Определяне на обезщетение за оправдан полицай по ЗОДОВ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 404

гр. София, 03.07.2025 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

при участието на прокурора Н.Дечева

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 2509/2024г и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Разглежда се касационната жалба на Прокуратурата на Р.България ,подадена чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура и насрещна касационна жалба на М. И. М., подадена чрез пълномощник адв.П. Ш. срещу решение №185 от 22.02.2024г по в. гр.дело № 2159/2023г. на Софийски апелативен съд. Прокуратурата на РБ обжалва изцяло въззивното решение, с което в една част е потвърдено решение от 02.06.2023г по гр.д № 11481/2022г на Софийски градски съд по уважения иск на М. И. М.,предявен на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди от водено срещу ищеца наказателно производство по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343,ал.1 б.”в” във вр.чл.342,ал.1 предл 3 НК ,по което е оправдан с влязла в сила присъда,както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е завишил обезщетението,като е присъдил на ищеца още 32 000лв обезщетение за неимуществени вреди,със законната лихва,считано от 19.05.2020г до окончателно плащане. Касаторът М. И. М. обжалва въззивното решение в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска му за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение, над присъдения размер от 40 000 лева ,за разликата до предявените след увеличение на иска 60 000 лева , на основание чл.2 ,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ

Въззивният съд е изследвал обстойно досъдебната и съдебна фаза на воденото срещу ищеца наказателно производство,привличането му в качеството на обвиняем на 26.08.2015г за това ,че при пътен инцидент на 22.08.2014г като водач на МПС е причинил смърт по непредпазливост. Прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда и е поддържала обвинението.Изтъкнато е ,че поддържаното от Прокуратурата на РБ в съдебна фаза обвинение се е базирало на условни и спорни изводи на експертиза в досъдебното производство,а не на конкретни данни. Първоначално постановената от състав на Софийски градски съд и потвърдена от състав на Софийски апелативен съд присъда,с която ищецът е признат за виновен за причиняване смърт по непредпазливост , е отменена с решение на ВКС от 11.06.2018г и делото е върнато за ново разглеждане. В резултат на указаното и проведено съдебно следствие присъдата е отменена от друг състав на Софийски апелативен съд и подсъдимият е признат за невиновен.Оправдателната присъда е потвърдена с решение от 19.05.2020г по н.о.х.д № 998/2019г на ВКС и влязла в сила. Ищецът е имал качеството на обвиняем,впоследствие и подсъдим в продължение на 6 години. Вредите са претърпени в период,в който предвид възрастта ищецът е имал планове свързани с личния му живот /семеен , с едно дете ,но без собствено жилище и планове да закупи такова/ и планове свързани с професионалния му живот /да завърши висше образование и да достигне до офицерска длъжност в органите на МВР/ За да завиши обезщетението въззивният съд е изтъкнал ,че обвинението му е отнело това,което е имал като постижения към 2014г - семейни отношения и професионален авторитет. След шест години преживени в притеснения, оправдателната присъда е заварила подсъдимия с ниско професионално самочувствие, лишени от съдържание брачни връзки ,липса на собствено жилище , неосъществени планове и разклатено здраве.С тези мотиви въззивният съд е приел,че присъденото на първа инстанция обезщетение от 8 000 лева не е съразмерно на вредите , било е присъдено за„обичайни” вреди от водено наказателно производство ,които не са съответни на действително претърпените, установени от показанията на двама изслушани свидетели. Стандартът на живот е променлива величина,както в общата икономическа обстановка ,така и спрямо конкретната личност.Въззивният съд е изтъкнал още,че при ищеца периодът от 2014г до 2020г съвпада с най- интензивния период за човешкия живот,в който е изграждал кариера и семейни връзки.Притесненията са били продължителни и интензивни и са се явили пречка за ищеца да гради своя личен ,професионален и обществен живот по начина , по който го е планирал .

В касационната жалба Прокуратурата на РБ оспорва присъденото обезщетение като незаконосъобразно поради значителното му завишаване. Счита ,че въззивният съд не е съобразил вредите при конкретната личност ,в личния му живот и засягащи репутацията. В тази връзка не е отчел обстоятелства,относими към намаляване на обезщетението по размер. Ищецът е продължил да заема същата длъжност в системата на МВР, изискване за което е и способността за по-висока психическа устойчивост. .Изводите, базирани на кариерното му развитие не са подкрепени с доказателства и са неправилни ,по делото не е изяснено в каква специалност се е обучавал и че именно воденото наказателно производство е причина да прекъсне обучението си . Липсват медицински данни за влошаване на здравословното състояние ,не са доказани в приетата степен ефекта на обвинението върху личността

Касаторът М. И. М. оспорва изтъкваните основания за намаляване на обезщетението Като насрещен жалбоподател поддържа основание за уважаване иска в пълен размер.Като значим увреждащ факт изтъква първоначално постановените срещу ищеца две осъдителни присъди и до какво са довели те предвид обстоятелството,че обвиняемият е лице от състава на Националната полиция ,очакването на обществото към него да бъде безупречен , отражението на осъдителна присъда „под заплахата” на нормата на чл.203, ал.1 т.1 ЗМВР.,както и икономическите условия в страната в насока завищаване на обезщетението .Съображения са развити от пълномощника адв. Ш.. Претендират се разноски и присъждане на възнаграждение за адвоката по чл.38ЗА.

