Задължителност на съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ при иск за собственост на държавата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

София 12.07.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №1161/2021 г.

Производството е по реда на чл.218и, ал.2 ГПК/отм./ вр.§2,ал.3 ГПК/2007г./.

С влязло в сила решение №1356/2006г. по гр.д.№887/2005г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.218и, ал.2 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на ответници – физически лица по иска на „Добруджанска гора“ АД, при участието на трето лице Министерство на земеделието и горите, че ищецът притежава право на ползване на недвижим имот, държавна собственост, в землището на [населено място], област Д., представляващ поземлен имот с площ 9510 кв.м., № *** по КК, одобрена със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003г. на Агенцията по кадастъра, ограден с червен цвят на комбинирана скица към заключението на вещото лице инж. П., неразделна част от решението. Това решение е отменено с решение №175/2007г. по гр.д.№151/2005г. на ВКС, петчленен състав, по реда на чл.231,ал.1,б.“е“ ГПК /отм./ и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на ВКС. С решение № 697/2009г. от 18.01.2010г. по гр.д.№2909/2007г. на ВКС, І г.о. е признато за установено по отношение на М. Д. Ш., Р. А. У. и други физически лица, Държавно ловно стопанство-Балчик, „Агротехимпекс“ АД,гр.Д., и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, че „Добруджанска гора“ АД, гр. Добрич,е собственик на недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка, в землището на [населено място], част от подотдел 37М по стария лесоустройствен план от 1961г., идентичен на подотдел 195-Г по новия лесоустройствен проект от 1996г., включен в горския фонд в лесопарк „Златни пясъци“-Кранево, съставляващ понастоящем поземлен имот от * кв.м. с № *** по кадастралната карта,одобрена със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003г. на Агенцията по кадастъра, ограден с червен цвят на комбинирана скица към заключението на вещото лице инж. П., на л.132-133 по гр.д.№887/2005г, ВКС, ІV г.о., съставляваща част от решението. Отхвърлен е искът, предявен по реда на чл.181 ГПК от главно встъпилото лице Министерство на земеделието и храните срещу М. Д. Ш., Р. А. У. и други физически лица, както и срещу Държавно ловно стопанство-Балчик, „Агротехимпекс“ АД, гр. Добрич, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за признаване правото на държавна собственост върху същия имот.

С решение №37/24.03.2021г. по гр.д.№781/2020г. на ВКС, І г.о. по молба на Р. А. У. на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК е отменено влязлото в сила решение № 697/18.01.2010г. по гр.д.№2909/2007г. на ВКС, І г.о. С оглед отмяната на решението по молба на Р. А. У. на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК и приетото, че той не е бил надлежно призован за производството пред ВКС по гр.д.№2909/2007г., относно предмета на производството е прието, че е възстановена висящността на спора пред ВКС по предявения от Горско стопанство- гр. Добрич, заместено в процеса от „Добружанска гора“ АД, срещу Р. А. У. /правоприемник в процеса на ответника по иска и касатор в последващото производство пред ВКС А. А. Ш., поч.16.08.2008г./ иск по 97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че предоставеният му за ползване недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка в землището на [населено място], включен в парк „Златни пясъци“ – Кранево /подробно описан/, е държавна собственост и се владее от него на правно основание.

Производството е висящо по установителен иск, предявен по реда на чл.97,ал.1 ГПК /отм./ от Горско стопанство-гр.Добрич, заместено в процеса от „Добруджанска гора“ АД за признаване за установено, че предоставеният на ищеца за ползване недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка в землището на [населено място], част от подотдел 37М по стария лесоустройствен план от 1961г., идентичен на подотдел 195-Г по новия лесоустройствен проект от 1996г., включен в горския фонд в лесопарк „Златни пясъци“-Кранево, е държавна собственост, и се владее от него на правно основание. Въведените от ищеца твърдения са, че въз основа на предоставено със заповеди №411/1982г. и № 1124/1983г. на Министерство на горите и горската промишленост право на ползване на почивна база, такава е изградена през 1983г., поради което в нарушение на закона ПК-Балчик е възстановила на наследниците на Д. К. И. земеделска земя, включена в границите на предоставената му горска площ.Това обуславя правния интерес от предявяване на иск за установяване, че правото на собственост върху имота принадлежи на държавата и последният му е предоставен за ползване.

Ответникът Р. У. оспорва иска, с възражение по твърдяното предоставяне правото на ползване и извършени правнорелевантни промени в хода на производството по отношение на това право, както и с твърдение за реституция по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. И., какъвто е и той, осъществена с влязло в сила решение на Районен съд-Балчик, постановено в производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Твърди, че исковата молба страда от пороци, тъй като претендираният имот не е индивидуализиран с площ и граници като участък от земната повърхност.

П. обхват на настоящото производство е очертан с отменителното решение № 1150/2006г. по гр.д.№ 887/2005г. на ВКС, ІV г.о., с което е отменено решение от 05.01.2005г. по гр.д.№937/2003г. на АС-Варна и е даден ход по същество пред касационната инстанция. Не е констатирана нередовност на исковата молба в твърдения от ответника У. смисъл, поради което и този въпрос не може да бъде поставен на обсъждане. С решението е прието, че са спорни въпросите по същество относно териториалната индивидуализация на претендирания имот – къде е разположена площта от 11 дка, как е обособена и какви са границите й в рамките на горския фонд; какво е териториалното разположение и границите на земите, предмет на решението за реституция по ЗСПЗЗ от 1996г. и ако е налице идентичност между имотите на ищеца и ответника, то налице ли е пречка за възстановяване на собствеността върху имота при прилагане на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ предвид установените факти за изградена почивна база в имота, съставляваща бунгала и други постройки. В предходните решения по казуса, постановени от ВКС /решение по гр.д.№1563/2002г. и решение №1150/2006г. по гр.д.№887/2005г./, е решен въпросът по приложението на чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ /ред. ДВ,бр.45/2995г./, като е прието, че действащата към постановяване на решението за реституция нормативна уредба не предвижда изключване от реституция на т.нар. гори със специално предназначение, а оттук е прието за необосновано становището, че спорният терен не може да бъде засегнат от земеделска реституция като част от горския фонд, представляващ гора със специално предназначение. С цитираните решения на ВКС са решени и въпросите по включването на процесния имот в ДГФ /1953г./ и предоставянето на 11 дка със заповеди № 411/1982г. и №1124/1983г. на МГГП на праводателя на ищеца – Държавно предприятие Горско стопанство- гр. Добрич. Установено е и правоприемството между държавното предприятие и „Добруджанска гора“ ЕАД с държавно имущество, чийто капитал впоследствние е увеличен със заповед на ресорния министър от 2000г. чрез апорт на дълготрайни материални активи и недвижими имоти, вкл. спорния имот -11 дка почивна база К., и вписване на тези обстоятелства в търговския регистър. При това положение в настоящото касационно производство трябва да се изследват посочените като релевантни факти, съгласно решение №1150/2006г. по гр.д.№887/2005г. на ВКС, като се обсъдят и поддържаните от ответника Р. У. доводи за приложимост на ТР №5/14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г., ОСГК, ВКС.

