Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2023
Обезщетение от МВР за неверни данни в документи за пенсиониране
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Бивш служител на МВР предявява иск за обезщетение за забавена и намалена пенсия заради неизчислени часове извънреден труд в издадените му осигурителни документи. Въззивният съд прекратява делото пред гражданския съд с мотива, че спорът е от компетентност на административния съд по реда на ЗОДОВ. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото за разглеждане по същество от окръжния съд.
Какво приема съдът
При липса на изрична уредба в Закона за МВР, отговорността на органа по назначаване за вреди от вписани неверни данни в издадени документи за осигурителен стаж се търси пред гражданския съд по аналогия на чл. 226, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, а не по ЗОДОВ.
Приложени разпоредби
- чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ
- чл. 142 ЗМВР
- чл. 158 ЗМВР
- чл. 227 ЗМВР
- чл. 124, ал. 1 ЗДСл
- чл. 290 ГПК
- чл. 294, ал. 2 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
служебно правоотношениеМВРневерни данниосигурителен стажобезщетение за пенсияподсъдност
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 50111 гр. София, 15.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и третата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа гр.д. № 3456 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. П. Т. против решение № 107 от 5 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 45/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в частта му, с която се обезсилва решение № 260484 от 11 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 1629/2020 г. по описа на Районен съд Сливен в частите му, с които Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на Т. сумата от 20750,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., сбор от дължими, но неполучени месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 11.12.2015 г.-02.10.2018 г., сумата от 2114,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на Т. пенсии и тези, които той би получил, ако документът е с вярно съдържание, за периода 02.10.2018 г.-21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба, сумата от 201,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г.-15.06.2020 г., и производството по исковете е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Сливен. Касационното обжалване е допуснато с определение № 50227 от 12 май 2023 г. по настоящото дело поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по въпроса какъв е редът да се разгледа претенция за обезщетение на имуществени вреди, причинени от вписване на неверни данни в издадени от органа по назначаването по ЗМВР документи за осигурителен стаж и доход на служител при прекратяване на служебното правоотношение при липса на изрична норма в ЗМВР. Отговорността за вписване на неверни данни в издадени документи от работодател по трудово правоотношение е закрепена в чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ. Безспорно, в ЗМВР не се съдържа изрична правна разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ. Служителите в МВР са държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Лицата, работещи по служебно правоотношение в МВР, се назначават от министъра на вътрешните работи – чл. 158 ЗМВР, и се освобождават от него – чл. 227 ЗМВР. Съгласно решение № 12 по конст.д. № 15/2010 г. на Конституционния съд на Република България, служебното правоотношение е комплексно: от един юридически факт (индивидуален административен акт) възникват задължително две правоотношения – административно и трудово правоотношение; административното правоотношение е водещо и определя специфичното проявление на трудовоправните институти. Заповедите, които създават, изменят и прекратяват служебното правоотношение, издавани от органа по назначаването като работодател, са относими към трудовоправния елемент на комплексното служебно правоотношение. Този орган съвместява функциите и правомощията и на административен орган, но издадените заповеди в тази връзка не са издадени при или по повод упражняване на административна дейност. Казаната по-горе непълнота в ЗМВР по отношение на липсата на изрична правна уредба, аналогична с тази на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, както и възложената по силата на закона както на органа по назначаването в ЗМВР, така и на работодателя по трудово правоотношение дейност по издаване на документи, удостоверяващи факти и обстоятелства във връзка с упражняваната дейност по трудово или служебно правоотношение – напр. удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, очертаваща сходство в случаите, уредени с разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, води до извода, че по аналогия следва да се прилага именно последната сочена разпоредба при спор по отговорността за вписани неверни данни от органа по назначаване. Противното разрешение би довело до положение, при което не само работещите по служебно правоотношение в случаите на вписване на неверни данни в необходимите документи, свързани със служебното правоотношение, да бъдат неравнопоставени в сравнение с работещите по трудово правоотношение, но и да се създаде възможността отговорността за вписване на неверни данни да бъде търсена от работещите по служебно правоотношение и по трудово правоотношение при един и същи работодател по различен ред, каквато едва ли е целта на закона. Касационната жалба е основателна. Страните по спора са били обвързани от служебно правоотношение до прекратяването му през 2015 г., по силата на което касаторът е заемал длъжността „пожарникар“ и е имал статут на служител по смисъла на ЗМВР. Предявените искове са за обезщетение на претърпени имуществени вреди в резултат от невярно вписване по вина на ответника на всички положени от касатора часове извънреден труд в първоначално издадения документ, удостоверяващ осигурителния му стаж и положен извънреден труд. Претърпените вреди са под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст от момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсията - 07.12.2015 г., до датата на отпускането ѝ - 18.10.2018 г.; независимо, че след последната дата касаторът е започнал да получава пенсия въз основа на последващ, издаден от работодателя документ, той е продължил да търпи вреди, тъй като в него отново не били отразени всички положени часове извънреден труд и следователно пенсията не била в правилен размер, поради което се претендира и обезщетение, изразяващо се в разликата между изплатените до момента на завеждане на исковата молба пенсии и тези, които би получил, ако издадените документи съдържаха истинския размер на часовете положен извънреден труд в периода от 01.01.2005 г. до прекратяване на служебното му правоотношение. Предвид отговора на правния въпрос, неправилно е прието от въззивния съд, че с оглед заявените твърдения, правната квалификация на предявените искове за обезщетение не е по КТ, а по ЗОДОВ, тъй като Т. има качеството на държавен служител съгласно чл. 142 ЗМВР, а посочените от него вреди са от незаконно бездействие и забава на органа по назначаване, и доколкото липсва изрично препращане в ЗМВР и ЗДСл към разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, законът не предвижда възможността Т. да търси обезщетение за претърпените вреди по този ред, а единствената възможност е по ЗОДОВ; с оглед разпоредбата чл. 124, ал. 1 ЗДСл, компетентен да направи преценка дали длъжностни лица са извършили твърдените неправомерни действия/бездействия във връзка със съдържанието и прекратяването на служебното правоотношение на Т., е административният съд, а не районният. Съдът не е съобразил, че целта на ЗОДОВ не е да ангажира отговорността на държавата и общините в качеството им на работодател, а да уреди тяхната отговорност за вреди, настъпили в правната сфера на съответните правни субекти, от управленската им дейност. При тези съображения въззивното решение следва да се отмени в частите му, с които се обезсилва въззивното решение в частите му, с които ответникът е осъден да заплати на касатора сумата от 20750,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., сбор от дължими, но неполучени месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 11.12.2015 г.-02.10.2018 г., сумата от 2114,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на Т. пенсии и тези, които той би получил, ако документът е с вярно съдържание, за периода 02.10.2018 г.-21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба, сумата от 201,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г.-15.06.2020 г., и производството по исковете е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Сливен, като делото се върне в тези му части за ново разглеждане от въззивния Окръжен съд Сливен. По исканията за разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 107 от 5 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 45/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в обжалваната му част, с която се обезсилва решение № 260484 от 11 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 1629/2020 г. по описа на Районен съд Сливен в частите му, с които Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на Г. П. Т. сумата от 20750,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., сбор от дължими, но неполучени месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 11.12.2015 г.-02.10.2018 г., сумата от 2114,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на Т. пенсии и тези, които той би получил, ако документът е с вярно съдържание, за периода 02.10.2018 г.-21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба, сумата от 201,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г.-15.06.2020 г., и производството по исковете е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Сливен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен със Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.