Осъждане за опит за подкуп на полицаи, пречене на орган на властта и пиянство зад волана

Текстът на акта

Ключови фрази

Подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател * опит за подкуп на длъжностно лице * противозаконно пречене на орган на власт

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60245

гр. София, 22 февруари 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Михова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Татяна Грозданова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №753 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия О. С. И. срещу решение №260104 постановено на 25.06.2021 г., по ВНОХД №161/2021 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, с която е изменена присъда №260007, постановена на 26.01.2021 г. от Окръжен съд- гр. Русе по НОХД №2228/2020 г. и подсъдимият И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.304а НК относно квалификацията „заемащи отговорно служебно положение“ за длъжностните лица- полицейски служители Ч. В. Д. и Н. В. М., както и за престъплението по чл.270, ал.1 НК относно нарушаването на чл.103 ЗДвП.

С решението първоинстанционната присъда е отменена и в частта относно приложението на чл.23 НК, като е направено ново групиране на наказанията, като е определено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и към него са присъединени на основание чл.23, ал.2 НК наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и два месеца и на основание чл.23, ал.3 НК наказанието „глоба“ в размер на 3 000 лева.

Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че 18.10.2020 г. в [населено място] е направил опит да даде подкуп в размер на 520 лева на длъжностни лица- полицейски органи Ч. Д. и Н. М., за да не извършат действия по служба- престъпление по чл.304, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК, за това, че на същата дата и място противозаконно е пречил на орган на властта- посочените полицейски служители да изпълнят задълженията си чл.61, ал.4 и чл.67 ЗМВР- престъпление по чл.270, ал.1 НК и за това, че на същата дата и място е управлявал МПС л.а. „Н. Д.“ с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда- престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Първоинстанционната присъда е потвърдена и в частта й, с която по реда на чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила изпълнението на определеното общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и шест месеца.

Първоинстанционната присъда е потвърдена и в частта й, с която на основание чл. 59, ал.2 НК е приспаднато от наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан и на основание чл.59, ал.4 НК и е приспаднато от наложеното наказание „лишаване от право за управлява МПС“ времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Първоинстанционната присъда е потвърдена и в частта й, с която е отнета на основание чл.307а НК сумата от 520 лева- предмет на престъплението по чл. 304а НК и на основание чл.189, ал.2 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 40 лева.

В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Поддържа се, че обвинението по чл.270 НК е формулирано по непълен и неясен начин, като не са посочени с кои действия подсъдимият е пречил на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения. Твърди се, че така формулираното обвинение не може да бъде основание за постановяване на осъдителен съдебен акт, тъй като неяснотата му е довела до невъзможност И. да се защити ефективно в производството.

В жалбата се поддържа, че по отношение на обвиненията за извършени престъпления по чл.343б НК и чл.304а НК са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като решаващите съдилища са направили неверен и непълнен анализ на доказателствените източници, като не са отчели по отношение на първото обвинение, че при извършване на изследването на взетата кръвна проба на подсъдимия е допуснато грубо нарушение на Наредба №1 за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта (Наредба №1), като не са съобразили, че не съвпадат стикера с номера на кръвната проба и този, отразен на талона за изследване.

По отношение на обвинението по чл.304а НК се поддържа, че същото е недоказано, тъй като не са анализирани правилно показанията на разпитаните свидетели Д., М. и Т. и не е установено по несъмнен начин къде са се намирали процесните парични средства и как са попаднали там.

По отношение на касационното основание по чл.248, ал.1, т.1 НПК в жалбата се поддържа, че неправилно е приложен материалния закон за престъплението по чл.270 НК, като решаващите съдилища неправилно са преценили, че е осъществен състава на това престъпление, като не са отчели досегашната практика на касационната инстанция и конкретно това, че подсъдимият обективно не е попречил на полицейските органи да изпълнят служебните си задължения, като опита му за бягство не може да бъде преценено като такова действие.

Оспорват се изводите на съдебните състави и по отношение на това, че е осъществен състава на престъплението по чл.304а НК, тъй като не е съобразено обстоятелството, че твърдяното предлагане на паричните средства не е било свързано с установени към този момент нарушения. Твърди се, че тестването с техническо средство на И. е направено много след довършване на инкриминираното деяние, респективно няма как двете действия да бъдат свързани.

На посочените основания, при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено и бъде постановена изцяло оправдателна присъда по всички повдигнати на подсъдимия И. обвинения или след отмяната делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа оплакванията, отразени в касационната жалба и възпроизвежда направените с жалбата алтернативни искания.

Представителят на ВКП предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че правилно е била потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда, като вярно въззивният съд е приел, че подсъдимият е осъществил и трите престъпления, в извършването на които е обвинен. Твърди, че правилно са обсъдени доказателствените източници и не са допуснати процесуални нарушения при оценката им.

Подсъдимият О. И. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

По обвинението по чл.304а НК

Касационната инстанция прецени, че предходните съдебни състава правилно са анализирали доказателствените материали, свързани с това обвинение и не са допуснали непълноти или неточности при установяване на релевантните за изхода на делото факти. Правилно са ценени показанията на свидетелите М. и Д., в които се съдържа подробна информация за действията на подсъдимия И., след като той е спрян от полицейските служители. Правилно съдилищата са приели, че тези показания кореспондират помежду си и се потвърждават и от показанията на свидетеля Т., който е пристигнал на мястото непосредствено след извършването на инкриминираните действия и е възприел паричните средства поставени там, където сочат първите двама свидетели. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложените по делото протокол за оглед и фотоалбум, както и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които не отричат, че процесните парични средства са принадлежали на подсъдимия и са били намерени в багажника на полицейския служебния автомобил.

Правилно решаващите съдилища са преценили, че по отношение на това обвинение липсват съществени противоречия в доказателствените източници и същите установяват по безпротиворечив начин релевантните факти. Доказателствата и доказателствените средства са обсъдени детайлно, подробно и задълбочено и при осъществяване на тази дейност съдилищата не са допуснали логически грешки или непълноти. Ето защо не може да бъде възприето оплакването, че е нарушена разпоредбата на чл.14 НПК при оценката и анализа на доказателствения материал.

По обвинението за извършване на престъпление по чл.343б НК

Основното оплакване по отношение на това обвинение е свързано с твърдяно нарушение на Наредба №1 в частта и за номериране на стикера на вакумните епруветки, в която се е съхранявала взетата от подсъдимия кръв, като се твърди наличие на несъответствие с номера на талона, издаден при взимането на кръв и този на стикера.

Касационният съд прецени, че е допуснато формално нарушение на разпоредбата на ч.3, ал.3 и чл.17, ал.4 от Наредба №1, като е налице несъответствие между номера на талона за изследване и номера на стикера, с който е означена вакумната епруветка с кръвта на И.. Това нарушение не може да бъде основание да не бъде кредитирано заключението на изготвената химическа експертиза, с която е определена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Резултатите от изследването не следва да бъдат ценени единствено ако има съмнение в това, че изследваната кръв не е принадлежала на И.. По делото такова съмнение не съществува, тъй като е налице пълно съвпадение между номера, поставен на вакумната епруветка и този изследван от експерта изготвил протокола за химическа експертиза. Това, че този номер е следвало да бъде идентичен с номера на талона не може да е основание да се прецени, че взетата от подсъдимия И. кръвна проба е различна от тази, в която е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта 1, 54 промила. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в самия протокол е посочена коректния номер на стикера, а и подсъдимият никога не е оспорвал, че взетата му кръв е негова.

Настоящият съд прие, че предходните съдебни състави не са обсъдили констатираното несъответствие на номерата на стикера и талона, но това не може да бъде преценено като непълнота на мотивите на съдебните им актове, защото оплаквания в тази насока, а и изобщо оспорване на наличието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е направено едва с касационната жалба пред настоящата инстанция.

Предвид изложеното, касационният съд прие, че и по отношение на това обвинение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.

По оплакването за неправилно приложение на материалния закон:

По обвинението за извършване на престъпление по чл.270 НК

Касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави са приели, че престъплението по чл.270 НК е осъществено от обективна и субективна страна. Вярно са установени релевантните факти, като правилно е отчетено това, че подсъдимият е знаел, че автомобила, в който се е намирал е преследван от полицейските служители- свидетелите Д. и М., че преди той да седне на мястото на водача е правен опит той да бъде спрян, както и вярно е установено, че при приближаването на посочените свидетели той е привел в движение превозното средство и отново е направил опит да попречи да бъде осъществена проверка.

Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на решаващите съдилища, че с действията си И. не е осъществил административно нарушение, а престъплението по чл.270 НК, тъй като той с активни действия е възпрепятствал осъществяването на правомощията на полицейските служители, регламентирани в чл.61, ал.4 и чл.67 ЗМВР. Не може да бъде споделено оплакването, че съгласно съществуващата съдебна практика действията на подсъдимия не са съставомерни, а представляват административно нарушение и следва да бъдат наказани по административен ред. Видно от посоченото в касационната жалба решение №556, постановено по НОХД №1780/2012 г. 1 НО, в него съдът е преценил, че поведението на подсъдимия не следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.270 НК, когато осъществяване на престъпното деяние е започнало преди намесата на органа на власт и продължава след това. В същото решение съдът е приел, че състава на престъплението следва да е осъществен с активно действие на дееца и не може да бъде изпълнен единствено с неспиране на управляван автомобил при подаден сигнал за спиране и опит за бягство. Установените по това дело факти сочат на различна от обсъдената хипотеза. В това производство осъществяване на деянието по чл.270 НК е започнало не преди, а след опита да бъде направена проверка от страна на полицейските служители и не представлява на продължаващо поведение, изпълнявано преди това, а е самостоятелно активно действие, насочено към осуетяване на проверката, взета на базата на самостоятелно решение да се постигне точно този резултат. В подкрепа на извода, че действията на подсъдимия осъществяват състава на обсъжданото престъпление е и преобладаващата практика на касационната инстанция и конкретно решения по КД №№ 652/2008 г. 3 НО, 661/2009 г. 3 НО, 418/2020 г. 3 НО и др.

По обвинението за извършване на престъпление по чл.304а НК

Касационният съд не възприе и оплакването, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.304а НК, тъй като към момента на предлагане на паричните средства не е било осъществено тестване на И. с техническо средство и не са били налице основания за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). От доказателствените материали се установява, че подсъдимият е предложил паричните средства след като вече е бил приканен (и е отказал) да бъде тестван с техническо средство и след като е бил уведомен, че това негово действие ще бъде основание за съставяне на АУАН и налагане на сериозни административни санкции. Обстоятелството, че към момента на осъществяване на инкриминираното деяние не е било извършено тестване не е причина да се приеме, че и към този момент е нямало основание да му бъде съставен АУАН именно за нарушение на ЗДвП. Напротив, към момента на предлагане на паричните средства е била ясно основанието за това и конкретните действия по служба, които подсъдимият е желаел да не бъдат извършени. При така установените факти е без значение дали преди началото на извършване на изпълнителното деяние за това престъпление подсъдимият е бил тестван или не.

Ето защо настоящият състав приема, че поведението на подсъдимия И. правилно е преценено като съставомерно по чл.304а, , във вр. с чл.304, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК, тъй като той е осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна. На това основание съдът прие, че с постановяване на осъдителни съдебни актове по това обвинение не е допуснато нарушение на материалния закон.

При отсъствието на направени с касационната жалба оплаквания, относими към справедливостта на наложените наказания и липсата на задължително служебно начало за тази инстанция атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде проверяван в частта за наложените на подсъдимия И. наказания.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260104 постановено на 25.06.2021 г., по ВНОХД №161/2021 г., по описа на Апелативен съд-гр. Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.