Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 29 Декември 2021

Законосъобразност на отказ за допълване на решение на избирателна комисия за ВСС

Върховен касационен съд · 29 Декември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Кандидат за член на ВСС оспорва решение на избирателната комисия, с което е отказано то да бъде допълнено с предложение до председателите на ВКС и ВАС за насрочване на повторно гласуване. Жалбоподателят оспорва също и участието на резервен член в състава на комисията. Съдът отхвърля жалбата и оставя в сила решението на комисията.

Какво приема съдът

Правомощията на избирателната комисия са ограничени единствено до организацията и обявяването на резултатите от избора, като тя няма законово правомощие да задължава или предлага на председателите на ВКС и ВАС насрочване на нов избор. Веднъж започнало след надлежен самоотвод на титуляр, участието на резервен член в комисията става постоянно с оглед стабилността на взетите актове.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

Висш съдебен съветизбирателна комисиядопълване на решениекворумповторно гласуване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София , 29.12.2021 година

Петчленен състав на Гражданската колегия на ВКС , формиран на основание чл. 29г, ал.4 ЗВС, състоящ се от трима съдии на ВКС и двама съдии на ВАС, избрани на принципа на случаен подбор чрез електронно разпределение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТО КОЙЧЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

При участие на секретаря Аврора Караджова

Изслуша докладваното от съдията СПАС ИВАНЧЕВ

Гр.д. № 24 /2021 година по описа на ВКС, петчленен състав

Производство по чл. 29н, ал.4-6 ЗСВ.

Образувано по Жалба вх. № ВСС-14993 / 05.11.2021 година на Марина Михайлова Дойчинова , кандидат за изборен член на ВСС от квотата на съдиите срещу РЕШЕНИЕ от 1 ноември 2021 година (допълнително) на избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите , избрана с решение на ОС на съдиите, свикано на основание чл. 29а, ал.1-6 ЗСВ и проведено на 09.10.2021 година в гр.София. С жалбата се поддържа , че атакуваното решение на избирателната комисия е неправилно, взето в нарушение на закона , подлежи на отмяна .

Представител на Избирателната комисия и съответно редовно призованите председател Весела Павлова и членове на избирателната комисия : Деница Георгиева Александрова-Митрова, Марин Цвятков Атанасов, Таня Петкова Кандилова, Александър Цоков Желязков, Георги Андонов Крушарски, Петър Ненчев Славчев, Цветанка Тодорова Бенина, Ванина Симеонова Колева , Даниела Божидарова Александрова, не се явяват в откритото съдебно заседание. Писмено становище по жалбата е постъпило само от Марин Атанасов.

Петчленният състав на ВКС- Гражданска колегия като прецени наведените в жалбата доводи и съобрази закона , намира :

Жалбата на Марина Михайлова е подадена в срока по чл. 29н, ал.4 ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество , същата е неоснователна .

С Решение от 1 ноември 2021 година( допълнително) на избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите , избрана с решение на ОС на съдиите , свикано на основание чл. 29а, ал.1-6 ЗСВ и проведено на 09.10.2021 година в гр.София е оставено без уважение искането от 25.10.2021 година на съдиите Марина Михайлова и Деян Денев – кандидати за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, за допълване на Решението от 17.10.2021 година , взето от избирателната комисия за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите , със следния диспозитив : „Предлага на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да насрочат повторно гласуване , съгласно чл. 29к, ал.4 ЗСВ , което да се проведе по реда на чл. 29л,ал.4 и да обнародват решението в Държавен вестник“.

Решението е взето при участието на Весела Павлова- председател на избирателната комисия и следните членове на избирателната комисия: Д. Митрова , М. Атанасов , Г. Крушарски , Ал.Желязков , Цв. Бенина , П.Славчев , В.Колева и Т. Кандилова .

За да постанови решението си , взето с мнозинство , избирателната комисия приема искането на жалбоподателите М.Михайлова и Д.Денев за неоснователно с мотив , че избирателната комисия не разполага с правомощието да предлага на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да продължат процедурата по чл. 29л, ал.4 ЗСВ.

Видно от представения по делото Протокол от заседанието на избирателната комисия за избор на членове на ВСС, проведено на 01.11.2021 година , в резултат на разисквания избирателната комисия е приела, че в процеса на формиране и вземане на решение по искането за допълване на Решението от 17.10.2021 година на избирателната комисия като член на състава на избирателната комисия следва да участва не Даниела Александрова, а Таня Кандилова , участвала като член на избирателната комисия на мястото на Даниела Александрова, обусловено от обстоятелствата, наложили да бъде заместена като член на избирателната комисия при провеждане на избора на 17.10.2021 година и вземане на основното решение от тази дата , в качеството и на първи резервен член , в състава на избирателната комисия.

Оплакванията по жалбата , послужила за основание за образуване на настоящото производство , е за незаконосъобразност на атакуваното решение както в насока на отказа на избирателната комисия да включи в състава си на заседанието от 01.11.2021 година основния член на избирателната комисия Даниела Александрова вместо Таня Кандилова , така и по отношение на отказа на избирателната комисия да допълни решението си от 17.10.2021 година с предложения от жалбоподателите диспозитив.

Настоящият състав намира , че релевираните оплаквания на жалбоподателката М. Михайлова са лишени от основание. Отказът на съдията Даниела Александрова е , на първо място, мотивиран от личното и нежелание да участва като член на избирателната комисия на заседанието от 01.11.2021 година . Това нежелание следва да се разбира като проява на нейната свободна воля за участие в дейността на комисията, чиято последица може да бъде съотнесена към правото и на самоотвод. Това нейно нежелание не може да бъде преодоляно или заместено от какъвто и да е акт на електоралната комисия. Нещо повече, в това решение на съдията Даниела Александрова, съответно и на комисията има несъмнена позитивна логика – независимо по какви причини, а изложените са напълно уважителни, участието на резервния член, веднъж започнало, е перманентно и не зависи от възможността на постоянния член да се завърне или не в дейността на комисията в развилата се впоследствие процедура. Това е така, защото именно при участието на резервния член е формирано становището на мнозинство при вече взето решение. Участието на друг член, без затова да има причини от непреодолим характер, е напълно възможно да промени мнозинството и да наруши стабилитета на приетото решение. Нещо повече, подобна смяна при спорни юридически доводи в течение на продължаващ изборен процес определено създава основа за съмнение в обективността като цяло на електоралната комисия.

Производството по допълване на съдебен акт е изрично уредено в гражданско-процесуалния кодекс с разпоредбата на чл.250 ГПК, субсидиарно прилагана и в административното производство- арг.чл.144 АПК, както и с разпоредбата на чл.62, ал.1 АПК. Макар , че процесуалните норми не се прилагат по аналогия , конкретната ситуация касаеща искането „ да се допълни диспозитива на решението на избирателната комисия“ като акт на орган ad hoc дава основание от съобразяване на сезирания орган , в случая избирателната комисия, със законово уредените процедури .

Заинтересованата страна , на която законодателят е предоставил възможността да иска допълнително произнасяне касае хипотези на липса на произнасяне по цялото заявено свое искане ( според ГПК, ) или когато следва да бъдат отстранени допуснати непълноти в акта ( според АПК) . Доколкото , в случая , М. Михайлова и Д.Денев като кандидат –членове за избор на член на ВСС от квотата на съдиите са обосновали искането си пред избирателната комисия за допълване на диспозитива на Решението от 17.10.2021 година , то поддържаната от нея в настоящото производство теза изцяло е израз на личното виждане на жалбоподателката М.Михайлова , че в правомощията на избирателната комисия , очертани с разпоредбите на чл.29к, ал.3 ЗСВ, препращаща към чл. 29л, ал.4 ЗСВ респ. и към чл. 29оЗСВ, се включва и задължението, в хипотезата на неизбран член на ВСС , да се сезират председателите на ВКС и ВАС за насрочване на повторно гласуване, съгласно чл. 29к, ал.4 ЗСВ , което да се проведе по реда на чл. 29л,ал.4 и да обнародват решението в Държавен вестник“.

Мотивите на избирателната комисия , въз основана които е оставено без уважение искането на М.Михайлова и Д.Денев , макар и лаконични са ясни и почиващи изцяло на закона . Правомощията на избирателната комисия като орган ad hoc ,очертани с разпоредбите на чл. 29ж, ал.2 ЗСВ, чл. 29з ЗСВ, чл. 29л ЗСВ и чл. 29н, ал. 3 и ал.4 ЗСВ сочат на правомощия на избирателната комисия , свързани с изцяло и единствено с организацията по провеждане на самия избор – от началото на изборния ден до момента на обявяване на резултатите от същия. Нито широкото тълкуване на Конституцията на Република България , нито на посочените текстове на ЗСВ налагат извод , че законодателят , в хипотезата на чл. 29о ЗСВ, обвързва организацията на новия избор с правомощия на избирателната комисия да ангажира ръководителите на ВКС и ВАС , като „ лицата по чл. 29а, ал.1 ЗСВ.

По така изложените съображения следва , че жалбата на Марина Михайлова Дойчинова, в качеството и на кандидат за изборен член на ВСС от квотата на съдиите , и искането и за отмяна на обжалваното решение от 01.11.2021 година на избирателната комисия , следва да се остави без уважение.

Извън изложеното следва да се има предвид , че по принцип евентуален позитивния резултат може да бъде постигнат , не само ако релевираните с жалбата довод намират опора във фактите и закона , но и ако би било налице едно позитивно решение по жалбата на Марина Михайлова и Деян Денчев срещу решението от 17.10.2021 година на избирателната комисия , с което е не е реализиран избор на членове за ВСС при проведения частичен избор за попълване на съдийската колегия на ВСС от съдийската квота.

Взетото решение от 17.10.2021г. е съобразено със закона и е достатъчно ясно, за да бъде допълвано. Законодателят е предвидил изискуем се минимален кворум за гласуване от над половината от имащите право на глас магистрати- съдии. Изборът е редовен само ако са гласували повече от половината., като законодателят е предвидил в случай на нередовност, тоест ако са гласували по-малко от половината, да се проведе нов избор при спадащ кворум- не по-малко обаче от 33 % от имащите право да глас трябва да са участвали.

За отбелязване е, че няма нарушение на изборния процес, който да се обуславя от дейността на електоралната комисия, тоест не може да се приеме, че действията и са опорочили проведения избор и са повлияли пряко или косвено както на активността, така и на самото гласуване. Такова не се и посочва, като се визират пороци на актовете на комисията. Решението от 17.10.2021г. има адресна част, в която са посочени участващите в нея, констативна част и макар и лаконична- съобразителна част. С обявяването на избора за окончателно нередовен, тъй като той е бил нередовен и първия ден от гласуването, е спазен законът и с това са се изчерпили правомощията й.

Вярно е, че има изразено особено мнение, но то е останало такова, защото има формирано мнозинство. Това не променя стабилността на акта на електоралната комисия, нито крайния извод. Следва да се приеме,че изискването в чл.29к, ал.3 от ЗСВ защитава принципа на достатъчна представителност на вота. В този аспект апелативния орган, настоящия съдебен състав, не открива пряко нарушение на конституцията, доколкото не се нарушават правни принципи, а се допълват, като преследваната цел е съизмерима с изискванията на демократичност и представителност. В чисто хипотетичен план, ако се приеме разрешението на малцинството на електоралната комисия, е възможно да се постигне избор с участието само на един представител на магистратурата-съдии, тоест по- малко от двамата кандидати. Определено това не може да бъде конституционна цел и в този смисъл подобно негативно тълкуване на отделния закон в полза на пряко действие на основния е напълно несъстоятелно. Изборът на представители на магистратурата във висшия й представителен орган не може да бъде осъществен на всяка цена, в случая на липсата на представителност.

Ето защо, Петчленният състав на ВКС- гражданска колегия , формиран на основание чл. 29г, ал.4 ЗВС, състоящ се от трима съдии на ВКС и двама съдии на ВАС, избрани на принципа на случаен подбор чрез електронно разпределение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № ВСС-14993 / 05.11.2021 година на Марина Михайлова Дойчинова , кандидат за изборен член на ВСС от квотата на съдиите срещу РЕШЕНИЕ от 1 ноември 2021 година ( допълнително) на избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите , избрана с решение на ОС на съдиите , свикано на основание чл. 29а, ал.1-6 ЗСВ и проведено на 09.10.2021 година в гр.София, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.