Законосъобразност на неотложно претърсване и справедливост на наказанието за наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 543

Гр. София, 11 декември 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Невена Пелова

и след становище на прокурора от ВКП КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 832/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия И. Д. К. срещу въззивно решение № 275/23.07.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 11-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 588/2025 г.

В касационната жалба на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Аргументират се, съответно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение с неспазване на задължителните указания на ВКС, дадени с предходното касационно отменително решение, както и с неправилна доказателствена оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от разпитаните като свидетели поемни лица, участвали при претърсването на лекия автомобил и жилището на подсъдимия К.. Отделно се сочи липсата на неотложност на извършените претърсвания и изземвания, което ги опорочава като годни следствени действия, поради липса на предварително разрешение от съдия при съответния съд, а осъщественото „наблюдение“ на действията на подсъдимия по придвижването му с процесния лек автомобил се определя като използване на специално разузнавателно средство/СРС/, за което не е налице съответно разрешение от компетентен съд.

Нарушението на материалния закон се обосновава със субективна неъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, поради липсата му на специални познания за естеството на намерените наркотични вещества, както и на доказателства, че е бил информиран за съдържанието на превозваните таблетки и тези, които е държал в дома си.

Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК се поддържа по съображения за отказ да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, предпоставки, за която са налице с оглед прекомерната продължителност на наказателното производство по вина на съответните компетентни органи. В заключение се прави искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подсъдимият К. пред ВКС се представлява от упълномощен защитник адв. Й., който пред касационната инстанция поддържа жалбата с направените алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане. Акцентира върху неизпълнението на указанията на ВКС при предходното разглеждане на делото относно оценката на годността на доказателствените източници – протоколи за претърсвания и изземвания, показания на свидетели и извършване на полицейски действия извън района на изготвения план за полицейска операция. Оспорва субективната страна на деянието, поради липса на установени по делото познания от подзащитния му относно естеството на държаните таблетки. Намира наложеното наказание за явно несправедливо, поради наличието на множество смекчаващи обстоятелства по делото и прекомерното му забавяне, поради недостатъци в работата на органите на наказателното производство.

Подсъдимият К. в последната си дума пред ВКС моли да се уважи касационната му жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Намира, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения чрез неправилна оценка на протоколите за претърсване и изземване не намира опора в материалите по делото и не се установява от мотивите към въззивния съдебен акт. Наложеното наказание оценява като справедливо отмерено, при отчитане от контролирания въззивен съд на всички обстоятелства от кръга на чл. 54 от НК и поради липса на основания за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Настоящото касационно производство е второ по ред след като с Решение на ВКС, 3-то НО, № 207/07.05.2025 г. по н.д. № 167/2025 г. е била отменена въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 8/03.04.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. №1469/2023 г. в частта, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция относно осъждането на подсъдимия И. Д. К. за престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

С първоинстанционната присъда на Софийски Градски съд /СГС/ №40002/12.09.2003 г. по н.о.х.д. № 108/2022 г./ в контролираната част от въззивния съд при второто разглеждане на делото/ подсъдимият И. К. е бил признат за виновен в това, че на 28.01.2016 г. на територията на [населено място] при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества под формата на амфетамин в особено големи размери / подробно описани в присъдата/, поради което и на осн. чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ режим на изтърпяване, определен на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и глоба в размер на 20 000 лв. На осн. чл. 59, ал.1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е приспаднат периода, през който подсъдимият е търпял мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата и съдът е постановил неговото унищожаване, както и се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото и на осн. чл. 189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия К. направените по делото съответни разноски в хода на досъдебното и съдебно производство.

С нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 8/03.04.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. №1469/2023 г. (въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия К.) присъдата на СГС по отношение осъждането на подсъдимия К. е потвърдена изцяло.

След отмяната с решение на ВКС 3-то НО, № 207/07.05.2025 г. по н.д. № 167/2025 г. на постановената въззивна присъда при новото разглеждане на делото е постановено въззивно решение № 275/23.07.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 11-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 588/2025 г., с което присъдата на СГС в частта относно осъждането на подсъдимия К. е била потвърдена.

