Осъждане на полицейски служител за приет подкуп от 50 лева

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 377

Гр.София, 19.08.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и трети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ
ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 513/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адв. Й. Д., защитник на подсъдимия П. М. П. срещу решение № 71 от 22.04.2025г. постановено по ВНОХД №587/2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, с посочени касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Съществени процесуални нарушения защитата намира в осъществената от въззивния съд аналитична дейност, посочвайки превратно интерпретиране на доказателства и кредитиране на процесуално недопустими такива. Твърди се, че не са дадени отговори на направените от защитата възражения, с което атакуваният акт е лишен от мотиви. Въз основа на посочените процесуални пороци счита, че се е стигнало до нарушение на материалния закон, обективирано с признаването на подсъдимия за виновен. Аргументи относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК не се представят. Иска се от касационната инстанция отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия- адв. Д. заявява, че поддържа касационната жалба и направените в нея възражения и искания. Отделя внимание на възраженията за кредитиране на процесуално недопустими доказателства- снимка на банкнотата, дадена като подкуп и приобщаването ѝ като веществено доказателство, мотивиращи довод за съществено нарушени процесуални правила.

Подсъдимият П. не се явява пред касационната инстанция и не взима отношение по депозираната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура оспорва касационната жалба. Не споделя възраженията за наличие на съществени процесуални нарушения. Счита, че въпросите относно доказателствената стойност на направената снимка, на дадената на подсъдимия банкнота, и приобщаването ѝ като годно веществено доказателство, са били обсъдени подробно от съда, като изводите за процесуалната им годност са законосъобразни. Намира авторството на деянието за доказано по безспорен начин, а материалният закон приложен правилно. Предлага решението на въззивния съд да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на защитника на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 75 от 28.10.2024г. постановена по НОХД № 543/2024г. по описа на ОС Пловдив, подс. П. М. П. е признат за виновен в това, че на 30.09.2022г. в гр. Пловдив - Околовръстен път „ III-805“ , в качеството си на длъжностно лице- полицейски орган, приел дар от А. Ш.- сумата от 50лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба- да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, поради което и на основание чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.55, ал.1,т.1 НК му е определено наказание от две години „лишаване от свобода“, „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право“ да заема контролна държавна или обществена длъжност, както и право да упражнява контролно-охранителна дейност и длъжност в държавен орган за срок от четири години.

На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение – да е поискал дар в размер от 50лв.

Приспаднат е периодът на предварително задържане на подсъдимия , отнет е в полза на държавата предметът на престъплението. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

В резултат на депозирана жалба от защитника на подсъдимия е инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение № 71 от 22.04.2025г. постановено по ВНОХД №587/2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, присъдата е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Преди да разгледа възраженията на защитата, които биха могли да се дефинират като такива относно допуснати съществени процесуални нарушения, касационният съд трябва да отбележи следното: Касационният контрол се осъществява по отношение на процесуалната и материалната законосъобразност на актовете, посочени в чл.419 НПК. Както многократно се посочва в решенията на върховната инстанция, обосноваността на съдебните актове не е сред касационните основания. Касационният съд не ревизира суверенната воля на съдебните инстанции да кредитират едни и да не ценят с доверие други доказателства, стига това да е резултат от издържана аналитична дейност и вярна интерпретация на процесуално допустими такива. Контролът относно достатъчността на доказателствата при мотивиране изводите на съда относно фактите и относно доказаност на обвинението, не са в границите на касационната проверка, доколкото те са свързани именно с обосноваността на съдебния акт. За това касационната инстанция не дължи отговор на възраженията на касатора защо въззивният съд се е доверил на показанията на полицейските служители и дали те в достатъчна степен подкрепят обвинението, както и относно това, дали показанията на св.Ш. , дал подкупа, са достатъчно убедителни и съвпадат ли с направения видеозапис от камерата в полицейската кола. Поради изложените особености на касационния контрол, определящи касационната инстанция като упражняваща контрол върху правилното приложение на правото, но не и като съд по фактите, настоящата инстанция не може да разгледа и да се произнесе по всички възражения, които са правени пред въззивната инстанция, както иска защитникът в пледоарията си.

На обсъждане подлежат, относимите към законосъобразността на атакуваното решение, възражения на касатора за липса на мотиви с оглед твърдението, че отсъства доказателствен анализ, както и че не са дадени отговори на направени от страна на защитата възражения. Това оплакване не се споделя от настоящата инстанция. Апелативният съд с нужното внимание и последователност е направил свое, собствено доказателствено обсъждане, като е анализирал всяко едно от доказателствата, които не са малък обем. Това, че възприетата от апелативния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към присъдата, е резултат не на формално приповтаряне на същата, а на споделяне на фактическите изводи на първата инстанция. Солидаризирането и с приетите за достоверни доказателства и тяхната интерпретация не може да се отправи като упрек към въззивната инстанция, доколкото са представени подробни аргументи касаещи съдържанието на доказателствата и относимостта им към основния предмет на доказване.

Не се споделя от настоящия съд недоволството на касатора от преценката, която въззивният съд е дал на част от възраженията му и поради несъщественост не ги е удостоил с подробни отговори. Коректният прочит на мотивите изисква уточнението, че всички относими към основния предмет на доказване оплаквания на защитата, касаещи качеството и съдържанието на доказателствата, са били поставени на обсъждане. В принципен план, съдът дължи отговори не на всички оплаквания, направени от страните, а на тези, които имат отношение към основните моменти, подлежащи на установяване. Такъв отговор, съдържателните възражения на защитата, са получили. Една част от тях касаят процесуалната годност и допустимост на приложената по делото снимка на банкнотата, дадена като подкуп на подсъдимия и начина на изземването ѝ. И тъй като те са разисквани в решението / стр.15-18 от въззивния акт/, направените отново пред настоящата инстанция идентични оплаквания следва да се разгледат през призмата на спазени задължения от страна на въззивния съд по чл.339 НПК. Апелативната инстанция не е пропуснала да даде отговор на възраженията на защитата, относно процесуалната допустимост и доказателствена стойност на направената снимка на банкнотата от 50 лв., дадена като подкуп. От своя страна касаторът няма други доводи, освен отказа да приеме аргументите на апелативния съд . Може да се отбележи, че правилно и законосъобразно предходните две инстанции са оценили процесуалната допустимост на въпросната снимка, като доказателство, през призмата на предпоставките по чл.104 и 105 НПК, както и след преценка на обстоятелството, дали се касае за засягане на чужда правна сфера. Направеното заснемане от св.Ш. с личния му телефон на купюра, преди предаването на подсъдимия, е обективирано и приложено по делото след изготвяне на протокол за оглед на веществено доказателство- телефон, доброволно предаден от свидетеля и изготвен фотоалбум. Едва след това е направен анализ на съдържанието на снимката. Коментираното заснемане на банкнотата не замества фотографирането при изземването й, като веществено доказателство. Снимката, направена с телефона, е послужила за контролно доказателство по отношение показанията на свидетеля Ш. и представлява фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и е установена по реда, предвиден НПК- след доброволно предаване на телефона, преглед на относимата информация в мобилното устройство, свалянето на хартиен носител на информацията за снимката и обаждането на свидетеля по повод подаването на сигнала за поискан подкуп.

Факт е, че банкнота със заснет от свидетеля номер, е открита и иззета впоследствие при направения оглед на полицейския автомобил. Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че за установяване на този факт въззивният съд е взел предвид и други доказателства- показанията на полицейските служители, извършили проверката на подсъдимия, след сигнала на свидетеля Ш., протокола за оглед и изземване, за оглед на веществено доказателство и албумите към тях.

Отговори, на отправените пред настоящия съд въпроси на защитата относно това, как е станало заснемането, се дават от съдебните инстанции чрез кредитираните показания на св.Ш., по отношение на чиято процесуална годност не се спори.

Все във връзка с въпросната банкнота е и възражението на касатора, срещу процесуалната допустимост на приобщаването й към доказателствения материал. Това е станало в рамките на първоначално реализирана процедура по чл.81, ал.1,т.2 ЗМВР, при която подсъдимият е бил поканен от проверяващите го да извади наличните парични средства, които носи и да ги остави на капака на служебния автомобил. След като е сторил това, проверяващите са уведомили представител на разследващия орган , който след пристигане на мястото на проверката е извършил оглед на служебния автомобил, при който е иззета банкнотата от 50 лева, според изискванията на чл.155 НПК. Отчитайки спецификата на тези две последователно изпълнени процедури и приемайки, че с изземването на банкнотата от капака на служебния автомобил, не е засегната чужда лична сфера, апелативният съд правилно е оценил проведеното следствено действие като законосъобразно , респективно като такъв е възприет и начинът, по който банкнотата е приобщена към доказателствата. Тук съдът уместно е подчертал, че фактите по поставяне на банкнотата на капака на автомобила и впоследствие на изземването ѝ е възприет от свидетели – М., Т., К., Г., като не се оспорват и от самия подсъдим.

Може да се направи заключение, че приобщаването, както на самата банкнота от 50 лв., така и на направената ѝ от свидетеля снимка, е станало по процесуално допустим и законово издържан начин.

Тъй като законосъобразността на проверявания акт зависи, както от процесуалната годност на доказателствата така и от вярната интерпретация на съдържанието им, настоящата инстанция дължи отговор на твърденията на касатора, че част от доказателствата са превратно тълкувани. Визират се показанията на св.Ш., изследваният видеоматериал от записващите камери и общо се посочват писмените доказателства. Мотивите на въззивното решение не търпят критика по отношение правдивото отразяване на събраните доказателства. Показанията на св.Ш. са интерпретирани според вложения в тях смисъл и не подкрепят тезата на защитата за превратно тълкуване. Съдържанието им е достоверно пресъздадено и вярно анализирано. Съпоставени са с останалите доказателства, като не се констатира тенденциозност, необективност или изопачаване на сведенията, които се извличат от тях. Трябва да се отбележи, че Ш. не може да се определи като заинтересоват от изхода на делото, тъй като не само не е страна по същото, но и не се установяват обстоятелства, които да накърняват достоверността на показанията му и да компрометират добросъвестността му като свидетел.

Аргументите относно вярната интерпретация на доказателствата са относими и до информацията, която носят видеозаписите, изследвани от видео-техническата експертиза. Коректно въззивната инстанция е отчела обстоятелството, че мястото на предаване на подкупа е станало извън обхвата на камерата, поради което това действие не е заснето. Не е заснет и жеста на подсъдимия, направен с ръка, даващ указания за размера на търсената облага. Данните, които са изведени от тези записи касаят предхождащи моменти и такива след самото предоставяне на подкупа, като това изрично е посочено в решението на въззивния съд / стр.14/

Не могат да се споделят и възраженията в касационната жалба за липса на обективно и всестранно разследване, довело до изводи на съда, които са предположения. Несъгласието на защитата с фактическия и правен анализ и твърдението за нарушени принципи визирани в чл.13 и 14 НПК не почиват на коректен прочит на атакувания съдебен акт. Не са налице предположения, а стройно построена верига от логически съждения , направени въз основа на процесуално допустими и вярно интерпретирани доказателства, които не са и малобройни в настоящия казус, обуславящи крайния извод на съда относно вината на подсъдимия. Показанията на свидетелите- св.Ш., свидетелите полицейски служители, получили сигнала за корупционно поведение на подсъдимия, писмените и веществени доказателства, както и експертните заключения, са дали основание на съдебните инстанции да направят верни фактически изводи, както и законосъобразно да приложат материалния закон с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за осъществено престъпление по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 НК.

По повод доводите за явна несправедливост на наказанието, настоящата инстанция следва да отбележи, че аргументи в касационната жалба не се сочат. Бланкетното възражение в тази насока, съчетано със становището, че наказанието е несправедливо, тъй като подсъдимият е следвало да се оправдае, лишават касационния съд от възможността да разгледа оплакването и да му даде нужния отговор.

По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не се констатират нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, нито явна несправедливост на наказанието .

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 22.04.2025г. постановено по ВНОХД №587/2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: