Неприложимост на Кодекса на труда за нощния труд на служителите в МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 235

гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1072 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 588/03.11.2022 г. по гр.д. № 750/2022 г., с което Окръжен съд – Благоевград, потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваната част, е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Министерство на вътрешните работи да заплати на И. Д. Л. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата 1 587.60 лв. – допълнително възнаграждение за извънреден труд в периода 11.12.2016 г. – 11.12.2019 г., ведно със законната лихва от 11.12.2019 г., определяйки отговорността на страните за разноските по делото.

По материалноправния въпрос, по който решението е допуснато до касационно обжалване:

С ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС уеднакви практиката на съдилищата по този въпрос. Прие се, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и действието му е от деня, в който разтълкуваните разпоредби от ЗМВР са влезли в сила (чл. 50, ал. 2 ЗНА).

По касационната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“:

Въззивният съд правилно е приел, че в зададения с иска период ищецът е работил по служебно правоотношение с МВР като водач на специален автомобил в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград. Неправилно обаче е приетото, че за отработените 1 584 часа нощен труд (от 22.00 ч. до 6.00 ч.) ответникът му дължи възнаграждение в размер на сумата, до която искът е уважен. Въззивният съд е констатирал празнота в ЗМВР, доколкото в него няма регламентация за преобразуване на часовете нощен труд в дневен с коефициент надбавка, и по аналогия е приложил чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, преобразувайки нощния труд в дневен с коефициент 0.143. В тълкувателното решение е разяснено, защо ЗМВР не предвижда възможност за определяне на допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд от лица в служебно правоотношение с МВР, обяснено е, че празнота на закона няма, а правоотношението се регулира от специалните разпоредби в ЗМВР, което изключва възможността в спорното правоотношение по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и със задължителното действие на Решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. В съответствие с извършеното от СЕС тълкуване е разяснено, че различен отговор на следва и от наднационалния правен ред, регулиращ служебните правоотношения с МВР. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да отхвърли иска.

По разноските:

Въззивното решение следва да се отмени и в частта по: 1) разноските по делото, които Дирекцията е осъдена да репарира на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК); 2) държавната такса и разноските, покрити от бюджета на районния съд, които Дирекцията е осъдена да заплати (чл. 78, ал. 6 ГПК). На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ответникът по касация/ищецът дължи възнаграждение за представителството на Дирекцията от юрисконсулт пред трите инстанции. Като съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, настоящата инстанция остойности положения труд от юрисконсулта в минималните размери по чл. 23, т. 1, п р. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ и определи възнаграждението в общия размер за сумата 300.00 лв. (по 100.00 лв. за всяка инстанция).

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 588/03.11.2022 г. по гр.д. № 750/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, включително в частта по разноските.

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. Л. от [населено място], ЕГН [ЕГН], срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Министерство на вътрешните работи, адрес [населено място],[жк], ул. П.“ № 171А, ЕИК[ЕИК], с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата 1 587.60 лв. – допълнително възнаграждение за извънреден труд в периода 11.12.2016 г. – 11.12.2019 г.

ОСЪЖДА И. Д. Л. на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи сумата 300. 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.