Оспорване на дисциплинарно уволнение при невръчена заповед за прекратяване

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 59

гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на единадесети ноември два хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 99 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 314/24.09.2024 г. по гр.д. № 559/2024 г., с което Окръжен съд – Пазарджик, потвърждавайки решение № 683/29.05.2024 г. по гр.д. № 563/2024 г. на Районен съд – Пазарджик, по исковете на М. А. срещу „Екоинвест“ ЕООД:

· е признал за незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца със заповед № 1711/13.12.2023 г., издадена от управителя на ответното дружество (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и

· го е възстановил на длъжността „обслужващ работник – промишлено производство“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).

Решението е допуснато до касационен контрол поради вероятната му недопустимост (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК) по процесуалноправния въпрос: Когато в исковата молба ищецът твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не му е връчена, налице ли е правен интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ? С предявения и уважен с решението иск е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца, поради което отговорът на въпроса следва да се концентрира върху проблематиката, свързана с връчването/получаването на акта, с който работодателят упражнява правото по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие поради дисциплинарното уволнение на работника/служителя.

Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено, или законът изисква писмена форма на заповедта, с която работодателят налага наказанието „дисциплинарно уволнение“, осъществяващо основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 195, ал. 3 КТ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на тази заповед или от нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Заповедта за дисциплинарно уволнение (и всяка друга заповед зауволнение) не е индивидуален административен акт. Дори когато работодателят е орган на публичната власт, с издаването й той не осъществява публични функции (арг. от обратното от чл. 21, ал. 1 АПК), правното действие на заповедта за уволнение рефлектира върху отношения между равнопоставени субекти – страните по трудовото правоотношение. По правна характеристика заповедта за дисциплинарно уволнение е едностранно, санкционниращо волеизявление на работодателя с адресат – работника/служителя. Изискването да бъде връчена/получена (чл. 195, ал. 3 КТ) касае момента, в който настъпват правните й последици – прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и е проекция на системата на получаването, установена в обективното ни материално гражданско право. Приложима е практиката на ВКС, съгласно която начините на връчване на заповедта за уволнение и тяхното удостоверяване са различни ( решение № 226/30.10.2017 г. по гр.д. № 4471/2016 г. ; р ешение № 49/15.03.2018 г. по гр.д. № 2837/2017 г. ; решение № 330/05.11.2013 г. по гр.д. № 1220/2013 г. на ВКС, все на IV-то ГО и мн.др.). Обсъжданата проблематика не се влияе от друга установена практика на ВКС, която приема, че работодателят не е длъжен, но може да издаде две заповеди – едната, с която налага дисциплинарното наказание (с конститутивно действие), а втората, с която удостоверява основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (с констативно, засвидетелстващо действие), доколкото и в тази хипотеза моментът, от който трудовото правоотношение е прекратено е един и същ – от връчването на заповедта, респ. от нейното получаване – арг. от чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ .

Следователно когато с предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът/служителят твърди незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение и иска съдът да го отмени, но в обстоятелствената част на исковата молба не излага твърдения, че издадената заповед, с която работодателят му е наложил най-тежкото наказание, не е била връчена или получена, а този факт е неустановим от писмените доказателства, приложени към исковата молба, е налице противоречие между обстоятелствена част и петитума на предявения иск. До съда се отправя искане да отмени дисциплинарно уволнение, което не е наложено (арг. от обратното от чл. 195, ал. 3 КТ), респ. не е прекратило съществуващото трудово правоотношение (арг. от обратното от чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Тогава сезираният съд е длъжен да процедира съгласно чл. 129, ал. 2, респ. ал. 4, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК - да даде указания и срок ищецът да поясни при какви обстоятелства заповедта му е била връчена или получена, т.е. за момента, от който трудовото правоотношение е било прекратено. Ако ищецът заяви, че заповедта не му е връчена и не е получена по какъвто и да е начин, за работника/служителя може да възникне вземане за обезщетението по чл. 213 КТ, но искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е недопустим поради липса на правен интерес. Трудовото правоотношение не е прекратено и е недопустимо съдът да признае за незаконно и отмени дисциплинарно уволнение, което не е наложено. И при проведената с чл. 195, ал. 3 КТ, респ. с чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ „система на получаването“, откогато едностранните изявления с адресат пораждат правно действие, твърденията в исковата молба, че ищецът знае за издадената, но невръчена му заповед за дисциплинарно уволнение – например от справка в НАП, от отговор от Инспекцията по труда и т.нат., са годни да обосноват надлежна процесуална легитимация по иска по чл. 344, ал. 1 КТ. Те обаче са недостатъчни, за да обосноват правния интерес от предявяването му. Когато обаче с отговора на исковата молба ответникът представи заповед за дисциплинарно уволнение, за която също не твърди да е връчена или получена от ищеца, нито това се установява от представените към отговора документи, но също така оспори иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и ищецът заяви, че е запознат със съдържанието на тази заповед и това е заповедта, чиято отмяна иска, първоначалната нередовност на исковата молба е поправена. Тя се смята за редовна от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК). С такова изявление ищецът може допустимо да добави нови твърдения/основания/доводи за незаконност на дисциплинарното уволнение, незаявени с исковата молба, и производно на тях - ответникът да добави нови твърдения към възраженията, незаявени с отговора на исковата молба. Така извършеното казуално тълкуване обобщава практиката на ВКС, установена с решение № 248/22.10.2018 г. по гр.д. № 754/2018 г., IV-то ГО, решение № 46/13.06.2023 г. по гр.д. № 3764/2022 г. III-то ГО и определение № 3/04.01.2023 г. по гр.д. № 4272/2022 г., III-то ГО.

С тези мотиви по въпроса настоящият състав намира, че когато с предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът твърди, че заповедта за дисциплинарно уволнение не му е връчена по какъвто и да е начин, но знае или подозира какво е нейното съдържание, исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Констатирайки нередовността по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, съдът е длъжен да даде указания и срок ищецът да уточни кога и при какви обстоятелства заповедта му е била връчена или получена. Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба се връща като нередовна, ако ищецът не изпълни указанията. Първоначалната нередовност на исковата молба е поправена, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се смята за редовно предявен от деня на подаването, когато указанията по чл. 129, ал. 2, респ. ал. 4, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК не са дадени или въпреки че са дадени и са останали неизпълнени, съдът не е върнал исковата молба (чл. 129, ал. 3 ГПК), но с отговора ответникът е оспорил иска и е представил невръчената и неполучена заповед за дисциплинарно уволнение, а ищецът е заявил, че е запознат с нейното съдържанието й че това е заповедта, чиято отмяна иска. С това изявление той може допустимо да добави нови твърдения/основания/доводи за незаконност на уволнението, незаявени с исковата молба, а производно на тях – ответникът да добави нови твърдения към възраженията, незаявени с отговора. Съгласно чл. 130 ГПК, съдът връща исковата молба поради недопустимост на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато ищецът категорично заяви, че заповедта за дисциплинарно уволнение не му е връчена или когато заяви, че представената към отговора на исковата молба заповед за дисциплинарно уволнение, за която липсват доказателства да е връчена или получена не е тази, чиято отмяна е иска.

Обжалваното решение съответства на отговора и е допустимо, макар въззивният съд да не е развил необходимите мотиви защо намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ответника „Екоинвест“ ЕООД за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респ. от предявяването на който иск ищецът няма правен интерес. Делото е било образувано по искова молба на М. А. от Бангладеш – чужденец, временно пребиваващ в Република България, срещу „Екоинвест" ЕООД, с искане за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на длъжността преди уволнението. В исковата молба са били изложени твърдения, че по трудов договор от 20.07.2023 г. ищецът е заемал длъжността „обслужващ работник – промишлено производство“ при ответника; на 18.12.2023 г. поискал, но му било отказано увеличение на заплатата, и на 19.12.2023 г. не е бил допуснат до работа с обяснение, че е уволнен. В исковата молба се твърди също, че на 22.12.2023 г. ищецът узнал от справка в НАП за уведомление за дисциплинарното му уволнение, считано от 13.12.2023 г., което работодателят бил подал. Твърдял е, че е незаконно, защото не са му искани обяснения и „не са налице материалноправните предпоставки за дисциплинарно уволнение“. Към исковата молба е приложил справката от НАП.

В срока за отговор работодателят е оспорил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с твърдения, че на 11 и 12.12.2023 г., ищецът не се е явил на работа, от други работници от Бангладеш узнал, че бил заминал за Словения или Италия, и поради неявяването му на работа в двата последователни дни (чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ) и поставен в невъзможност да поиска обяснения (чл. 193, ал. 3 КТ), управителят на ответното дружество е издал заповед № 1711/13.12.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарното уволнение на ищеца (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Заповедта е приложена към отговора на исковата молба без твърдения, респ. доказателства за връчването или получаването й от ищеца. Нейното съдържание е: „ЕКОИНВЕСТ – ЕООД: Заповед № 1711/13.12.2023 г. На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 193, ал. 3 КТ прекратявам трудовото правоотношение с М. А. ЛНЧ [ЕГН] на длъжност „обслужващ работник промишлено производство – код по НКПД 93290017, считано от 13.12.2023 г. Причини за прекратяване на трудовия договор: Прекратяване на трудовия договор без предизвестие, когато работникът бъде дисциплинарно уволнен. Дължими обезщетения – няма. Подпис: управител ЕКОИНВЕСТ- ЕООД“.

При първоначалната нередовност на исковата молба – неспазените изисквания по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, първостепенният съд не е процедирал съгласно чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК, постановил е определение по чл. 140 ГПК, приел е представените от страните писмени доказателства, разпределил е доказателствената тежест и е насрочил първо открито по делото заседание за 15.04.2024 г.

С молба от 01.04.2024 г. ищецът, чрез редовно упълномощения си адвокат Г., е заявил, че е редовно уведомен за откритото заседание, запознал се е с писмените доказателства към отговора и поддържа предявените искове за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяването му на заеманата длъжност.

Настоящият състав намира, че с молбата от 01.04.2024 г. първоначалната нередовност на исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е поправена – ищецът изрично е заявил, че се е запознал с невръчената заповед за дисциплинарно уволнение и е потвърдил, че това е заповедта, чиято отмяна е поискал. При това изявление исковата молба се смята за редовна от деня на предявяването й (чл. 129, ал. 5 ГПК), а с уважаването на и двата предявени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, двете инстанции по същество са постановили допустими решения.

В касационната жалба освен неоснователното оплакване за недопустимост на решенията като постановени по нередовна искова молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респ. по иск, от предявяването на който няма правен интерес, касаторът „Екоинвест“ ЕООД се оплаква, че въззивното решение е и неправилно. Въззивният съд не бил съобразил, че приложената заповед към отговора на исковата молба работодателят е издал, за да удостовери настъпилото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но също така бил издал и друга/предходна, с която индивидуализирал допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяването на работа в двата последователни дни през м. декември 2023 г. Такива твърдения обаче ответникът/работодателят не е въвеждал с отговора на исковата молба, респ. по тях липсва произнасяне с първоинстанционното решение. Обяснимо оплаквания във въззивната жалба в такава посока ответникът/сега касатор не е развивал. В решението си обаче въззивният съд, констатирайки, че дисциплинарното уволнение е незаконно – работодателят е бил длъжен, но не е поискал обяснения от ищеца (чл. 193, ал. 1 КТ) и заповедта не индивидуализира нарушението (чл. 195, ал. 1 КТ), е развил мотиви принципно да е възможно работодателят да издаде две заповеди – една за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ и друга за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като е добавил, че случаят не е такъв. Следователно с въззивното решение недопустимо (в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК) е привнесен допълнителен предмет на спора, какъвто не произтича от твърденията в исковата молба и в отговора на исковата молба, а твърденията, с които касаторът/ответникът обосновава оплакването си за неправилност на въззивното решение – работодателят да е издал отделна заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, са направени за пръв път в касационната жалба. С изтеклия срок по чл. 131 ГПК твърденията са преклудирани, респ. негодни да обосноват касационно основание за отмяна на решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В касационната жалба липсват оплаквания по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, който и въззивният съд е намерил за основателен. Касационната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение, включително като съобрази правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК.

При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ответника остават направените разноски пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/24.09.2024 г. по гр.д. № 559/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.