Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Обезщетение от Прокуратурата за прекратено незаконно обвинение срещу полицай

Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Бивш граничен полицай търси обезщетение за неимуществени вреди от Прокуратурата заради незаконно обвинение в подкуп, продължило пет години и прекратено поради липса на извършено деяние. Върховният касационен съд приема, че предишната инстанция е определила прекомерно висок размер, и намалява обезщетението до 12 000 лева. Съдът взема предвид негативния отзвук и служебните трудности, но отчита, че не са доказани здравословни последици от производството.

Какво приема съдът

Обезщетението за неимуществени вреди по справедливост се определя чрез цялостна преценка на доказателствата за пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените страдания, като недоказаните вреди не следва да увеличават размера му.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

незаконно обвинениеЗОДОВПрокуратуранеимуществени вредисправедливостграничен полицай

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

гр. София, 22.12.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 869 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПРБ и насрещна касационна жалба на Б. П. Д. против решение №189/09.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 323/2022 г. от състав на АС – Пловдив.

Касационното обжалване е допуснато по правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и да обсъди всички доводи на страните във връзка с дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради процедиране от страна на съда в противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

В горния смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав.

По касационните жалби на страните, съдът приема следното:

С постановление от 20.01.2011 г. по сл.д. № 26П/2010 г., СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/2010 г., СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 04.08.2010 г. на територията на ГКПП „Д. мост - Р.“, трасе - входящи товарни автомобили в РБ, като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебно положение на служител от състава на МВР, полицай 3-та степен при РДГП Р., е поискал от дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - проверка на превозно средство, товара и съпътстващите го документи, за да премине товарният автомобил границата през ГКПП на българска територия.

С постановление от 10.09.2015 г. на СГП е било прекратено ДП № 26П/2010 г., СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/2010 г., СГП, по отношение на 12 обвиняеми, в т.ч. и по отношение на настоящия ищец , поради недоказаност на повдигнатите им обвинения в извършване на престъпления при независимо извършителство. След обжалване от ищеца на Постановлението от 10.09.2015 г. за прекратяване на наказателното производство, с определение от 03.12.2015 г. по ч.н.д.№ 598/2015 г. ОС – Русе е изменил основанието за прекратяване по отношение на него, а именно - по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр чл. 24, ал. 1 от НПК, тъй като деянието не е извършено. От приложеното по делото лично кадрово досие на ищеца е било установено, че на 24.01.2011 г. той е бил временно отстранен от работа и срещу него е било образувано със Заповед № 229/24.01.2011 г. дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР на основание повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК, а на 07.03.2011 г. е било отнето от Директора на ГД „Гранична полиция“ разрешение № 3690 за достъп на ищеца до класифицирана информация. Със Заповед № 7409/04.05.2011 г. дисциплинарното производство е било прекратено, поради липса на доказателства за извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, като той е възстановен на работа и му е изплатено дължимото възнаграждение за времето на отстраняване от длъжност.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че е налице широк обществен отзвук на незаконното обвинение против ищеца, отразило се пряко в последващото развитие и структуриране на личния и професионален негов живот в значими негативни аспекти. Правилно въззивният съд е приел, че досъдебното производство спрямо ищеца е продължило без основателни причини почти пет години, бил е обвинен без налични достатъчно данни за това в тежко умишлено престъпление с завишена степен на обществена опасност – подкуп и то като лице, призвано да се бори със закононарушенията – граничен полицай, осъществена е масирана медийна разгласа, но от данните по делото не е видно, че името на ищеца е огласено в медийните публикации , отнето му е разрешително за достъп до класифицирана информация без което не може да упражнява професията си на позицията на която е бил, поради това е бил принуден да промени мястото си на работа на повече от 100 километра от семейството си, не е могъл да бъде пълноценен негов член. Не се установява по безспорен начин, че ищецът е бил принуден да се раздели с притежаваното от него имущество, а впоследствие и със семейството си и тези обстоятелства да са в причинна връзка с действията на ответника по делото. В тази насока следва да се отбележи, че дори и да се приеме за доказано обстоятелството, че ищецът е бил принуден да се раздели с притежаваното от него имущество в резултат от воденото против него наказателно преследване, то това не води до извод за претърпени неимуществени вреди, а евентуално за имуществени такива. Не се установява от доказателствата по делото влошаване на здравословното състояние на ищеца да е в пряка причинна връзка с воденото против него наказателно производство, поради което това обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Всички тези обстоятелства, съобразени с принципа за справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, водят настоящия състав до извод, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца е в размер на 12 000 лева, като доколкото присъденото от съда обезщетение е завишено, то следва да се отмени решението в частта, с която е присъдено обезщетение над тази сума.

Разноските, които се дължат на ищеца са в размер на 1036,28 лева, съразмерно с основателната част на иска, за трите инстанции.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №189/09.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 323/2022 г. от състав на АС – Пловдив само в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив и е присъдено обезщетение за сумата над 12 000 лева и са присъдени разноски над сумата от 1036 лева, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. Д. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за сумата над 12 000 лева, като неоснователен.

Оставя в сила решението в останалата част.

Председател: Членове: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.