Корекция на сметка за ток при софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

София, 24.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№ 1986 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. М., срещу решение № 226 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 202/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5458 от 05.12.2019 г. по гр.д. № 6892/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че И. Б. П. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата в размер на 6 616,40 лева, представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода 01.03.2018 г. - 28.02.2019 г. по отношение на обект в [населено място], област Р., с клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 03.04.2019 г. Въззивният съд е приел, че е предявен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищцата. Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г. От КП от 28.02.2019 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър 1.8.3. е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени нулеви показания за дневна и нощна тарифа. Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Р., за което е съставен КП № 502 от 29.03.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по трета тарифа /1.8.3./ - 34 143,913 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. Със становище за начисление на електроенергия от 02.04.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 34 143 кВтч за периода 01.03.2018 г. - 28.02.2019 г. Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 03.04.2019 г. за сумата от 6 616,40 лева. По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 28.10.2019 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените разпоредби на ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 28.02.2019 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание. Ето защо едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.Ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.
Ответникът по касационната жалба И. Б. П., [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния представител адв. С. В., в който оспорва жлабата.

С определение № 912 от 21.12.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора въпроси: имат ли действие разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм.д.№ 2385/ 2016 г.; за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителите, ако в Общите условия да не е предвиден ред, по който да уведоми потребителите за корекцията и дали предвиждат действащите от 2007 г. Общи условия на „Енерго про продажби” АД ред за уведомяване потребителите за извършване едностранно на корекция в сметките им за ползвана електроенергия. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според практиката на ВКС /решения по гр.д.№ 4160/2018г. на ІІІ г.о., гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 50417/2016г. на І г.о., гр.д.№1174/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 169/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 1096/2020г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1553/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 4124/2019г.на ІІІ г.о., гр.д. № 2299/2020г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 2469/2020г. на ІV г.о./ и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. / и съответно приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, не изключва приложението на общите правила на чл. 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г. / горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не се установи по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл. 120 ЗЕ , отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК , действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД , освен ако не бъде установено по делото, че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване. Според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на елекрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013г.

Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две:съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали дружеството-касатор разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК , делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК .

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 226 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 202/2020 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.