодекса на труда ред за ограничена/пълна имуществена отговорност.
За срок от две години след прекратяването Работникът няма право да постъпва на работа при лице, извършващо сходна дейност на територията на страната.
Защо е проблем: Клаузите за пълна забрана за конкурентна дейност след прекратяване на трудовия договор противоречат на конституционното право на труд и са недействителни.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Клаузата на чл. 14 да бъде изцяло заличена.
Ползването на отпуска се определя едностранно от Работодателя.
Защо е проблем: Ползването на платения годишен отпуск се разрешава по писмено искане на работника или по утвърден ред, а не по изцяло произволна едностранна преценка на работодателя.
Важи при: ако документът е качен от работника
Предложена редакция: Да се замени с текст, предвиждащ ползване на отпуска по искане на работника с писмено разрешение от работодателя по реда на Кодекса на труда.
Основното месечно трудово възнаграждение е 1 800 лв.
Защо е проблем: Към датата на сключване (септември 2026 г.) официалната валута в България е еврото, поради което възнаграждението следва да е деноминирано в евро (около 920,33 евро).
Предложена редакция: Сумата да се посочи в евро (920,33 EUR) или паралелно в евро и левове.
Проверката е срещу разпоредбите, намерени за този документ; всеки цитат води към члена в регистъра, където се вижда и историята на измененията му в ДВ. Не замества правен съвет.
Вашият договор, същата проверка.
Качете Word или PDF - рисковите клаузи, основанието, цитатът към члена и предложената редакция, за 1 документ безплатно.
Провери своя трудов договор →Друг вид документ? договор за наем · договор за услуги · споразумение за поверителност · друг файл
Или с Pro за 12,00 € / месец: Без месечна квота, до 300 въпроса на час.