Възобновяване на наказателно дело поради противоречия в присъдата и превратен анализ

Текстът на акта

Ключови фрази

Телесна повреда на съдия, прокурор,следовател, лице от състава на МВ, държавен или частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, митнически и данъчен служител * противоречие между мотиви и диспозитив на съдебен акт * необсъждане на доказателства * вътрешно противоречиви изводи * хулиганство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 656

София, 16 декември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Николай Джурковски

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП М. К., като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 779/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на и.ф. Главен прокурор, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 20.06.2024г. присъда № 7/23.02.2024г., постановена по внохд № 1318/2023г. на Апелативен съд – София и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се аргументира с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразило се в противоречие между мотивите и диспозитива на постановената присъда от апелативната инстанция, а също така и в противоречие в самия диспозитив на присъдата, както и в превратен анализ и тълкуване на събраните по делото доказателства и в частност на показанията на свидетелите Й. и Г. и заключението на изготвената по делото СМЕ. В резултат на превратния анализ на доказателствата АС – София е допуснал и претендираното нарушение на материалния закон, изразило се в неприлагане на закона, който е следвало да се приложи и да се осъди подсъдимия Л. З. по повдигнатото му обвинение по чл. 131 от НК.

В съдебно заседание осъдените Л. З. и Б. З. се явяват лично. От тяхно име защитникът им адв. В. намира искането за неоснователно, като осъдените се присъединяват изцяло към нейното становище.

Прокурорът от Върховна прокуратура счита искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за основателно и претендира да бъде уважено.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

Искането на и.ф. Главен прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, направено е в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, като същото се явява основателно.

С присъда № 18/23.05.2023г., постановена по нохд № 504/2021г. на Окръжен съд – София, подсъдимият Б. З. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 1 от НК, като подсъдимият е бил оправдан в това да е блъснал с ръце няколко пъти в областта на раменете св. Й. и да е замахнал да му нанесе удар с ръка.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Л. З. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като е бил признат за невиновен да е отправял към свидетелите Г. и Й. думите „ Все си ти бе мърльо! Ще видиш какво ще се случи с теб!“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.

Със същата присъда подсъдимият Л. З. е бил признат за невинен и оправдан да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.

Съдът се е произнесъл и по разноските, направени в хода на производството.

По въззивни протест и жалби, с присъда № 7/23.02.2024г. , постановена по внохд № 1318/2023г. по описа на АС – София, присъдата на първата инстанция е била отменена

- в частта, в която подсъдимият Б. З. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 1 от НК;

- в частта, в която подсъдимият Л. З. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, извършено в съучастие с Л. З. (починал в хода на наказателното производство, по отношение на който наказателното производство е било прекратено);

- както и в частта за разноските, като вместо това подсъдимият Б. З. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 1 от НК, а подсъдимият Л. З. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК.

В останалата й част присъдата е била потвърдена, като разноските са били възложени в тежест на държавата.

Изложеното показва, че второинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила в претендирания от прокуратурата смисъл, изразило се в неясна воля и разминаване не само между мотивната част и диспозитива на постановената въззивна присъда, но и самият диспозитив на присъдата на втората инстанция също съдържа в себе си противоречия, което се явява пречка да се разбере каква е била действителната воля на съда за вземане на това решение и е довело до постановяване на съдебния акт при липса на мотиви.

Първото, което прави впечатление, е, че подсъдимият Л. З. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, но в тази част присъдата на първата инстанция не е била отменена, а напротив-била е потвърдена относно обвинението му по чл. 325, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На следващо място апелативният съд е отменил присъдата на първата инстанция в частта, в която подсъдимият Л. З. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, извършено в съучастие с Л. З. (починал в хода на наказателното производство, по отношение на който наказателното производство е било прекратено). Изобщо не става ясно този подсъдим как е успял в съучастие със себе си, при това след като е починал, да върши каквото и да било престъпление. Освен това по това обвинение този подсъдим е бил оправдан от първата инстанция и не става ясно при това положение, след като присъдата на Окръжен съд – София е била отменена в тази й част, има или няма произнасяне от въззивната инстанция по това обвинение. Друг е и въпросът, че за престъплението по чл. 131 от НК на подсъдимия Л. З. е било отменено и наказанието от една година лишаване от свобода, а първо по това обвинение той никога не е имал наказание, и второ-по това наказателно производство никога не му е било налагано наказание от една година лишаване от свобода. Наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода му е било наложено, но за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В мотивната част на постановената въззивна присъда съдът е приел, че двамата подсъдими следва да бъдат оправдани по предявените им обвинения за извършено от тях хулиганство, но липсват каквито и да било съображения, че в тази връзка е необходимо да се отмени постановената осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Л. З. за това престъпление, което не е сторено и в диспозитива на въззивната присъда. Пак по отношение на този подсъдим в мотивите на апелативния съд се чете, че присъдата на първата инстанция относно неговото оправдаване по чл. 131 от НК следва да бъде потвърдена, което обаче не е сторено, а вместо това присъдата на окръжния съд е била отменена в частта й относно този подсъдим и относно осъждането му по чл. 131 от НК.

Изложеното до момента е напълно достатъчно да онагледи процесуалните несъвършенства на постановения второинстанционен акт и допуснатите при неговото изготвяне съществени процесуални нарушения.

Основателна се явява и заявената в искането за възобновяване претенция за допуснато превратно анализиране на доказателствата по делото и в частност на показанията на полицейските служители Й. и Г. и изводите, които съдът е направил въз основа на изготвената по делото СМЕ от в.л. Т. по отношение на пострадалия Г..

Въззивният съд е подходил повърхностно към задълженията си на контролираща инстанция и в нарушение на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК не е посочил в мотивите към постановения акт въз основа на кои доказателствени материали е достигнал до взетото решение. Липсва какъвто и да било самостоятелен анализ както на показанията на двамата полицейски служители Г. и Й., така и анализ на изготвената по отношение на Г. СМЕ. На второинстанционния съд не му е направило впечатление, че показанията на свидетелите Й. и Г. са логични, правдиви и последователни и дават достатъчно подробна и детайлна информация за протичането на целия инцидент и за относимите към предмета на доказване обстоятелства показанията им се намират в хармонично единство. Несъществените разминавания в показанията им относно конкретното място, на което се е получило травматичното увреждане от пострадалия Г. са били приети от първата, а впоследствие и въззивната инстанция се е солидаризирала с това мнение, за особено съществени и са дали повод за оправдаването на подсъдимия Л. З. по това обвинение. Показанията им изобщо не са били обсъдени от апелативната инстанция, още по-малко пък са били съпоставени с останалия доказателствен материал, а вместо това декларативно е прието, че изцяло се приема като обоснован и правилен анализа на решаващия съд. Така съвсем формално и в нарушение на процесуалните изисквания съдът не е дал отговор на заявените в протеста съображения относно авторството и механизма на осъщественото престъпление по чл. 131 от НК. В случаите на нова присъда съдът е бил длъжен при противоречие в доказателствените материали да изложи съображенията си кои от тях приема за установени и въз основа на кои доказателства и съответно защо други се отхвърлят. Липсват каквито и да било правни съображения защо липсва осъществено от подсъдимия Л. З. престъпление по чл. 131 от НК.

Вместо това будят недоумение разсъжденията на АС – София относно приетата в мотивите липса на престъпление по чл. 325 от НК, осъществено от който и да е от двамата подсъдими. След като правилно е цитирана относимата и задължителна в случая съдебна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, намерила израз в ППВС № 2/74г. по нд № 4/74г. Пленум на В(К)С, съдът е приел, че нормите за поведение в обществото, необходимия законов ред, който следва да бъде спазван в една правова държава, не намират приложение на мястото, където се е случил инцидента-землището на [населено място]. За липсата на осъществено престъпление по чл. 325 от НК от който и да било от двамата подсъдими, като един допълнителен аргумент в подкрепа на становището си съдът е приел и липсата на публичност, тъй като на мястото на разигралите се събития не са присъствали други хора, когато е бил бит пострадалия И., освен двамата полицейски служители Г. и Й.. Изрично съдът е посочил, че не съществуват правни норми, които следва да бъдат спазвани на една нива сред полето, при чието нарушаване да би могло да се стигне до неуважение към обществото, а действията на подсъдимите не биха могли да бъдат непристойни, тъй като отправянето на обидни думи и изрази, ругатни, блъскане на полицейски служители, нанасянето на побой на св. И., оказването на съпротива срещу органите на властта, проявената от подсъдимите наглост и грубо неуважение и незачитане на установения обществен ред, след като е осъществено на землище извън населено място, без присъствието на публика и без тези действия да са станали достояние на трети лица, не покриват изпълнителното деяние на нито едно престъпление по НК.

Тези изводи не могат да бъдат споделени, тъй като същите противоречат на закона. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“. Такива действия са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред е налице, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това противообщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които те са станали достояние. Хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми и да бъдат насочени с посегателство върху интересите на много хора, да са насочени против морала, могат да бъдат свързани с посегателства срещу личността в най-разнообразни форми, включително и чрез нанасяне на обиди и/или телесни повреди, могат да са насочени към унищожаване на имущество и т.н. Хулиганство е налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица.

Всичко това не е било съобразено от състава на АС – София в неговата аналитична дейност при постановяване на коментирания съдебен акт. Вместо това съдът е приел, че подс. Бл. З. е нарушил нравствените норми, че не било установено действията му да са станали достояние на трети лица, независимо от присъствието на св. Й. и Г., както и на пострадалото лице И., че с действията си подсъдимият Бл. З. е целял само и единствено засягане на телесната неприкосновеност на И., без изобщо да са били обсъдени последващите му действия и по отношение на полицейските служители на мястото на инцидента, като съдът е изпаднал и в противоречие в мотивите си, като от една страна приема, че действията на подсъдимите са били осъществени на публично място, но не била налице публичност, както и че на нивата бил възникнал конфликт между св. Г. и св. Й., за което по делото и в обвинителния акт няма никакви данни. Съдът също така, в нарушение на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, е приел, че свидетелите Г. и Й., макар и да са органи на власт по смисъла на чл. 93 от НК, не се явяват органи по опазване на обществения ред.

По този начин в своята аналитична дейност апелативната инстанция не само превратно е анализирала и тълкувала събрания и относим доказателствен материал, но в резултат на направените грешни фактически констатации и правни изводи, в отклонение и от задължителната съдебна практика не е приложила закона, който е следвало да бъде приложен.

Допуснатите от съда нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени и налагат искането за възобновяване на наказателното производство да бъде уважено, като се отмени постановената по делото въззивна присъда и същото се върне за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд.

За коректност ВКС намира за необходимо да отбележи и още нещо- при приложението на чл. 66, ал. 1 от НК отлагането на изпълнението на наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода за определен изпитателен срок, следва да се счита от влизане на присъдата в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 1318/2023г. по описа на Апелативен съд – София.

ОТМЕНЯ присъда № 7/23.02.2024г., постановена по внохд № 1318/2023г. по описа на АС – София, влязла в законна сила на 20.06.2024г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС – София от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: