Определяне по справедливост на обезщетение за незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е № 430

гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
При секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3749 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалванe е допуснато решение № 700/12.06.2024 г. по гр.д. № 825/2024 г. в частта, с която Софийският апелативен съд, изменяйки решение № 6025/23.11.2023 г. по гр.д. № 7138/2023 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Г. Т. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 18.06.2018 г.

Решението е допуснато до касационен контрол по въпросите за онези конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по справедливост за мотивите, с които съдът е длъжен да го обоснове.

По въпросите настоящият състав намира следното:

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд за обезщетение на неимуществените вреди на лицето, увредено от незаконно обвинение, се прилага т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г. Разяснено е, че понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението. Казуалната практика на Върховния касационен съд пояснява, че обективната отговорност на държавата във фактическите състави по ЗОДОВ има деликтен характер, а обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата дължи за накърняване на неимуществените блага, защитени от Конституцията и КПЧОС - чест, достойнство, добро име, лична свобода и неприкосновеност, неприкосновеност на личния и семейния живот и т.нат, които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконното обвинение. Поради това релевантни обстоятелства за определяне на обезщетението са: тежестта на престъплението, в извършването на което увреденото лице е било незаконно обвинение; дали обвинението е било за едно или няколко престъпления – умишлени или по непредпазливост; обща продължителност на наказателното производство; взета ли е или не мярка за неотклонение, нейният вид и интензитет и има ли и други наложени мерки за процесуална принуда, като съдът е длъжен да изясни по какъв начин всичко това се е отразило на обвинения – има ли влошаване на здравословното му състояние, от какъв вид и в каква степен, неговите преживявания от наказателната репресия, и изобщо – цялостното отражение на незаконното наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Приема се, че по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата е процесуален субституент на държавата (ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. ОСГК на ВКС), включително за всяка принуда във връзка с обвинението, дори да е била осъществена от орган в системата на изпълнителната власт – напр. за действията на полицейските служители. Тяхната незаконност произтича от незаконността на обвинението, като държавата дължи да обезщети всички вреди с пряка или косвена връзка с незаконното обвинение (чл. 7 от Конституцията). Приема се, че физическите и душевните болки, страдания и неудобства от репресивните действия на полицията не могат да се разграничат с точно парично остойностяване от понесените от незаконното обвинение, за което са послужили. Те проявяват общ противоправен резултат. В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи конкретните установени по делото обстоятелства, които са в пряка или косвена връзка с незаконното обвинение, и да изясни тяхното значение за размера на обезщетението, което се определя по справедливост общо/в глобален размер. Ориентир е и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението не трябва да води до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:

Правилно въззивният съд е приел за доказан по основание иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от обвинението на ищцата М. Г. Т. в престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. С решение от 19.04.2017 г. по нахд № 8931/2016 г. на Софийски районен съд тя е призната за невиновна и оправдана по обвинение за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК – в това, че на 28.11.2012 г. в [населено място], [улица], пред Софийския районен съд чрез адв. Д. К. като посредстван извършител – неин пълномощник, М. Т. съзнателно се е ползвала от неистински документ – запис на заповед, съставен на 25.06.2011 г., на който е придаден вид да е издаден от Г. И. Ц., за да докаже съществуващо задължение, като за съставянето на записа на заповед от ищцата не може да се търси наказателна отговорност. Решението на наказателния съд има последици на влязла в сила оправдателна присъда и е задължително за гражданския съд (чл. 300 ГПК). Правилно въззивният съд е приел, че по предявения иск държавата чрез процесуалния субституент – Прокуратурата, отговаря и за действията на полицията. На ищцата са били снети пръстови отпечатъци и е била фотографирана – те са били последвани от привличането й като обвиняем за престъплението. След това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които е намерил за доказани и в причинна връзка с незаконното обвинение. Основателно е касационното оплакване в жалбата на Прокуратурата обаче, че въззивният съд е бил длъжен, но не е отговорил на оплакванията в жалбата срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, че обезщетението следва да се определи в нисък размер, защото обвинението, макар за умишлено престъпление, не е тежко в смисъла по чл. 93, т. 7 НК, в наказателното производство спрямо ищцата не е приложена мярка за процесуална принуда, в Софийския районен съд е внесено постановление за освобождаването от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание (чл. 78а НК), а не обвинителен акт; не само поради незаконното обвинение, но и лични са симптомите на усложнено посттравматично стресово разстройство с динамика и промени в емоционалния статус на ищцата, достигнали до болестно състояние.

Настоящият състав намира, че като не е отговорил на тези оплаквания за значението на тези установими по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението, въззивният съд съществено е нарушил чл. 269, изр. 2 ГПК, и решението е и немотивирано. То следва да се касира и спорът да се реши по същество. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав намира, че значение за определяне размера на обезщетението по справедливост за вредите от незаконното обвинение на ищцата имат следните доказани по делото обстоятелства:

С постановление от 29.03.2016 г. по ДП № 15197/2015 г. тя е привлечена като обвиняем за това, че на 28.11.2012 г. в [населено място], [улица] пред Софийския районен съд чрез адв Д. К. като посредстван извършител – неин пълномощник, ищцата съзнателно се е ползвала от неистински документ – запис на заповед, съставена на 25.06.2011 г., на който е придаден вид да е издаден от Г. И. Ц., за да докаже съществуващо задължение на Г. Ц. по записа на заповед, като за съставянето на записа на заповед от ищцата не може да се търси наказателна отговорност - престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Извършена е идентификация от полицаи в 04-то РПУ, като са й снели отпечатъци и е била фотографирана (чл. 71, ал. 2 ЗМВР). Престъплението, за което е привлечена за обвиняем, е умишлено, но не е тежко в смисъла по чл. 93, т. 7 НК – за него законът предвижда лишаване от свобода до две години. В наказателното производство не са й прилагани мерки за процесуална принуда. С постановление от 14.05.2016 г. прокурор при СРП е предложил да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК). По предложението е образувано НАХД № 8931/2016 г. на СРС. По делото са проведени четири съдебни заседания с участие на ищцата. В заседанието от 19.04.2017 г. е обявено решението, с което тя е призната за невиновна в извършване на престъплението и е оправдана. Срещу решението е подаден протест, но е потвърдено с решение от 18.06.2018 г. по нахд № 681/2018 г. на СГС, което не подлежи на обжалване.

Към привличането й като обвиняем за престъплението, което не е извършила, тя е на 53 години, с 33-годишен непрекъснат трудов стаж на медицинска сестра. Вдовица е от 2010 г. Съпругът й е починал след дългогодишно боледуване и обгрижване от ищцата. Тя сама се грижи за двамата им сина от брака, които са с дефицити в умственото си развитие. След 2017 г. проявява симптоми на усложнено посттравматично стресово разстройство с динамика и промени в емоционалния статус, които достигат и до болестно състояние. Основна причина за болестта са нейните преживявания от полицейската регистрация, при която се е почувствала крайно унизена. След решението на наказателния съд с последиците на оправдателна присъда, болестта й продължава да се проявява. Има чисто съдебно минало.

Обстоятелствата, които имат връзка с незаконното обвинение, но налагат обезщетението да се определи в по-нисък размер, са следните: 1) то е за умишлено престъпление, което е леко; 2) при предложението по чл. 78а НК ищцата е следвало да очаква, че при най-тежко развитие на наказателното производство може да й бъде наложена глоба, но не и наказана с лишаване от свобода; 3) не са й прилагани мерки на процесуална принуда; 3) приключило е в разумен срок – общата продължителност е 2 години, 2 месеца и 20 дни; 4) след първоинстанционното решение, с което е оправдана, страховете й от несправедливо осъждане обяснимо са с по-нисък интензитет; 5) незаконното обвинение не е станало достояние сред близки й и в обществото, нито се е отразило негативно на личните й отношения.

Обстоятелствата, които имат връзка с незаконното обвинение, но налагат по-висок размер на обезщетението са следните: 1) ищцата е с чисто съдебно минало, т.е. първият й досег с репресивните органи неизбежно е шокиращ, 2) психичното й здраве е трайно засегнато, а травматичните преживявания, основно поради действията на полицаите, свързани с обвинението са довели до болестното й състояние и продължават да се проявяват. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че проявената болест се обяснява единствено с преживените от ищцата трудности в личен и професионален план. Напротив, дългогодишният стрес, на който тя е била подложена като медицинска сестра, като съпруга, грижила се дълги години за болен съпруг, и като майка, подпомагаща синовете си, обяснява защо незаконното обвинение е този стресов фактор, който е „отключил“ заболяването на психиката.

При всички тези комплексно проявени обективно обстоятелства, които имат връзка с незаконното обвинение и като съобрази стандартът на живот в страната към периода на увреждането, настоящият състав намира сумата 5 000 лв. за справедливо обезщетение. Над този размер искът е неоснователен.

При този изход решението следва да се отмени и по разноските.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото от адв. К. И. К. безплатно представителство на ищцата следва да се определи възнаграждение. Възнаграждението е само за представителството пред първата инстанция. Въззивната жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен над размера 5 000 лв. е била неоснователна и е основателна касационната жалба на Прокуратурата срещу въззивното решение за уважаването на иска в размера 10 000 лв. Като съобрази ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и остойности труда на адвоката за представителството пред първата инстанция, включително уговаряните възнаграждения по подобни дела, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 600 лв. и го поставя в задължение на Прокуратурата.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 700/12.06.2024 г. по гр.д. № 825/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата 5 000 лв. до сумата 10 000 лв., и по разноските.

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предявен от М. Г. Т., ЕГН [ЕГН], срещу Прокуратурата на Република България, за сумата над 5 000 лв. до 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 700/12.06.2024 г. по гр.д. № 825/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът е уважен до сумата 5 000 лв., ведно със законните лихви от 18.06.2018 г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. К. И. К. сумата 600.00 лв. – възнаграждение за представителството пред първата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.