Обезщетение от МВР за полицейско насилие при задържане

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 336
гр. София, 04.06.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 87 по описа за 2026г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Н., подадена чрез назначен от съда процесуален представител адв. Л. В. против част от въззивно решение № 91/10.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 312/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С обжалваната част от въззивното решение е отменено първоинстанционно решение № 260001/09.02.2024г. по гр.д. № 705/2019г. по описа на Окръжен съд – Русе и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от В. А. Н. с ЕГН [ЕГН] против Министерство на вътрешните работи иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 1000 лева до пълния предявен размер на претенцията от 100 000 лева, представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, причинени от действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017г. във връзка с образуваното ДП № 756/2017г. по описа на ОД на МВР – Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 20.11.2017г. до окончателното плащане.

В частите, с които този иск е уважен за сумата от 1000 лева, както и е частично уважен и отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди вследствие неефективно проведено разследване на извършено спрямо него при същото задържане престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК по пр.пр. № 6002/2017г., ДП Сл № 3290/2017г. по описа на РП – Русе – ДП № 338/2017г. на ОСлО – Русе, въззивното решение не е предмет на настоящото производство и е влязло в сила.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по значимия по делото правен въпрос: кои са и как следва да се прилагат критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД?

В последователната задължителна практика на ВС, обобщена в ПП № 4/1968г., доразвита и в практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, е прието, че при претенция за обезщетение на неимуществени вреди, е приложим принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства. Справедливият размер на паричното обезщетение на неимуществено увреждане се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства в хипотезите на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД са видът на противоправния акт и видът на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начинът на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта и продължителността на засягането на телесната му неприкосновеност, интензитета на усещането за накърненото лично достойнство, чест и чувство за справедливост; отражението върху личната свобода и върху личния, обществения и професионалния живот; обусловил ли е разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи „справедливото“ обезщетяване е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които носят обективни признаци – съобразяване на индивидуалните характеристики на пострадалия – възраст, пол и социален статус на увреденото лице; характер, степен и тежест на телесното/психическо увреждане; начин и обстоятелства, при които е получено; последици – наличие на трайни увреждания, инвалидност, загуба на функции; продължителността и степен на интензитет на физическите болки и страданията; нужда от операции, рехабилитация, медикаменти; понесени психически страдания и емоционален дискомфорт – страх, тревожност, депресия, социална изолация, унижение; продължителност на възстановителния процес – време, през което пострадалият е бил нетрудоспособен; нужда от помощ от трети лица; отражение върху нормалния ритъм на живот; наличие на трайни естетически или функционални дефекти – белези, деформации, загуба на крайници или сетивни органи и всички други съпътстващи обстоятелства, характерни за отделния случай; икономическата обстановка към момента на увреждането. Във всеки конкретен случай тези критерии се прилагат от съдилищата при индивидуална преценка, като се търси баланс между тежестта на увреждането, психическите и физически страдания и справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Принципът на справедливост във всички случаи включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

По касационните основания:

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.

Ответникът по касационната жалба Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Ц. в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при правилно прилагане на материалния и процесуален закон, а определеният паричен еквивалент на неимуществените вреди е справедлив.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Апелативен съд – Велико Търново определил, че отговарящ на обществения критерий за справедливост за обезщетяване на неимуществените вреди, понесени от В. Н. при задържането му на 20.11.2017г. в дома му, е размерът от 1000 лева.

Установено е по делото, че ищецът В. А. Н. е бил задържан на 20.11.2017г. в 17 ч. в дома му в [населено място],[жк]за срок от 24 часа в помещение за задържане на ОД МВР – Русе, на основание заповед за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във връзка с това, че има данни, че е извършил престъпление.

По негов устен сигнал, че е бил малтретиран при задържането си от полицейски служители и наличие на наранявания, с постановление на прокурор при РП – Русе от 12.12.2017г. е образувано ДП № 3290/2017г. за това, че на 21/22.11.2017г. в [населено място], в качеството си на полицейски орган при ОД на МВР – Русе, при и по повод изпълнение на службата си, причинил лека телесна повреда на В. Н. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

На 22.11.2017г. ищецът се оплакал от болки в гърба, като заявил на мед. фелдшер в ареста, че при задържането му от служители на МВР е би измъчван с „ток по гърба, краката и ръцете“. При прегледа извършен от медицинския фелдшер, обективиран във Формуляр за регистриране на травматични увреждания на задържан под стража, снетото обективно състояние на лицето е наличие на около 10 следи от изгаряне по гърба с размери приблизително 1 см, с давност няколко дни; две рани на бедрото на десния крак и по една рана на двата безименни пръста. Проведеното лечение е почистване с обезболяващо и дефламол.

В протокол за разпит от 18.12.2017г. В. Н. на зададените въпроси отговорил, че при задържането му, в дома му нахлули 6-7 човека, легнал на земята, сложили му качулка и в продължение на 20-30 минути натискали върху различни части на тялото му електрошокови приспособления, при което тялото му се сковавало. През това време му задавали въпроси. В полицията му предявили за подпис заповед за задържане за 24 часа. В конвойното останал до 14 часа на 21.11.2017г., след което му било предявено постановление за задържане до 72 часа и бил отведен в ареста. В килията получил много болки, бил прегледан, а по дрехите си установил дупки.

В разпита на служителите на ОДМВР – Русе, участвали в екипа по изпълнение на задачата по задържане на ищеца /7 служители/, същите посочили, че били въоръжени със служебно оръжие „Глог 17“ и помощни средства белезници и електрошоков прибор „Тейзър Х 26“. Ищецът изпълнил разпореждането да легне по очи, след което му поставили белезници на гърба. Не са използвали зачислените на трима от служителите „Тейзър-и“.

От заключение на СМЕ проведена в хода на досъдебното производство е установено, че В. Н. е получил около 18 увреждания на кожата в процес на зарастване в гърба, на четвърти пръст на лявата ръка и две увреждания на прехода между дясна седалищна област и дясно бедро. Тези увреждания могат да бъдат получени в резултат на действие на електрически ток на 20.11.2017г. и могат да бъдат получени по начин описан от ищеца. Заключение на комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза е установило, че по гръбната повърхност на тениската на В. Н. са установени 18 броя дефекти на плата с размери около 0.1 см, с обгаряния по ръбовете, а по задната повърхност на боксерите – общо 6 дефекти на плата с диаметър около 0.1 см, с обгаряния по ръбовете. Отговарят да са получени в резултат на точково действие на висока температура. Уврежданията по гърба и по дясна седалищна област на ищеца установени при съдебномедицинското освидетелстване на 22.12.2017г. по брой и локализация отговарят на броя и локализацията на дефектите по тениската и боксерите. Като разположение на електродите, електропреносно оръжие Тейзър /Х26/ може да предизвика така локализирани дефекти по плата на тези дрехи и съответно уврежданията по кожата на ищеца, но от проведено експериментално изследване не отговарят да са причинени с електрошоково оръжие „Тейзър Х 26“.

С постановление на Районна прокуратура – Русе от 20.02.2024г. наказателното производство по преписка № 6002/2017г. /ДП Сл 3290/2017г. на РП І Русе е прекратено поради изтичане на 20.11.2022г. на 5-годишната давност за наказателното преследване на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

От показанията на свидетелката М. П. – съседка на Н., е установено, че на 20.11. в къщата му влезли доста хора – някои с качулки, някои с униформи, някои без такива, като се задържали там поне половин час. Свидетелят Г. В., с когото ищецът се запознал в затвора, установил споделеното му от него, че го задържали по нечовешки начин. Повалили го по очи на пода в дома му, оковали са ръцете му в белезници на гърба; един от полицаите стъпил върху главата му, а друг го настъпил върху гърба и в продължение на 20-30 мин. го измъчвали с ток, до изтощаване на батериите. Ищецът имал чувството, че сърцето му спира и не може да си поеме дъх. Освен физически болки, ищецът изпитвал и психически страдания – сънувал е случилото се постоянно, което е оставило трайни следи в съзнанието му.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения по реда на чл. 290 от ГПК отговор от касационната инстанция, като е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на принципа на справедливост и критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди, като определеният размер на обезщетението е занижен.

Решението следва да се касира, а спорът да се реши по същество. Не е необходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Правилно въззивният съд е квалифицирал отношенията предмет на спора, произтичащи от непозволено увреждане – задържане на ищеца от множество въоръжени полицейски служители, които са нахлули в дома му, свалили го на пода и са го оковали в белезници; настъпвали го по гърба и главата и продължително време използвали електрошокови палки, за да не се движи в нарушение на чл. 85 от ЗМВР и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 25 от 24.03.2017г. По делото не се твърди и не е установено ищецът да не се е подчинявал и/или да е оказвал съпротива на полицейските органи при задържането му, съответно, че това е било абсолютно необходимо. Задържането на ищеца е продължило около половин час, до пълно изтощаване на електрошоковите палки предназначени за блокиране на сетивната и нервната система на задържания чрез електричество /според показанията на свидетеля В./.

В причинно-следствена връзка с противоправните действия на служителите на ответника, ищецът понесъл множество телесни увреждания – 21 броя изгаряния по гърба, по дясното бедро и по двата безименни пръста на ръцете; тялото му се тресяло и имал усещането, че сърцето му спира и ще умре, задушавайки се от болка; не можел да си поеме дъх. Наред с физическите страдания, ищецът понесъл и психически увреждания – изпитал страх за живота и здравето си, унижение, несвяст, оставили трайно отражение в психиката му. Причинените множество увреждания по тялото му наложили медикаментозно лечение – с обезболяващи и медикамент против изгаряне. Към този момент ищецът е бил мъж на 52 години, без данни по делото за начина му на живот, общественото му и професионално положение. Установеният голям брой на уврежданията по тялото на увредения сочи висока интензивност на упражнената спрямо него сила, надхвърляща необходимата и несъразмерна спрямо поведението на задържания, а намесата върху телесната неприкосновеност на увредения е била непропорционална и неправомерна; бил е подложен на унизително третиране и накърнено било човешкото му достойнство. Противоправните действия на служителите на ответника при задържането на ищеца са обусловили и трайни психически последици у ищеца. Причинно-следствената връзка между неправомерните действия на служителите на ответника и получените увреждания по тялото на ищеца се установява от съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателства и липсата на обратно доказване, установяващо или правещо поне вероятно обстоятелството, че ищецът е получил уврежданията по тялото си по друг начин. Съгласно утвърдените от МВР Методически указания за използване на физическа сила, различните видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им, уредът Тейзър Х26 функционира на базата на електрически ток, въздейства посредством електровълни, въздействащи както на сетивната, така и на двигателната нервна система на човека, импулсите проникват през облекло до 2,5 см, препоръчан е за използване от разстояние, защото приложението чрез допир би могло да има по-големи поражения върху кожата. Следователно, притежаваните от участвалите при задържането на ищеца полицаи електрошокови палки са били годни при допир да причинят поражения върху кожата и дрехите, каквито са установени при пострадалия ищец, а начинът на получаване на травмите, съдът преценява като мъчителен предвид въздействието върху сетивната и двигателната нервна система на пострадалия.

Оценката на така доказаните неимуществени вреди понесени от ищеца следва да е съответна на обективните факти по делото и на засегнатите човешки блага от най-висш порядък – човешкото достойнство, човешката автономия, самоуважение и личност. Правото на неприкосновеност на тези блага, залегнали в основата на всички човешки права е провъзгласено като абсолютно в установения в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на страна принцип, че всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, както и в чл. 3 от ЕКЗПЧОС, отстояващ една от фундаменталните ценности на всяко демократично общество. Дори в най-трудните обстоятелства, като борбата с тероризма или престъпността, Конвенцията забранява изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне и забраната за накърняване на тези права е абсолютна, без изключения, а дерогирането й не е позволено от чл. 15 от Конвенцията дори и по време на обществени бедствия, заплашващи живота на нацията – Решение от 28.10.1998г. на ЕСПЧ по делото А. и други срещу България (Asenov i drugi v. Bulgaria); Решение от 30.09.2004г. на ЕСПЧ по делото на К. срещу България (Krastanov v. Bulgaria judgment) и др.

При установените по делото обективни факти, официалните данни за стандарта на живот в страната към датата на деликта, както и разрешението по аналогични случаи, настоящият състав на касационната инстанция приема, че справедливото обезщетение на причинените глобално вреди на В. Н. е в размер на сумата от 3067.75 евро /6000 лвева/. До този размер предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер – искът е недоказан по размер и следва да се отхвърли. В този смисъл следва да се ревизира и въззивното решение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 91/10.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 312/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 260001/09.02.2024г. по гр.д. № 705/2019г. по описа на Окръжен съд – Русе е постановено друго, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от В. А. Н. с ЕГН [ЕГН] против Министерство на вътрешните работи иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 511.29 евро /1000 лева/ до 3067.75 евро /6000 лева/, представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, причинени от действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 20.11.2017г. до окончателното плащане и вместо него постанови:

ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Министерство на вътрешните работи да заплати на В. А. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2556.56 евро /5000 лева/ – разликата между присъдените 511.29 евро /1000 лв./ до 3067.75 евро /6000 лева/, представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, причинени от действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017г. във връзка с образуваното ДП № 756/2017г. по описа на ОД на МВР – Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 20.11.2017г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 91/10.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 312/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е след отмяна на първоинстанционно решение № 260001/09.02.2024г. по гр.д. № 705/2019г. по описа на Окръжен съд – Русе е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. А. Н. с ЕГН [ЕГН] против Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 3067.75 евро /6000 лева/ до пълния предявен размер от 51129.19 евро /100000 лева/, представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, причинени от действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 20.11.2017г. до окончателното плащане.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.