С протокол №23-6/25.01.1994г. на ПК-Балчик за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на [населено място], е постановено решение по преписка вх.№ К146/92г., с което на наследниците на Д. К. И. на основание чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне върху земя от 10 дка, м.К. Постановен е отказ за признаване правото на възстановяване собствеността на 98 дка с мотиви, че не отговарят на условията за възстановяване по чл.10 ЗСПЗЗ. По делото е прието /в първоинстанционното му разглеждане – л.272/ влязло в сила решение №61 от 04.12.1995г. по адм.д.№553/1994г. на Районен съд-Балчик. То е постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по жалба на наследници на Д. И. срещу решение на ПК-Б. в частта, с която се отказва възстановяване правото на собственост върху 51,550 дка в землището на [населено място]. С него е отменено решение №23-6/25.01.1994г. по преписка К146/92г. на ОПК в частта му относно отказа от възстановяване на правото на собственост на законните наследници на Д. К. И., частично до размера от 51,550 дка земеделска земя в землището на [населено място], [община], като незаконосъобразно и необосновано“ и е постановено решение, с което се „уважава жалбата на законните наследници на Д. К. И. за възстановяване и признаване правото на собственост върху 51,550 дка земеделска земя в землището на [населено място], като основателна и доказана“. В решението, след анализ на техническа експертиза, е прието, че претендираните имоти са извън зоните за социален отдих, имат статут на земеделски земи,съществуват в стари граници. Възприета е СТЕ с мотив, че е съобразила одобрен КП от 1984г. и предхождащи планове и карти за периода след 1940г. Изградените върху имотите мероприятия /временни постройки,бараки/ са приети за незаконосъобразни. Посочено е, че част от имота е предадена на Горския фонд, без да е проследено основанието за това, поради което е незаконосъобразно. Съдът е приел, че наследниците на И. са собственици на следните имоти : пл.№ * с площ 3,100 дка, пл.№* с площ 9,750дка, по т.2 от СТЕ пл.№* с площ 2,800 дка, пл.№ * с площ 2,600 дка, както и празното място между алеите с площ 16,300дка по т.3 от заключението и имот №* с площ 17 дка -общо земя от 51,550 дка. Възраженията на ОПК са приети за неоснователни. С последващо решение №127/14.02.1996г. ОПК-Балчик възстановява правото на собственост на наследниците на Д. К. И. по преписка №К146/1992г. в съществуващи/възстановими стари граници върху имоти, находящи се в землището на [населено място] по кадастрален план /КП/, изработен 1995г., както следва : 3,100дка - имот №* /заявен с пореден номер 1 от заявлението и съгласно удостоверение ТРС №158/13.12.1995г.; 9,750 дка – имот № * /пореден номер 2 от заявлението и удостоверение ТРС №158/13.12.1995г./ ; 2,600 дка – имот № *; 2,800 дка – имот № *; 16,300 дка – имот № *-№ *; 11,000 дка – имот №*; 4,000 дка – част от парцел №*; 1,100дка – част от парцел № *. Постановен е отказ за възстановяване на 0,900дка – път и ел. провод. В решението на ОПК имотите са описани по КП от 1995г. /с граници и площ/, съгласно удостоверения на Общинска администрация – Балчик № 158, №159 и №160 от 13.12.1995г., издадени въз основа на решение № 61/04.12.1995г. на РС-Балчик. Така, както е описан в решението на ОПК, имот пл.№* по КП от 1995г. е при съседи : път, горски фонд, имот пл.№ * и пл.№*. От съдебнотехническите експертизи, приети по делото, вкл. заключението на вещото лице инж.Т. И., прието в настоящото производство, се установява, че теренът и постройките в предоставения за стопанисване и ползване на Горското стопанство държавен имот са кадастрално заснети като поземлен имот № 39459.29.607 /стар 425/ по кадастралната карта, одобрена през 2003г. с площ 9510 кв.м. Имот пл.№* по КП от 1995г. заедно с имот пл.№* /също предмет на решението на РС-Балчик и на ОПК/ са нанесени на скица № 2268 от 13.12.1995г., издадена от [община]. В скица №8343 от 14.09.2006г. за ПИ * също са нанесени всички сгради, с описание на етажност, застроена площ, предназначение, конструкция. В скица - приложение №8 към СТЕ на в.л. Т.И., също са заснети сградите, намиращи се в ПИ * - терен, ползван от ищеца /респ.неговия правоприемник/ с описание на площ, етажи, предназначение. От комбинираната скица към СТЕ /приложение № 9/ е видно, че имот пл.№* с площ 9510 кв.м., ползван от „Добруджанска гора“ АД, е нанесен с пл.№ * по КП от 1990 на [населено място], възстановен на наследници на Д. И. с решение № 127/14.02.1996г. на ОПК-Балчик. Имот * е очертан с червен цвят, а имот * – със зелен, като е налице припокриване, а заснетите сгради съвпадат при наслагване.

От така установената фактическа обстановка следва извод, че е налице териториална идентичност между имота, предмет на положителния установителен иск по чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и възстановения на наследниците на Д.И. имот. Изводите се налагат от данните по делото, заключенията на СТЕ и от АДС №217/1996г. От тях става ясно, че подотдел 37М от лесоустройствения план 1961г. /идентичен с подотдел 195-Г от лесоустройствен проект от 1996г./, е с площ от 200 дка. На ДП Горско стопанство – гр. Добрич /преди [населено място]/ е предоставено през 1982г. със заповед на МГП ползването на един декар горска площ от землището на [населено място] – част от подотдел 37М за построяване на лека почивна станция, а през 1983г. – още 10 дка в същото землище и подотдел. Макар да не е изяснено какво точно е предоставено на ищеца, то теренът е завзет и усвоен за мероприятието, за което е предназначено предоставянето с извършване на строителството през периода 1982г. – 1988г. В хода на процеса са настъпили промени, от значение за спорното право и легитимацията на ищеца. Ищецът ДП Горско стопанство – гр. Добрич и правоприемникът му в процеса „Добруджанска гора“ ЕАД /чрез сливане на държавни горски стопанства/ с оглед правомощията си по чл.14 ЗДС са обосновали правния си интерес от водене на иска за установяване правото им на предоставено ползване /стопанисване и управление/ на имота, с твърдение, че е държавна собственост, която се управлява от Министерство на земеделието и горите като принципал на имота. В хода на производството е налице преобразуване на „Добруджанска гора“ ЕАД /с държавно имущество/ в „Добруджанска гора“ АД чрез увеличаване на капитала и апорт на дълготрайни материални активи и недвижими имоти /в т.ч. процесните 11 дка – почивна база К./ и вписването в ТР. Съобразно настъпилите в хода на производството релевантни факти следва да се приеме, че имотът –държавна собственост, е бил предоставен на държавното предприятие Горско стопанство - гр. Добрич /преди [населено място]/ за стопанисване и управление като елемент от правото на държавна собственост, което държавата упражнява чрез своите органи, предприятия и организации. При предявяване на иска ищецът е бил със статут на държавно предприятие, упражняващо правото на държавна собственост. С включването на имот в капитала на търговското дружество с държавно имущество, правото на собственост на държавата се прекратява и собственик на имота става търговското дружество. Същевременно следва да се имат предвид постановките на ТР№5/14.01.2013г. по търк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че реституцията на земеделски земи и гори се извършва по административен ред. Органът, натоварен с възстановяване на собственост, е ОСЗ по местонахождението на подлежащия на възстановяване имот.Държавата не е страна в производството пред ОСЗ, а пък ОСЗ е орган, пред който се развива реституционното производство. Когато с постановения в реституционното производство административен акт са засегнати вещни права на държавата, тя може да ги защити по общия исков ред, затова не е налице пречка за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта при релевирани от държавата доводи. Друго е положението, когато върху акта на ОСЗ е упражнен съдебен контрол по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ или чл.13,ал.6 ЗВСГЗГФ. В производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се решава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на пресъдено нещо страните по делото.Съгласно чл.153, ал.1 АПК органът, издал административния акт /ОСЗ/, има качеството на страна по делото, наред с оспорващия и всички заинтересовани лица.В качеството си на страна в това производство, което има състезателен характер според чл.170,ал.1 и чл.171 АПК, ОСЗ може да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти, както и да обоснове изводите си за това, дали са били налице фактическите основания за издаването на акта.Това следва от нормите на чл.14,ал.3 и 5 и чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ, уреждащи доказването на правото на възстановяване на собствеността и допустимите доказателства.Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДПФ.Това следва и от разпоредбата на чл.302 ГПК, поради което е недопустимо в производството по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност.

От изложеното следва извод, че гражданският съд трябва да зачете постановеното в производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ решение на РС-Балчик, с което е постановено възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на наследниците на Д. И., какъвто е ответникът Р. У., и постановеното въз основа на него решение на ОСЗ, като е недопустимо да извърши косвен съдебен контрол в производството по предявения от държавното предприятие „Горско стопанство“ установителен иск за правото му на стопанисване и управление на държавна земя. Държавата, като праводател на ищеца в процеса, е обвързана от постановеното съдебно решение.Неговата сила се разпростира и спрямо правоприемниците, тъй като върху акта на ОСЗ е упражнен съдебен контрол по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ.В производството на пряко административно правораздаване не е решен спорът за собственост, но са установени предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва страните със сила на пресъдено нещо. Оттук следва, че на ищеца не може да се признае спрямо ответника правото на собственост върху процесния имот.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на общо 12034,98 лева, съгласно представените доказателства. От тях 11734,98 лева – разноски за възнаграждение за един адвокат /с включен ДДС/ и 300 лева – разноски за възнаграждение за вещо лице по СТЕ.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Добруджанска гора“ АД, гр. Добрич, срещу Р. А. У., [населено място], иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 /единадесет/ дка в землището на [населено място], част от подотдел 37М по стария лесоустройствен план от 1961г., идентичен с подотдел 195-Г по лесоустройствен проект от 1996г., включен в горския фонд в лесопарк „Златни пясъци“- Кранево, съставляващ поземлен имот от 9 510 кв.м. с № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед №300-5-74 от 2003г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, оградена с червен цвят на комбинирана скица - приложение 9 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Т. И., която приподписана от настоящия състав, е неразделна част от решението.

ОСЪЖДА „Добруджанска гора“ АД, гр. Добрич, да заплати на Р. А. У., [населено място], разноски за производството пред касационната инстанция в размер на общо 12 034,98 лева /дванадесет хиляди, тридесет и четири лева и 98ст./

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: