Обезщетение при пенсиониране от МВР за преминал служител от Гражданска защита

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50083

гр. София, 29.05.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1706/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Л., срещу решение №5/22г. на СГС ІІ „д“ състав, с което е отхвърлен искът ѝ по чл. 234, ал.1 ЗМВР- за плащане на обезщетение, равняващо се на 6 месечни трудови възнаграждения, в размер на 11008,80лв., заедно със законната лихва от 28.10.20г. до окончателното плащане.
В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото, по следния въпрос: „Следва ли на държавния служител от структурите на „Гражданска защита“, служил по непрекъснато служебно правоотношение по ЗДСл и по ЗМВР, при прекратяването му, да се изплаща обезщетение в размер на толкова брутни трудови възнаграждения, колкото години е имал прослужени по ЗДСл и по ЗМВР?“.
Този въпрос е поставен във връзка с посоченото в касационната жалба неправилно приложение на чл. 234, ал.1 ЗМВР (при пенсиониране има право на толкова възнаграждения, колкото прослужени години, но неповече от 20), във връзка с чл.235 ЗМВР (вземат се предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без да се зачита приравнения трудов стаж). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че стажът на ищцата като държавен служител в ДАГЗ към МС, МДПБА и МИС е приравнен трудов стаж и не се зачита като служебен стаж в МВР. Въззивният съд е установил по безспорен начин, че ищцата е била държавен служител в ДАГЗ към МС, преминала към МДПБА, преобразувано в МИС от 01.05.2004г. до 31.12.2009г в продължение на 5г., 7м. и 11дни, както и че от 01.01.2010г. до прекратяване на служебното правоотношение на 13.07.20г., поради пенсиониране, е работила като държавен служител в органите на МВР в продължение на 10г.,6м. и 12дни. Според въззивния съд ищцата има право на обезщетение само за прослужените години като държавен служител в МВР, т.е. само на 10 заплати, колкото са платени от работодателя, поради което е отхвърлил иска изцяло.
Настоящият състав на ВКС намира следното по поставения въпрос:
Съгласно чл. 234, ал.1 ЗМВР при пенсиониране държавния служител има право на толкова възнаграждения, колкото прослужени години, но неповече от 20. Според чл.235, ал.1 и ал.2 ЗМВР за обезщетението се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без да се зачита приравнения трудов стаж. Съгласно § 57 от ЗМВР (ДВ44/12г.). стажът, придобит по Закона за държавния служител от служителите по § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), се зачита за работа при един и същ орган по назначаване. А съгласно пар.64 ЗМВР (ДВ60/09г.)държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), с което Министерството на извънредните ситуации се закрива, се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3.
Нормата на чл. 235 ЗМВР изрично изключва приравнения трудов стаж от служебния стаж, който се зачита при определяне на обезщетението за прослужени години в МВР. Но законът не казва нищо за приравнения служебен стаж по пар.57 ЗМВР (ДВ 44/12г.). Нормите- изключение се тълкуват ограничително, поради което приравненият служебен стаж по ЗДСл, който се счита за служебен стаж по ЗМВР, се зачита като прослужени години в МВР. Правилото е, че приравнетите факти пораждат еднакви правни последици.
В случая ищцата без прекъсване е работила в структурите на „Гражданска защита“ до пенсионирането, като работата и от 01.05.2004г. до 31.12.2009г. е служебен стаж по ЗДСл, а след това от 01.01.2010г. до 13.07.20г. е служебен стаж по ЗМВР. Доколкото служебното правоотношение не е било прекратено при преминаване на структурите на „Гражданска защита“ към МВР, то пар.57 ЗМВР (ДВ 44/12г.) се прилага спрямо ищцата и служебното правоотношение по ЗДСл се зачита като служебно правоотношение по ЗМВР. Неоснователно е позоваването на ответника МВР на съдебна практика по чл. 252 ЗМВР (отм.), тъй като тя се отнася за случаи, когато служебното правоотношение е било прекратено преди 2012г., преди приемане на нормата на пар. 57 ЗМВР (ДВ 44/12г.), а настоящият случай не е такъв, защото служебното правоотношение на ищцата не е било прекратено при преминаване на структурите на „Гражданска защита“ към МВР, заради наличието на универсално правоприемство, установено и с т.р. №10/14г. на ОСГК. При това положение служебният стаж на ищцата в МВР е 16години, 2 месеца и 12 дни, поради което искът е основателен за сумата от 11008,80лв..
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената част- искът е бил предявен първоначално за 18378лв., уважен е за 11008,80лв., а платеният адвокатски хонорар за трите инстанции е 3700лв., следователно на ищцата се дължат 2216,38лв. разноски.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №5/04.01.22г., постановено по в.гр.д. 7440/21г. на СГС, постановено по гр.д. 52632/20г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 234, ал.1 ЗМВР, предявен от Д. С. Л. срещу МВР, за сумата от 11008,80лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 234 ЗМВР ответника МВР да плати на ищцата Д. С. Л. 11008,80лв., заедно със законната лихва от 28.10.20г. до окончателното плащане, както и 2216,38лв. разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: