Неприложимост на Кодекса на труда при преизчисляване на нощен труд в МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

гр. София, 04.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 2343/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, подадена чрез гл.юрк. А. М. се обжалва решение № 96/21.02.2023г. по въззивно гр.дело № 44/2023г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 906933/21.11.2022г. по гр. дело № 3432/2019г. на РС-Благоевград в осъдителната част и по този начин ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да плати на З. Д. А. сумата 1715,31 лева-допълнително възнаграждение за извънреден труд в периода от 17.12.2016г. до 17.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019г. до окончателното плащане.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК, които се поддържат от процесуалния представител на касатора в откритото съдебно заседание пред ВКС.

Ответникът в касационното производство З. Д. А. не изразява становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В откритото съдебно заседание пред ВКС не се явява и не изпраща представител.

С определение № 3915 от 06.12.2023г. по настоящото дело, касационно обжалване на решението на БлОС е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от нея) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Отговор на поставения въпрос е даден с ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС. С ТР се прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл.9, ал.2) са неприложими. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт (чл.130, ал.2 ЗСВ) и действието му е от деня, в който разтълкуваните разпоредби от ЗМВР са влезли в сила (чл. 50, ал. 2 ЗНА).

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Разгледан е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответната дирекция при МВР да плати на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 и превръщането му в дневен.

Установено е, че в периода от 17.12.2016г. до 17.12.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение с ответника на смени по график; полагал е нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа, като е отработил 1 680 часа нощен труд. Въззивният съд е приел, че отработените часове нощен труд, следва да се преизчислят с коефициент 1,143 за да се приравнят на дневното работно време и по този начин възлизат на 1 920,24 часа; получената разлика от 240,24 часа (1 920,24-1680) не е отчетена; стойността на тези часове е 1 715,31 лева, която не е платена на ищеца. Според съда за да не е налице по-неблагоприятно положението на държавните служите по ЗМВР спрямо положението на наетите по трудово правоотношение, приложими в случая са разпоредбите на КТ и по-специално разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Изводът е подкрепен и със съображения, произтичащи от Решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС. Въззивният съд е намерил иска за основателен за сумата 1 715,31 лева и е осъдил ответника да плати на ищеца допълнително възнаграждение в посочения размер.

Предвид отговора на поставения въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразно съдът е приел, че за държавните служители по ЗМВР следва да се приложат разпоредбите на КТ и по-специално тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ, като е преобразувал отработените часове нощен труд в дневен с определен коефициент и е уважил иска за заплащане на допълнително възнаграждение. В цитираното ТР се разясни, че ЗМВР не предвижда възможност за определяне на допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд от лица в служебно правоотношение с МВР. Неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от тези служители се компенсират с редица, предвидени в ЗМВР и в КСО, компенсаторни механизми. Празнота на закона няма, а правоотношението се регулира от специалните разпоредби в ЗМВР, което изключва възможността по отношение на положения нощен труд от служители на МВР по аналогия да се приложат КТ и в частност, чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и със задължителното действие на Решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. В съответствие тълкуването на СЕС е разяснено, че различен отговор не следва и от наднационалния правен ред, регулиращ служебните правоотношения с МВР.

Предвид изложеното обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което предявеният от З. А. иск да се отхвърли.

При този изход на делото, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер 150 лева за производството пред ВКС, както и разноските за платена държавна такса за въззивното и касационно производство в общ размер 100 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 96/21.02.2023г. по въззивно гр.дело № 44/2023г. на Благоевградския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал. 5, т. .2 ЗМВР на З. Д. А. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: Б., [улица], ет.2, офис 4, чрез адв. Г.Ч., предявен против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Министерство на вътрешните работи с адрес: София, жк. Илинден, ул. Пиротска 171Д и с ЕИК 129010164, за сумата 1 715,31 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019г.

ОСЪЖДА З. Д. А. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: Благоевград, [улица], ет.2, офис 4, чрез адв. Г.Ч. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи сумата 250 лева – разноски за въззивното и касационно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: