Отчитане и заплащане на нощен труд на служителите в МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Василка Илиева

Членове: Борис Илиев

Геника Михайлова

при секретаря Ани Давидова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2332 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 73/14.02.2023 г. по гр.д. № 992/2022 г., в частта, с която Окръжен съд - Благоевград, изменяйки решение № 906816/29.09.2022 г. по гр.д. № 3344/2019 г. на Районен съд – Благоевград, е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на Д. А. Г. сумата 1 662.61 лв. - допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд в периода м.декември 2016 – м.декември 2019 г., ведно със законната лихва от 11.12.2019 г., определяйки отговорността за разноските по делото и държавните такси.

Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС уеднакви противоречивата съдебна практика по този въпрос, като прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Въззивният съд правилно е приел, че в зададения с иска период ищецът е работил по служебно правоотношение с МВР като командир на екип в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград. Основателно обаче е оплакването в касационната жалба от ответника, че въззивният съд неправилно е приел, че за отработените от ищеца за периода 1 800 часа нощен труд (от 22.00 ч. до 6.00 ч.) се прилага по аналогия чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и ответникът му дължи възнаграждение за сумата 1 662.61 лв. – преобразуване на нощния труд в дневен при изплащането му като извънреден с коефициент 0.143. Съображения:

ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС отчете, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР - например допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това тълкувателното решение прие, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата, ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове. Въззивното решение в допуснатите до касационно обжалване осъдителни части им противоречи. Касационната инстанция е длъжна да го отмени, включително в частта по разноските и държавните такси.

По аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото, направени от ищеца/от ответника по касация, остават в негова тежест.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът/ответникът по касация дължи да възстанови на касатора/на ответника сумата 63.25 лв. - весените държавни такси по сметка на Върховния касационен съд. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК той дължи да заплати и възнаграждение за представителството на ГДПБЗН от юрисконсулт пред трите инстанции. Като съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, настоящата инстанция остойности положения от юрисконсулта труд в минималните размери по чл. 23, т. 1, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и определя възнаграждението в размер на 300.00 лв. - по 100.00 лв. за всяка инстанция.

По аргумент от обратното от чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът не дължи държавна такса по сметка на Районен съд – Благоевград, а в тежест на бюджета на този съд остава изплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 73/14.02.2023 г. по гр.д. № 992/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която искът е уважен, по разноските и държавните такси.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А. Г., ЕГН [ЕГН], срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Министерство на вътрешните работи, адрес гр. София, жк "Илинден", ул. Пиротска“ № 171А, ЕИК 129010164, с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и за сумата 1 662.61 лв. – допълнително възнаграждение за положения нощен труд в периода м. декември 2016 г. – м. декември 2019 г.

ОСЪЖДА Д. А. Г. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 63.25 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата 300. 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.