С определение №1053 от 06.03.2025г настоящият състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби на основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда как да формира и на кои обстоятелства да основе изводите си в тази връзка - в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ. Противоречие с практиката на ВКС е констатирано поради това, че при мотивиране на четирикратно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди спрямо присъдения на първа инстанция, въззивният съд се е позовал на абстрактно обобщена фактическа обстановка, без да характеризира кои вреди приема за надхвърлящи обичайните,с оглед проведеното доказване, или извън необходимостта от формално доказване.
По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване, в установената своя практика Върховен касационен съд многократно е преутвърждавал постановките в т.ІІ от ППВС № 4/1968г по прилагането на чл.52 ЗЗД, Въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно,а въз основа на конкретните обстоятелства , които собствено преценява като решаващ съд.Обсъжда се конкретното проявление на претендираните вреди ,като относимите обстоятелства са тежестта и характера на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, принудителните мерки за неотклонение и ограничения и как са се отразили те на личността. Преценява се и общественото злепоставяне ,степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалното положение и професионалната реализация на лицето , отчита се каква е била тя преди,по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване на лица, към които поради заемани от тях длъжности изискванията на обществото са завишени, се преценява в зависимост от това дали обвинението е за престъпление свързано със заеманата длъжност,умишлено или по непредпазливост е вмененото деяние, в каква степен е засегнат социалния статус и накърнен ли е професионален интегритет на лицето предвид укоримостта на вмененото деяние и понесените мерки. Необхоима е оценка на съвместимост с изискванията за заеманене длъжността и възможностите за пълноценна професионална реализация при евентуално осъждане.Това са обстоятелства с фактическа същност, които следва да бъдат отчетени, като естеството на вредите налага да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.Характеризирането на определени вреди като обичайни не изключва необходимостта от конкретна преценка на обективните обстоятелства и значението, което накърнените ценности са имали за своя притежател. Като обичайни могат да се окачествят вредни последици, които в ситуация на повдигнато и поддържано обвинение в престъпление от общ характер са присъщи като негативен резултат при всеки човек, който има добро име в обществото, не е пристъпвал закона и не е осъждан, но при човек който по професия и призвание брани закона, степента на заясягане е по-висока.Справедливостта изисква също така да не се отдава прекомерно значение на едни релевантни обстоятелства,а други да се игнорират,към аналогичните случаи на морално увреждане съдът да подхожда с една и съща мяра за релевантните обстоятелства, като във всички случаи конкретния размер на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия в страната .
По касационните жалби .
Възприемайки подход при оценката на вредоноските последици в противоречие с отговора на правния въпрос , като е отдавал прекомерно значение на едни обстоятелства при игнориране на други, въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД . Определил е завишено по размер обезщетение в нарушение на обществения критерии за справедливост ,поради което касационната жалба на Прокуратурата на РБ е частично основателна, докато насрещната жалба на М. И. М. е изцяло неоснователна.
Необходимо е да се отчете конкретната проява на вредите. Същата не обуславя извод да е била засегната социалната и професионална реализация на ищцата в тежка степен. Нервното напрежение, огорчението, безпокойството и стреса, причинен от воденото наказателно производство несъмнено се е отразило негативно на ищеца, който към момента на привличането му като обвиняем е на 37 години, със значителен стаж в системата на МВР и авторитет след колегите. Основание за извод ,че са засегнати морални ценности и неимуществени права в завишена степен дава факта каква е била длъжността и работата на ищеца, като се съобрази завишената чувствителност и човешка реакция спрямо незаконни обвинения към лице на длъжност в системата на МВР.Негативният ефект на незаконното обвинение при ищеца е понесен в една все още активна от гледище на кариерна реализация възраст,но е необоснован изводът на въззивната инстанция за осуетена в процес на изграждане реализация . Отчитайки продължителният период от шест години, през който са търпени негативни въздействия,налага се изводът за причинена неимуществена вреда, изразила се в накърняване на професионалната репутация на М. М. като отговорен служител на реда ,но без да е имало реален риск за дисциплинарно освобождаване от работа , както се твърди от защитата на касатора. По- интензивни от обичайното за всеки човек, подложен на наказателно преследване без да е извършил престъпление, са преживените стрес и безпокойство предвид длъжността на М. в системата на МВР. От значение е дългата продължителност на наказателното преследване и несигурността за него предвид първоначално постановената осъдителна присъда, отменена от състав на Върховен касационен съд
Без да се подценява всичко това,обвинението в конкретния случай няма за последица загуба на социален и професионален статус и не е довело до обществено злепоставяне.Ищецът е продължил да работи на същата длъжност в системата на МВР и предвид деянието,в което е обвинен,не е бил застрашен от уволнение съгласно ЗМВР,тъй като не е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление от общ характер . Не е установена причинна връзка /не е провеждано и доказване в тази насока/ между обвинението и факта,че ищецът се е отказал от плановете си да завърши висше образование по специалност,която да му позволи да кандидатства за назначаване на офицерска длъжност, между обвинението и факта, че семейството му се разпаднало и че се отказал да тегли кредит за покупка на жилище.Няма обективни предпоставки да се приеме, че плановете за покупка на жилище с кредит са били неосъществими поради повдигнатото обвинение, дори при влизане в сила на така постановената първоначално осъдителна присъда. Подкрепените от показанията на доведените свидетели перспективи могат и следва да бъдат взети предвид при оценката на степента,в която обвинението е оказало негативно влияние върху поведението на пострадалия, за нарушена мотивация и изоставени планове под влияние на психическата тежест. Те обосноват извод за конкретното вредоносно въздействие спрямо личността, без вредите по своето естество да се характеризират като надхвърлящи обичайните при лице с неговото, или сходно служебно положение .Касае се за вредни последици, които в ситуация на повдигнато и поддържано конкретно обвинение в престъпление от общ характер са присъщи като негативен резултат при всеки човек,неосъждан и с добро име в обществото , но при ищеца, който по професия и призвание брани закона, степента на заясягане е била по- висока. Изводът е оправдан при установените по делото обстоятелства. По-високо вредоносно засягане има поради стълкновението между изпълняваната от М. М. работа като полицай от една страна ,в тази връзка поради съзнанието което е имал за завишени изисквания /не само външно и формално към заеманата длъжност, но и като лична етика на служител ,охраняващ реда /и от друга страна-положението на обвиняем .
От друга страна, преди повдигането на обвинението, по време на процеса и понастоящем, ищецът е служител в системата на МВР и не е имало никакви съмнения в неговия интегритет. Той обективно не е понесъл значима професионална дисквалификация.Като отдаден на работата си човек ,ищецът несъмнено е имал обяснимо засилена лична чувствителност при определени поводи/св.Ч./,но без да е претърпял негативно отношение от страна на ръководители и колеги.Мярката за неотклонение е била най-леката .Случаят с участието му в произшествието не е разгласяван и не е имал негативен за личността обществен отзвук,който да увеличи психическата тежест,негативните изживявания и вредните последици от повдигането на обвинение. Раздялата на ищеца с жената , с която трайно е съжителствал на семейни начала/св. К./ е настъпила в края на 2015г.Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 26.08.2015г, разследването е предявено след един месец , а обвинителния акт е внесен в съда през 2016г ,като е образувано НОХД№5490/2016г.на СГС и е постановена осъдителна присъда №119 от 04.05.2017г. Ищецът първоначално е признат за виновен по обвинението в престъпление по чл.343,,ал.1 б.”В”,вр чл.342,,ал.1 предл. трето НК,като поради многобройни смекчаващи обстоятелства наказанието е определено под минимума / осъден е на една година лишаване от свобода , с отложено изпълнение по чл. 66, ал.1 НК/. Присъдата не е протестирана от Прокуратурата на РБ , което обстоятелство въззивният съд също не е взел под внимание, оценявайки по показания на изслушаната свидетелка опасенията на ищеца,че ще бъде ефективно осъден, уволнен от МВР и го грози затвор. Обжалваната само от подсъдимия /ищеца/ първоначалната присъда е потвърдена от състав на Софийски апелативен съд , по жалба на подсъдимия / ищеца/ същата е била отменена от състав на Върховен касационен съд ,върнал делото за ново разглеждане на втора инстанция. Постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 19.05.2020г.Свидетелката Н. К. е конкретна в показанията си за силно негативно повлияното състояние на ищеца в началния етап на разследването до раздялата им,не така убедителни са показанията й за това как се е отразила първоначалната осъдителната присъда и развитието на делото върху ищеца,след като вече не е съжителствала с него. Те са имали дете и по нейни твърдения М. не отдавал дължимото за издръжката му тъй като парите му отивали за адвокати по наказателното дело. Както нейните показания, така и тези на свидетеля Ч./ колега на М. /не са уверени и точни за това какво висше образование е следвал М. и кога е прекъснал следването си.За тези обстоятелства не са наведени конкретни твърдения в самата исковата молба, нито са ангажирани други доказателства.
Преценката на съда за тежестта на обвинението включва и оценка на неговия злепоставящ характер. Престъплението по чл.343,,ал.1 б.”В”,вр чл.342,,ал.1 предл 3 НК според закона не е леко наказуемо ,но предвид в какво деяние и при какви обстоятелства е обвинен ищеца М. И. М., при постановеното осъждане и определено наказание съгласно отменената в последствие присъда по НОХД№5490/2016г на СГС ,не следва неминуемо освобождаване от заеманата длъжност в системата на МВР ,а и това не се е случило.За периода на наказателно преследване пряка причинна връзка между обвинението и медицински диагностицирано влошено здравословно състояние при ищеца не е установена .Причинна връзка не може да се обоснове и между обвинението и вредата от това, че М. не е предприел покупка на жилище с кредит, макар да има свидетелства, че опасенията от ефективно осъждане по воденото наказателно производство е било фактор за неговите решения.
Предвид изложеното ,справедливият размер на обезщетението а неимуществени вреди според настоящата инстанция възлиза на сумата 18 000 лева. Този размер удовлетворява най-пълно общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот и с оглед конкретните установени обстоятелства , репарира вредите Към момента на влизане в сила на оправдателната присъда минималната работна заплата за страната е 610 лева/ ПМС № 350/19.12.2019г/ и по статистически данни на НСИ, средната заплата в бюджетния сектор към този момент не надвишава 1500 лева. Следва да се отчита и това, е осъждането на държавата чрез нейните правоохранителни органи също има известен репариращ ефект .
За разликата над размера от 18 000лева до размера на присъдените от въззивния съд 40 000лева искът следва да се отхвърли ,тъй като обезщетение над посочения размер би се явило прекомерно .
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението,решението на Софийски апелативен съд в една част следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата 18 000лева ,със законните последици.Лихва върху обезщетението се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда на 19.05.2020г, както правилно са приели съдилищата.
Първоинстанционният съд е определил и присъдил исканото от адв. П. Ш. възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗА в размер на 1100лв за първа инстанция ,въззивният съд е отменил решението/ по същество определение/ в тази част изцяло . Адвокат П. Ш. , поел защитата на ищеца безплатно , е заявил искане за определяне и присъждане на възнаграждение както пред двете съдебни инстанции , така и при настоящето касационно обжалване. Въззивният съд неправилно е приложил чл.78, ал.1 ГПК като е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати това възнаграждение на ищеца М. И. М.. По отношение на заявените от адвоката размери, които не обвързват съда /онагледени в приложен списък / представителят на Прокураткурата на РБ е изтъкнал ,че размерът е прекомерен. Предвид изхода на делото в настоящата инстанция,за осъществената от адв.П. Ш. безплатна защита и процесуално представителство за ищеца пред всички инстанции /пред въззивна и касационна инстанция обжалват и двете страни / следва да се определи окончателно адвокатско възнаграждение ,като се присъдят 4 000 лева на адвоката,без обвързващо да се прилагат минималните размери по Наредба №1/2004г на Висшия адвокатски съвет. Възнаграждението се определя предвид фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, но и предвид задължението ответникът да го заплати съразмерно на уважената част от иска. Съразмерността е определяща за задължението да се платят разноски съгласно чл. 78,ал.1 ГПК, включително при безплатно поемане на защитата от адвокат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №185 от 22.02.2024г по в. гр.дело № 2159/2023г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която след отмяна на решение от 02.06.2023г по гр.д № 11481/2022г на Софийски градски съд в една част Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. И. М. обезщетение на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,за разликата над сумата от 18 000 лева ,до размера на сумата 40 000 лева,представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди претърпяни в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД № 5490/2016г на СГС, както и законната лихва върху тази разлика,считано от 19.05.2020г до окончателно изплащане на задължението ,както и в частта,с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. И. М. сумата 6506,66лева,представляващи адвокатско възнаграждение и вместо това постановява :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от М. И. М. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес адв. П. Ш. срещу Прокуратурата на РБ ,[населено място] [улица] за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ във вр чл. 4 ЗОДОВ в частта за разликата над сумата от 18 000 лева ,до размера на сумата 40 000 лева,представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди ,претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД № 5490/2016г на СГС

ПОТВЪРЖДАВА решение №185 от 22.02.2024г по в. гр.дело № 2159/2023г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част .

Осъжда Прокуратурата на РБ ,[населено място] [улица] да заплати на адвокат П. Ш., [населено място] [улица], ет ... офис ..., сумата 4000 лева адвокатско възнаграждение за осъществена от него безплатна защита по делото на основание чл.38 ,ал.1 т.2 ЗА

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: