Обезщетение от съд за забавено правосъдие при бездействие и бавни отводи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр.София, 27.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1679/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 5394/ 25.11.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалбата на Административен съд София – град /АССГ/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1417 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 210/ 2023 г. в частта му, в която АССГ е осъден да заплати на М. М. С. сумата 1 000 лв, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 7171/ 2019 г. на АССГ в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 21.05.2020 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса има ли нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС, когато забавянето на съдебно производство се дължи на направени от страната целенасочени искания за отвод на всички съдебни състави, правораздаващи в съответния компетентен съд.

За да отговори на въпроса, настоящият съдебен състав намира изходна позиция в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по тълк.д. № 1/ 2023 г., ОСГТК, ВКС. В тях е разяснено, че при основанието по чл.22 ал.1 т.6 ГПК /каквато е и ситуацията, касаеща настоящето производство/, е необходимо съдът да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. Това разбиране съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл.6 пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, според която при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Въпросът е дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, който въпрос съдът разрешава при преценката на обективни факти, след което обосновава извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение.

Следователно от конкретиката на случая зависи дали при забавено съдебно производство поради направени от страната целенасочени искания за отвод на всички съдебни състави, правораздаващи в съответния компетентен съд, има нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС. След като позицията на страната е важна, но не решаваща, съдът е този, който след преценката на обективните факти следва да мотивира извод има ли основателна причина страната да се опасява, че делото няма да бъде решено от независим и безпристрастен съд. В частност, когато е направен отвод на всички съдии от съд, който се явява и ответник по делото, искането на страната е основано на основателни опасения за пристрастно правораздване. В тази хипотеза периодът от време, който е обективно необходим за извършване на тези отводи, не обосновава неразумна продължителност на процеса, стига тези отводи да са извършвани ритмично и без забавяне.

В обжалваното въззивно решение е прието друго разрешение, поради което по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).

От фактическа страна по делото е установено, че на 10.04.2019 г. ищецът подал искова молба пред Административен съд - Стара Загора, въз основа на която било образувано адм.дело № 258/ 2019 г. С определение от 12.04.2019 г. съдът приел, че е сезиран с жалба на М. С. против заповед за задържане по чл.72 ЗМВР, съединена с иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв., разделил производството по административното дело и пред себе си оставил за разглеждане само иска по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. С разпореждане от 16.05.2019 г. съдът оставил без движение производството по делото с указание до ищеца да внесе държавна такса в размер на 10 лв. и да представи платежния документ по делото в указания му срок, въпреки че още с исковата си молба ищецът заявил искане да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса. На 29.05.2019 г. ищецът депозирал молба с искане съдът да се произнесе по искането му по чл.83 ал.2 ГПК, като декларирал, че не притежава движимо и недвижимо имущество, с изключение на 1/2 ид.ч. от къща в Стара Загора, няма банкови влогове в България и чужбина, от 6 години е безработен, задържан е под стража, страда от тежки заболявания. Съдът, без да се произнесе по това искане, разпоредил извършване на справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца и установявайки, че той е регистриран адресно в гр.С., с определение от 17.06.2019 г. прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на АССГ. На 25.06.2019 г. при ответника АССГ било образувано адм.д.№ 7171/ 2019 г., но до 30.10.2019 г. по делото не били извършени никакви действия, а на посочената дата бил променен съдията-докладчик, без да е ясно по какви причини. Новоопределеният съдия-докладчик също не извършил никакви процесуални действия до 30.04.2020 г. /или за времето от 25.06.2019 г. до 30.04.2020 г. - десет месеца и четири дни - по делото не било предприето нищо от съда/. С определение № 3239/ 30.04.2020 г. съдът оставил без уважение искането на ищеца за освобождаването му от държавна такса. По жалба на ищеца срещу този акт, с определение № 13147/ 22.10.2020 г. по адм.д.№ 8883/ 2020 г., Върховният административен съд /ВАС/ го отменил, освободил ищеца от заплащане на държавна такса и върнал делото при ответника на 26.10.2020 г. Междувременно, с молба от 22.06.2020 г., ищецът поискал отвод на съдията-докладчик и на всички други съдии в АССГ. С определения, постановени в периода от 19.11.2020 г. до 22.02.2021 г. /три месеца и три дни/, определените съдии докладчици са се отвеждали от разглеждане на делото, въпреки че са изложили мотиви, че не са предубедени, нито заинтересовани от изхода на спора. С протокол за разпределение от 23.02.2021 г. като докладчик по делото е определен съдия, който не се отвел, а с разпореждане от 22.03.2021 г. оставил без уважение искането на ищеца за отвод, оставил производството по исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на нередовности. Препис от разпореждането бил връчен на ищеца на 13.04.2021 г., който с молба вх.№ 13413/ 19.04.2021 г. поискал да му бъде предоставена правна помощ. Искането било уважено с определение на съда от 21.04.2021 г., а с определение от 28.05.2021 г. на ищеца бил назначен особен представител, който отказал да поеме защитата. На ищеца бил назначен нов адвокат, но с молба вх.№ 21332/ 17.06.2021 г. той уведомил съда, че тъй като не е могъл да се разбере и с този адвокат, се отказва от предоставената му правна помощ и сам депозирал молба, в която посочва в какво се изразяват търпените от него неимуществени вреди. С определение № 5373/ 20.07.2021 г. /оставено в сила с определение № 1048/ 27.10.2021 г. по адм.д.№ 9741/2021 г. на ВАС/ АССГ оставил без разглеждане като недопустим предявения иск и прекратил производството по делото. Производството по адм.дело № 7171/ 2019 г. приключило окончателно на 27.10.2021 г. – 2 години 6 месеца и 17 дни след завеждане на исковата молба.

При тези фактически установявания от правна страна правилно въззивният съд е приел, че е налице нарушение на чл.6 пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. След образуването на делото в АССГ на 25.06.2019 г. и до 30.04.2020 г. по него не било извършено нито едно съдопроизводствено действие. Повече от десет месеца без произнасяне по искане за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса не може да се счита за разумен срок, още повече с оглед предмета на делото /обезщетение за вреди от незаконно задържане/. Неправилно обаче въззивният съд счел за период, в който производството по делото е неразумно забавено, този от 21.08.2020 г. до 22.10.2020 г., в който е продължило производството пред ВАС по частна жалба на ищеца срещу определението на съда, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса. Погрешен е изводът на съда, че на частния жалбоподател били давани незаконосъобразни указания за внасяне на дължима държавна такса в противоречие с Тълкувателно решение № 3/ 12.04.2017 г. по тълк.дело № 5/ 2016 г. на ВАС. Въззивният съд е пропуснал да отбележи, че след постановяването на това Тълкувателно решение има законодателни промени /чл.235а АПК, в сила от 01.01.2019 г./, според които за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв за граждани. Към момента на произнасянето на ВАС не е била в сила разпоредбата на чл.213а ал.7 АПК, поради което указанията за внасяне на държавна такса не са били незаконосъобразни и не са обусловили неразумна продължителност на производството. Обратното е прието от въззивния съд, който не е подходил към себе си със същата критичност, каквато е проявил към действията на по-горна инстанция. Неправилен е и изводът на съда, че има забавяне на производството поради направени множество необосновани отводи на определяните съдии - докладчици, които в мотивите на определенията за отвод посочили, че считат молбата на ищеца на неоснователна, но въпреки това я уважили. Както беше изяснено в отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, при направено искане за отвод на всички съдии от съд, който се явява и ответник по делото, искането на страната е основано на основателни опасения за пристрастно правораздване и обективно необходимото време за извършване на отвод не обуславя неразумно забавяне на производството. Освен това преценката на съда по искането за отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК не подлежи на съдебен контрол – нито пряк, нито в друго производството, поради което незаконосъобразни са мотивите на въззивния съд, че отводите са необосновани. Такава преценка не може да бъде извършена, отводът по чл.22 ал.1 т.6 ГПК е основан на вътрешното убеждение на съда дали има основание страната да го счита за необективен и пристрастен, което не подлежи на съдебен контрол. Затова неправилно въззивният съд е счел, че необосноваността на отводите е причина за неразумно забавяне на производството. В конкретния случай обаче неразумно забавяне има, но причината не е в необосноваността на отводите, а в липсата на ритмично произнасяне по исканията за отвод. В периода от 19.11.2020 г. до 23.02.2021 г. /три месеца и пет дни/ са се отвели 8 съдии, т.е. на всеки съдия са му били необходими средно повече от четири дни да се произнесе по искането за отвод. За отбелязване е и обстоятелството, че в рамките на този период има забавяне от повече от месец, в който по неизвестни причини един от съдиите се е отвел от разглеждането на делото не веднъж, а двукратно /с определение от 15.12.2020 г., л.24 и определение от 19.01.2021 г., л.26/, т.е. за този период от време по делото необосновано не са извършвани никакви действия. При направено искане за отвод на всички съдии от даден съд административното му ръководство трябва да вземе мерки за срочно произнасяне по това искане, иначе при голям състав на съответния съд страната може да не получи произнасяне и в рамките на година. Както е прието в практиката на ЕСПЧ, държавата не може да се освободи от отговорност поради фактически затруднения в дейността на съдебните органи, а следва да обезпечи организацията на съдебната система по такъв начин, че да дава възможност съдилищата да разглеждат делата в разумен срок. В случая по образуваното при ответния АССГ дело е налице повече от десетмесечно бездействие, неоправдано с никакви обстоятелства, както и период от повече от три месеца, който е прекомерен за отвод на 8 съдии, един от които се е отвел двукратно в период повече от един месец. Затова крайният извод на въззивния съд, че искът е доказан по основание, е правилен.

Правилно също така при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът приел, че съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок - притеснения за неговото развитие, за евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването поради забавянето на делото. Тези презумптивни вреди обаче не обуславят определяне на обезщетение в по-голям размер от 500 лв, предвид срока на забавяне на производството /малко над една година/ и при липса на ангажирани каквито е да било доказателства от страна на ищеца за по-значителни негативни последици. Затова в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение следва да се остави в сила, доколкото уважава иска до размер 500 лв, а в останалата част – да се отмени.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1417 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 210/ 2023 г. в частта му, в която Административен съд София – град, гр.София, ул. "Георг Вашингтон" № 17, е осъден да заплати на М. М. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 500 лв /петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 7171/ 2019 г. на АССГ в разумен срок, със законната лихва върху главницата от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1417 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 210/ 2023 г. в останалата допусната до касационно обжалване част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. С. против Административен съд София – град иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 500 лв до 1 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: