Дължимост на цена за електроенергия при софтуерна намеса в електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.7 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50228
София, 30.12. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова

Владимир Йорданов
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 928 /2021 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 523 /23.06.2022 г. по касационната жалба на „Енерго-про-продажби“ АД, В., е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1228 от 28.10.2020 г. по в.гр.д. № 1854 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2290 /11.06.2020 г. по гр.д. № 1820 /2020 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че К. И. Г. не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД сумата от 6 147.56 лева, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия за минал период 09.01.2018 г. – 08.01.2019 г. за обект на потребление в [населено място] на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Има ли електроразпределителното дружество - доставчик на електроенергия право едностранно да коригира сметките на потребителите (възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество) за минал период от време след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385 /2016 г. от петчленен състав на ВАС, ако поради софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай, който е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя разрешение в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160 /2018 г. на ВКС, III г.о., с което е даден положителен отговор на поставения въпрос.
По повдигнатия материалноправен въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС, отразена в посоченото от жалбоподателя решение № 150 /26.06.2019 г. по гр.д. № 4160 /2018 г., на ВКС, ІII г.о., по изложените в него съображения, както и по съображенията, изложени в други решения на ВКС:
Според приетото с решението по гр.д. № 4160 /2018 г.: чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
Сходно е и разрешението в решението № 124 /18.06.2019 г. по гр.д. № 2991 /2018 г. на ВКС, ІII г.о.: Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на I т.о. на ВКС/.
Ответникът по касационната жалба К. И. Г. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочените обект и период.
От констативен протокол от 08.01.2019 г., съставен при извършена проверка на СТИ (средството за техническо измерване), се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Отразено е, че то е изпратено за експертиза в БИМ с посочени показания по тарифи. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и от ищеца.
От протокол за изготвена метрологична експертиза на СТИ от БИМ се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминалата електроенергия по невизуализирана тарифа – Т3 в посочен размер за периода. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изисквания за точност при меренето. Не е установена грешка над допустимата, нито механични дефекти, липсва и осъществен достъп до СТИ.
Със становище от 29.10.2019 г. е одобрено начисляваното допълнително количество електроенергия в посочен размер за периода от 09.01.2018 г. до 08.01.2019 г.. Корекцията е извършена въз основа на софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена електрическа енергия. За остойностяване на това количество е издадена фактура.
От заключението на СТЕ се установява, че СТЕ е в метрологична годност, преминало е метрологична проверка през 2015 г. и е монтирано в обекта ново, поради което следва да се приеме, че всички тарифи са били нулеви при монтажа. Показанията в регистър 3 касаят преминало през СТИ количество електроенергия, което е доставено на абоната. Вследствие на софтуерна намеса чрез специализирана техника и парола за достъп до второ ниво е въведена още една тарифа Т3 към заводските Т1 и Т2, в която е отчитана част от потребеното количество електроенергия, която не е визуализирана. Количеството е остойностено математически точно и разпределено съобразно действащите цени за отделните подпериоди.
При тези фактически изводи въззивният съд е намерил за недоказани доводите на жалбоподателя „Енерго - Про Продажби” АД, че служебно начисленото количество електроенергия по партидата на ответника е реално потребено, за което е изложил следните правни изводи:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на електрическа енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, а фактурираните количества електрическа енергия са остойностени правилно.
В чл.50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта електрическа енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ . Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена електрическа енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по този скрит регистър, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл.1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385 /2016 г. (обн. ДВ, бр. 15 /14.02.2017 г.). С решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785 /2018 г. /обн. ДВ, бр.97 /23.11.2018 г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание чл.195, ал.1 във вр. чл.194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 08.01.2019 г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 6 147.56 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 09.01.2018 г. до 08.01.2019 г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
По основателността на касационната жалба:
Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че въззивният съд не е обсъдил, макар да го е отразил, направеното още с отговора на исковата молба възражение, че процесната сума се дължи на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая е установено начисляването на точно количество потребена енергия, чието заплащане се дължи съгласно обсъдената в отговора на правния въпрос установена практика на ВКС. Необсъждането на възражението е процесуално нарушение, което се е отразило на изхода от спора, поради което е съществено.
Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че е неправилен изводът на въззивния съд, че след отмяната на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия към датата на проверката е липсвала нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури. Във възникналия между страните гражданскоправен спор за основателността на вземането на ответника „Енерго-про-продажби“ АД, всяка от страните разполага с възможността да докаже релевантните за спора факти, за които носи доказателствената тежест, с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Ответникът „Енерго-про-продажби“ АД е представил писмени доказателства и по негово искане е допуснато заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено след преценка на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол и протокол за метрологична проверка на СТИ.
Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че въззивният съд не се е съобразил с приетото в обсъденото отговора на правния въпрос решение № 150 /26.06.2019 г. по гр.д. № 4160 /2018 г., на ВКС, ІII г.о., на което касационният жалбоподател се е позовал във въззивната си жалба и в отговора на исковата молба. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и обосновано е приел, че с тях се установява вземането на ответника (че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта електрическа енергия, която не е била фактурирана) , но по същество неправилно е приел, че при липса на нормативна уредба за годността на средствата за техническо измерване и за извършване на корекционни процедури, тези доказателства не са годни да установят съществуването на вземането (че начисленото количество електроенергия е реално доставено от ответника на ищеца и потребено от ищеца). С това е допуснато процесуално нарушение, което се е отразило на изхода от спора, поради което е съществено.
Настоящият съдебен състав приема, че от дадения отговор на правния въпрос следва, че са неправилни изводите на въззивния съд, че при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено; че общите правила за доказване на определени факти са неприложими и че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка, са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
Настоящият състав приема, че основание за дължимостта на цената на действително потребената от ищеца електроенергия не са констатации, установени при проверка, извършена по реда и при действието на чл.47 ПИКЕЕ.
Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че изводът на въззивния съд, че липсват данни за сумарния регистър 1.8.0. към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, за да се направи извод за отчетената в повече електроенергия от отчетената по двете тарифи. Този извод в противоречие с установеното със заключението на вещото лице, което въззивния съд е обсъдил (посочено е по-горе), че СТИ е монтирано ново с нулеви показатели на двете видими тарифи (в които единствено е предвидено да се отразява цялото регламентирано потребление - дневно и нощно) и в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса е създадена още тарифа Т3 към заводските Т1 и Т2, в която е отчитана част от потребеното количество електроенергия, която не е визуализирана. Т.е. отчитането в скрития регистър е в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса.
Поради изложеното настоящият състав приема, че изводът на въззивния съд, че отчетената в регистъра 1.8.3 на СТИ (електромера) електроенергия не е била потребена (не е преминала през електромера след монтирането му на обекта на ищеца) и че не е прехвърлена в неговия (на електромера) невизуализиран регистър 1.8.3 в резултат на извършено външно неправомерно софтуерно вмешателство (препрограмиране), е формиран при допуснато процесуално нарушение и е необоснован. И че този извод е довел до неправилния извод, че за ищеца (абоната) К. И. Г. не е възникнало задължение да заплати потребената електрическа енергия.
Настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, поради което касационната жалба е основателна и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество, като предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, тъй като от обсъденото по-горе следва извод, че ответникът по иска „Енерго-про Продажби“ АД е доказал вземането си за начислената продажна цена за потребената от ищеца К. И. Г. електроенергия.
С оглед изхода от спора е основателно искането на касационния жалбоподател „Енерго-про Продажби“ АД, В. ответникът К. И. Г. да бъде осъден да му заплати разноски за всички инстанции по делото в размер на 5 027.95 лева, посочени в списък за разноски и е неоснователно искането на ответника К. И. Г. за присъждането на разноски.
К. И. Г. иска намаляването на сумата поради прекомерност. Искането за намаляване се отнася до адвокатските възнаграждение за процесуално представителство, които са в размер на по 1 524 лева за всяка една инстанция, сумите включват ДДС. Останалите суми са за държавни такси и възнаграждение на вещо лице, които не подлежат на намаляване.
Предвид цената на иска, минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция, определено съгласно чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ в приложимата и редакция към момента на подаване на касационната жалба и отговора, е в размер на 637.78 лева. Настоящият състав приема, че делото се отличава с правна сложност, което е видно и от съдържанието на касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване и от отговора, представени в настоящата инстанция. Поради което намира искането по чл.78,ал.5 ГПК за основателно до размера 1 000 лева, към които след добавяне на ДДС се получава сумата 1200 лева. Пред ВКС жалбоподателят е бил представляван от адвокат, поради което не са налице основания за намаляване на възнаграждението по чл.9 от Наредбата. Така се получава сумата 3 600 за адвокатски възнаграждения и общо сумата 4 055.95 лева, за които искането за присъждане е основателно.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1228 от 28.10.2020 г. по в.гр.д. № 1854 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2290 /11.06.2020 г. по гр.д. № 1820 /2020 г. на Варненския районен съд.
Вместо това постановява:
Отхвърля предявения от К. И. Г. срещу „Енерго-про-продажби“ АД, В., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване несъществуването на задължението на К. И. Г. към „Енерго-про-продажби“ АД, В., за сумата 6 147.56 лева (шест хиляди сто четиридесет и седем лева и 56 ст.), представляваща стойността на потребена електрическа енергия за периода от 09.01.2018 г. до 08.01.2019 г. за обект на потребление в [населено място].
Осъжда К. И. Г. да заплати на „Енерго-про-продажби“ АД, В. сумата 4 055.95 (четири хиляди и петдесет и пет лева и 95 ст.) разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.