Отчитане и заплащане на нощен труд от служители на МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 Р Е Ш Е Н И Е
№ 525
София, 13.08. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 15.05.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2329/2023 г.

Производството е по чл.290 ГПК. С определение 712/19.02.2024 г. по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГД ПБЗН) на Министерството на вътрешните работи (МВР) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 66/13.02.2023 г. по в.гр.д.№ 10/2023 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 906880 /01.11.2022 г., по гражданско дело № 3162/2019 г. на Благоевградския районен съд, в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на Р. К. С. сумата 1 685.24 лева, представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016 г.– 29.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 29.11.2019 г. до окончателното погасяване на вземането и с което ГД ПБЗН на МВР е осъден да заплати разноски и държавни такси по делото. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи са приложими 1 Актът е постановен на 19.08.2024 разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата? Правният въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. С тълкувателното решение практиката е уеднаквена. Съгласно правилото на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи тълкувателното решение без да излага самостоятелни мотиви по тълкуването на разпоредбата. Ответникът по касационната жалба Р. К. С. не е подал писмен отговор, не се явява и не е представляван в проведеното открито съдебно заседание. За мотивите на въззивния съд: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ГД ПБЗН срещу частта от първоинстанционното решение, с която срещу него е уважен частично предявения иск и е осъден за разноски и държавни такси с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Р. К. С. не е подал отговор на въззивната жалба на ГД ПБЗН и не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която неговият иск срещу ГД ПБЗН на МВР е отхвърлен за разликата от 1 685.24 лева до пълния предявен размер 5 001 лева. (В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила.) Във въззивното производство не са събирани нови доказателства. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, който е приел следното: По делото не е спорно, че Р. К. С. е полагал е труд по служебно правоотношение като служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението – Благоевград“ на длъжността „Началник на дежурна смяна“, като за периода от 29.11.2016 г. до 29.11.2019 г. е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на работното време между 22:00 ч. и 06:00 ч.. От извършената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за процесния период ищецът е положил 1 674 часа нощен труд, за които е получил допълнително заплащане от 0.25 лева на час. Преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневното работно време, 1 674 часа възлизат на 1 913.38 часа, като разликата от 239.38 часа не е била отчетена по протоколи за положен 2 Актът е постановен на 19.08.2024 труд и стойността на тези часове в размер на 1 685.24 лева не е била начислена. Първоинстанционният съд е приел, че в случая субсидиарно приложение трябва да намери нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Към мотивите на първоинстанционния съд въззивният съд е добавил следните правни изводи: Възприемането на становището, че спрямо държавните служители в МВР не са приложими разпоредбите на НСОРЗ, означава същите да бъдат поставени в неравностойно положение. Неприлагането на правната уредба, касаеща преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т.е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. С цел избягване поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на справедлив резултат, в случая субсидиарно се прилага нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. По основателността на касационната жалба: След постановяване на въззивното решение на 13.02.2023 г. на 15.03.2023 г. е прието посоченото при обсъждането на правния въпрос ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Както е посочено по-горе с тълкувателното решение е прието различно - противоположно тълкуване на правния въпрос, от тълкуването на въззивния съд, на което той е основал правните си изводи за основателност на иска. Съгласно тълкувателното решение (което е съобразено със задължителното действие на решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО), ЗМВР не предвижда възможност за определяне на допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд от лица в служебно правоотношение с МВР. Неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от тези служители се компенсират с редица предвидени в ЗМВР и в КСО компенсаторни механизми. Празнота на закона няма, а правоотношението се регулира от специалните разпоредби в ЗМВР, което изключва възможността по отношение на положения нощен труд от служители на МВР по аналогия да се приложат КТ и в частност, чл.9, ал.2 от НСОРЗ С приемането на тълкувателното решение практиката на съдилищата по тълкуването на правната норма на чл. ЗМВР е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин. Поради което настоящият състав приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи 3 Актът е постановен на 19.08.2024 не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. От този извод следва, че доводите на ГД ПБЗН на МВР, които са основани на приетото в тълкувателното решение са основателни, а правните изводи на въззивния съд, на които е основал извода за частична основателност на иска, са неправилни. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която с него е уважен осъдителния иск с правно основание чл.187, ал.1, т.1 вр. чл.187, ал.5 ЗМВР, е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон (на правилото на чл.178, ал.1, т.3 и чл.187, ал.5 ЗМВР). От изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК следва, че неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество, като предявеният осъдителен иск бъде отхвърлен за частта за която е бил уважен – за сумата 1 685.24 лева, представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016 г.– 29.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. и ведно с исканията за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция. Жалбоподателят ГД ПБЗН на МВР претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, но не е представил списък на разноски. С оглед изхода от това производство настоящият съдебен състав намира, че искането му за разноски е основателно за сумите 33.70 лева държавна такса за въззивната инстанция и за сумите 30 лева и 33.70 лева държавни такси за касационната инстанция, както и за юрисконсултски възнаграждения в размер на по 100 лева за въззивната и за касационната инстанция. За първата инстанция му е присъдено юрисконсултско възнаграждение и в тази част първоинстанционното решение не се отменя. Ответникът в касационното производство Р. К. С. не претендира разноски и не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски, поради което на него разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 66 /13.02.2023 г. по в.гр.д.№ 10/2023 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта, с която с него е потвърдено решение № 906880 /01.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 3162/2019 г. на Благоевградския районен съд, в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи е осъдена да заплати на Р. К. С. сумата 1 685.24 лева, представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016 г.– 29.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 29.11.2019 г. до окончателното погасяване на вземането и в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати разноски по делото за първата и за въззивната инстанция и и държавни такси за първата инстанция. Вместо това решение постановява: Отхвърля иска на Р. К. С. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи сумата 1 685.24 лева (хиляда шестстотин осемдесет и пет лева и 24 ст.) , представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016 г.– 29.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 29.11.2019 г. до окончателното погасяване на вземането. Осъжда Р. К. С. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи сумата 97.40 лева (деветдесет и седем лева и 40 ст.) държавни такси и 200 (двеста) лева юрисконсултски възнаграждения за въззивната и за касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалван

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.