Предмет на настоящата касационна проверка е второто въззивно решение на САС, с което е потвърдена присъдата на СГС по отношение осъждането на подсъдимия К. за престъпление по чл. 354а, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Касационната жалба на подсъдимия К. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Наведените касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, чиято основателност има за законова последица отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се състоят в доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд за авторството на подсъдимия, поради неправилна оценка на процесуалната годност и стойност на доказателствата и доказателствените средства, за които съдът е намерил, че го подкрепят. Основен довод в подкрепа на становището на подсъдимия и неговата защита срещу доказателствената дейност на въззивния съд е неправилното кредитиране на протоколите от извършените претърсвания и изземвания на автомобила и жилището на дееца, чрез които са били иззети и приобщени по делото наркотичните вещества, предмет на престъплението, за което е предаден на съд. Оспорва се неотложността на следствените действия, за която се твърди, че не е била налице, поради което извършването им е следвало да бъде осъществено само след предварително получено разрешение от съдия от съответния съд, каквото по делото липсва. Последното, според защитата определя изготвените протоколи от следствените действия като негодни доказателствени средства, които не могат да се ползват при възприемането на фактическите изводи на проверяваните съдилища.

Възражението е неоснователно.

Съществена част в поддържаната аргументация за липса на неотложност на оспорените следствени действия се отдава на обстоятелството, че по делото се съдържа предварително изготвен план за провеждане на полицейската операция, който е следвало да бъде придружен с подадени искания до съответния първоинстанционен съд за разрешаване на конкретни действия, което не е било направено. Както и на дадените с решението на ВКС указания за преценка на законосъобразността на следствените действия по изземване на наркотичното вещество.

В отменителното решение на ВКС въпросът с процесуалната годност на следствените действия по претърсване и изземване на високорисковия наркотик е бил поставен поради това, че в първото въззивно производство част от материалите по досъдебното производство, в които се съдържа изготвен План за провеждане на Полицейска операция от служители на ГДБОП- МВР изобщо не са били взети предвид от контролиращата въззивна инстанция. Тези материали не са били изпратени на въззивния съд, както и не са били изискани в хода на въззивното производство, поради което апелативният съд не е могъл да се запознае с тях и да ги съобрази при формирането на фактическите си изводи, което е било част от аргументацията на ВКС за отмяна на въззивната присъда.

Вторият въззивен състав, чието решение се контролира в настоящото касационно производство е постановил решението си при запознаване с всички налични доказателствени материали, събрани в хода на наказателното производство, в това число и с неприобщените материали пред първия въззив. Постановеното решение е на базата на комплексен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и при вярна оценка на процесуалната годност и стойност на доказателствените средства и събраните доказателства. Въззивният съд е извършил собствен анализ и оценка на годността на следствените действия по претърсване и изземване на наркотичните вещества, предмет на престъплението, както относно тяхната неотложност, така и по отношение на изготвените протоколи в съдържателен план. Становището на въззивния съд за наличието на неотложен случай е формирано при отчитане на изготвения план за провеждане на полицейска операция, част от неприобщените по първото въззивно производство материали, който в контролираното въззивно решение е бил оценен обективно по своето съдържание. Правилно САС е посочил, че полицейската операция е била организирана по повод наблюдение на група лица, във връзка със събрани данни за евентуална предстояща сделка с наркотични вещества, като наличната към датата на планирането й информация не е включвала конкретика по отношение на подсъдимия К. и управлявания от него автомобил, който се е появил инцидентно в хода на провеждането й. Претърсването на управлявания от подсъдимия К. автомобил е било извършено поради инцидентно установена свързаност на подсъдимия с останалите лица, спрямо които се е провеждала полицейската операция, за която е бил изготвен предварителен план. Съгласно фактите по делото двата автомобила, на подсъдимия и останалите лица, обект на провежданата полицейска операция са се придвижвали съвместно един след друг по време на наблюдението от полицейските служители и след като са напуснали територията на [населено място] и са се установили на паркинг на магазин/магазин/, находящ се на Околовръстното шосе в [населено място], К. е напуснал собствения си автомобил и се е присъединил към останалите две лица в техния автомобил/. При тези фактически данни, предварително подготвена полицейска операция с цел установяване и предотвратяване на незаконно разпространение на наркотични вещества от група лица; съгласувани действия между лицата, спрямо които се е провеждала полицейската операция и подсъдимия К., който се е присъединил инцидентно към наблюдаваните лица и установяване в управлявания от него автомобил на наркотични вещества, които са били иззети в резултат на извършено претърсване, изводът на въззивния съд за неотложността на следственото действие, което е било извършено без предварително разрешение от съдия от съответния съд, респективно за процесуалната годност на съставените протоколи е правилен и законосъобразен. В тази връзка САС правилно се е позовал на практиката на ЕСПЧ относно критериите за законосъобразност на извършените следствени действия, проведени в условията на неотложност без предварително съдебно разрешение, които следва да се разглеждат в контекста на допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ под „предвидена от закона“ намеса в правата на засегнатото лице, гарантирани от чл.8 от ЕКПЧ се има предвид наличие на правно основание в законодателството на държавата, което трябва да е достатъчно достъпно и предвидимо и да е в съответствие с принципа на върховенство на закона. Необходимо е разрешенията да се основават на закона, да преследват легитимна цел и намесата в личната сфера на засегнатото лице да е необходима в едно демократично общество. Съдът в Страсбург е последователен в решенията си /Посевини срещу България; Говедарски срещу България; Смирнов срещу Русия и др./,че липсата на разрешение от съд за извършване на претърсване може да бъде компенсирана от наличието на контрол от съдия, осъществен “ex post factum“ върху законността и необходимостта на приложената мярка за разследване, като от съществено значение е упражненият контрол да бъде ефективен, с оглед особените обстоятелства по делото. За ефективността на упражнения контрол се съди не само от мотивите на определението, с което се одобрява извършеното следствено действие, но и от информираността на лицето, чиято сфера се засяга относно целта на същото и конкретния вид предмети, които се цели да бъдат открити чрез неговото извършване и тези, които са били иззети при претърсването.

Приложени към настоящият казус тези критерии показват удовлетвореност от гледна точка на пропорционалност на претърсването като намеса в личната сфера на подсъдимия. Претърсването на автомобила на подсъдимия и последващото претърсване на неговото жилище, /второто действие е било обусловено от намирането на множество наркотични вещества в колата на К./ са били извършени с цел установяване на наркотични вещества, каквито вещи в действителност са били иззети и се е целяло да бъдат намерени с извършването на неотложното следствено действие и за която цел подсъдимият е бил информиран преди започването на претърсванията / видно от съдържанието на докл. записка рег.№ 1266р-1281/28.01.2016 г., част от съставения протокол за претърсване на автомобила на подсъдимия и докл. записка № 166р-35/29.01.2016 г. част от протокола за претърсване на обитаваната от подсъдимия къща, в които са посочени причините за извършването на неотложното действие и вещите, които се цели да бъдат намерени/.Протоколите от проведените следствени действия са били подложени на ефективен съдебен контрол, упражнен в законовия срок чрез надлежно мотивирани съдебни актове, с което е удовлетворено изискването за компенсиране на липсата на предварително разрешение за извършване на неотложните следствени действия.

Следващото възражение от жалбата на подсъдимия, свързано с неправомерно реализиране на полицейската операция извън района на предварително утвърдения план за провеждането й, също се намери за неоснователно. ЗМВР не предвижда ограничения по местоизвършване на дейността на полицейските служители по предотвратяване и разкриване на престъпления, регламентирана в чл. 67 от ЗМВР, поради което действията им свързани с установяване и задържане на незаконно държани наркотични вещества са изцяло законосъобразни. Данните за извършването на престъпление от страна на подсъдимия К. са били събрани в хода на провежданата полицейска операция, която е била планирана по отношение на други лица и не е била насочена спрямо него, което е наложило намесата на полицейските органи по отношение и на този подсъдим с цел разкриване и / или предотвратяване на престъпление, което реално е бил реализирано.

Не се намери за основателно и възражението, че осъщественото от полицейските служители наблюдение над действията на подсъдимия и останалите лица представлява по естеството си СРС, използването на което подлежи на разрешителен режим и изисква специално разрешение от компетентен съд. СРС имат своята законова уредба в ЗСРС и съгласно разпоредбата на чл. 2 от същия закон представляват технически и оперативни способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства /ВДС/. По настоящият казус наблюдението над подсъдимия и останалите лица е било осъществено от полицейските служители като част от правомощията им по чл. 67 от ЗМВР и не разкрива характер на СРС, доколкото не е послужило за изготвяне на ВДС, за да се преценява процесуалната годност на наблюдението като оперативен способ. Касае се за лични възприятия на полицейски органи, разпитани в качеството на свидетели, които са били използвани като доказателствено средство само в допустимите им части, при спазване на забраните по чл. 118 от НПК, с което са били изпълнени в цялост указанията на ВКС от първото отменително решение за пределите, в които съдържанието на показанията на орган на МВР могат да бъдат ползвани като доказателство по делото. Въззивният съд е съобразил изцяло оценката на показанията на свидетелите, полицейски служители с разпоредбата на чл. 118 от НПК в контекста на указанията на ВКС и практиката на ЕСПЧ, поради което доказателствената му дейност не може да търпи упрек относно законосъобразната оценка на свидетелските показания, на които е основано решението на САС.

Неоснователно е и възражението от касационната жалба на подсъдимия срещу показанията на разпитаните като свидетели поемни лица, присъствали при извършените по делото претърсвания и изземвания на наркотичните вещества от автомобила и жилището на подсъдимия. В решението на САС се съдържа детайлен анализ на показанията на всички поемни лица, участвали при претърсванията спрямо подсъдимия К., които те са депозирали в хода на цялостното наказателно производство, който се отличава с обективен и аналитичен прочит. Апелативният съд е подложил на внимателна преценка показанията на свидетелите в хода на съдебното производство и депозираните на досъдебното производство, приобщени по надлежния процесуален ред както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка с останалите доказателства и доказателствени средства, като е изложил собствени мотиви по въпроса кои от тях кредитира и по какви съображения, като включително е отчел продължителния период от време, който е изтекъл от датата на деянието до разпитите на лицата пред първоинстанционния съд. Прочитът на цитираните разпити не разкрива съществени противоречия, такива не са били констатирани и от решаващите съдилища, като показанията от досъдебното производство са били приобщени поради липса на пълен и детайлен спомен за обстоятелствата по делото, които и при двата разпита са съобщени еднопосочно. При тези данни не се констатира показанията на поемните лица да са били оценени превратно или не съобразно действителното им съдържание. Задължението на поемните лица е да присъстват при извършването на следствените действия, като законът не предвижда личното им участие в тях, което е задължение на разследващите органи и на специалистите технически помощници. В този смисъл доводът, че поемните лица не са участвали в преброяването на наркотичните вещества, което сочи на негодност на иззетите веществени доказателства е лишен от законова основа и е напълно несъстоятелен.

С оглед изложеното, въззивният съд е изпълнил задълженията си за обективен прочит на доказателствата и средствата за тяхното установяване съобразно действителното им съдържание и смисъл и за законосъобразна оценка на процесуалната им годност и стойност. ВКС не може да се намесва във вътрешното убеждение на решаващите съдилища и да изземва правомощията им по оценка на доказателствата и формирането на изводите по фактите на обвинението. Касационната инстанция контролира само юридическата правилност на проверяваните съдебни актове, която в случая не е нарушена. При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд при проверката и оценката на доказателствата, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което искането на защитата от касационната жалба за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено.

В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно.

Възражението за субективна несъставомерност на деянието не може да бъде възприето за основателно. Същото се поддържа с доводи за липса на компетентност на подсъдимия относно естеството на превозваните наркотични вещества, като се твърди липса на знание от негова страна за незаконния им характер. Възражението се опровергава от установените по делото фактически положения, че наркотичните вещества не са били поставени в автомобила на подсъдимия и в обитаваната от него къща без негово знание и съгласие, а съзнателно са били превозвани и държани от него без да има за това надлежно разрешително, при положение, че не се касае за стоки, които са част от легалния търговски оборот.

Въззивният съд е дал аргументиран отговор на аналогично поддържано пред него възражение, който се възприема и от настоящата касационна инстанция. Държането в жилището и превозването в автомобила на подсъдимия на голям брой наркотични вещества от един и същи вид с идентичен по съдържание активен компонент и сходна опаковка, върху която са установени дактилоскопни следи, които му принадлежат правилно е било отчетено в подкрепа наличието на субективната съставомерност на деянието.

Поддържаното с касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия по принцип е допустимо с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но същите могат да бъдат упражнени от ВКС само при положение, че фактите по делото, които решаващите съдилища са установили не сочат на извършено престъпление. В настоящият казус фактическите изводи на апелативната инстанция сочат на състав на престъпление по чл.354а, ал.2 от НК, поради което искането за оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено.

Не се намери за основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което е аргументирано с неправилна оценка на смекчаващите обстоятелства и тяхната относителна тежест. С въззивното решение е потвърдена присъдата на първата инстанция в контролираната й част, с която наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при условията на чл. 54 от НК като му е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което е в рамките на специалния законов минимум за основното наказание и глоба в размер на 20 000 лв., отмерена също в рамките на минимума за допълнителното наказание, при отчитане на превес на смекчаващите обстоятелства. При тази констатация относно обстоятелствата в полза на дееца, доколкото наложеното наказание е в рамките на минимума, смекчаване на положението му може да се постигне само чрез прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 55, ал.1 от НК, за която е необходимо наличието на кумулативна даденост на залегналите в текста законови предпоставки, множество смекчаващи обстоятелства и/ или изключителен по своя характер смекчаващ факт и прекомерна тежест на минимално предвиденото в закона наказание, които по делото липсват.

За да реализира наказателната отговорност на подсъдимия в рамките на минимума, предвиден в закона въззивният съд е отчел необремененото му съдебно минало и добрата му характеристика, както и продължителността на наказателното производство. Продължителността на наказателното производство е отчетена като смекчаващ отговорността на подсъдимия фактор в посока занижаване на размера на определеното наказание, който е отмерен в рамките на специалния минимум, независимо от тежестта на извършеното деяние, която е завишена. В тази връзка следва да се посочи, че наказателното производство по делото е било водено по обвинение за участие в организирана престъпна група срещу няколко лица с участието на подсъдимия К., спрямо когото е било предявено и обвинение по чл.354а от НК, което характеризира наказателното производство с определена сложност, която надвишава обичайната за този вид престъпления. Обстоятелството, че подсъдимият е бил оправдан по едно от обвиненията е ирелевантно спрямо реализацията на наказателната му отговорност по настоящото обвинение, тъй като за първото обвинение по което е бил оправдан той разполага с възможност за компенсация по друг законов път, респективно продължителността на наказателното производство не представлява обстоятелство, което да изисква компенсация на подсъдимия на самостоятелно основание извън преценката му в комплекса от смекчаващи обстоятелства, която е отчетена с действителната й тежест на облекчаващ отговорността му факт. От друга страна е отчетено, че извършеното деяние, което се характеризира с голям брой наркотични вещества в индивидуални опаковки и с изключително висока стойност на наркотичните вещества, многократно надвишаваща необходимия размер за квалификацията по ал. 2 на чл.354а от НК го характеризира като такова със завишена обществена опасност и не води до извода, че минимално предвиденото наказание е прекомерно тежко за извършеното деяние. При липсата на кумулативно дадените предпоставки от разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК не са налице законови основания за намаляване на наложеното наказание, което е отмерено в рамките на законовия минимум.

В заключение, не се констатира наложеното на подсъдимия К. наказание да е несъответно на тежестта на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, поради което същото не се явява и явно несправедливо.

С оглед изложеното, въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на подсъдимия следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 275/23.07.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 11-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 588/2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: