Правна квалификация на дисциплинарното уволнение и уронване престижа на работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 572

гр.София, 07.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4418 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „168 часа“ ЕООД срещу решение № 2604 от 19.05.2023 г. , постановено по гр. д. № 12046 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „А“ състав, с което е потвърдено решение № 7634 от 6.7.2022 г. по гр. д. № 66117 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 55 състав. С първоинстанционното решение е отменено дисциплинарното уволнение на Н. П. П., извършено със заповед № 21 от 20.09.2021 г. и „168 часа“ ЕООД е осъдено да и заплати 3900 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от уволнението. Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Н. П. П. не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №1776 от 11.4.2024 г. по настоящото дело по въпроса дали правната квалификация, посочена в заповедта за уволнение, е обвързваща съда, или при преценка на законосъобразността на уволнението съдът следва да изхожда от въведените в заповедта фактически твърдения, когато те осъществяват фактическия състав на друго основание за уволнение. Разрешението на този въпрос се съдържа в последователната практика на ВКС, съдържаща се в решения №395 от 1.6.2010 г. по гр. д.№1629/2009 на III ГО, № 154 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 6249/ 2014 г. на IV ГО, № 318/ 21.06.2010 г. по гр.д. № 120/ 2009 г. на III ГО, № 205 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 236/ 2010 г. на IV ГО и много други. Според тази практика задължението по чл. 195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ. Изискванията на тази разпоредба са спазени, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1 КТ. Дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. Задължение на съда е да изведе вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и да прецени дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

Н. П. П., журналист по трудов договор с „168 часа“ ЕООД, е била дисциплинарно уволнена със заповед № 21 от 20.09.2021 г. заради това, че на 6.7.2021 г. е участвала в инцидент с охранител и полицай в сграда на [улица], където се помещават редакциите на вестник „Уикенд“ и електронното издание „Лупа“. Във връзка с инцидента на следващия ден е била разпространена в електронни медии и издания информация на СДВР, че тя е била задържана.

Софийският районен съд е счел, че поведението на ищцата не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като при инцидента не се е възползвала по никакъв начин от служебното си положение. Евентуално може да се приеме, че тя е накърнила доброто име на медията, което обаче е различно дисциплинарно нарушение, невписано в уволнителната заповед, а съдът е ограничен от посоченото от работодателя. Ето защо е отменил дисциплинарното уволнение и е осъдил работодателя да заплати на ищцата 3900 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки извода, че няма злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като ищцата не се е възползвала от служебното си положение. Съгласил се и с извода, че съдът не може да надхвърли рамките на оспорената заповед и да приеме, че осъщественото поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина, различно от вписаното в заповедта за прекратяване на трудовия договор. От обстоятелствената част на уволнителната заповед също не може да се изведе, че фактическото основание на уволнението е различно от вписаното с думи и като правна квалификация основание в диспозитива на акта.

От дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е видно, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, възлагайки на работодателя несъществуващото по закон задължение да дава правна квалификация на дисциплинарното нарушение, която обвързва съда. По този начин всъщност е отказал да разреши спора по същество и не е изпълнил процесуалното си задължение да подведе посочените от работодателя факти под съответната правна норма. Допуснатото нарушение налага касиране на въззивното решение и произнасяне по спора от настоящата инстанция. Установява се, че заповедта за дисциплинарно уволнение е подписана от лицето, което представлява ответното дружество и е издадена в двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ от извършване на нарушението, тъй като ищцата е ползвала отпуск от 13.07. до 27.07.2021 г., от 9.08. до 10.08 2021 г. и от 16.08. до 20.08.2021 г., през което време срокът не е текъл съобразно чл.194, ал.3 от КТ. С оглед защитата на ищцата в заповедта достатъчно ясно е описано твърдяното дисциплинарно нарушение. Ищцата е отказала да даде пред работодателя ясни обяснения дали е извършила описаното деяние, оправдавайки се, че случаят е станал извън работно време, касае личния и живот и тя не е афиширала своята месторабота. В обяснението от 7.07.2021 г. по предварителното производство Н. П. е разказала, че е отишла около 16 часа в редакцията на вестник „Уикенд“ за интервю за работа, след което с приятели е решила да отпразнува бъдещото назначаване. Изпила около четири питиета и след като нейният приятел се появил в редакцията с куче, започнал спор с охранителя и била извикана полиция. Тя няма спомен да е нанасяла удар на охранителя или на полицай, възможно е да е ударила някого, но не помни. От показанията на охранителя в сградата обаче се установява, че ищцата го е ударила в корема, а след това е ударила и полицейската служителка, която се е появила на местопроизшествието. Заради тези си действия ищцата е била задържана със заповед от същата дата на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която разпоредба дава правомощие на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Случаят е бил широко разгласен в средствата за масова информация, като в публикациите изрично е било подчертано, че ищцата е репортер в ответното дружество. Така описаното поведение на ищцата е морално укоримо, независимо дали е нанесла удари на охранителя и на полицейския служител, или само е предизвикала скандал в нетрезво състояние в редакцията на друг вестник. Без значение е дали тя е посочила местоработата си, или медиите са узнали по друг начин, резултатът е бил уронване на престижа на редакцията на вестника. Работата и като репортер във вестник представлява публична дейност и поставя по-високи морални изисквания, отколкото изискванията към работник или служител, който след приключване на работния ден вече не обвързва своя работодател с поведението си в свободното време. За да създаде и поддържа необходимото за професията обществено доверие, репортерът е длъжен да съобразява всички свои действия, включително и извън работното си време, с етичните норми. Ето защо настоящата инстанция приема, че ищцата е извършила деянието, описано в заповедта за уволнение, което следва да се квалифицира като вид нарушение по чл.187, ал.1, т.8, предложение второ от КТ-уронване на доброто име на предприятието. Нарушението обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като е засегнало важното за един вестник доверие на читателите към репортерите и журналистите, а и ищцата не е проявила никаква критичност към извършеното. Ето защо заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ са неоснователни, поради което въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени и вместо това да бъде постановено друго решение за отхвърляне на исковете.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2604 от 19.05.2023 г. , постановено по гр. д. № 12046 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „А“ състав, и потвърденото с него решение № 7634 от 6.7.2022 г. по гр. д. № 66117 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 55 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. П. против „168 часа“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното и уволнение, извършено със заповед № 21 от 20.09.2021 г. и за заплащане на 3900 лв. обезщетение за оставането и без работа.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: