Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Отмяна на оправдателна присъда за шофиране след употреба на алкохол поради невменяемост

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдим е бил оправдан на втора инстанция за шофиране в нетрезво състояние (1,76 промила), тъй като съдът приел, че е действал в състояние на невменяемост заради психично заболяване. Оправдаването се основавало на експертиза, изготвена само по документи и без личен преглед. Върховният касационен съд отмени оправдателната присъда и върна делото за ново разглеждане, тъй като фактите и медицинските признаци не са били изяснени пълно и обосновано.

Какво приема съдът

Правният извод за невменяемост изисква категорично доказване на психично разстройство по време на деянието, като съдът не може безкритично да възприема необоснована експертиза, изготвена без преглед на дееца и без разграничаване на болестното състояние от алкохолното опиянение.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

шофиране в пияно състояниеневменяемостпсихиатрична експертизаалкохолно опиянениеотмяна на присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * невменяемост * нарушаване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателства * съдебно-психиатрична експертиза * обективна страна на престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

София, 06.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Милена Панева

2. Надежда Трифонова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Максим Колев разгледа докладваното от съдия Троянов н.д. № 1121 по описа за 2023 г.

Касационното производство е образувано по протест на Русенската окръжна прокуратура против въззивна присъда № 22 от 26.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 605/ 2023 г., по описа на Русенския окръжен съд съд, І.въззивен състав, с касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за нарушен материален закон, поради оправдаването на подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане да делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ф. С. Ч. не взема участие. Неговият служебен защитник адвокат Л. В. оспорва протеста и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивна присъда № 22 от 26.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 605/ 2023 г., Русенският окръжен съд съд, І.въззивен състав е отменил изцяло присъда № 20 от 14.02.2023 г., по н.о.х.д. № 1115/ 2022 г., по описа на Русенския районен съд, VІІ наказателен състав и оправдал подсъдимия Ф. С. Ч. по повдигнатото му обвинение за извършено на 22.06.2022 г., в [населено място], престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда на подсъдимия били наложени наказания от една година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 НК, както и наказания от 200 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Касационният протест на Русенската окръжна прокуратура е процесуално допустим, подаден в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Въззивната инстанция е допуснала нарушение на основен принцип в наказателния процес, установен в чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина. В процесуалната си дейност по събиране и проверка на доказателствата и при формиране на вътрешното си убеждение съдът е неглижирал няколко обстоятелства, свързани с правилното изясняване на обстоятелства от предмета на делото. Те не касаят фактическата обстановка на извършеното деяние, защото въззивният съд установил същите факти по случая, приети за доказани от първоинстанционния съд. Според нея, подсъдимият Ч. е управлявал на 22.06.2022 г., в [населено място], МПС с алкохол от 1,76 промила, установен с техническо средство, а водачът е отказал да даде кръвна проба в болнично заведение, след като оспорил показанието на уреда.

Въззивният съд е удовлетворил искането на защитата и правилно е назначил психолого-психиатрична експертиза за подсъдимия, която е била отказана от първата инстанция. Въпреки оспореното от прокурора експертно заключение, то е прието по делото и окръжният съд се позовал на него в разрешаването на правния въпрос за вменяемостта на дееца. Отчитайки заявеното от експертите, че по време на инкриминираното деяние подсъдимият Ч. се намирал в състояние на продължително разстройство на съзнанието, въззивният съд го оправдал поради невменяемост.

Експертното заключение обаче било изготвено само по документи, съдържащи се в Центъра за психично здраве, гр. Русе, където вещото лице-психиатър работи и заема длъжността началник на отделение за лечение на зависимости. Личен преглед на подсъдимия не бил извършен от вещите лица, той не се отзовал на тяхната покана. Подсъдимият често бил лекуван в центъра за психично здраве, обичайно веднъж годишно, защото страдал от биполярно афективно разстройство на съзнанието – чести манийни фази с психотични синдроми, синдром на трайна социална и семейна дезадаптация. Диагнозата е с многогодишна давност, от 2004 г., подсъдимият нямал фамилна обремененост, без данни за черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание, но злоупотребявал с психоактивни вещества. Познат е на вещото лице-психиатър от проведена метадонова програма за лечение. В съдебната зала вещото лице-психиатър споделил, че има преки впечатления от неговото психиатрично страдание, но не го е виждал отдавна. Последното му лекуване е от 24 до 25.07.2022 г., след като подсъдимият сам потърсил лекарско съдействие, месец след деянието. Психично бил в ясно съзнание, тотално ориентиран, но некритичен; адистантен, раздвижен, вътрешно напрегнат, емоционално-волево лабилен и импулсивен. Отказал стационарно лечение и бил изписан „спокоен, апсихотичен, с подредено поведение“, насочен бил за амбулаторно проследяване „без поддържащо лечение“ (епикриза, л. 59 в.н.о.х.д.).

Въззивният съд заключил, че подсъдимият не е имал психически годности да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Съдът обаче е пренебрегнал още едно обстоятелство, освен отсъствието на личен преглед, а именно – че за психичното състояние на дееца по време на деянието са ползвани изцяло медицински документи (епикризи) от проведени лечения. И трето обстоятелство – за да обосноват заключението си експертите се позовали на запис от протокола за мединско изследване и вземане на биологични проби, съставен в УМБАЛ „Канев“, гр. Русе, че по време на медицинското изследване подсъдимият Ч. бил „превъзбуден, с логорея, нарушена координация и съзнание, възбудено и агресивно поведение, с нарушено равновесие при затваряне на очите.“ (л. 57 в.н.о.х.д.). Подсъдимият е бил с установено алкохолно опиянение от средна степен по МКБ Y91.1 (с. 17 от експертизата (л. 56, в.н.о.х.д.)), което се характеризирало с „алкохолен дъх, умерено затруднена координация, нарушен говор и забавено мислене, наблюдава се силно подчертана емоционална лабилност, като периоди на повишено настроение бързо се сменят с потиснатост, неадекватни реакции“.

Въззивният съд безкритично се доверил на експертното заключение. Не е съобразил, че заключението на вещите лица е необосновано – чл. 153 НПК. В него не се съдържа анализ на поведението на подсъдимия, по време на деянието и непосредствено след него, при престоя му в болничното заведение, както и в арестното помещение, което да е болестно зависимо. Експертите не са отграничили болестните прояви от алкохолно обусловените. Не са защитили и тезата си поради какви научни методи от медицината приемат, че по време на деянието подсъд. Ч. е имал психотично мотивирано поведение, което изключва способността му да разбира правилно действителността и да ръководи поведението си. Проблемът с невменяемостта по наказателни дела не е лесно решима задача, както за вещите лица, така и за съда. Психичното страдание на подсъд. Ч. и поставената му от години диагноза не изключват всякога вменяемостта, както е при някои форми на слабоумие. След като вещите лица не са изпълнили задълженията си да обосноват своето заключение в разясняване на медицинския критерий за невменяемостта, съдът също е допуснал нарушение, като не е мотивирал юридическия критерий – защо подсъдимият Ч. не е разбирал свойството или значението на извършеното, или не е могъл да ръководи постъпките си. Правният извод е противопоставим на разкритите по делото факти, че деецът е управлявал превозното средство, боравил е с приборите за управление и е изразил пред полицаите своето отношение към поведението си, отговорил е на въпросите в декларация на л. 15 д.п. и я подписал. Въззивният съд не е намерил за нужно дори да назначи повторна и разширена (тройна или петорна) експертиза. Както и при задочно провежданото производство да проведе повторен разпит на полицейските служители, в присъствието на вещите лица, за състоянието на подсъдимия по време на алкохолния тест, в болничното заведение и при задържането в полицейското управление по реда на чл. 72 ЗМВР. Те са имали непосредствени впечатления за поведението на подсъдимия по време на деянието и в близките два часа след него. Съдът е следвало да съобрази, че правният извод за невменяемост изисква категорични данни за психично разстройство по време на управлението на МПС, а установената през годините диагноза не е безусловно определяща за невменяемостта на дееца.

Въззивният съд е следвало да положи усилия за изясняване на съществени факти по делото, за разкриване на обективната истина. Могъл е да допусне повторен разпит на полицейските служители в присъствието на вещите лица, чрез който да се изяснят факти и обстоятелства от здравословното състояние на подсъдимия, да бъдат отграничени проявите на алкохолно опиянение от типичните прояви на манийната фаза на биполярното разстройство, както и какви са били конкретните проявления на последната, да прецени обстоятелствата, свързани с управлението на МПС от подсъдимия, за който се твърди, че е бил в манийна фаза (по документи), както и адекватните писмени отговори, дадени лично от водача в протокола за полицейски обиск (л. 14 д.п.), на декларация (л. 15 д.п.) и на разписка за върнати вещи и пари, иззети при обиска на задържано лице (л. 16 д.п.).

При така изложените съображения касационната инстанция намери, че нарушението на чл. 13 НПК е съществено, а оправдаването на подсъдимия – за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Възивната присъда подлежи на отмяна, като делото се върне за повторното му разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание и провеждане на заседанието по чл. 327 НПК.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 22 от 26.10.2023 г., по в.н.о.х.д. № 605/ 2023 г., по описа на Русенският окръжен съд съд, І.въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.